Еволюция на пазарния модел на поведение (Карл Полани)

Настоящият текст е превод на Глава 5 от книгата "Великата трансформация" на унгарския интелектуалец, професор в Колумбийския университет Карл Полани. Публикувана за пръв път през 1944 година, книгата се занимава със социалните и политическите сътресения, които се случват в Англия по време на възхода на пазарната икономика, описвайки факторите, довели до образуването на капиталистическата държава в средата на ХХ век. Полани твърди, че съвременната пазарна икономика и модерната национална държава не трябва да се разбират като отделни елементи, а като единно човешко изобретение, което той нарича Пазарно общество. Полани твърди, че развитието на модерната национална държава върви ръка за ръка с развитието на модерна пазарна икономика и че тези две промени са свързани неумолимо в историята. Причините за това според него са, че мощната модерна държава е необходима, за да прокара промени в социалната структура, които позволяват съществуването на една конкурентна капиталистическа икономика, както и че капиталистическата икономика изисква силна държава за смекчаване на разрушителните последици от нея.

Ако искаме да отхвърлим икономическите суеверия на деветнадесети век, е необходимо да изследваме внимателно естеството и произхода на пазарите с оглед на доминиращата им роля в капиталистическото стопанство наред с основополагащата значимост на бартерния принцип на обмяна (1).

Бартер – плащане в натура, или стокообмен – е принцип на икономическо поведение, чиято ефективност зависи от пазарния модел. Пазарът е място на срещи с цел осъществяване на бартер или покупка и продажба. Ако не присъства подобен пазарен поведенчески модел, поне в откъслечни форми, бартерът няма да може да се развие по мащаб: ще бъде невъзможно да възникнат цени (2). Защото както взаимността бива подпомогната от симетричния модел на организация, и както преразпределението бива улеснено до определена степен от централизацията, а домакинството трябва да се основава на пълно самоуправление, така и за да постигне ефективност бартерният принцип зависи от пазарния модел на поведение. Но по същия начин, по който реципрочността, преразпределението или домакинството могат да възникнат в едно общество без да са доминираща икономическа форма, така и бартерният принцип може да заеме подчинено място в друго общество, където са във възход различни принципи.

В някои отношения, обаче, бартерният принцип не е строго тъждествен с другите три принципа. Пазарният модел на поведение, с който той се свързва, е по-специфичен от симетрията, централността и самоуправлението, които за разлика от този модел са просто "характеристики" и не създават институции, проектирани да изпълняват една единствена функция. Симетрията не е нищо повече от социологическа постановка, която поражда не отделни институции, а модели на съществуващи такива (това, че в едно село или племе преобладава симетричният модел на организация и обмяна, не се определя непременно от наличието на ясно отличима институция). Централността макар и често да създава отличими институции, не предполага никакъв мотив, който би отличил получената в резултат институция като основана на една единствена функция (вождът или друга централна фигура в едно племе, например, поема безразборно цял набор от различни функции – политически, военни, религиозни или икономически). И накрая, икономическото самоуправление е единствено и само второстепенна характеристика на съществуваща затворена група.

За разлика от тези три принципа, пазарният модел на поведение, свързан със собствен и специфичен за самия него мотив – този на бартера или заплащането в натура – е способен да създаде отличима институция, а именно пазарът. В крайна сметка, именно поради това и контролът на пазара над икономическата система създава непреодолимо последствие за цялостната организация на обществото: това означава ни повече, ни по-малко това, че управлението на обществото се превръща в придатък на пазара. Жизнената значимост на икономическия фактор за съществуването на обществото не допуска друг резултат. Защото веднъж щом икономическата система се организира в отделни институции, основани на специфични мотиви и задаващи специален статус, обществото трябва по необходимост да бъде моделирано по такъв начин, че да позволи на тази системата да функционира според собствените си закони. Това е и значението на познатото твърдение, че пазарното стопанство може да функционира само в пазарно общество.

Крачката, която превръща изолирани пазари в пазарно стопанство, и регулирани пазари в саморегулиращ се пазар, наистина е от изключително значение. деветнадесети век – независимо дали когато възхвалява този факт като върховно постижение на цивилизацията или като го заклеймява като метастазен растеж – наивно си представя, че подобно развитие е естествен резултат от разпространението на пазарите. В този период не се осъзнава, че сглобяването на пазарите като зъбчати колела в саморегулираща се система с огромна мощ, не е било резултат просто от някаква вродена тенденция на пазарите към това да създават израстъци, а е ефект на много изкуствени стимуланти, предписани на общественото тяло, за да се справи със ситуацията, създадена от не по-малко изкуственото явление на машината. Ограничената и неразрастваща се природа на пазарния модел на поведение, като такъв, не е призната; и все пак това е фактът, който се очертава с убедителна яснота от по-нови изследвания. 

"Пазарите не се срещат навсякъде. От липсата им, при все че е показателна за определена изолация и склонност към уединение, не може да се вади заключение за никакво определено развитие повече отколкото от тяхното наличие." Това безцветно изречение от "Икономиката в примитивните общности" на Турнвалд обобщава значими открития на нови изследвания по темата. Друг автор повтаря по отношение на парите това, което Турнвалд казва за пазарите: "Самият факт, че едно племе е използвало пари го е отличавало твърде малко в икономическо отношение от всяко друго племе на същото ниво на културно развитие, което не е използвало парични знаци." Необходимо е просто да посочим няколко удивителни последици от тези твърдения.

Присъствието или отсъствието на пазари или пари не оказва по необходимост влияние върху икономическата система на примитивното общество – този факт отрича мита от деветнадесети век, че измислянето на парите е изобретение, което преобразува обществата неизбежно като създава пазари, като усилва хода на разделението на труда и чисто и просто пуска в ход естествената човешка склонност към бартер, заплащане в натура и стокообмен. Ортодоксалната икономическа история в действителност се базира на изключително преувеличено виждане за значимостта на пазарите като такива. "Определена изолация" или може би "склонност към уединение" е вероятно единствената икономическа характеристика, за която може да се заключи коректно от тяхното отсъствие; по отношение на вътрешната организация на едно стопанство не е необходимо тяхното наличие или липса да променят каквото и да било.

Причините са прости. Пазарите са институции, функциониращи най-вече не във, а извън рамките на едно стопанство. Те са място за срещи на търговия на далечни разстояния. Местните пазари не са от особена важност. Наред с това, нито международни пазари, нито местните такива са конкурентни по природа, и следователно и в двата случая няма значим натиск за създаване на търговия на териториална основа, т.нар. вътрешен или национален пазар. Всяко от тези твърдения е насочено срещу някое аксиоматично положение на класическата икономика, но всъщност тези твърдения следват от фактите, извадени на светлина от най-новите изследвания.

Логиката в този случай в действителност е точно обратната от онази, върху която се основава класическата доктрина. Ортодоксалното учение започва от индивидуалната склонност към бартер; оттам извлича необходимостта за местни пазари, както и за разделение на труда; и оттам заключва в крайна сметка за необходимостта от търговията, от търговията в чужбина, че дори и от международна търговия. В светлината на сегашното ни познание би трябвало почти да обърнем наопаки последователността на аргумента: истинската отправна точка е международната търговия, резултат от географско местоположение на стоки и на "разделението на труда" по места. Международната търговия често застрашава местния пазар, институция, която включва бартерни сделки – и ако се използват пари – и покупко-продажби, като по този начин накрая, но в никакъв случай по необходимост,  предлага на някои индивиди възможност да задоволят желанието си да сключат изгодна сделка или склонността си към пазарлък.

Доминиращата характеристика на тази доктрина е произходът на търговията във външна сфера, несвързана с вътрешната икономическа организация. "Приложението на принципите, които се спазват при лова към добива на стоки, които се намират извън границите на местността води до определен тип стокообмен, който по-късно ни се представя като търговия" (3). Когато търсим произхода на търговията, отправна точка трябва да ни бъде необходимостта от стоки, налични на далечни разстояния като при лова. Членове на племето диери в централна Австралия всяка година през юли или август правят експедиция на юг, за да се сдобият с червена охра, използвана от тях за да рисуват върху телата си... Техните съседи, юантувунта, организират подобни експедиции, за да си доставят червена охра и пясъчни плочки, с които да счукват семената на тревите от хълмовете Флиндерс на 800 километра от мястото, където живее племето". Този тип търсене на реквизит или лов за съкровища е еднакво сходен с това, което наричаме джебчийство или пиратство, както с онова, което сме свикнали да наричаме търговия; най-общо става дума за едностранчиво начинание. То се превръща в двустранно т.е. в "определена форма на обмен" често само чрез изнудване, практикувано от властващите над дадена територия; или чрез взаимността на споразуменията, както в ритуала с пръстена Кула, с посещенията на племето пенгве в Западна Африка, или с племето кпеле, където вождът монополизира външната търговия чрез настояването си да забавлява всички гости. Наистина, подобни посещения не стават по случайност, а – по нашата, а не по тяхната терминология – са автентични търговски експедиции; размяната на стоки обаче винаги се случва под маската на размяна на дарове и често посредством ответни посещения.

Стигаме до извода, че докато човешките общности никога не са успели съвсем да избегнат външнотърговски отношения, подобна търговия не е включвала по необходимост пазари. Външната търговия е по-скоро по природа близка до приключенията, изследователските пътешествия, лова, пиратството и войната, а не толкова до бартера. Тя изисква толкова малко мирни отношения, колкото и двустранни такива, дори и когато предполага и двата типа. Тя обикновено се организира на принципа на взаимността и реципрочността, а не на този на бартера.

Преходът към мирни бартерни сделки може да се проследи в две посоки, съответно в тази на бартера, и в тази на мира. Племенната експедиция може да се наложи да съблюдава (както вече беше отбелязано и по-горе) условията, поставени от властващите на съответната територия, които могат да изискат дан от непознатите; този тип отношения макар и не съвсем мирни, могат да доведат до бартер – доставянето на стоки от едната страна предполага доставянето им и от другата. Другата линия е тази на "тихата търговия", както в бушменските общности, където рискът от битка се избягва чрез организирани примирия и елементите на вяра, доверие и мир са въведени в търговията в рамките на благоразумието.

На по-късен етап, както всички знаем, пазарите се превръщат в преобладаващ принцип на организация на външната търговия. Но от икономическа гледна точка, външните пазари са нещо напълно различно от местните или вътрешните пазари. Те се различават не само по големина; те са институции с различна функция и произход. Външната търговия се състои в транспортиране на стоки; тя касае липсата на определен тип стоки в даден регион; добър пример е размяната на английска вълна срещу португалско вино. Местната търговия се ограничава до стоки, които са налични в района, и които не биха издържали на транспортиране, защото са твърде тежки, обемисти, или нетрайни. Така и външната, и местната търговия са относителни към географското разстояние, като едната се ограничава с тези, които не могат да го преодолеят, а другата с онези, които могат. Тези два типа търговия правилно са определяни като взаимодопълващи се. Местната търговия между града и провинцията и външната търговия между различни климатични зони се осланят на тези принципи. Те не предполагат конкуренция по необходимост и ако конкуренцията действа срещу организацията на търговията, няма противоречие в това тя да бъде премахната. За разлика от местната и външната търговия, вътрешната търговия е конкурентна по същество; отделно от набор от взаимодопълващи се практики на обмен, тя включва много повече обменни практики, в които близки стоки от различни източници са предлагани в конкуренция едни с други. Съответно, само с възникването на вътрешната или националната търговия, конкуренцията може да бъде приета като основен принцип на търгуване.

Тези три типа търговия, които се различават рязко в своята икономическа функция, също така се отличават по произхода си. Вече говорихме за произхода на външната търговия. Пазарите се пораждат естествено от нея там където онези, които транспортират стоките трябва да спрат като в бродове и извори на реки, морски пристанища или там, където се събират пътищата на две експедиции по сушата. "Пристанищата" са се развили като място на прекачване на товари (4). Краткият възход на известните панаири в Европа е друг пример, при който търговията на далечни разстояния произвежда определен тип пазар; английските търговски центрове са друг такъв. Но докато панаирите и търговските центрове изчезват отново и изведнъж – нещо непоносимо за догматичния еволюционист – на пристанището e съдено да изиграе огромна роля при заселването на Западна Европа с градове. Но дори и където градовете се основават в пространствата, отредени за външна търговия, местните пазари често остават отделни по отношения не само на функцията, но и на организацията. Нито пристанището, нито панаирът или търговският център не създават вътрешни или национални пазари. Къде тогава да търсим причините за произхода им?

Може би изглежда естествено да предположим, че, предвид индивидуалните бартерни сделки, те с течение на времето водят до развитието на местни пазари, които, веднъж създадени, ще доведат естествено до вътрешни или национални пазари. Обаче в случая не става нито едното нито другото. Индивидуални бартерни сделки или актове на стокообмен – и това е ясният факт – по правило не водят до основаването на пазари в обществата, където преобладават други принципи на икономическо поведение. Подобни сделки са често разпространени в почти всички примитивни общества, но те са смятани за случайни, защото не задоволяват основните житейски потребности. В огромните древни системи на преразпределение, бартерните сделки, както и местните пазари са често срещана, но нищо повече от второстепенна характеристика. Същото важи и там, където властва реципрочността – бартерните сделки тук обикновено са градивен елемент от отношения на далечни разстояния, които предполагат вяра и доверие, ситуация, която често заличава двустранния характер на сделката. Ограничаващите фактори възникват от всички точки на социологическия компас: обичаи и закон, религия и магия еднакво допринасят към резултата, който е да стесни актовете на стокообмен според конкретните хора и предмети, време и повод. Като правило, човекът, който сключва бартер просто влиза в готова транзакция, в която и предметите, и еквивалента им са предопределена даденост. На езика на племето тикопия (5) "Utu" означава подобен традиционен еквивалент като част от взаимна обмяна на стоки. Това, което в мисленето на хората от осемнадесети век изглежда като същностна характеристика на стокообмена, волунтаристичния елемент на пазарлъка и договарянето на цената, изразяващ ясно предполагаемия мотив на плащането в натура, намира много малко приложение при самата сделка; доколкото този мотив подчертава процедурата, рядко му е позволено да се види на повърхността.

Обичайният начин на поведение е по-скоро да се даде израз на противоположната мотивация. Даващият може да изпусне предмета на земята, а приемащият да се направи че го вдига по случайност или дори да го остави на някой в свитата си да го прибере вместо него. Няма нищо по-противно на общоприетото поведение от това да се изгледа продължително полученото в замяна. Тъй като имаме всички причини да вярваме, че това обиграно поведение не е последствие от неподправена липса на интерес в материалната част от сделката, можем да опишем етикета на бартерните сделки като развитие на противодействие, предназначено да ограничи мащаба на характеристиката.

Наистина, според наличните доказателства би било прибързано да заключим, че местните пазари са се развили от индивидуални бартерни сделки. Колкото и да е неясно откъде водят началото си местните пазари, толкова и може да се твърди със сигурност, че от началото на тази институция тя е заобиколена от голям брой защити, предназначени да съхранят преобладаващата икономическа организация като предотвратят вмешателството на обществото в част от пазарните практики. Мирното съществуване на пазара е подсигурено с цената на  ритуали и церемонии, които ограничават мащаба му, докато едновременно с това подсигуряват способността му да функционира в дадените строги ограничения. Най-значимият резултат от пазарите – раждането на градове и градски цивилизации – е в действителност последствие от едно парадоксално развитие. Защото градовете, рожби на пазарите, са не само техни пазители, но и не им позволяват да се разраснат към селата и така нарушават преобладаващата икономическа организация на обществото. Двете значения на думата "съдържам" (contain) изразяват може би най-пълно тази двойна функция на градовете по отношение на пазарите, които те хем побират в границите си, хем удържат и ограничават откъм развитие.

В случаите когато около бартера са били създадени табута с цел да предпазят съществените функции на икономическата организация от злоупотребите на този тип човешко отношение, дисциплината на пазара е била дори по-стриктна. Ето и пример от земите на чага: "Пазарът трябва да бъде постоянно посещаван в пазарните дни. Ако някакво явление попречи на провеждането му в един или повече дни, търговията не може да продължи освен ако пазарното пространство не бъде пречистено... Всяко нараняване, случващо се в пространството на пазара и включващо кръвопролитие трябва по необходимост да бъде последвано от изкупление. От този момент нататък на никоя жена не е позволено да напусне мястото на пазара и никакви стоки не могат да бъдат докосвани; те трябва да бъдат очистени преди да бъдат отнесени и използвани за храна. Най-малкото една коза трябва да бъде принесена в жертва поне веднъж. Още по-сериозно изкупление е необходимо ако жена роди или пометне на пазара. В този случай е необходимо млекодайно животно да бъде пренесено в жертва. Наред с това, земята на вожда на племето трябва да се пречиства чрез жертвената кръв на дойна крава. С нея са напръсквани всички жени по тези земи, район по район." (6) Правила като тези не позволяват пазарите да се разпрострат лесно.

Типичният местен пазар, на който жените в семейството си набавят продукти за вседневните нужди на домакинството, а производителите на зърно и зеленчуци, както и местните занаятчии предлагат своите стоки за продажба, не зависи от време и място. Подобни събирания са не просто от съвсем общ характер за примитивните общества, но и остават почти непроменени чак до средата на осемнадесети век в най-напредналите страни на Западна Европа. Те са като придатък към местния бит и се различават съвсем малко един от друг, независимо дали са част от племенния живот в Централна Африка или град във Франция на Меровингите, или Шотландско село от времето на Адам Смит. Но това, което е вярно за селото е вярно и за града. Местните пазари са по същество квартални пазари и, макар и да са важна част от живота на общността, те нямат никаква тенденция да редуцират преобладаващата икономическа система до своя поведенчески модел. Те не са отправна точка на вътрешната или национална търговия.

Вътрешната търговия в Западна Европа всъщност е създадена от вмешателството на държавата. Чак до времето на Пазарната революция това, което днес изглежда като национална търговия, не е било свързано с нацията, а с общината. В съюза на Ханзата не членуват германски търговци: това е корпорация от търговски олигарси, които идват от няколко градове на Северно и Балтийско море. Далеч не чрез "национализация" на немския икономически живот, Ханзата откъсва преднамерено немския хинтерланд от търговията. Търговията на Антверпен или Хамбург, на Венеция или Лион по никакъв начин не е холандска или немска, италианска или френска. Не прави изключение и Лондон: по това време той е толкова "английски", колкото и Любек е "германски". За да е правилна, една търговска карта на Европа от това време би трябвало да показва само градове и да остави неоцветени пространствата в провинцията – последната реално не е съществувала за организираната търговия. Така наречените нации са били просто политически съюзи, и то доста слабо свързани такива, които икономически са се състояли от безброй по-малки и по-големи самозадоволяващи се домакинства и незначителни местни пазари по селата. Търговията се ограничава до организирани градски общини, които я провеждат или на местно ниво като квартална, или като търговия на далечни разстояния – тези два типа са строго отделни, и нито на единия, нито на другия е позволено да проникнат безразборно.

Такова постоянно разделение на местната и международната търговия в организацията на града е друг шок за евлюциониста, за който нещата твърде лесно се срастват едно с друго. И все пак, този странен факт формира ядрото на социалната история на градския живот в Западна Европа. Той напълно подкрепя твърдението по отношение на произхода на пазарите, което ние изведохме от условията на живот на примитивните стопанства. Рязката граница, прокарана между местната и международната търговия, вероятно е била твърде неподатлива на промяна, особено щом благодарение именно на нея достигаме до извода, че нито външната, нито местната търговия са породили вътрешната търговия на модерните времена. Така не ни остава друг избор освен да търсим обяснението в интервенцията на държавата като deus ex machine (духът от машината). По настоящем ще видим, че в това отношение и по-скорошни изследвания водят до същото заключение като нашето. Но нека първо очертаем в основни линии историята на градската цивилизация и видим как особеното разделение между местната и международната търговия ѝ придава форма в пределите на средновековния град.

Това разделение наистина е в сърцевината на институцията на средновековните градски центрове (7). Градовете са организации на гражданите. Те и само те имат право на жителство и цялата система се основава на различието между граждани и не-гражданите. Нито селяните в провинцията, нито търговците от другите градове са, естествено, граждани. Но докато военното и политическо влияние на градовете им позволява да извършват търговия със селяните от околията, те не могат да разпрострат подобни правомощия по отношение на външните и чуждестранни търговци. Следователно, гражданите се намират в напълно различна позиция по отношение на местната и международната търговия.

Що се отнася до доставките на храна, регулацията включва приложението на такива методи като спазването на публичност на сделките и изключването на посредника, за да се контролира търговията и да не се разрешават високи цени. Такива регулации обаче са ефективни само по отношение на търговията между града и земите в непосредствената му околност. По отношение на международната търговия тази позиция е съвсем различна. Подправки, солена риба или вино трябва да се транспортират от далечни разстояния и затова те са в сферата на действие на чуждестранните търговци и техните капиталистически методи за продажба на едро. Този тип търговия избягва регулация на местно ниво и всичко, което може да се направи е да се изключи колкото се може повече от местния пазар. Пълната възбрана на търговията на дребно от страна на чуждестранни търговци цели да постигне именно тази цел. Колкото повече нараства обема на капиталистическата търговия на едро, толкова по-стриктно се налага изключването ѝ от местните пазари поне що се касае до вноса.

По отношение на промишлените стоки, разграничението между местна търговия и такава на далечни разстояния се врязва дори по-надълбоко, като в този случай се засяга самата организация на продукцията за износ. Причината за това е в самата природа на занаятчийските гилдии, в които се организира промишленото производство. На местния пазар продукцията се регулира според необходимостите на производителите и така продукцията се ограничава до степента, в която те получават доход. Този принцип естествено не се прилага към износни стоки, при които печалбата на производителите не ограничава производството. Следователно, докато местната търговия е строго регулирана, продукцията на износни стоки е само формално контролирана от корпорациите на занаятчиите. Доминиращата износна промишленост на тази епоха, търговията с платове, е организирана на капиталистическата основа на наемен труд.

Все по-строго разделение на местната от износната търговия е реакцията на градския живот към заплахата от това мобилният капитал да разруши градските институции. Типичният средновековен град не се опитва да пренебрегне опасностите като прекара мост между контролируемата местна търговия и капризите на неконтролируемата международна търговия, а напротив, вместо това посреща тази опасност чисто и просто като старателно налага политиката на изключване и протекция, която е логичната основа на собственото му съществуване.

На практика това означава, че градовете премахват всяка възможна пречка пред формирането на национален и вътрешен пазар, за който настоява капиталистическата търговия на едро. Като запазва принципа на еднакво неконкурентните местна и външна търговия от град в град, гражданите успяват да обърнат в своя полза включването на селото в компаса на търговията и откриването на безразборната търговия между градовете в различните страни. Това развитие именно налага териториалната държава като инструмент на "национализация" на пазара и като създател на вътрешна търговия.

Преднамерени действия на държавата през петнадесети и шестнадесети век натрапват меркантилната система  върху ожесточено протекционистките градове и княжества. Меркантилизмът унищожава негодния партикуларизъм на търгуването на местно и междуобщинско ниво, като премахва бариерите, които разделят тези два типа неконкурентна търговия и така разчиства пътя за националния пазар, който все повече пренебрегва различието между града и селото както и това между различните градове и провинции.

Меркантилната система е, в действителност, отговор на много изпитания. Политически, централизираната държава е ново образувание, предизвикано от Пазарната революция, която измества центъра на живот в Западния свят от Средиземноморието към Атлантическото крайбрежие и така предизвиква хората от по-големи земеделски общности да се организират за търговия на едро и дребно. Във външните политики установяването на суверена власт е най-насъщната потребност в този момент; съответно, меркантилното държавно изкуство се състои в подчиняването на ресурсите върху цялата национална територия на целите на властта по отношение на международните отношения. Във вътрешната политика обединението на провинциите, разпокъсани от феодалния и общински партикуларизъм е страничен продукт на едно такова начинание. В икономически план инструментът на обединението е капиталът, т.е. личните ресурси, налични под формата на парични авоари и така особено подходящи за развитието на търговията. Накрая, административната техника, която лежи в основата на икономическата политика на централното управление е осигурена чрез разрастването на традиционната общинска система към по-обширната територия на държавата. Във Франция, където занаятчийските гилдии в общия случай се превръщат в органи на държавата, гилдийната система просто се разпростира върху цялата огромна територия на държавата. В Англия, където упадъкът на крепостните градове води до фатално отслабване на тази система, провинцията е индустриализирана без надзора на гилдиите, докато и в двете страни търговията на едро и дребно се разпростра върху цялата национална територия и се превръща в доминираща форма на стопанска активност. В тази ситуация се корени вътрешната търговска политика на меркантилизма.

Държавната намеса, която дава на търговията свобода извън пределите на привилегирования град, се налага, за да се отстранят две тясно обвързани опасности, с които градът се е справял успешно, а именно монополът и конкуренцията. Това, че конкуренцията трябва в крайна сметка да доведе до монопол, е истина напълно осъзната по онова време. От монопола има повече страх дори отколкото по-късно, тъй като той често засяга житейските потребности и така лесно прераства в заплаха за общността. Предвижданото лечение е всестранна регулация на стопанския живот, само че този път на национален, а не само на общински мащаб. Това, което за модерния разсъдък може лесно да се види като късогледо изключване на конкуренцията, в действителност е средство с което се предпазва функционирането на пазарите при дадените условия. Защото всяка временна намеса на купувачи или продавачи на пазара може да наруши баланса и да разочарова редовните купувачи и продавачи и така да доведе до края на функционирането на пазара. Бившите доставчици, ще престанат да предлагат своите продукти тъй като не могат да бъдат сигурни, че те ще могат да участват в ценообразуването, а пазарът ще остане без снабдяване и ще се превърне в жертва на индивидуалния монополист. До по-малка степен същите опасности съществуват и от страната на търсенето, при което рязкото понижение може да доведе до монопол над него. С всяка крачка, която държавата предприема, за да отърве пазара от партикуларистките ограничения на данъци и забрани, тя застрашава организираната система на производство и разпространение, която сега е под заплахата от нерегулирана конкуренция и намесата на някой, който изкарва голяма печалба от пазара, но не предлага гаранции или постоянство. По този начин се получава, че въпреки че новите национални пазари са неизбежно до някакъв степен конкурентни, традиционната характеристика на регулацията, а не новият елемент на конкуренцията остава доминираща характеристика. Самозадоволяващото се домакинство на селяните, работещо за насъщния, остава общата основа на икономическата система, която е интегрирана в големите национални единици чрез формирането на вътрешния пазар. Този национален пазар приема място наред и донякъде съвпадащо с това на местните и външни пазари. Към земеделието се прибавя вътрешната търговия – система от сравнително изолирани пазари, които са напълно съвместими с принципа на домакинството, все още доминиращ в провинцията.

С това се заключава нашия синопсис за историята на пазарите до времето на Индустриалната революция. Следващият етап в човешката история донася, както ни е известно, опит да се установи един голям саморегулиращ се пазар. Няма нищо в меркантилизма, тази политика, характерна за западната национална държава, което подсказва такова уникално развитие. "Освобождаването" на търговията, извършено от меркантилизма, само я прави свободна от партикуларизма, но едновременно с това я изважда извън обсега на регулацията.

Икономическата система е потопена в по-общи социални отношения. Пазарите са само второстепенна характеристика на институционалната уредба, контролирана и регулирана все повече чрез обществената власт.

Към превод на Глава 6 - Саморегулиращият се пазар и фиктивните стоки: труд, земя и пари

Превод: Мария Иванчева и Петър Пиперков

БЕЛЕЖКИ:

(1) Икономическият либерализъм работи при илюзията, че неговите практики и методи са естествен резултат от общите закони на прогреса. За да могат да се впишат в модела, принципите, стоящи в основата на саморегулиращия се пазар, са екстраполирани назад в цялата история на човешката цивилизация. Като резултат истинската природа и произход на търговията, пазарите и парите, градския живот и националните държави е изкривена до неузнаваемост.

(а) Индивидуалните актове на "плащане в натура, бартер и стокообмен" са практикувани в примитивните общества само по изключение.
"Бартерът е оригинално напълно непознат. Примитивният човек далеч не е бил обладан от желание за бартер, а напротив – имал е антипатия към него." (Buecher, "Die Entstehung der Volkcwirtschaft", 1904, стр. 109). "Възможно е например да се изрази стойността на кука за паламуд в количеството храна, тъй като такава размяна никога не е правена и би изглеждала за тикопийците като фантастична…  Всеки тип обект е прикачен към определен вид социална ситуация" (Firth, op. cit., стр. 340)

(б) Търговията не се появява вътре в общността, тя е външна дейност, включваща различни общности.
"В своето начало търговията е транзакция между етнически групи; тя не се случва между членове на едно и също племе или общност, a е – външен феномен в най-старите социални общности – насочена само към външни племена." (M. Weber, "General Economic History", стр. 195) "Може да изглежда странно, но средновековната търговия се развива от начало под влиянието не на местната, а на външната търговия." (Pirenne, "Medieval Cities", стр. 125).

(в) Търговията не се осланя на пазарите; тя възниква от едностранно пренасяне, мирно или не.
Рихард Турнвалд (немски етнолог) установява факта, че най-ранните форми на търговия се състоят просто в производството и пренасянето на обекти на определени разстояния. В същността си това е ловна експедиция. Дали експедицията е военна в смисъла на лов на роби или от пиратски тип, това зависи основно от съпротивата, която среща (op. cit., стр. 145-146). "Пиратството е инициаторът на търговията по море при гърците от Хомерската ера, както и при викингите на север; дълго време двете групи се развиват сходно" (Pirenne, "Economic and Social history", стр. 109).

(г) Наличието или липсата на пазари не е съществена характеристика; локалните пазари нямат тенденцията да се разрастват.
"Икономическите системи, които не притежават пазари, по тази логика няма нужда да притежават други общи характеристики (Thurnwald, "Die menschliche Gesellschaft, Vol. III", стр. 137) На ранните пазари "само определени количества от определени обекти са могли да се разменят едни за други" (пак там, стр. 137). "Турнвалд заслужава специални поздравления за наблюдението си, че примитивните пари и търговия са всъщност от социално, а не от икономическо значение." (Loeb, "The Distribution and Function of Money in Early Society", в "Essays in Anthropology", стр. 153) Местните пазари не са се развили от "въоръжена търговия" или "мълчалив бартер" или друга форма на външна търговия, а от "мира", спазван на мястото за срещи за ограничената цел на квартална размяна. "Целта на местните пазари е била да осигури продоволствия, необходими за всекидневния живот на населението, уседнало в даден район. Това обяснява защо са били ежеседмични, твърде ограничената им атрактивност и ограничението на дейността им до малки операции на дребно" (Pirenne, op. cit., Глава 4, "Commerce to the End of the Thirteenth Century", стр. 97).  Дори на по-късен етап местните пазари, за разлика от панаирите, не показват тенденция за разрастване: "Пазарът осигурявал нуждите на местните хора и бил посещаван само от жителите на околността; стоките на него били местно производство и били за всекидневна употреба" (Lipson, "The Economic History of England", 1935, Vol. I, стр. 221) Местната търговия "обикновено се е развивала първоначално като спомагателно занятие на селяни и други хора, участващи в жилищната индустрия, и като цяло е била сезонно занятие…" (Weber, op. cit., стр. 195) "Естествено е да считаме на пръв поглед, че търговската класа е възникнала лека полека сред аграрното население. Въпреки това нищо не дава доказателства за тази теория" (Pirenne, "Medieval Cities", стр. 111).

(д) Разделението на труда не произлиза от търговията или размяната, а от географски, биологични и други неикономически факти.
"Разделението на труда по никакъв начин не е резултат на сложна икономика, както твърди рационалистката теория. То принципно произлиза от физиологичните разлики на пола и възрастта." (Thurnwald, "Economics", стр. 212) "Почти единственото разделени на труда е между жени и мъже." (Herskovits, op. cit., стр. 13) Друг начин, по който разделението на труда може да произлезе от биологичните факти, е случаят на симбиоза между различни етнически групи. "Етническите групи са трансформирани в професионално-социални такива" чрез формирането на "горен слой" в обществото. "Следователно се създава организация, базирана от една страна на приноса и услугите на зависимата класа и от друга страна на властта на главите на семейството от водещата страта над преразпределителния процес." (Thurnwald, "Sozialpsyschische Ablaeufe", стр. 387)

(е) Парите не са решаващо изобретение; тяхното наличие или липсва не формират съществено важни разлики в типа икономика.
Самият факт, че дадено племе използва пари го различава твърде малко в икономически план от другите племена, които не са ползвали." (Loeb, op. cit., стр. 164) "Ако парите са използвани изобщо, тяхната функция е доста различна от тази, която изпълняват в нашата цивилизация.  Те никога не престават да бъдат конкретен материал и никога не се превръщат в абстрактна репрезентация на стойност" (Thurnwald, "Economics", стр. 107) Трудностите при бартера не са играли никаква роля при "изобретяването" на парите. "Тези стари възгледи при класическите икономисти са противоположни на етнологическите изследвания" (Loeb, op. cit., p. 167, footnote 6) Що се отнася до специфичните полезности на стоките, които са били използвани като пари, както и по отношение на символичното им значение като атрибути на власт, не е възможно да разглеждаме "икономическата владение от едностранчива рационална гледна точка" (Thurnwald, "Economics"). Парите могат например да са в употреба само за изплащане на заплати и данъци (пак там, стр. 108) или могат да се използват за плащане за жена, кръвнина или за глоби. "Следователно можем да видим в тези пред-държавни примери, че оценката на тези обекти на стойност произтича от обичаите, от позицията на водещите персонажи, както и от конретните отношения, в който те [обектите на стойност]са поставени по отношение на членовете на общностите." (Thurnwald, "Economics". стр. 263)

Парите, също както пазарите, са външни феномени в основата си, чието значение за общността е предопределено основно от търговските отношения. "Идеята за парите обикновено [е] привнесена отвън." (Loeb, op. cit., стр. 156) "Функцията на парите като основен медиатор на размяната произхожда от външната търговия." (Weber, op. cit., стр. 238)

(ж) Външната търговия първоначално не е търговия между индивиди, а между колективи.
Търговията е "групово начинание";  тя засяга "предмети, които са обща собственост". Произходът и стои в "колективните търговски пътешествия". "В организирането на тези експедиции, които често имат характера на външна търговия се появява принципът на колективност." (Thurnwald, "Economics", стр. 145) "Във всеки случай най-старата търговия са разменните отношения между различни племена." (Weber, op. cit., стр. 195) Средновековната търговия категорично не е търговия между индивиди. Тя е била "търговия между конкретни градове, вътрешно-общностна или вътрешно-общинска търговия (Ashley, "An Introduction to English Economic History and Theory, Part I, ‘The Middle Ages’", стр. 102).

(з) Провинцията е откъсната от търговията през Средновековието.
"През и до края на петнадесети век градовете са единствените центрове на търговията и индустрията до такава степен, че на нито една от тях не им е позволено да избяга в провинцията." (Pirenne, "Economic and Social History", стр. 169) "Борбата срещу провинциалната търговия и срещу провинциалните занаяти продължава поне седемстотин или осемстотин години." (Heckscher, "Mercantilism", 1935, Vol. I, стр. 129) "Суровостта на тези мерки се засилва с разрастването на ‘демократичното управление’." "През целия четиринадесети век са изпращани редовни въоръжени експедиции срещу всички села в съседство и тъкачните станове са разрушавани или отнасяни." (Pirenne, op. cit., стр. 211).

(и) През Средновековието не е практикувана безразборна търговия между различни градове.
Междуобщинска търговия е предполагала предпочитани отношения между точно определени градове или групи от градове, като например Ханзата от Лондон с тютонската Ханза. Реципрочността и отплатата са принципите, които са водили отношенията между подобни градове. В случай на наплащане на дългове например магистратите от града-кредитор могат да се обърнат към тези от крада-длъжник с искане за справедливост като към техен приятел  "и ако дългът не е платен да бъде третиран чрез компенсация от страна на приятелят от този град." (Ashley, op. cit., Part I, стр. 109).

(й) Националният протекционизъм е бил непознат.
"За икономически цели едва ли е било необходимо да се прави разлика между различните страни през тринадесети век, тъй като е имало по-малко бариери за социалното общуванев границите на Кристендом отколкото сега." (Cunningham, "Western Civilization in Its Economic Aspects", Vol. I, стр. 3) До петнадесети век на политическия хоризонт не се виждат мита. "Преди това няма доказателства дори за най-малкото желание за насърчаване на националната търговия като тя се предпазва от външна конкуренция." (Pirenne, "Economic and Social History", стр. 92) "Международното" търгуване е било свободно във всяка търговия. (Power and Postan, "Studies in English Trade in the Fifteenth Century")

(к) Меркантилизмът е наложил по-свободна търговия на градовете и провинциите в националните рамки.

Първият том на "Mercantilism" (1935) на Хекшер носи заглавието "Меркантилизмът като унифицираща система". Като такъв меркантилизмът "се е противопоставял на всичко, което е ограничавало икономическия живот до определено място и е пречело на търговията в рамките на държавата." (Heckscher, op. cit., Vol. II, стр. 273) "И аспектите на общинската политика, и потискането на провинцията и борбата срещу конкуренцията от другите градове са били в конфликт с икономическите цели на Държавата." (пак там, Vol. I, стр. 131) "Меркантилизмът е ‘национализирал’ страните чрез търговията, която е разширила локалните практики из цялата територия на Държавата." (Panlten, "Handel", в "Handwoerterbuch der Staatswissenschaften", Vol. VI, стр. 281) "Конкуренцията често е насърчавана изкуствено от меркантилизма с целта да организира пазарите с автоматична регулация на търсенето и предлагането." (Heckscher) Първият модерен автор, който признава либерализационната тенденция на меркантилистката система, е Шомлер (1884).

(л) Средновековният регулативизъм е бил много успешен.
"Политиката на градовете през Средновековието е може би първият опит в Западна Европа, след залеза на древния свят, за регулация на обществото в икономическо отношение съобразно последователни принципи. Опитът се е увенчал с необичаен успех… Икономическият либерализъм или laissez-faire по времето на неоспореното му надмощие може би е такъв пример, но по отношение на времетраенето му, либерализмът е бил малък, мимолетен епизод в сравнение с постоянната упоритост на политиките на градовете." (Heckscher, op. cit., стр. 139) "Те го постигат чрез система от регулации, толкова чудесно адаптирана за целите си, че може да бъде считана за шедьовър… Икономиката на града е достойна за готическата архитектура на съвремието си." (Pirenne, "Medieval Cities", стр. 217)

(м) Меркантилизмът разширява общинските практики до националната територия.
"Резултатът би бил градска политика, разширена до по-широка област – един вид общинска политика, наложена отгоре на държавно ниво." (Heckscher, op. cit., Vol. I, стр. 131)

(н) Меркантилизмът - най-успешната политика.
"Меркантилизмът е създал изкусна и властна система  за комплексно и сложно задоволяване на нуждите." (Buecher, op, cit., стр. 159) Постиженията на "Регламентите" на Колбърт, които са имали за цел насърчаване на високото качество в производството, са били "огромни". (Heckscher, op. cit. Vol. I, стр. 166) "Икономическият живот на национално ниво е бил резултат основно от политическата централизация." (Buecher, op. cit., стр. 157) На меркантилистката регулативна система трябва да се признае "създаването на трудов кодекс и трудова дисциплина, много по-строга от всичко, което ограничения партикуларизъм на средновековната градска власт е могъл да създаде с неговите морални и технологични ограничения." (Brinkmann, "Das soziale System des Kapitalismus", в "Grundriss der Sozioloekonomik", Vol. IV)

(2) Hawtrey, G. R "The Economic Problem", 1925, стр. 13 "Практическото приложение на принципа на индивидуализма зависи напълно от практиката на обмяната" Холтрей обаче бърка като приема, че съществуването на пазара следва просто от практиката на стокообмен. (б.а.)

(3) Thurnwald, R. C., "Economics in Primitive Communitiel", 1931, стр. 147.

(4) Pirenne, H "Medieval Cities", 1925, стр. 148 (бележка 12)

(5) Firth, R "Primitive Polynesian Economics", 1939, стр. 347

(6) Thurnwald, R. C., op. cit., стр. 162-164

(7) Представеният тук аргумент следва известните изследвания на H. Pirenne.

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop