Warning: include(libraries/joomla/cache/storage/hcache.php): failed to open stream: No such file or directory in /home/bprainfo/public_html/lifeaftercapitalism/templates/rt_graffito/index.php on line 16

Warning: include(): Failed opening 'libraries/joomla/cache/storage/hcache.php' for inclusion (include_path='.:/usr/local/php7.0/lib/php') in /home/bprainfo/public_html/lifeaftercapitalism/templates/rt_graffito/index.php on line 16
Критики

Митът за бартерната икономика (Илана Щраус)

ilana-strauss.jpg

Представете си живота преди парите.

Да кажем, че правите хляб, но имате нужда от месо. Какво обаче да правите, ако касапинът в града не иска от вашия хляб? Трябва да намерите някой, който да го желае и да разменяте, докато най-после получите известно количество месо.

Можете лесно да усетите, че това става все по-сложно и неефективно. Затова и хората са изобретили парите: за да улеснят размяната на стоки. Не е ли така?

Дори да звучи доста добре, този древен свят на размяна всъщност е неудобен...

А не е изключено и да е напълно измислен.

Прочети още...

Тънката синя линия е нажежаема жичка

police-grubo.jpg

Защо всяка борба днес е и борба срещу полицията

Анализ на американския антиавторитарен колектив "CrimethInc.", който свързва протестите на чернокожото население в САЩ срещу полицейските убийства и бруталност в контекста на глобалната тенденция за военизиране на полицията и нейното използване за потискане на всички граждански и социални движения, не само в традиционно размирни райони, а вече и в сърцето на привилигерования и богат свят. Текстът ни дава представа защо всяко социално движение от последните години е също така и социална борба срещу полицията и единственият начин за отваряне на прозорец за реални социални промени идва с делегитимизацията на полицията като инструмент за поддържане на реда и сигурността.

Прочети още...

Ограждането на общите земи в Англия и началото на капитализма (Иън МакКай)

iain-mckay-thumb.jpg

Това е превод на статия, която кратко и ясно разказва за процеса, който поставя началото на капитализма – движението за ограждане, или както е по-модерно да се казва „приватизиране“, на общите земи в Англия от земевладелци и аристокрация, подпомагани от държавата. Статията прави чудесен и задълбочен анализ също и на последствията от ограждането на общите земи, които последствия създават капитализма, в който живеем, трудим се и страдаме и днес. Екипът предлага тази статия поради краткия и ясен начин, по който се излага една тема, която не е много позната на широката българска публика и също поради кристалната яснота на изводите, които авторите на статията правят. Тя не се ограничава само до исторически разказ, анализите на авторите дават чудесни посоки за размисъл. Статията е взета от сборникът „AnAnarchistFAQ“, сборник състоящ се от 4180 страници, написан от колектив от автори. Оригиналното заглавие на статията е „Какви други форми взема държавната намеса във създаването на капитализма?“. Разбира се, тази тема е застъпена, авторите ясно показват, че без държавната помощ капитализмът не би пуснал корени и не би се задържал на сцената на историята. Статията, разбира се, е част от контекст, но и достатъчно самостоятелна, за да може да бъде четена отделно. Наистина, капитализмът е такава експанзивна и стремяща се да обхване всички и всичко система, че днес цялата планета живее и страда в нея, тя наистина обхваща всички сфери на живота ни. Преводачът е на мнение, че е добре да сме наясно по какъв начин започва капитализма, и задава въпроса дали фактически бихме могли да поставим край на капитализма, като обърнем обратно процесът, който е сложил неговото начало.

Прочети още...

И какво все пак е капитализмът? (Дейвид Грейбър)

david-graeber-intro.jpg

Свикнали сме да гледаме на модерния капитализъм (заедно с модерните традиции на демократично управление) като появявил се чак по-късно: с епохата на революциите – Индустриалната революции, Американската и Френската революции – серия от дълбоки промени в края на осемнадесети век, които стават напълно институционализирани едва след края на Наполеоновите войни. Тук се сблъскваме лице в лице с особен парадокс. Изглежда сякаш почти всички елементи на финансовия апарат, които сме свикнали да свързваме с капитализма – централните банки, облигационните пазари, short-selling [1], брокерски къщи, спекулативни балони, секюритизация, годишни ренти – се появяват на бял свят не само преди науката икономика (което вероятно не е твърде изненадващо), но също и преди възхода на фабриките и дори наемния труд. Това е автентично предизвикателство към познатия начин на мислене. Ние обичаме да си представяме фабриките и работилниците като "истинската икономика", а останалото като суперструктура, изградена върху тях. Но ако това наистина е така, тогава как е възможно суперструктурата да се е появила първа? Може ли мечтите за една система да създадат нейното тяло?

Прочети още...

Истинската трагедия на общите блага (Джей Уолджаспър)

jay-walljasper.jpg

В системата от убеждения, наречена икономика, се намира един текст, според когото общите блага са трагични по своята същност. Почти по дефиниция те са трагични, защото предразполагат към свръхупотреба. Това, което принадлежи на всички, не принадлежи на никого и само частната и държавната собственост могат да спасят общите блага от тъжната съдба, която иначе непременно ще ги сполети.

Основната референция към това убеждение е в един текст, който се появява през 1968 г. под заглавието "Трагедията на общите блага". Въпреки че авторът Гарет Хардин е биолог, неговият текст по необясними причини страда от липса на научна прецизност. Той наподобява повече на икономическа статия – екстраполация от предположения, вместо изследване на реалността.

Прочети още...

Парични алтернативи на капитализма (Джеръм Рууз)

parichni-alternativi-intro.jpg

Отвъд Бога и държавата, парите управляват. Можем ли все още да си представяме алтернативи? И каква роля в борбата ще играят съвременни иновации като биткойн?

1. Парите са дълг

Една обхватна точка, по която бе постигнат консенсус измежду участниците в конференцията MoneyLab (март, 2014) беше тяхното придържане към една хетеродоксална теория за създаването на пари, която бе наречена "кредитна теория за парите" [1]. Създадена през началото на 20-ти век от британския икономист Алфред Мичъл-Инс и наскоро популяризирана от антрополога Дейвид Гребър и хетеродоксални тинк танкове като Positive Money, можем да кажем, че кредитната теория за парите се върти около две основни твърдения. Първо, историческият произход на парите лежи не в тяхната функция като средство за размяна, надграждащо недостатъците на бартера (както Адам Смит и дори Карл Маркс вярвали), а в тяхната функция като единица за отчитане на различни социални задължения. Следователно парите произхождат от дълга – или, може би по-точно би било да кажем, от взаимоотношенията между кредиторите и длъжниците. Парите не трябва да бъдат разлглеждани просто като нещо, като обект или стока, а като социална връзка. Фактически те са власатово взаимоотношение между неравни, което завинаги изправя длъжниците срещу кредиторите. В "Създаването на задлъжнелия човек" [2], Маурицио Лазарато дори стига до там да заяви, че взаимоотношенията между длъжници и кредитори са фундаментални класови отношения, а капиталът е "универсалния кредитор".

Прочети още...

Капиталистически измами (Робин Ханел)

Robin Hahnel 1

Критици и защитници от дълго време спорят относно това дали капитализмът е несправедлив. Дали работодателите плащат несправедливи заплати на своите служители? Дали кредиторите заемат несправедливи кредити на кредитополучателите? Дали наемодателите таксуват наемателите несправедливо? Дали продавачите поставят несправедливи цени? Моят отговор на тези въпроси се крие в самите тях, заради което мисля, че капитализмът е системо несправедлив. Но да обясня защо ще ми отнеме много време и пространство, а днес не това ми е целта. Моят въпрос днес е, над и отвъд всички системни несправедливости, дали има ИЗМАМИ? И отговорът ми е, че има два вида измами в нашата икономика, за които малцина подозират, които протичат във всеки един момент. Едната се нарича ''корпорация'', а другата – ''банка''.

Прочети още...

Защо да не разчитаме на активистите за промяна (Джонатан Смъкер)

jonathan-smucker

Политиката е твърде важна, за да бъде оставена на една малка активистка класа. Трябва да я върнем във всеки ъгъл на нашия живот.

През годините често са ми задавали въпроса как съм станал активист. Въпросът как индивидите като индивиди стават активни в движения за социална промяна, колкото и привлекателен да изглежда, може да съдържа еднакво привлекателни предположения относно самия активизъм. Той може да съдържа доброволно и самостоятелно начинание, извънкласна дейност, доза субкултурност и разграничаващ етикет; че активистът е определен вид човек. Когато хората се обръщат към мен като активист, аз ги поправям: "Не харесвам етикетът ‚активист‘," учтиво обяснявам, "защото оставя всички останали извън активността. Всички имаме граждански отговорности. Социалната промяна се случва, когато цели общности се активизират."

Прочети още...

Политическата апатия като симптом (Михалис Теодосиадис)

apolitical-apathy

Политическата апатия е феномен, който е занимавал (и продължава да занимава) мнозина интелектуалци и социални учени. Това е патологичен симптом за общество, което губи своята креативност и поставя основите на своя разпад. Ако опитаме да дефинираме политическата апатия, бихме казали, че тя е състоянието, в което човешките същества престават да действат като активни политически животни, престават да гледат на себе си като на способни да поемат отговорност за вземането на решения, които определят техният живот, и накрая, те престават да бъдат носители на различен тип социална институция, игнорирайки всяко чувство за автономия [1]. Вместо това, те приемат пасивно поведение, характеризирано от масово поведение, конформизъм, интровертност и прекомерен индивидуализъм, или както Корнелиус Касториадис (2001) казва, те предпочитат приватизацията пред свободата.

Прочети още...

20 основни предпоставки за края на цивилизацията

В двата дебели тома на своя бестселър от 2006 г. "Endgame" (Краят на играта) Дерик Дженсен разгръща 20 предпоставки, според които светът ни се е насочил към неизбежен колапс и е необходимо незабавно действие, което да сложи спирачка на унищожителните ефекти от индустриалната цивилизация.

Прочети още...

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop