Настоящият текст е превод на Глава 6 от книгата "Великата трансформация" на унгарския интелектуалец, професор в Колумбийския университет Карл Полани. Публикувана за пръв път през 1944 година, книгата се занимава със социалните и политическите сътресения, които се случват в Англия по време на възхода на пазарната икономика, описвайки факторите, довели до образуването на капиталистическата държава в средата на ХХ век. Полани твърди, че съвременната пазарна икономика и модерната национална държава не трябва да се разбират като отделни елементи, а като единно човешко изобретение, което той нарича Пазарно общество. Полани твърди, че развитието на модерната национална държава върви ръка за ръка с развитието на модерна пазарна икономика и че тези две промени са свързани неумолимо в историята. Причините за това според него са, че мощната модерна държава е необходима, за да прокара промени в социалната структура, които позволяват съществуването на една конкурентна капиталистическа икономика, както и че капиталистическата икономика изисква силна държава за смекчаване на разрушителните последици от нея. Превод на Глава 5 от "Великата трансформация" на Карл Полани може да прочетете тук - Еволюция на пазарния модел на поведение.

polanyi_imageТози бегъл очерк на икономическата система и пазарите, взет сам за себе си, показва как никога преди наши дни пазарите не са били нещо повече от аксесоари към икономическия живот. По правило икономическата система е била абсорбирана в социалната система и каквито и принципи на поведение да са доминирали в икономиката, наличието на пазарен модел се е смятало за съвместимо с него. Принципът на бартера или размяната, който стои в основата на този модел, не е разкривал тенденция за разрастване за сметка на останалите. Там, където пазарите са били най-силно развити, като през епохата на меркантилистите (1), те са процъфтявали под контрола на централизирана администрация, която е насърчавала автархията (2) както в домакинствата на селяните, така и в националния живот. По този начин регулациите и пазарите са се развивали заедно. Саморегулиращият се пазар бил непознат; в действителност възникването на идеята за саморегулирането била пълно обръщане на тренда на развитие. Необикновените предположения на пазарната икономика могат да бъдат напълно осмислени само в светлината на тези факти.

Пазарната икономика е икономическа система, която е контролирана, регулирана и направлявана от пазарните цени; редът в производството и разпределението на благата е поверен на този саморегулиращ се механизъм. Икономика от този тип произхожда от очакването, че хората се държат по такъв начин, че да максимизират паричните печалби. Тя предполага пазари, в които предлагането на стоки (включително и услуги), налични при дадена цена, ще бъде равно на търсенето при тази цена. Тя предполага наличието на пари, което функционира като покупателна сила в ръцете на притежателите им. Следователно производството ще се контролира от цените, тъй като печалбите на тези, които управляват производството ще зависи от тях; разпределението на благата също зависи от цените, тъй като цените формират доходите и с помощта на тези доходи произведените стоки се дистрибутират между членовете на обществото. При тези предположения редът в производството и разпределението на благата е осигурен само от цените.

Саморегулирането предполага, че цялата продукция е за продажба на пазара и всички доходи произтичат от тези продажби. Съответно има пазари за всички елементи на индустрията, не само за стоките (включващи винаги и услугите), но също така и за труда, земята и парите; техните цени биват наричани съответно цени на стоки, заплати, наеми и лихви. Самите термини показват, че цените формират доходите: лихвата е цената за използването на парите и формира дохода на онези, които могат да ги заемат; рентата/наемът/ е цената за използване на земята и формира дохода на онези, които я предлагат; заплатите са цената за използване на трудовата сила и формират дохода на онези, които я продават; и най-накрая, цените на стоките формират доходите на онези, които продават своите предприемачески услуги, доходът, наречен "печалба", всъщност е разликата между два вида цени - цените на произведените блага и техните разходи, т.е. цените на суровините, необходими за производството им. Ако тези условия са изпълнени, всички доходи произхождат от продажби на пазара и доходите ще са точно достатъчни за покупка на всичко произведено.

Следващата група предположения се отнася до държавата и нейната политика. Не бива да се позволява нищо да възпрепятства формирането на пазари, нито трябва да се позволява доходите да се формират по различен начин, освен като приходи от продажби. Не трябва да има и никаква намеса за корекция на цените спрямо променени пазарни условия - независимо дали става въпрос за цени на стоки, труд, земя или пари. Следователно трябва да има пазари за всички елементи на индустрията, но не трябва да се подкрепят никакви мерки или политики, които биха повлияли на действията на тези пазари. Нито цената, нито предлагането, нито търсенето не трябва да бъдат фиксирани или регулирани; подобни мерки са подходящи само ако спомагат за изграждането на саморегулирането на пазара, създавайки условия, които правят пазара единствена организираща сила в икономическата сфера. (3)

За да разберем напълно какво значи всичко това, нека за момент се върнем към меркантилистката система и националните пазари, за чието развитие тази система е направила толкова много. Под феодализма и гилдовата система земята и трудът са формирали част от самата социална организация (парите все още не са се били превърнали в главен елемент на индустрията). Земята, централен елемент при феодалния ред, е била основа на военната, съдебната, административната и политическата системи; нейният статут и функции са били детерминирани от законови и обичайни норми. Дали собствеността е била прехвърляема или не и ако да - на кого и при какви ограничения; какви права дава собствеността; по какъв начин могат да се използват дадени видове земя - всички тези въпроси били премахнати от организацията на покупко-продажбата и подложени на коренно различен набор от институционални регулации.

Същото е било валидно и за организацията на труда. При гилдовата система, както и при всяка друга икономическа система преди това, мотивите и обстоятелствата на производствените дейности са били въплътени в общата организация на обществото. Отношенията между майстор, калфа и чирак; особеностите на занаята; броят на чираците; заплатите на работниците са били регулирани от традициите и правилата на гилдията и града. Това, което меркантилистката система е направила, било просто да унифицира тези условия или като статути както в Англия, или чрез "национализация" на гилдиите както във Франция. Що се отнася до земята, нейният феодален статут бил отхвърлен само до толкова, до колкото бил свързан с провинциалните привилегии; за останалите земята останала "extra commercium" (лат. - извън търговията) както в Англия, така и във Франция. До времената на Великата революция от 1789 г. поземлените имоти останали източникът на социални привилегии във Франция и дори и след това в Англия традиционният закон за земята бил средновековен. Меркантилизмът, с всички свои тенденции към комерсиализация, никога не атакувал стражите, които пазели тези два базови елемента на производството - труд и земя - от това да станат обекти на търговия. В Англия "национализацията" на трудовото законодателство чрез Статута на майсторите (1563 г.) и Закона за бедните (1601 г.) премахнала труда от опасната зона и анти-ограждателната политика на Тудорите и Стюартите била логичен протест срещу използването на поземлените имоти с цел печалба.

Това, че меркантилизмът (въпреки категоричното си настояване за комерсиализация като национална политика) гледал на пазарите по начин, точно противоположен на пазарната икономика, е най-ясно от огромното разширяване на държавните интервенции в индустрията. По това време не е имало разлика между меркантилисти и феодали, короновани плановици и монополи, централизирана бюрокрация и консервативни лобисти. Те не постигали съгласие единствено относно методите за регулация: гилдиите, градчетата и провинциите се осланяли на силата на обичаите и традициите, докато новата държавна власт предпочитала статутите и заповедите. Но всички били еднакво негативно настроени към идеята за комерсиализация на труда и земята – предпоставката за пазарна икономика. Занаятчийските гилдии и феодалните привилегии били премахнати във Франция едва през 1970 г.; в Англия Статутът на занаятчиите бил отменен едва през 1813-14 г, Законът за бедните на Елизабет през 1834 г. В тези две страни създаването на свободен трудов пазар не бил дори и дискутиран преди последното десетилетие на осемнадесети век; идеята за саморегулиращия се икономически живот била изцяло отвъд хоризонта на тази епоха. Меркантилистът бил заинтересован от развитието на ресурсите на страната, включително пълна заетост чрез търговия; той приемал традиционната организация на земята и труда за даденост. В това отношение той бил опериран от модерни концепции така, както в сферата на политиката, където вижданията му за абсолютната власт на просветения деспот не били разклатени от демократични настроения. И точно както преходът към демократична система и репрезентативна политика изисквал пълно преобръщане на тенденцията в тази епоха, така и промяната от регулирани към саморегулирани пазари в края на осемнадесети век представлявала пълна трансформация в структурата на обществото.

Саморегулиращият се пазар не изисква нищо по-малко от разделянето на обществото на икономическа и политическа сфера. Като резултат подобна дихотомия е просто препотвърждаване (от гледна точка на цялото общество) на съществуването на саморегулиращ се пазар. Би могло да се твърди, че подобно разделение съществува във всяко общество в историята. Подобен извод обаче би бил базиран на заблуда. Вярно е, че никое общество не може да съществува без някакъв вид система, която да осигурява реда в производството и разпределението на благата. Но това не предполага съществуването на отделни икономически институции; обикновено икономическият ред е функция на социалния. Нито под родово-общинни, нито под феодални, нито под меркантилистки условия (както видяхме) не е имало отделена икономическа система в обществото. Обществото от деветнадесети век, в което икономическата активност е била изолирана и вменена на някакъв отличителен икономически мотив, е било единственото изключение.

Подобен институционален модел не би могъл да функционира освен ако обществото не е подчинено по някакъв начин на изискванията му. Пазарната икономика може да съществува само в пазарно общество. Стигнахме до този извод в нашия анализ на пазарния модел (Глава 5 – бел. прев.). Сега може да уточним причините за това твърдение. Пазарната икономика трябва да включва всички елементи на индустрията, включително труда, земята и парите. (В пазарната икономика парите също са жизнено важен елемент на индустриалния живот и тяхното включване в пазарния механизъм, както видяхме, е надминал институционалните последици.) Но трудът и земята не са нищо по-различно от самите човешки същества, от които е изградено всяко общество и природната обкръжаваща среда, в която те съществуват. Да бъдат включени в пазарния механизъм, означава субстанцията на самото общество да се подчини на законите на пазара.

Сега сме в позицията да разработим по-конкретна форма на институционална природа на пазарната икономика и опасностите за обществото, които тя включва. Първо ще опишем методите, благодарение на които пазарният механизъм контролира и направлява истинските елементи на индустриалния живот; второ, ще се опитаме да преценим природата на ефектите от този механизъм върху обществото.

Концепцията за „стока" спомага за приспособяването на пазарния механизъм към разнообразните елементи на индустриалния живот. Стоките тук емпирично са дефинирани като обекти, произведени за продажба на пазара; пазарите от своя страна  емпирично са дефинирани като истински контакт между купувачи и продавачи. Съответно на всеки елемент на индустрията се гледа като на произведен за продажба, тъй като тогава и само тогава той ще бъде субект на механизма на търсене и предлагане, взаимодействащ с цената. На практика това означава, че трябва да има пазари за всички елементи на индустрията; че на тези пазари всеки елемент е организиран в групата на търсенето и групата на предлагането; и че всеки елемент има цена, която взаимодейства с търсенето и предлагането. Тези пазари (а те са безброй много) са свързани по между си и формират един Голям пазар. (4)

Повратният момент е този: трудът, земята и парите са основни елементи на индустрията; те също трябва да бъдат организирани в пазарите; в действителност, тези пазари формират абсолютно жизненоважна част от икономическата система. Но трудът, земята и парите очевидно не са стоки; постулатът, че всичко, което се купува и продава трябва да е произведено за продажба категорично е невалиден за тях. С други думи според емпиричната дефиниция за „стока" те не са стоки. Трудът е просто друго име за човешката активност, която върви ръка за ръка със самия живот, който от своя страна не е произвеждан за продажба, а по съвсем различни причини, нито пък тази активност може да се отдели от останалата част от живота, да бъде складирана или мобилизирана. Земята е друго име за природата, която не е произведена от човека. И най-накрая, парите са символ на покупателната сила, която по правило изобщо не се произвежда, а възниква чрез механизма на банкирането или държавните финанси. Нито един от тези три елемента не е произвеждан за продажба. Приравняването на труда, земята и парите до стоки е изцяло измислено и фиктивно.

Въпреки това с помощта на тази измислица са организирани реални пазари за труда, земята и парите (5), където те са купувани и продавани. Търсенето и предлагането им са истински величини. Всяка политика или мярка, която би възпрепятствала формирането на такива пазари ipso facto (лат. - сама по себе си) би застрашила саморегулирането на системата. Измислицата следователно осигурява жизненоважен организационен принцип по отношение на цяло общество, засягайки почти всички негови институции по най-различен начин, а именно принципът, според който не бива да се позволява съществуването на каквото и да е поведение или режим, които биха попречили на същинското функциониране на пазарния механизъм по постулатите на стоковата измислица.

По отношение на труда, земята и парите подобен постулат не може да бъде подкрепен. Да се позволи на пазарния механизъм да бъде единствен режисьор на съдбата на човешките същества и естествената им среда, дори и само на количеството и използването на покупателната сила, би довело до унищожение на обществото. Набедената за стока „трудова сила" не може да бъде увеличавана, използвана безразборно или дори оставена неизползвана без това да даде отражение също и върху индивида, който се е оказал носител на тази странна стока. Разпореждайки се с човешката трудова сила, системата инцидентно ще се разпорежда и с физическата, психологическа и морална цялост „човек", закачена за нея. Окрадени от закрилата на културните институции, човешките същества биха изчезнали поради ефектите на социалното разложение. Те ще умрат като жертви на остро социално разстройство чрез недъзи, перверзии, престъпност и глад. Природата ще бъде редуцирана до елементите си, пейзажът ще бъде осквернен, реките – отровени, силата да произвеждаш храна и суровини – разрушена. Най-накрая пазарното администриране на покупателната сила периодично ще ликвидира бизнес начинания, тъй като липсата на пари ще се окаже разрушителна за бизнеса, така както наводненията и сушите са били за примитивното общество. Без съмнение трудовите, поземлените и паричните пазари са особено важни за пазарната икономика. Но никое общество не би могло да понесе ефектите на подобна система на груби измислици, дори и за малък период от време, освен ако човешката и природната му същност, а също и бизнес-организациите му не са предпазени от опустошенията на тази сатанинска мелница.

Крайната изкуственост на пазарната икономика има своите корени във факта, че самият процес на производство е организиран под формата на покупка и продажба. Никаква друга форма на организация на производство за пазара не е възможна в комерсиалното общество. (6) В края на Средните векове индустриалното производство за износ е било организирано от богати граждани и се е провеждало под техен пряк контрол в родните им градове. По-късно, по времената на меркантилизма производството е било организирано от търговци и не е било ограничено само до градовете. Това била епохата на „изваждането навън", когато местната индустрия била снабдявана със суровини от търговците-капиталисти, които контролирали процеса на производство като чисто търговско начинание. Това е времето, когато индустриалното производство определено и в голям мащаб било поставено под организационното ръководство на търговеца. Той познавал пазара, обема и качеството на търсенето и можел да отговаря за снабдяването, което между другото било съставено основно от вълна, сърпица и понякога тъкачни станове, използвани от надомната индустрия. Ако доставките се провалят, най-силно засегнат бил местният производител, заетостта му за определен период била провалена, но в производството не било въвлечено скъпо оборудване и търговецът не поемал сериозен риск, поемайки отговорността по производството. Векове наред тази система се разраствала като сила и мащаб, докато в Англия вълнената промишленост (главен елемент на национално ниво) покрила големи части от страната, където производството било организирано от търговеца на облекло. Този, който купувал и продавал, същевременно е предоставял инцидентно и за производството, без да се изисква отделен мотив. Създаването на стоки не включвало нито реципрочното поведение на взаимопомощта, нито притесненията на домакинствата, чиито нужди били оставени в негови ръце, нито достойнството на занаятчията при упражняване на занаята му, нито публичните похвали – нищо, освен ясния мотив за печалба, толкова познат за човек, чиято професия е покупко-продажбата. До края на осемнадесети век индустриалното производство в Западна Европа било просто аксесоар към търговията.

Докато машината била скъп и неспецифичен инструмент, нямало промяна в ситуацията. Простият факт, че търговецът на облекло би могъл да произвежда повече от преди за същото време, би го склонил да използва машини за увеличаване на приходите, но този факт сам по себе си не засягал задължително организацията на производството. Това дали евтината машина била собственост на работника или на търговеца, имало известно значение в социалната позиция на страните и почти сигурно имало значение в приходите на работника, който бил в по-добра позиция, когато притежавал инструментите. Но това не карало търговеца да се превърне в индустриален капиталист или да ограничи даването на пари на заем на такива хора. Търсенето на стоки рядко изчезвало. По-голямата трудност била от страната на снабдяването със суровини, което понякога неизбежно било прекъсвано. Но дори и при такива случаи загубата за търговеца, който притежавал машините, не била съществена. Не появата на машината като такава променила изцяло отношението на търговеца към производството, а изобретяването на сложните и следователно специфични машини и производствени мощности. Въпреки че новата организация в производството била въведена от търговеца (факт, който предопределил целия курс на трансформацията), използването на сложни машини и производствени мощности включвало и развитие на фабричната система с решаващa промяна в относителната важност на търговията и индустрията в полза на втората. Индустриалното производство престанало да бъде аксесоар към търговията, организирано от търговеца като покупко-продажба, сега то изисквало дългосрочни инвестиции със съответния риск. Ако непрекъсваемостта на производството не била подсигурена, подобен риск бил неоснователен.

Но колкото по-сложно ставало индустриалното производство, толкова повече ставали елементите на индустрията, чието снабдяване трябвало да бъде подсигурено. Три от тях разбира се били от неимоверно значение: труд, земя и пари. В комерсиалното общество тяхното снабдяване може да бъде организирано само по един начин: като бъдат направени достъпни за покупка. Следователно трябва да бъдат организирани за продажба на пазара – с други думи като стоки. Разрастването на пазарните механизми върху елементите на индустрията – труд, земя и пари – било неизбежното последствие от въвеждането на фабричната система в комерсиалното общество. Елементите на индустрията трябвало да бъдат изложени за продажба.

karlpolanyi_thegreattransformationТова било сходно с настроенията в посока въвеждане на пазарна система. Знаем, че печалбите под такава система са осигурени само ако саморегулирането е осигурявано чрез взаимозависими конкурентни пазари. Така както развитието на фабричната система било организирано като част от процеса на покупко-продажба, следователно трудът, земята и парите трябвало да бъдат трансформирани в стоки, за да се съхрани производството. Те разбира се не могли да бъдат трансформирани напълно в стоки, тъй като в действителност не били произвеждани с цел продажба на пазара. Но измислицата, че са произвеждани с тази цел станала организационен принцип на обществото. От тях трите, едно се отличава: трудът е технически термин, използван за човешките същества до толкова, до колкото те са работници, а не работодатели. Следователно организацията на труда ще се изменя едновременно с организирането на пазарната система. Но тъй като организацията на труда е просто друго наименование за формите на живот на обикновените хора, това означава, че развитието на пазарната система ще бъде съпроводено с промяна в организацията на самото общество. Повсеместно човешкото общество станало аксесоар към икономическата система.

Нека се върнем към паралела между опустошенията на огражданията в английската история и социалната катастрофа, която последвала Индустриалната революция. Подобренията, както казахме, са по правило купени на цената на социална дезорганизация. Ако размерът на дезорганизацията е твърде голям, общността трябва да загине в този процес. Тудорите и ранните Стюарти спасили Англия от съдбата на Испания като регулирали посоката на промяна, така че да стане поносима и ефектите ѝ да могат да се канализират в по-малко разрушителни пътеки. Но нищо не спасило обикновените хора в Англия от ефектите на Индустриалната революция. Сляпата вяра в спонтанния прогрес се загнездила в умовете на хората и с фанатизма на сектанти най-просветените натискали за безкрайна и нерегулирана промяна в обществото. Ефектите върху живота на хората били ужасяващи. И наистина, човешкото общество би било унищожено ако не бяха защитните контра-движения, които притъпиха действието на този само-унищожителен механизъм.

Социалната история през деветнадесети век следователно е била резултат от двойно движение: разрастването на пазарната организация по отношение на истинските стоки е било придружено с ограничаването ѝ по отношение на фиктивните такива. Докато от една страна пазарите са се разпространявали по целия свят и количеството включени стоки растяло до невероятни измерения, от друга страна във властовите институции била интегрирана мрежа от мерки и политики, предназначени да проверяват действията на пазара по отношение на труда, земята и парите. Докато организацията на световните стокови пазари, световните капиталови пазари и световните валутни пазари под егидата на златния стандарт дала безпрецедентен импулс на пазарния механизъм, възникнало дълбоко движение, което да се противопостави на пагубните ефекти на пазарно-контролираната икономика. Обществото се предпазвало от опасностите, присъщи за саморегулиращата се пазарна система – това била обширната характеристика в историята на тази епоха.

БЕЛЕЖКИ:
(1) Меркантилизъм – икономическа теория, смятана за форма на икономическия национализъм, появила се в края на 15 и началото на 16 век в Италия, но истинското си изражение намира в политиката на Англия след победата над Нидерландия. Предпоставки за възникването на меркантилизма са великите географски открития, разложението на феодализма  и първоначалното натрупване на капитала. Понятието меркантилизъм произлиза от латинската дума mercor - "купувам" и mercary - "развивам търговия". Съществуват ранен и късен меркантилизъм. При ранният водеща идея е при всяка сделка износът да надвишава вноса, а при късният е възможно и обратното, но като цяло годишният баланс на държавата да бъде положителен. Всичко се концентрира върху парите под формата на благородни метали. В основата на меркантилизма стоят следните принципи: 1. богатството се създава от труда, но се изразява в злато и сребро; 2. конкуренцията е вредна, тя трябва да се избягва и предотвратява; 3. държавната власт е длъжна да привлече пари и да обезпечи монополола на националните търговци както на вътрешния, така и на външния пазар. – бел. прев.
(2) Автархия - самозадоволяващо се стопанство; икономическа политика на една страна, която живее от собствени ресурси, без да разчита на внос или внася много малко – бел. прев.
(3) Henderson, H.D., "Supply and Demand", 1922. Функцията на пазара е двупосочна: разпределението на фактори за производство между различните видове употреба и организирането на силите, въздействащи върху агрегираното предлагане на фактори. – бел. авт.
(4) Hawtrey, G.R., Неговата функция според Хоутри е в постигането на „взаимно съответствие между относителните пазарни стойности на всички стоки." – бел. авт.
(5) Твърдението на Маркс за фетишисткия характер на стойността на стоките се отнася за разменната стойност на истинските стоки и няма нищо общо с фиктивните стоки, споменати в текста. – бел. авт.
(6) Cunningham, W., "Economic Change", in "Cambridge Modern Histiry, Vol. I – бел. авт.

Превод: Петър Пиперков

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop