Напрежението в нашата цивилизация на 21 век приема много форми – социални, икономически, екологични и политически. Една определено нездрава и видима илюстрация на всичките четири е разрастващия се поток боклуци, свързани с икономиката на изхвърлянето. Еднократните продукти са измислени след края на Втората световна война като удобство и като начин за създаване на работни места и поддържане на икономическия растеж. Колкото повече стоки се произвеждат и изхвърлят, твърдят аргументите, толкова повече работа ще има.

Удобството е това, което продава еднократните продуктите. Например, вместо да се перат платнени кърпи или салфетки, консуматорите с радост посрещнаха еднократните хартиени варианти. Така сме заменили и носните кърпи с хартиените салфетки, кърпите за ръце с хартиени кърпички, платнените трапезни салфетки с еднократни и шишета за напитки, които се пълнят отново, с такива, които се изхвърлят. Дори торбичките за пазаруване, с които носим у дома еднократните продуктите, са се превърнали в част от потока на боклуците.

Икономиката на изхвърлянето е на път да се сблъска с геоложките ограничения на Земята. Освен, че свършват местата за сметища близо до градовете, светът също така бързо губи евтиния петрол, използван за производство и транспорт на еднократните продукти. Може би още по-фундаментално – няма достатъчно лесно достъпни олово, калай, мед, желязна руда или боксит, които да поддържат икономиката на изхвърлянето след поколение или две. Ако приемем годишен ръст от 2% в добивите, данните на организацията Американски геоложки изследвания за икономически възстановимите резерви показва, че светът има оставащи 17 години залежи от олово, 19 години от калай, 25 години мед, 54 години желязна руда и 68 години боксит.

Цената на извозването на боклука от градовете расте с напълването на близките сметища и цената на петрола се покачва. Един от първите градове, използвали до край наличните местни сметища, е Ню Йорк. Когато сметището "Фреш Килс" беше трайно затворено през март 2001г., градът беше принуден да откарва боклука до сметища в Ню Джърси, Пенсилвания и дори Вирджиния – като някои от обектите бяха отдалечени на 300 мили.

Като имаме предвид 12000 тона боклук, произвеждан всеки ден в Ню Йорк, и сложим 20 тона боклук във всеки от камионите, използвани за превоз на далечни разстояния, ще са необходими около 600 превозни средства за транспорт на боклука на Ню Йорк всекидневно. Тези камиони образуват колона, дълга почти 9 мили и пречи на трафика, замърсява въздуха и увеличава въглеродните емисии.

Финансово-стегнатите местни общности в други щати са склонни да приемат боклука на Ню Йорк – ако им се плати достатъчно. Някои гледат на това като на богата мина. Щатските власти, обаче, са обременени с увеличени цени за поддръжка на пътищата, проблеми със задръстванията, ръст на замърсяването, потенциално замърсяване на водата от сметищата и оплаквания от близките общности.

Plan_B_3През 2001г. губернаторът на Вирджиния Джим Гилмор изпрати писмо на кмета Руди Джулиани, в което се оплака от използването на Вирджиния за боклука на Ню Йорк. "Разбирам проблема на Ню Йорк", се казва в него, "но родният щат на Вашингтон, Джеферсън и Медисън няма намерение да се превръща в сметището на Ню Йорк".

Трудностите с боклука не са ограничени само в Ню Йорк. Торонто, най-големият град в Канада, затвори последното си останало сметище на 31 декември 2002г. и сега изпраща целия си боклук от 750 хиляди тона на година в Уейн Каунти, щата Мичиган.

В Атина, столицата на древна и модерна Гърция, едно от съществуващите сметища беше напълнено в края на 2006г. Тъй като местните власти в Гърция не поискаха да приемат боклука на Атина, отпадъците от 6 хиляди тона на ден започнаха да се натрупват по улиците, създавайки криза с боклука. Страната най-накрая започна да обръща внимание на това, което европейския комисар по околната среда Ставрос Димас, също грък, нарича йерархията на отпадъците, даваща предимство най-напред на предотвратяването на боклук и след това на повторната употреба, рециклирането и възстановяването.

Една от по-скорошните кризи с боклука се развива в Китай, където, като всичко друго в тази страна, обемът на генерираните боклуци расте бързо. Синхуа, китайската информационна агенция, съобщава, че изследване с въздушни дистанционни сензори са засекли 7000 сметища, всяко от които по-голямо от 50 квадратни метра, в предградията на Пекин, Тянджин, Шанхай и Чонгкин. Голяма част от боклука на Китай се рециклира, изгаря или компостира, но още по-голяма част се изхвърля на сметища (където има такива) или просто се натрупва в необитаеми области.

Тези примери за проблемите с боклука в Китай са сами по себе си притеснителни. Но един по-мащабен анализ на потенциалните консуматорски модели в Китай в близко бъдеще показва защо съществуващия западен икономически модел като цяло ще се провали.

Почти откакто се помня казваме, че Съединените щати, с 5% от световното население, консумира една трета и повече от ресурсите на Земята. Това беше истина. Но вече не е. Днес Китай консумира повече основни ресурси от Съединените щати.

Сред тях са ключови стоки като зърнени храни, месо, петрол, въглища и стомана. Китай използва повече от всичките в сравнение със Съединените щати, освен петрол, където Съединените щати все още държат значително (макар и все по-малко) предимство. Китай използва една трета повече зърнени храни от Съединените щати. Консумацията на месо е почти два пъти по-голяма от тази в Съединените щати. Употребяваната стомана е три пъти повече.

Тези числа показват консумацията на национално ниво, но какво ще стане ако консумацията на човек в Китай достигне тази в Съединените щати? Ако предположим, че китайската икономика се забави от десетте процента годишен ръст от последните години до осем процента, то тогава преди 2030г. доходът на човек в Китай ще достигне днешните нива в Съединените щати.

Ако също предположим, че китайците ще харчат парите си повече или по-малко като американците днес, тогава можем да преведем доходите им в консумация. Ако, например, всеки човек в Китай използва хартия на сегашните американски нива, то през 2030г. китайското население от 1,46 милиарда души ще използва повече хартия, отколкото светът произвежда днес. Край на световните гори.

Ако предположим, че през 2030г. има три коли за всеки четирима души в Китай, както е сега в Съединените щати, Китай ще има 1,1 милиарда автомобили. В момента колите в света са 860 милиона. За да се осигурят необходимите пътища, магистрали и паркинги, Китай ще трябва да асфалтира територия, сравнима с тази, на която днес отглежда ориз. До 2030г. Китай ще има нужда от 98 милиона барела петрол на ден. В момента в света се произвеждат 85 милиона барела на ден и е възможно добивът никога да не нарастне. Край на световните петролни запаси.

Урокът на Китай е, че западния икономически модел – базирана на твърди горива, ориентирана около автомобилите икономика на изхвърлянето – няма да сработи за Китай. Ако не сработи за Китай, няма да сработи и за Индия, която до 2030г. може да има дори по-голямо население от Китай. Нито ще сработи за останалите 3 милиарда души от развиващите се страни, които също мечтаят "американската мечта". И в една все по-свързана глобална икономика, където всички зависим от едни и същи зърнени храни, петрол и стомана, западният икономически модел вече няма да работи и за индустриалните страни.

Голямото предизвикателство за нашето поколение е да изградим нова икономика – движена предимно от възобновяеми източници на енергия, с по-разнообразни транспортни системи, икономика, която използва отново и рециклира всичко. Имаме технологиите да изградим новата икономика, която ще ни позволи да поддържаме икономическото развитие. Можем ли да го направим достатъчно бързо, за да избегнем срив на социалните системи?

Адаптирано от Глава 1, "Вход към Новия свят", и Глава 6, "Ранни признаци на упадък", от книгата на Лестър Браун "План Б 3.0: Мобилизация за спасяване на цивилизацията" (New York: W.W. Norton & Company, 2008), достъпна за свободно сваляне и покупка на http://www.earthpolicy.org/index.php?/books/pb3

Превод: Веселка
FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline