Никой не трябва да бъде зъл (Славой Жижек)

От 2001 г. Давос и Порто Алегре са градовете-близнаци на глобализацията: Давос е ексклузивния швейцарски курорт, в който световният елит от мениджъри, държавници и медийни личности се среща ежегодно за Световния икономически форум, зад тежка полицейска охрана. Опитвайки се да ни убеди (както и сам себе си), че глобализацията е най-доброто разрешение на всички проблеми. Порто Алегре е субтропичният бразилски град, в който се среща контра-елита на анти-глобалисткото движение, опитвайки се да ни убеди (както и сам себе си), че капиталистическата глобализация не е нашата неизбежна съдба, както е и според официалния им лозунг, – 'един друг свят е възможен'. Обаче изглежда, че срещите в Порто Алегре някак си загубиха силата си – през последните години чуваме все по-малко и по-малко за тях. Къде се изгуби блясъкът на звездите от Порто Алегре?

Някои от тях се прехвърлиха в Давос. Тонът на срещите от Давос сега се задава предимно от групата предприемачи, която иронично нарича себе си 'либералните комунисти' и която вече отхвърля опозицията между Давос и Порто Алегре: твърдението ѝ е че можем едновременно да притежаваме глобалната капиталистическа торта (преуспявайки като предприемачи) и да я изядем (подкрепяйки анти-капиталистическите каузи за социална отговорност, екологична загриженост и т.н.). Няма нужда от Порто Алегре: вместо това Давос може да се превърне в Порто Давос.

Тогава кои са тези либерални комунисти? Обичайните заподозрени: Бил Гейтс и Джордж Сорос, Главните изпълнителни директори на Google, IBM, Intel, eBay, както и придворни-философи като Томас Фридман. Истинските консерватори днес, казват те, вече са не само старата десница, с абсурдната си вяра във властта, реда и затворения, и парохиален патриотизъм, но също и старата левица, с нейната война срещу капитализма: и двете по отделно се водят своите призрачни битки, пренебрегвайки новите реалности. Означителят на тази нова реалност на Новговора на либералните комунисти е 'smart'[1]. Да бъдеш "smart" означава да си динамичен, номадичен, да си против централизираната бюрокрация; да вярваш в диалога и съдействието срещу централната власт; да имаш гъвкавост срещу рутината; култура и знание срещу индустриалното производство; спонтанност в отношенията и автопойезис [2] срещу скованата йерархия.

Бил Гейтс е иконата на това, което той нарече 'един добре смазан капитализъм', пост-индустриалното общество и 'края на труда'. Софтуерът се налага над хардуера и младият алтернативен зубрач (nerd [3]) над стария управител с черен костюм. В новите корпоративни централи има малко външна дисциплина; бившите хакери контролират ситуацията, работейки дълги часове, наслаждавайки се на безплатни напитки в зелено обкръжение. Подразбиращият се смисъл тук е че Гейтс е подривен, маргинален хулиган, екс-хакер, който е завзел контрола и се е преоблякъл като уважаван председател.

Либералните комунисти са главни директори, съживяващи духа на състезанието, или казано по друг начин, контра-културни нахакани цайсове (geeks [3]), които са превзели големите корпорации. Тяхната догма е нова, постмодернизирана версия на невидимата ръка на Адам Смит: пазарът и социалната отговорност не са противоречиви, те могат да бъдат обединени за постигането на взаимна изгода. Както Фридмън казва, днес вече никой не трябва да бъде зъл, за да прави бизнес; съдействие със служителите, диалог с клиентите, уважение към природата, прозрачност на сделките – това е ключа към успеха. Оливие Малнуи наскоро начерта десетте заповеди на либералните комунисти във френското списание "Техникарт":

1. Трябва да раздаваш всичко безплатно (свободен достъп, без авторски права); просто таксувай за допълнителните услуги, така ще забогатееш.
2. Трябва да променяш света, а не само да продаваш неща.
3. Трябва да споделяш, да си съзнателен за социалната отговорност.
4. Трябва да си креативен: фокусирай се на дизайна, новите технология, науката.
5. Трябва да казваш всичко: нямай тайни, подкрепяй и практикувай един култ към прозрачността и свободния поток на информация; цялото човечество трябва да си взаимодейства и съдейства.
6. Не трябва да работиш: откажи се от фискираната работа от 9 до 5. Вместо това се впусни в една остроумна (smart), динамична, разчупена комуникация.
7. Трябва да се върнеш в училище: впусни се в едно перманентно образование.
8. Трябва да действаш като ензим: не работи само за пазара, а отключи нови форми на социално съдействие.
9. Трябва да умреш беден: върни богатството си на тези, които имат нужда от него, след като имаш повече от колкото можеш да изхарчиш.
10. Трябва да бъдеш държавата: компаниите трябва да си сътрудничат с държавата.

Либералните комунисти са прагматични; те мразят доктринерския подход. Днес няма експлоатирана работническа класа, само конкретни проблеми, които трябва да бъдат решени: глада в Африка, окаяното състояние на мюсюлманските жени, насилието на религиозните фундаменталисти. Когато има хуманитарна криза в Африка (либералните комунисти обожават хуманитарните кризи; чрез тях могат да дадат най-доброто от себе си), вместо да се заемат с анти-империалистическа реторика, предлагат всички да се съберем и заедно да изнамерим най-доброто разрешение на проблема. Трябва да включим хората, правителствата и бизнеса в едно общо начинание, да задвижим нещата, а не да разчитаме на централизираната държавна помощ, да подходим към кризата по един креативен и неконвенционален начин.

Slavoj_Zizek_in_Liverpool_croppedЛибералните комунисти обичат да посочват това, че решението на някои големи международни корпорации да игнорират правилата на апартейда в техните компании е било точно толкова важно, колкото и пряката политическа борба против апартейда в Южна Африка. Отхвърлянето на сегрегацията в компаниите, даването на равни заплати на черни и бели за еднаква работа и т.н.: това е перфектния пример за смесването на борбата за политическа свобода и бизнес интересите, след като същите компании процъфтяват в пост-апартейдна Южна Африка.

Либералните комунисти обожават 1968-ма. Само каква експлозия на младежка енергия и креативност! Как само разтърси бюрократичния ред! Само какъв тласък даде на икономическия и социалния живот, след разпада на политическите илюзии! Тези които бяха достатъчно големи сами протестираха и се бореха на улицата: сега те са се променили, за да променят и света, да революционизират реалните ни животи. Не беше ли Маркс, който беше казал, че всички политически въстания не са от значение в сравнение с изобретяването на парния двигател? И не би ли ли казал пак Маркс днес: Какво значение имат всички протести против глобалния капитализъм в сравнение с интернет?

Най-вече либералните комунисти са истински граждани на света – добри хора, които са загрижени. Загрижени са за популисткия фундаментализъм и безотговорните, алчни капиталистически корпорации. Те виждат 'по-дълбоките причини' зад днешните проблеми: масовата бедност и безнадежността раждат фундаменталисткия тероризъм. Тяхната цел не е да печелят пари, а да променят света (а като страничен продукт да спечелят още повече пари). Бил Гейтс вече е най-големия индивидуален благотворител в човешката история, той изразява любовта си към ближния като дава стотици милиони за образование, за борбата против глада и маларията и т.н. Уловката тук е че преди да можете да раздадете всичко това, трябва да го отнемете (или както биха казали либералните комунисти – да го 'създадете'). За да може да помагаш на хората, се казва в оправданието, трябва да имаш необходимите средства, а от опита – а именно осъзнаването на некадърността и провала на всички централизирани, етатистки и колективистки подходи - знаем, че частният бизнес е несравнимо по-ефективен начин. Чрез регулирането на бизнеса и вдигането на данъците, държавата подкопава истинската цел на собствената си дейност (да прави живота за мнозинството по-добър, да помага на изпадналите в нужда).

Либералните комунисти не искат да бъдат просто машини за печалба: искат живота им да има по-дълбок смисъл. Те са против старомодната религия, вместо това подкрепят духовността, те са за не-изповедническа медитация (всеки знае, че будизмът е предрекъл науката за мозъка, че силата на медитацията може да бъде измерена научно). Тяхното мото е социална отговорност и признателност: те са първите, които признават, че обществото е било невероятно добро към тях, позволявайки им да разгърнат талантите си и да натрупат богатство. За това и чувстват, че трябва да върнат нещо на обществото, да помагат на хората е техен дълг. Благотворителността е това, което придава смисъл на бизнес успеха.

Това е един изцяло нов феномен. Спомняте ли си за Андрю Карнеги, който използваше частна армия, за да смаже организирания труд във стоманолеярните си заводи, а после раздаваше големи части от богатството си за образование, култура, хуманитарни каузи, доказвайки, че въпреки това, че е мъж от стомана, той има сърце от злато? По същия начин днешните либерални комунисти раздават с едната си ръка това, което са заграбили с другата.

В САЩ се продава едно разслабително средство с вкус на шоколад, което се рекламира чрез парадоксалното предписание: Имаш ли запек? Яж повече шоколад! - тоест яж повече от нещо, което причинява запек. Структурата на шоколадния лаксатив може да бъде разгледана на езика на днешния идеологически пейзаж; това което кара фигура като Сорос да предизвиква толкова гневни реакции. Той подкрепя една безжалостна финансова експлоатация, комбинирана с нейния контра-агент, хуманитарна загриженост за катастрофалните социални последствия от необузданата пазарна икономика. Ежедневната рутина на Сорос въплъщава една лъжа: половината от работното си време той посвещава на финансова спекулация, другата половина на 'хуманитарни' дейности (финансира културни и демократични дейности в пост-комунистическите страни, пише есета и книги), които са насочени против ефектите на собствените му спекулации. Двете лица на Бил Гейтс са напълно идентични с двете лица на Сорос: от едната страна един брутален бизнесмен, унищожаващ или изкупуваш конкуренцията, целящ да постигне монопол; от другата страна един велик филантроп, който казва: “За какво са ни компютри ако хората нямат какво да ядат?”

Според етиката на либералните комунисти безскрупулното преследване на печалбата се неутрализира чрез благотворителност: благотворителността е част от играта, една хуманитарна маска, скриваща същността на икономическата експлоатация. Развитите страни постоянно “помагат” на недоразвитите (чрез отпускане на помощи, кредитиране и т.н.) и така избягват най-важния момент: тяхното съучастие и отговорност за отчаяната ситуация на Третия свят. Относно противоречието между “smart” и “не-smart”, аутсорсингът е ключовото понятие тук. Изнасяш (необходимата) мрачна страна на производството – дисциплинирания, йерархичен труд, екологичното замърсяване за не-smart пространства в Третия свят (или невидими такива в Първия). Най-съкровенната мечта на либералните комунисти е да изнесат цялата работническа класа в невидими експлоататорски заводи (суетшопи) в Третия свят.

Не трябва да имаме никакви илюзии: либералните комунисти са врагът на всяка прогресивна борба днес. Всички други врагове – религиозните фундаменталисти, терористите, корумпираната и неефективна държавна бюрокрация – зависят от специфични, локални обстоятелства. Именно защото те искат да разрешат всички тези вторични неизправности на глобалната система, либералните комунисти са прякото въплъщение на това, което не работи в системата. Може да бъде необходимо да се сключват тактически съюзи с либералните комунисти, за да се атакува расизма, сексизма и религиозния обскурантизъм, но е важно да се запомни добре каква е тяхната истинска цел.

Етиен Балибар, в "La Crainte des masses" (1997) разграничава два противоречиви вида прекомерно насилие в днешния капитализъм: обективното (структурно) насилие, което е присъщо за социалните условия на глобалния капитализъм (автоматичното създаване на изключени и ненужни индивиди, от бездомните до безработните), и субективното насилие на новопоявяващите се етнически и/или релиозни (накратко: расистки) фундаментализми. Те могат да се борят срещу субективното насилие, но либералните комунисти са създателите на структурното насилие, което изгражда условията за експлозиите на субективно насилие. Същият този Сорос, който дава милиони, за да финансира образованието е унищожил живота на хиляди хора благодарение на финансовите си спекулации и по този начин е създал условията за надигането на нетолерантността, която отхвърля.

БЕЛЕЖКИ:
[1] има значение на умен, находчив, самоуверен, елегантен, изтупан. - бел. прев
[2] буквално автоматично (само)-създаване. - бел. прев.
[3] за превод на nerd и geek на български виж статията в бг уикипедия - бел. прев.

Превод: Жана Цонева и Георги Медаров