Индекс на статията

Цитираме в цялост, за да подчертаем магнитута на този разгром, а също и тъй като цитираното дава доста точни индикации за това какво се случва и в Унгария. Още повече – това ясно е е посоката, към която са се запътили Чехословакия, България и Румъния, а и това, което предстои на съветската икономика ако перестройката се провали. Перестройката е стратегия за придвижване от една форма на не-капиталистическа и не-социалистическа икономика към друга. Тази стратегия е забележително далновидна, но доста рискована. Тя може да се провали ако: (1) основни черти на реформата са блокирани и традиционната икономика е вналожена отново; (2) силите, освободени от перестройката и още по-разрушителната политика на "Гласност" доведат до реставрация на капитализма; или (3) освободените обществени сили доведат до истински социализъм (най-малко вероятната но единствено желаната възможност).

Горбачов първоначално представяше перестройката като съживяване на съветската икономика. Тази поза се диктивуаше от основната пречка по онова време: партийните апаратчици и плановите бюрократи, както и от мениджърите на по-малко продуктивните предприятия. В комбинация "Гласност" и перестройката директно заплашваха материалните привилегии на това, което Горбачов смяташе за непродуктивен елит, който не само доминираше властовите структури на старата политическа и икономическа система, но дълго легитимираше управлението си, прикривайки се зад социалистическа реторика и отстъпки към сигурността на работниците. И така първата задача на Горбачов беше да убеди консервативната си опозиция и да направи трудно за тях мобилизирането на сантименти в работническата класа срещу перестройката. Сега, когато консервативната опозиция е в безпорядък, той говори за "съживяване на социализма" доста по-рядко. Но далеч от "съживяването на социализма", перестройката експлицитно отхвърля фундаменталните правила и цели на социалистическата икономика.

Истинският социализъм ще бъде базиран на система, в която демократично организирани работници и потребители участват в планирането на техните общи икономически начинания в светлината на пълно знание за социалните ефекти на техните решения. Докато старата съветска система на бюрократично, централизирано планиране не беше нито демократична, нито ефективна, нито въвличаше хората да участват, перестройката експлицитно отхвърля целта на социалистическото планиране. В своята книга, "Перестройка", публикувана през 1987, Горбачов пише:

"Реформата е базирана на драматично увеличаване на независимостта на предприятията и асоциациите, техния преход към пълна само-отговорност и само-финансиране... Сега те ще са напълно отговорни за ефективното управление и крайните резултати. В тази връзка, радикална реорганизация на централизираното икономическо управление е предвидено в интерес на фирмите. Ние ще освободим централното управление от оперативните функции да управляват предприятията."

Перестройката е програма за замяна на бюрократичното планиране с пазари и конкуренция, не със социалистическо планиране и сътрудничество.

Истинският социализъм ще е базиран на принципа "От всеки според способностите, на всеки според нуждите". Социалистическата икономика няма да смята различията в късмета, работното място, таланта и подготовката и обучение за социална отколкото,а не за лична сметка като легитимни основания за различно възнаграждение. При социализма личните жертви в интерес на обществото или усилията ще бъдат възнаграждаване на ефективен и справедлив принцип докато взаимното доверие и солидарност се окажат достатъчни да позволят разпределение изцяло според нуждите.

Важно е да е ясно, че докато сантименталността към социалистическите принципи за разпределение съществуваха в първите години след Руската революция, (1) социалистическите принципи за разпределение никога не са били практикувани от което и да е болшевишко правителство; (2) Сталин се придвижи в точно обратната посока по време на насилствената индустриализация, когато квалифицираният труд беше недостатъчен; и (3) Сталин беше първият, които използва фразата "изравнители" като епитет, насочен срещу опонентите му, т.е. срещу съвременниците му, които дръзнаха да подкрепят социалистическите принципи за разпределение. И така, Горбачов вместо да поправи "изравнителните грешки на Сталин", както той се изразява, е напълно в анти-социалистическата традиция на рационализиране на несправедливите неравенства. Горбачов пише:

"Изравнителни нагласи се появят и от време на време дори и днес. Някои граждани разбираха поканата за социална справедливост като "изравняване на всички". Но това, което ние ценим най-много е участие на гражданите в управлението на страната - таланта на един писател, учен, или всеки друг гражданин. На този етап ние искаме да бъде съвсем ясно: социализмът няма нищо общо с изравняването... Много е казано за предимствата и привилегиите за идндивиди и групи от хора. Имаме предимства и привилегии, които са създадени от държавата и те се отпускат въз основа на количеството и качеството на работата."

Истинският социализъм ще застава и зад правата на всеки гражданин на социално полезна работа. Но Горбачов ни предупреждава, че "високото ниво на социални протекции в нашето общество... прави някои хора готованковци" и се оплаква, че "държавата е поела ангажимент за осигуряване на заетост [така че] дори на човек, освободен поради мързеливост или нарушаване на трудовата дисциплина трябва да му се даде друга работа".

Но нашата идея не е, че Горбачов е поредния съветски лидер, който е предал социалистическите принципи. Горбачов казва всички тези неща, защото перестройката го изисква. Перестройката е процес на преминаване от една не-социалистическа система към друга не-социалистическа система. След като новата система ще бъде базирана на пазари, а не на планиране и не може да функционира последователно ако заплатите са определени политически, а не конкурентно, перестройката означава избягване от останките от социалистическата идеология, която помогна за задържане на обществения договор при старата система, но която е контрапродуктивна при новата система и е пречка за раждането ѝ.

Традиционната форма на координаторска икономика комбинира йерархични отношения на производство с бюрократично, централизирано планиране. Общественият договор, който задържеше системата в Съветския съюз за над 60 години, включваше сигурност за работата и неясна и съмнителна система на заплатите, която на думи стоеше зад социалистическите ценности в замяна на търпимост от работниците за тяхното отнемане на икономически права и толерантност към официалната и неофициалната корупция. Това беше традиционната координаторска икономика: икономика без капиталисти, но с управляваща класа от плановици, администратори и други концептуали работници (или координатори), които контролираха вземането на решения в икономиката най-вече с оглед на техния интерес. Можем да наречем тази икономика "Координаторизъм 1", държавно-управлявана, централизирано планирана икономика с публични предприятия.

Перестройката е стратегия за придвижване от "Координаторизъм 1" към по-изкусен, по-хлъзгав и по-конкурентен "Координаторизъм 2". Новата версия на координаторизма ще запази йерархичните отношения в производството, но ще включва разпределение, определено по-скоро от свободните пазари, отколкото от планирането. Това ще бъде държавно-управлявана, пазарна икономика с публични предприятия. Но Кооринаторизъм 2 ще изисква и нов обществен договор. И по-специално, част от идеологическите основи на стария обществен договор ще бъдат  нефункционални при  Координаторизъм 2. Кооринаторизмът  може да оперира в съзвучие със система на заплатите и цените, които са политически компромиси, създадени едновременно да възнаграждават елитите и да успокояват "масите", след като решенията за производството при централизирано планиране не е нужно да са базирани на заплатите и цените. Т.е. разпределението на ресурсите и производствените решения при Кооринаторизъм 1 могат да бъдат вземани независимо от заплатите и цените, които поради тази причина имат чисто преразпределителна роля.

Но при Координаторизъм 2 заплатите и цените неизбежно имат както разпределителна, така и дистрибутивна роля. И ако заплатите, цените на ресурсите и разходите, базирани на тях, не отразяват сравнителнните продуктивности, резултиращите от тях икономически решения ще бъдат неефективни. Оттук възниква необходимостта да се изгради нов обществен договор, който отменя сигурността на заетостта сигурност и избягва икономическите възнаграждения въз основа на усилията или нуждите в полза на възнаграждаването за изпълнението единствено според рентабилността на производството.

Инцидентно това обяснява един чест безсмислен аргумент от популярната преса. Често е споменавано, че ако са били въведени пълни отчитания на разходите, 40 до 50 процента от икономическите предприятия в СССР, Полша, Унгария и т.н. щяха да банкрутират. Резултатът е, че тези икономики са абсолютно "забатачени" и според подхода на ефективността около половината икономика трябва да бъде закрита. Но не се изисква нищо подобно. Ако пълното отчитане на разходите при съветските, полските или унгарските цени беше въведено в Западна Германия, Франция или САЩ, 30 до 40 процента от нашите предприятия също щяха да банкрутират. Ключът са цените, които при източноевропейските икономики все още са стария политически компромис, дистрибутивните цени при Координаторизъм 1. Не само че източноевропейските икономики не са толкова "забатачени", колкото западните медии и западните бизнеси, които наддават за тези предприятия, искат ние и източноевропейците да вярваме; но да се затворят тези предприятия ще е най-дръзкото дело досега. Само защото една полска въгледобивна мина или стоманолеярна не е толкова продуктивна колкото западните, не значи че тя не прави позитивен нетен социален принос. Обикновено това хората да работят, дори и бедно е по-ефективно отколкото да не работят изобщо!

Ако "ценовата реформа" е предпоставка за кохерентна икономика на Коориднаторизъм 2, защо Горбачов се бави? Отговорът трябва да е ясен. Чистата, техническа фраза "ценова реформа" означава разваляне на стария обществен договор и създаването на нов. Това са трудни политически задачи, изискващи обезпокоителни преговори, особено когато важна част от съветските елити заедно с мнозинството от работническата класа ще загубят при промяната, поне в краткосрочен план.

Трудността и опасността очевидно са били толкова големи, че дори и на огромната икономическа цена да имаш не-икономическа система в СССР от 1986, Горбачов отлага критичната ценова реформа почти за пет години. Хората не очакват старата система да остане, но не са сигурни дали новата ще дойде. Части от старата система остават, но само части от новата са въведени. Истинската икономика е хаотична, защото няма съгласувана система от стимули. Когато никой не знае какво да очаква или за какво ще бъдат възнаграждавани или наказвани, хората не правят нищо. А когато хората не правят нищо, има икономическа криза.

Противно на популярните и професионалните мнения, икономиките от типа Координаторизъм 1 не бяха в нищо подобно на заплашваща системата икономическа криза преди настъпването на перестройката. Имаше политическа криза на универсално приетото лицемерие в СССР. И дългоочаквана криза на империализма в Източна Европа, на която политически банкрутирали марионетни режими отговориха през 70те и 80те с опити да омиротворят техните субекти с масивни кредити от запада, генерирайки по този начин дългова криза. Но традиционните координаторски икономики не генерираха дупки с нормалните операции. Полската икономика беше в пълна криза към 1989, защото поляците бяха в забавяща стачка срещу военното управление от 1981 година. И съветската икономика сега е в криза не защото никой не е знаел какво да прави за повече от четири години. Но за разлика от Полша и до 1985 в СССР традиционните координаторски икономики работеха малко или много както винаги са работели. Това, което беше обезпокоително бе, че след десетилетия на изпреварване на западните партньори, в началото на 80те техните нива на растеж се потопиха под тези на Запада.  И в по-качествено отношение, най-важната технологична революция след индустриалната революция се случваше на Запад, а не на Изток.

Всичко това беше достатъчно, за да инжектира Горбачов и неговите далекогледи съюзници с чувтсво на отчаяние, водейки ги до иницииране на предварителни стачки, за да променят Координаторизъм 1 към Координаторизъм 2 преди относителния икономически упадък да се е влошил. Но да се интерпетират по-ниските позитивни нива на икономически растеж все едно са негативни и са свидетелства за икономическа криза е измамно. Съветската икономика беше зад тази на САЩ през 1920, но съвсем не толкова през 1980. Това обяснява "пропастта в лукса" и незавидните сравнения на произволен брой икономически показатели. От 1985 г. съветската икономика е в криза, тъй като е на кръстопът, царство на мечтите и  няма да излезе от кризата, докато една съгласувана система не се задържи.

Във всеки случай, докато Координаторизъм 1 може повърхностно да наподобява социализъм в няколко определени аспекта (някои хора бъркат бюрократичното, централизирано планиране с демократично планиране чрез участие), то Координаторизъм 2 съвсем не прилича на социализма, освен по отношение на публичната собственост. Разбира се, разликата между капитализма и координаторизма по същество е разликата между управляващата класа въз основа на монопол върху собствеността на средствата за производство и управляващата класа въз основа на монопол върху икономическата информация и административния контрол върху средствата за производство. Ето защо най-повърхностното сходство между координаторизма и социализма, липсата на капиталисти, е неизбежно. Но Координаторизъм 2 не е икономика, в която работниците и потребителите участват в демократичното планиране на съвместните им усилия и в която икономическите възнаграждения са базирани на усилия или на жертви за общото благо, също както и Координаторизъм 1.

Изправяйки се пред коша за боклук

Скорошните събития в СССР и Източна Европа не само определиха маршрута на комунистическите апаратчици там, но също и на част от "левите" на Запад. И това помага да се обясни защо на някои анти-империалисти им е трудно да празнуват големите анти-империалистически победи на 1989. Независимо дали тези на Запад, които са подкрепяли "политическия марксизъм-ленинизъм" изберат да се изправят пред фактите, присъдата е дадена. Милиард и половина души, от Берлинската стена до Берингово море, от Будапеща до Пекин, след като са изпитали различни версии на този политически дневен ред за 40 до 70 години, гласуваха с "ньет". Гласът на гласуването беше толкова оглушителен, че нямаше покана за вдигане на ръка.

Политическите парии на Запад, които продължават да изповядват тези политики  само гарантират собствената си продължаваща неуместност. Това не е нещо ново, тъй като нито една партия, придържаща се политически към марксизма-ленинизма, няма сподвижници сред това, което те приемат като "маси" в която и да е страна, чиито граждани се радват на ограничените плодове на "буржоазната демокрация". Въпреки че не винаги е било така, това определено беше вече ситуацията преди революциите от 1989. От друга страна, досега Марксистко-Ленинистките секти в общи линии бяха смятани за част от "Лявото" на Запад. Това означава, че "гласът" в рамките на Левицата е значително по-неясен, отколкото гласът на гражданството като цяло в общество, ползващо се с ограничените плодове на представителната демокрация. В западното Ляво марксистко-ленинистката опозиция на капиталистическата експлоатация се считаше за достатъчно основание за включването им в широки прогресивни съюзи. В действителност, марксистите-ленинисти описваха себе си не само като част от Лявото, а като негов авангард. За да добави още към това объркване, репресивният държавен апарат и казионните медии често предоставят този статут на Марксистко-Ленинистките секти, отделяйки ги за и давайки им специално третиране. Но това не се прави защото Марксистко-Ленинистките секти са най-опасната заплаха за буржоазното управление. Това се прави, защото фокусирането върху тях прави най-добрия "медиен театър", задълбочавайки причината за буржоазната идеологическа хегемония, давайки на тези секти роли в техните управляващи партийни прототипи и спонсори, които заедно заплашват демократичните ни свободи.

Това не е есе за стратегии, изграждане на коалиции и алианси. И ние не предлагаме просто формули. Въпреки това вярваме, че най-очевидните уроци от революциите през 1989 са, че политическия Марксизъм-Ленинизъм е стъпка назад от репрезентативната демокрация и че координаторизма и социализма са две много различни неща. Западната левица трябва да осъзнае и действа по тези уроци. Вместо преход от буржоазна демокрация към демокрация с участие на хората, политическия Марксизъм-Ленинизъм е общо намаление на ограничените победи от Американската и Френската революция – стъпка назад към политическите средни векове. Вместо преход от капитализъм към социализъм – т.е. работническо колективно участващо управление – икономическия Марксизъм-Ленинизъм е преход от капитализма към координаторизма, което означава управление на плановици, мениджъри, интелектуални елити и технократи като цяло. Може би скорошните събития могат да помогнат на Левицата в "буржоазните демократични" общества да видят тези неща толкова ясно, колкото ги вижда населението, което те искат да предвождат.

Заедно с "политическия Марксизъм-Ленинизъм" традиционната версия на централизирано планираната координаторска икономика е определена. Все още е неясно дали перестройката ще успее да замени Координаторизъм 1 в СССР с Координаторизъм 2, конструирайки пазарна система със значително по-конкурентен натиск върху мениджърите и по-голяма тояга на безработицата, както и по-големи моркови под формата на по-големи разлики в заплатите на работниците. Голяма част от Западна Европа вече направи жабешки скок през Координаторизъм 2 към пълнокръвна реставрация на капитализма. Още повече, дали следващия опит за координаторска реформа в Съветския Съюз ще се окаже също толкова анемичен като предишните, може да е по-скоро последното. Въпреки че Координаторизъм 2 не е съществено по-нисш от капитализма на основата на ефективност и може би е по-добър по отношение на справедливостта, той няма нищо общо със социализма и е още по-трудно да се обърка с вида икономика, който социалисти намират за желателен, отколкото Координаторизъм 1. Вместо опит за "съживяване на социализма", перестройката беше и е опит да се отрекат изцяло социалистическите цели с оглед да се съживи координаторизма.

Радваме се, че повече от 100 милиона източноевропейци и повече от 250 милиона съветски граждани най-накрая започват да са свободни да избират, ние също така съжаляваме, че те със сигурност ще направят някои лоши избори, поне в краткосрочен план. Източна Европа отново постигна политическа независимост и бързо се присъединява повторно към капиталистическата световна икономика в своята обичайна подчинена позиция. Съветският Съюз, заменяйки зависима капиталистическа икономика с координаторска икономика, се провали да направи дори и "буржоазна демократична революция" след свалянето на царизма. Надяваме се че Съветският Съюз сега се присъединява към онези народи, които се радват на ограничените плодове на репрезентативната демокрация и може да направи това без да се разпадне на дузина обеднели враждуващи народи. Но независимо дали Съюза се е насочил към по-гладка и изкусна координаторска система на класово управление или към капитализъм, властта захвърли всички претенции, че преследва социалистически икономически цели.

На финала е важно да разберем защо има толкова малък обществен сантимент на Изток към социализма. Най-лошото от писанията на Маркс – познато като "ортодоксален Марксизъм" на тези от нас, които са отделили времето да го разберат преди да го отхвърлят и просто като "Марксизъм" за повече от 99% от човечеството – са били използвани, за да оправдаят и рационализират политическия авторитаризъм и координаторските експлоатации в Източна Европа и СССР. Всички освободителни, не-марксистки, социалистически течения в Левицата бяха потиснати изцяло. Как някой може да очаква жертвите на тази индоктринация да се обърнат към нещо, наречено "социализъм" и да погледнат отвъд представителната демокрация за отговори на проблемите си, ако имаше ясно артикулирана и жизнеспособна алтернативна на капитализма, която те да разгледат?

Голяма част от западната Левица ги разочарова, отказвайки да признае поквареността на тяхната позиция и причините за нея. Цялата западна Левица ги разочарова, доказвайки че е неспособна да концептуализира, артикулира и проектира жизнеспособен социалистически икономически модел и жизнеспособни хуманистки културни, политически и семейни модели в условия, където свободата да се осъществят беше доста по-голяма от тази при нашите братя и сестри на Изток. Но много неща се променят, включително и факта, че тези, които търсят хуманистични цели на Изток, ще имат много повече пространство за работа, отколкото когато и да било преди.

Z Net
Превод: Александър Ванчев и Петър

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline