nozomi hayase

Как американците изгубиха допир с реалността? Какво ги направи толкова уязвими за манипулация и политическа и медийна дезинформация? Без съмнение, корпоративните медии изиграха голяма роля в контролирането на възприятията, и пак има нещо по-дълбоко в цялата работа. Основната причина за пасивността и апатията на масите може да бъде по-добре разбрана след поглед върху конкретна конфигурация на Аз-а, която се появява в западната история.

В Конструиране на Аз-а, конструиране на Америка, психоаналитикът Филип Къшман анализира как в периода след ВСВ (1) в САЩ, модерната индустриализация пречупи традиционните социални връзки и реструктурира реалността на общността. От това, твърди той, се появи специфична конфигурация на Аз-а. Къшман я нарича "празният Аз" – "ограниченият, властнически Аз" – и описва как този празен Аз "има специфични психологически ограничения, чувство за лично представителство, което се намира вътре, и желание да манипулира външния свят в полза на собствения си интерес" (2). Къшман допълнително характеризира този празен Аз като такъв, който "преживява значително отсъствие на общностност, традиции и споделени значения – Аз, който преживява тези социални липси и техните последствия за "вътрешността" като липса на лична убеденост и стойност; същност, която олицетворява отсъствията, самотата и разочарованията на живота като хроничен, недиференциран, емоционален глад.

Къшман твърди, че тази нова конфигурация на Аз-а и нейния емоционален глад е била незаменима в развитието на американската консумеристка култура. Стюърт Юън, в своята класика "Капитани на съзнанието", изследва как модерният рекламен бизнес е използван като директен отговор на нуждите на индустриалния капитализъм, чрез функционирането си като инструмент за "създаване на желания и навици": "Визията за свобода, която беше предложена на американците, беше такава, която продължително запраща хората към потребление, пасивност и позиция на зрители." Юън вижда това в икономическото преместване от продукция към консумация и в персоналното изместване от граждани към консуматори.

Съвсем скоро, тази прикрита манипулация на желания ще бъде широко използвана за придвижването на определен икономически или политически дневен ред. Чрез разопаковането на изследванията на чичо си Фройд върху подсъзнателността, бащата на модерния корпоративен рекламен бизнес – Едуард Бърнейс – получава вътрешен поглед върху скритите желания като инструмент за манипулация. В "Пропаганда", Бърнейс извежда идеята, че "съзнателната и интелигентна манипулация на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество." Целенасочената работа на контролиране на възприятията стана позната като пропаганда и е идентифицирана като "изпълнителната ръка на невидимото правителство".

Как работи тази невидима сила на управление? Как подобна ефективна манипулация на желания е постигната в такива огромни размери? Има връзка с механизмите на подсъзнателното; желания и мотиви, които повечето хора не знаят, че съществуват. Психоаналитикът Карл Юнг взима откритието на Фройд за подсъзнателното и изследва феномена, който идентифицира като проектиране. Юнг описва как индивида среща собствените си подтискани материали под формата на проекции навън, и че това проектиране се осъществява подсъзнателно.

Маркетинг и ПР индустриите канализират психологическите нужди, после ги конвертират в специфични желания за определени продукти или политически кандидати. Тази манипулация на желания се осланя на възможността да се измайсторяват ефективни изображения на продукти, които биха предизвикали недоброволния процес на проектиране от индивида. Независимо дали са образи на избрани официални лица или звезди, последната сапунена опера или екрани с висока резолюция, външните картини се представят като нещо говорещо на душевните желания. Те бързо се появяват пред нас като желани обекти и като представителство на подсъзнателни желания. Така, представителността се превръща в извеждане на вниманието към тези подсъзнателни, вътрешни желания навън и разкриване на емоции, които са в по-голяма степен неизвестни за нас.

Манипулацията на желания под формата на представителност смазва нашият капацитет да създаваме образи. Вместо това, образите ни се налагат отвън. Губим връзката със собствените си желания и, без да знаем истинските корени на нашите емоции и мотиви, сме измамени в акта на определяне на нашите собствени действия. Дейността на въображението е прекъсната и бързо придвижена към готов продукт като различните пътища за изразяването на собствените ни желания се свеждат до обикновения акт на консумиране. Ставаме пасивни и завършваме изпълнявайки волята на другите.

Представителността поставя източника на легитимност извън индивида. Дали ще бъде име на корпоративен бранд, политическа партия, идеология или слоган, човек гледа за обекти на представителност, чрез които нещо вътре, нещо свое, може да бъде проектирано навън към света. Добър пример виждаме в американската политическа система, в т. нар. представителна форма на управление: системата на избиране на официални лица, на които се дава власт да постановяват промени от името на хората. Друг пример може да бъде намерен в оперирането на корпорации, където индивидите, чрез закупуването на акции на компанията, стават акционери и се предполага, че индиректно въздействат върху посоката на корпорацията. Теорията е, че корпорацията като тяло може да представлява техните икономически интереси.

Мнозина започнаха да виждат тези външни форми като притежаване на свойствен авторитет, давайки им власт да управляват и да въздействат на собствения си живот, докато всъщност това, което остава скрито в основата и на двата случая е просто нещо, което представлява нещо, живеещо в нас подсъзнателно. Механизмът на представителност жъне един мироглед, каращ хората да вярват, че истински решения на проблемите могат да идват единствено някъде отвън, често от същите тези хора, които са напълно несвързани и незасегнати, от който и да е от тези проблеми.

С идването на консумеристката култура и произвеждащият образи апарат, който допълнително подсилва състоянието на празния Аз, усещането за представителност започва да формира нова власт. За разлика от традиционната власт (авторитет) на църквите и ядреното семейство, в представителността един авторитет приема качества от субективен характер и силата му да контролира става по-неразпознаваема за тези под нейното управление. Къшман отбелязва, че "единственият начин, по който корпоративният капитализъм и държавата могат да влият на и контролират населението беше чрез превръщането на контрола им в невидим, т.е., правейки го да изглежда сякаш разнообразни чувства и мнения произлизат единствено от вътрешността на индивида."

Това се забелязва най-ясно в електоралната политика, където кандидатите са предварително одобрени и изходите – манипулирани, въпреки това ни карат да вярваме, че наистина правим рационален, независими и индивидуални решения за това кой най-добре да представлява общия интерес – докато в реалност всъщност няма истински избор и често свършваме, гласувайки срещу собствения си интерес.

edward bernays

Под прославената универсална идея за свобода лежи фалшивата свободата на илюзията за избор. Повече не сме във връзка с източника на нашите желания. Нашите човешки нужни се превърнаха в предмет на посредничество и са манипулирани от корпоративните интереси. Това, измайсторена като образ на индивидуализма е всъщност нова форма на конформност. Когато силите за контрол станаха невидимите чрез сливането с Аз-а, за нас стана доста по-трудно да подлагаме на съмнение легитимността на неравностойни силови отношения или дори да ги разпознаем такива, каквито са.

Кризата на представителността и автономията на Аз-а

Централизираният контрол и насилническата сила на държавата и корпорациите лежи в способността им да поддържат образа на представителност чрез внимателна манипулация, създавайки силна емоционална връзка вътре в индивидите. Тази връзка на представителността дава на тези във властта достъп до подсъзнателни желания. Тези, които контролират образа на представителност, могат тогава да генерират мотиви и импулси и да управляват волята на маса хора, без привидно да изглежда сякаш упражняват директен контрол над тях. Медиите изиграха решаваща роля в контрола и изкривяването на тези образи на представителност, скривайки истинските действия на тези, които твърдят, че ни представляват. Телевизионните реклами ни съблазняват с изображения на перфектни продукти и подходящи политически кандидати – продукти и политици са продавани като решения на всекидневни проблеми.

Въпреки това някои значи на дълбока промяна се появяват. Образите на представителност вече не се поддържат толкова лесно. Мнозина, които използват социалните медии и са свикнали да споделят информация, внезапно започват да се противопоставят на монополизирания образ и ехото от единствено съобщение на консолидираните медии. Когато човек е заобиколен от множество образи, които не са произведени от или уредени чрез външни сили, проекцията, която веднъж ни е омагьосвала, вече не упражнява традиционната си сила. В резултат, легитимността на тези външни форми на авторитет сега е оспорвана. В последните години се появяват вълни от огласяване на скрити престъпления, от Брадли (Челси) Манинг до Едуард Сноудън, комбинирани със силата на социалните медии и смели журналисти като тези в Уикилийкс, които продължават да противодействат на пропагандата.

Скорошни протести движения по света започнаха да се противопоставят на схващането за властта на националната държава, а също и на моделите й на управление. 2011 маркира началото на глобални въстания. Движения от чужбина резонираха в Северна Америка. Вдъхновени от хорските борби отвъд океана, лишените от граждански права американци се вдигнаха, превземайки улиците в центъра на богатството и корупцията. Окупирай Уол Стрийт, който започва през есента на 2011, прихвана въображението на публиката. От Бразилия до Турция, от Египет до Босна и България, продължават нови бунтове, противопоставяйки се на легитимността на "представителните" правителства по света. Какво разкриват тези движения отдолу е на практика във всеки ъгъл на света, демокрация – както я познаваме до сега – е в криза.

Джером Роос, доктор-изследовател в Института на Европейския Университет, синтезира революционните вълни след Арабската пролет и ги вижда като симптом на глобалната криза на легитимиране на преставителните институции. Посочвайки определен брой характеристики, обикновено споделени от тези привидни изолирани събития – като оттеглянето от структури на съществуващата власт и краят на политическите партии – той внушава, че "само радикална автономия от държавата може да придвижи революцията напред".

Хората се отдръпват все повече от избирателната политика. Апел за нов вид управление се надига, за истинска демокрация, където всеки участва директно и манифестира собствения си глас. Това е политически акт, но и много повече. Настоящата криза на демокрацията е криза на представителността. Образи, които замъгляват илюзиите за нас самите, не могат повече да поддържат човечеството. От Мубарак до Морси, от Буш до Обама, фалшивите образи и маски на лидерство започват да се разпадат, с отдръпването на хората от шарлатанския лик на рециклирани куклени лидери. Огледалото, което твърде дълго отразяваше обратно фалшиви обещания, сега бива разклатено. Какво става когато хорската вяра в институции разпада? Виждаме хаос и унищожение както никога досега.

В кризата на представителността, за първи път сме оставени сами със себе си, празни и глухи, но истински със себе си. В тази голота лежи възможността за истинска свобода. Само когато се изправим напълно срещу нашата празнота и я приемем, можем да намерим нашата истинска автономност. Само с истински емоции и желания, които са наистина наши, можем да направляваме света към бъдеще, което цъфти от дълбините на нашето въображение. Кой съм аз? Кои сме ние? Какво искаме? Отказат от фалшиво представителство е отказ от изкуствено наложена личност. По света съобщението е силно и ясно. Хората казват, ние не сме повече просто консуматори, пасивно приемащи комерсиализирани визии на бъдеще, което ни е подадено, с корпоративни ценности и политически кандидати, продавани ни като много брандове на паста за зъби. Това е глас, резониращ във всички тези движения по света и призоваващ за дълбока промяна на системата.

Жаждата за истинска демокрация е жаждата да бъдеш свободен. Това е духът, който ни подтиква на намерим истинските си вътрешни стремежи. Нашият Аз е празен. Когато обществото отпусне хватката си и лидерите станат изпразнени от морал и съпричастност с човечеството, трябва да декларираме автономност от всички тези извън, които се опитват да ни съблазняват и обещаят да сбъднат мечтите ни. Като се свържем наново с нашите собствени желания и страсти можем да запълним кухината на празния Аз и да трансформираме празни слогани в истински действия. Само тогава ще стане възможно за нас да станем автори на собствения си живот, да трансформираме историята и да поемем контрол над общата си съдба.

Бележки:
(1) Втората Световна война
(2) Т.е. – независимо дали е в разрез с чуждия стремеж към щастие, самореализация и т.н.

Превод: Ники Савов
Текстът е откъс от статията: ROAR Magazine, откъсът е първоначално публикуван в "Съпротива"

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop