... а държавата е инструмент на капитализма.

Публикуваме този превод във връзка с надигащата се през последните седмици вълна на ксенофобски, расистки и нео-нацистки настроения и престъпления в страната ни. За нас животът след капитализма, централизираното планиране, държавата и представителната демокрация съвсем ЕСТЕСТВЕНО е И живот след расизма, ксенофобията, сексизма, хомофобията, нео-нацизма, фашизма и видизма. Той по никакъв начин не би могъл да бъде друг. За нас е немислимо в 21 век вид, който смята себе си за цивилизован, да попада отново в капана на пободни примитивни идеологии...

petergelderloos1. Фашизмът е доста разпространен в много индустриални и постколониални страни (а също и в почти всички постсоциалистически страни от Източния блок - бел. ред.) под формата на краен национализъм, нео-нацизъм или някакъв друг краен авторитаризъм. В почти всички случаи участващите във фашистки движения са лишени от собственост членове на привилегированата класа в обществото (например бедни бели). В Германия преди Втората световна война повечето немци са обеднели заради депресията – ситуация, която ярко контрастира със собствените им представи за тях самите като богата и силна нация. В модерна Германия нео-нацистки политически партии печелят повечето гласове (понякога дори около 10% в целите избори) в райони, където безработицата е много висока. В САЩ бедни бели южняци, които не могат да се насладят на благополучието, обещано на белите хора от най-богатия народ на Земята, често стават част от Ку-Клукс Клан. В Руанда бедното и безимотно местно население от племената хуту изразява желанието си за благополучие като се идентифицира с най-голямата етническа груа и се включва във фашистката партия на хуту, която е отговорна за геноцида там. Подобно фашистко движение може да бъде открито и сред индусите в Индия, които отстояват властта си като най-голяма етническа група. В крайна сметка фашизмът може да бъде разгледан като отговор на обезвластяването и неизпълнението на обещания за подобряване на условията на живот.

2. На фашизмът може да се гледа като на феномен при елитите, джентълменско движение. Немската нацистка партия включвала някои от най-богатите индустриалисти, испанските фашисти зад Франко са били съюз от генерали, земевладелска аристокрация и църковни водачи, докато Мусолини казва, че е по-добре фашизмът да бъде наречен "корпоративизъм", защото е сливане между държавна и корпоративна власт. В САЩ ККК от начало е джентълменски клуб, а преди втората световна война най-богатите индустриалци (Хърст, Рокфелер, Форд, ДюПон, Морган) подкрепят фашистите в Европа. В момента в САЩ много консерватори от елита подкрепят анти-имиграционната група Minutemen и други крипто-фашистки групи. Фашизмът е силно свързан с консервативните сегменти от елита, които се страхуват, че експанзивните стратегии на прогресивния елит ще дадат нежелани резултати и ще дестабилизират цялата система. В тези си проявления фашизмът е начин елитът да запази традиционната моралност, здравата обществена йерархия и да се защити от революционна дейност сред по-ниските класи.

"Фашизмът по-точно трябва да бъде наричан корпоративизъм, защото е сливане на държавната и корпоративната власт."
- Бенито Мусолини

3. Основните идеи, общи за фашизма  (A: анти-имиграция, B: расова чистота, C: бяло превъзходство, D: даване на политически права чрез национализъм, E: социално-дарвинистки идеи за "оцеляване на най-приспособените", F: анти-семитизъм), са празни и неправилни.

  1. Анти-имиграцията е лицемерие. Анти-имиграционните политически партии в САЩ и Европейския Съюз обикновено подкрепят същите договори за свободна търговия и войни (например NAFTA, гражданската война в Ел Салвадор), които са причината за голяма част от имиграцията, а техните икономики зависят от труда на имигрантите (земеделието и строителната индустрия в САЩ ще се разпаднат моментално без работната ръка на имигрантите). Европейските правителства, които уж се притесняват за запазването на собствените си култури от имигрантите, често са същите тези, които са колонизирали страните от които идват имигрантите. Те не са имали нищо против да занесат културата си в нечия друга страна, както и не правят нищо, за да спрат "културното замърсяване" на МакДоналдс и MTV.
  2. Идеята за расова чистота няма никаква научна основа. Всъщност расата е условно обобщение. Няма никаква опасност от между-расовото размонажаване, всъщност по-разнообразни гени са много по-здрави и издръжливи, а и всъщност нито една етническа група не е "чиста". Ние всички идваме от същите предци и сме се смесвали от самото начало.
  3. Бялото превъзходство също така е една лъжа без никаква фактологична основа, освен грубата (и фалшифицирана) псевдонаука за мерене на черепи през 19ти век.
  4. Национализмът е безочлива лъжа: политическият и икономически елит постоянно прави сделки с други страни, като се обогатява, докато проповядват на слепите си последователи да мразят хората от другите страни, като по този начин разделят ниските класи. Размахването на знамето и любовта към нацията дават власт на правителството, а това е обратното на това да дава власт на народа. Нелепо е, че националистите мислят, че ще са свободни ако поробителите им изглеждат и говорят същия език като тях.
  5. Социалният дарвинизъм (идеята за "оцеляване на най-приспособените" осветена като политическа система) няма нищо общо с научния дарвинизъм. Всъщност Дарвин никога не е използвал изречението "оцеляване на най-приспособените", а е открил, че видовете оцеляват като се адаптират към природата, а не като водят война срещу нея. Всъщност хората пропиляват най-големите си еволюционни предимства - уменията да комуникират и да мислят креативно - като се примиряват със строги социални йерархии, които нямат никаква природна основа.
  6. Колкото до анти-семитизма - в средните векове същите хора, които са убивали евреи, са ги поставили в ролята на лихвари и са зависели от тях. През 20ти век, анти-семитските капиталисти твърдели, че евреите са част от "международната болшевишка конспирация", докато анти-капиталистите анти-семити твърдели, че евреите са част от конспирацията на банкерите и капиталистите. Явно е, че фашистите само ползват евреите, когато имат нужда да обвинят някого.

4. Толкова много фашисти и нео-нацисти не биха могли да вярват в такива глупави и необосновани идеи, ако омразата им нямаше важно приложение. Ясно е, че не можем да взимаме идеите на фашистите на сериозно, но трябва да вземем самите фашисти на сериозно, заради всички убийства, общественото насилие и заплахите, за които са отговорни. Така че, ако фашизмът е полезен трябва да се запитаме на кого е полезен? Предишният пример, относно анти-семитизма ни дава идея. Фашизмът дава изкупителна жертва. Фашизмът поощрява бедните членове на доминираща група (например бедните бели или бедните християни) да мразят друга група, така че истинският им враг да бъде в безопасност. Бедните хора имат добри причини да мразят богатите хора. Ако евреите могат да бъдат представени като богатите хора (като част от някакъв международен банкерски заговор), тогава бедните хора ще мразят евреите и Юдеизма, вместо да мразят богатите хора и капитализма. Когато това стане елитите могат да се усмихват и да са спокойни: те са в безопасност от тези, които експлоатират. Тяхната омраза, породена от фашизма, е насочена също към други подтиснати групи. В историята на САЩ това означава чернокожите, коренното население на Америка, както и имигрантите от Латинска Америка. Бедните бели трябва да вземат участие в експлоатирането на най-ниските класи (в дните на робството те често са държали камшика). Според митологията на бялото превъзходство всички бели би трябвало да са по-висши (включително и в смисъл на богатство и власт). Фашизмът учи бедните, безсилните бели да обвиняват и мразят чернокожите и имигрантите(за "причиняване на престъпления" или "крадене на работни места") вместо истинския си враг - елита. Тази омраза също създава психологическо разстояние, при което е по-лесно цветнокожите да бъдат подтиснати, както и обединението да бъде по-трудно. Богатите бели, капиталистите и правителственият елит са тези, които забогатяват от робството, имигрантския труд и другите форми на експлоатация, но белите от работническата класа трябва да играят ролята на полиция. Те получават малко материални облаги, но се залъгват с психологически, като претендират да са властни и по-висши членове на някаква митична раса. Богатите бели могат да се смеят по целия път към банката, че са превърнали толкова много бели от работническата класа в техен инструмент толкова лесно и евтино.

5. Ако е вярно, че елитът печели от фашизма, тогава би трябвало да намерим доказателство, че елитът подкрепя фашизма. И го правим. Много правителства от ЕС спонсорират идеята за "културна чистота" и предпазват висшата европейска култура от "замърсяването" на имиграцията, като карат имигрантите да взимат културни изпити. Корпоративните медии (собственост на елита) в ЕС и САЩ отразява имиграцията по начин, който насърчава незнание и страх. Например рядко се говори защо хората имигрират, чии корпорации и чии войни са унищожили земите им. Рядко се споменава фактът, че икономиките на ЕС и САЩ ще се разпаднат без имигрантски труд, че белите консуматори зависят от евтината работна ръка и евтиния внос (плодове, дрехи, компютри, телефони и т.н.) на имигрантите и от страните, от които те идват. А в САЩ елитът дава финансова подкрепа на по-приличните фашистки групи (например християнските фундаменталисти). Джордж У. Буш даже успя (както и Рейгън) да даде правителствени пари на подобни групи. В страни като Италия, Полша, Украйна и Русия също е лесно да се види как държавата или църквата дава идеологическа или материална подкрепа на фашистите. Явно е, че елитът храни страховете и глупостта, която дава основата за фашизма.

Докато бях по служба в Берлин имах много възможности да видя колко близки с нацисткия режим са някои управляващи американски фамилии... Някои американски индустриалци имаха голяма полза от това на власт в Германия и Италия да са фашистки режими. Те протегнаха ръка, за да помогнат на фашизма да завземе властта и му помагат да остане там."
- Уилям Е. Дод, посланник на САЩ в Германия, 1937

6. Какво получава елитът в отплата? Много. Фашистките инструменти не разочароват собствениците си от елита. Фашистите помагат да се разсеят ниските класи, като приписват проблемите, причинени от елите (бедност, липса на права, корпоративна глобализация), на изкупителна жертва като имигрантите. Бунтувете в Унгария през 2006 г. дават идеалния пример. Хората бяха толкова разочаровани от ужасните условия, че излязоха на улиците, отблъснаха полицията и окупираха държавната телевизия, но това не беше революция! Сред тълпите преобладаваха фашистки идеологии и така вместо капиталистическата експлоатация (влошила се след като държавата влезе в ЕС) те обвиниха хора по-бедни от самите тях - имигранти, нападнаха синагога и изпаднаха във фантазии за една идилична Унгарска история от преди стотици години, въпреки че много от хората, пряко виновни за проблемите им също бяха унгарци. Фашистите разделят ниските класи, като ги карат да се борят една с друга и създават омраза и разстояние, което дава лесна възможност на белите и християните да експлоатират цветнокожите, мюсюлманите и т.н. И така елитът е предпазен от революция.

7. Някои фашисти (вдъхновени от хитлеристкия "национал-социализъм") са по-съзнателни анти-капиталисти или поне си мислят, че са. Тези екстремисти са също полезни на елита, дори често да мразят правителството, чиито инструмент са. Първо, те правят всяка потенциална анти-капиталистическа революция по-малко ефективна като разделят ниските класи, наблягайки на расата. Защото те не разбират реалната същност на капитализма и в края на краищата подкрепят национален капитализъм (най-много това може да включва и голям държавен контрол, подобен на "социализма" на Хитлер или Ленин). Второ, като екстремисти, които претендират да бъдат революционери, те запазват много от омразата си за комунисти, анти-фашисти, анти-авторитаристи и анархисти. Авторитарните комунисти са просто още една съревноваваща се секта от фашисти, а когато са на власт са показали готовност да използват същите методи за прочистване и пречистване на страната си. Десните и левите фашисти могат да се бият помежду си, но накрая могат да намерят много общо помежду си (както виждаме от договора на Ленин с Австро-Германците, Наци-Съветския договор и по-скоро в появата на фашистките "Национал Болшевики" и подкрепата на Комунистическата Партия на Руската Федерация за ксенофобското Движение срещу нелегалната имиграция). Анархистите и всички други анти-авторитарни от друга страна искат да премахнат всяка политическа власт, за това те представляват безкомпромисна заплаха за елита. Не е съвпадение, че фашистите са безкомпромисни в нападенията си срещу анархисти и други анти-авторитарни. Фашистите са нападали и дори убивали анархисти из цяла Европа и в САЩ. В някои части на Източна Европа, за анти-авторитарните е трудно да организират концерт за набиране на средства, заради сигурността от фашистки атаки. По този начин фашистите работят като паравоенна сила за държавата. В САЩ ФБР (федералната полиция) от дълго време е инфилтрирала ККК и други групи, привърженици на расистката теория за бялото превъзходство, ползвайки ги за нападения срещу чернокожи радикали, като клането при Грийнсборо; в Италия по време на "Стратегията на напражението" през 70те, тайните служби са използвали фашистки групи, за да убиват анти-авторитарни или да взривяват експлозиви в оживени райони и да обвиняват за това Червените Бригади. В Москва през 2006, нео-нацистите се биха рамо до рамо с полицията като нападнаха парада Gay Pride.

8. Освен постоянната си служба, фашистите са полезен инструмент на държавата, защото елита и буржоазията могат да ползват едно фашистко възстание, за да се предпазят от истинска революция от ниските класи. Въпреки, че фашизмът може да събори някое конкретно правителство, правителството е само инструмент на елита. В Италия земевладелците, църковните лидери и собствениците на фабрики видяли, че се справят много добре по време на Мусолини, буржоазията навсякъде осъзнала, че фашизмът може да ги спаси от революция. Това осъзнаване кара елита в Испания да подкрепи фашисткия преврат на Франко, за да се спасят от засилващото се анархистко движение.

9. Фашизмът не е нито анти-авторитарен нито анти-капиталистически, затова капиталистическия елит ще бъде предпазен от фашизма. Дори фашистите, които са "анти-глобалисти" и против богатите, които си мислят, че са анти-капиталисти "национал-социалисти", слагат национализма си на първо място, което означава, че лесно ще бъдат контролирани от капиталисти от собствената им националност. Те са се лишили от оръжието на солидарността, като се откъсват от хората от други националности. Националистическите правителства, които печелят подкрепата на фашистите, поддържат капиталистическите неравенства и продължават да улесняват корпоративната глобализация - единственият проблем е, че те разсейват всички като развяват знамена, започват войни срещу по-слаби страни или обвиняват някое малцинство. Но проблемите на бедността и безправието остават. Поради това, фашистите, които си мислят, че "защитават нацията" или "дават сила на народа си" всъщност просто лижат подметките на богатите. Те искат да бъдат контролирани от лидери от същата националност, те сляпо се кълнат във вярност към един елит, който ще угоди на жалките им предрасъдъци и така подсигуряват продължаването на експлоатацията и безсилието.

10. Много фашисти (особенно нео-нацистите) основават много от критиката си за социалните проблеми на расата. Но е важно да се разбере, че в научен смисъл расата не съществува. Някои хора са по-слаби от други, а някои по тъмни, но няма ясни граници и всеки има смесено наследство. От генетична гледна точка, има много повече разнообразие вътре в една така наречена "раса", от колкото има между средните стойности от различни раси (например твоите гени лесно могат да се окажат много по-близки до тези на някой/я от друга раса от тези на някой/я от същата раса). Расата е социално изобретение. Понятието не съществува преди Европа да започне колониалната си фаза. Когато започнал да поробват африканците, да колонизира азиатците и да избива коренните житвели на Америка, европейският елит започва да говори за раса, за да раздели себи си и лековерните европейци от ниските класи, които да заемат ролята на полицай и да съдействат в експлотацията над повечето от подтиснатите. В ранните американски колонии, управляващата класа трябвало бързо да наложи закони срещу женитбите с африканци или срещу съжителството с коренното население на Америка, защото е имало случаи, в които бедните европейци се присъединяват към бунтовете на колонизираното население или бягат и заживяват с тях (намирайки техните общества за по-свободни).

11. Капитализмът и държавата винаги ще създават недоволство и бунт. Хората не обичат да бъдат контролирани или експлотирани. Расизмът и авторитаризмът на държавата ще накарат някои недоволни да обвинят изкупителните жертви и да се прикрепят към фашистките идеи за бунт. Директната държавна пропаганда подсигурява растежа на фашизма сред населението на недоволните. Поради това, докато съществува държавата, фашизмът е неизбежен. Тези, които се изправят срещу фашизма трябва да подкрепят анти-авторитарната революция. Авторитарната революция не е отговор, защото държавата е инструмент за надмощие и дори да се вземе от ръцете на една определена капиталистическа класа, ще превърне тези, които я управляват в една нова, подобна елитна класа. А и все пак, авторитарните леви революции доведоха до държави като тази в СССР, които по много неща бяха подобни на фашистките държави. Но ако има силно фашистко движение, революцията става много трудна или невъзможна, заради способноста на фашистите да разделят ниските класи и да нападат революционери.

12. Заради това хората, които се изправят срещу фашизма, трябва да нападат държавата и капитализма като причините, а да третират фашистите като агресивен и обезсилващ симптом. Анти-фашистите без критика към капитализма или държавта водят загубена битка, защото бъркат причина и следствие. Фашистите не идват от нищото. Те са окуражавани от държавата и черпят сили от гнева, които се създава от капитализма. Фашизмът не може да бъде победен само с физически отпор срещу фашистите (въпреки, че в близък план самозащитата определено е необходима). Все пак, фашистите често са набирани от бедни населения, които могат да подкрепят истинска анти-капиталистическа промяна, ако бъдат образовани, за да прогледнат отвъд ксенофобията и расизма.

13. Така че, за да победим фашизма трябва да създадем анти-капиталистическо движение, което също така е анти-авторитарно. И едно такова движение трябва да принадлежи на хората от всички цветове и народности, способни на интернационална солидарност. Но отричането на националните/етическите разделения на фашистите не означава да се игнорира, че такива разделения същесвуват в обществото. Либералите са тези, които заемат лицемерната позиция на "слепи за цветовете" относно подхода си към расизма. Няма наследени различия между хората с различен цвят на кожата - в този смисъл всички ние сме равни. Но има разлика между нашите култури и истории. Има огромна разлика, ако обществото е третирало теб и твоите предци като полу-хора. Системите на привилегии и подтисничество продължават да ни разделят, дори когато имаме добри намерения. Често белите анти-фашистки групи забравят за тези разделения и стават неспособни да работят с цветнокожи, като се държат за привилегията си или като не виждат истинските разлики в нуждите, в историите и последствията от действията (например колко жестоко ще реагира полицията към различните хора, в зависимост от цвета на кожата им). Това е една причина поради, която "анти-фашистките" движения из Европа и САЩ са почти изцяло бели, ефективно изключващи цветнокожите и имигрантите. Преодоляването на расистките виждания за бялото превъзходство е толкова важно, колкото и преодоляването на капитализма, а незабелязването на цветовете до момента, в който се виждат само икономическите проблеми е начин, по-който белите хора разделят движението (много цветнокожи няма да искат да работят с хора, които омаловажават сериозните проблеми от вярата в бялото превъзходство). Белите хора трябва да намерят собствени причини да се борят срещу отчуждаването и обезсилващата система на бялото превъзходство. Вместо да го игнорират, трябва да видят как то наранява и ограничава собствените им идентичности и това може да им помогне да станат по-добри съюзници с цветнокожите, които по-явно са наранени от расизма. Превъзмогнването на сеграгацията, която иронично е плъзнала сред антифашистите, не означава белите антифашисти да канят активисти имигранти или цветнокожи в движенията си. Ами обратното - означава че белите анти-фашисти трябва да разберат как могат да станат по-добри съюзници с тези, които страдат от фашизма най-директно; а също така значи и че трябва да поемат отговорност (вместо да отричат) и да отворят очите на тези бели, които са увлечени по расизма и са се превърнали във фашисти. Затова първите стъпки към изграждането на движение, способно да разруши фашизма и неговия източник, са да разберем как нашето общество поддържа фашизма и да се научим как да спрем този процес. Трябва да разберем как привилегированите и подтиснатите хора разбират различно фашизма и съпротивата, да обединим тези разбирания в духа на взаимопомощта и да насочим яростта на хората, атакувани ежедневно от експлоатация и власт, далеч от изкупителните жертви и право към истинската цел: капитализма и държавата.

Препоръчваме Ви и още два много смислени и аналитични текста по темата от последните дни: Тиктакащата бомба на българския фашизъм... и Защо ни е нужно антифашистко движение

fascists tool state

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline