Критики
Прекъсната ли е връзката?
В книга V на своята „Политика” Аристотел описва вечния преход на олигархиите, превръщащи се в наследствени аристокрации – които впоследствие биват сваляни от тирани или развиват вътрешни съперничества, след като някои фамилии решават „да вземат народа в своя лагер“ и въвеждат демокрация, в рамките на която възниква нова олигархия, следвана от аристокрация, демокрация, и така нататък през цялата история.
Дългът е основната сила, движеща тези промени – винаги с нови особености и обрати. Той поляризира богатството и създава кредиторска класа, чиято олигархична власт свършва с идването на нови лидери („тирани“ според Аристотел), които печелят обществена подкрепа като анулират дълговете и преразпределят собствеността, или изземат нейното плодоползване за държавата.
Предговор към "The Production of Living Knowledge: The Crisis of the University and the Transformation of Labor in Europe and North America" (Джиджи Роджеро, Temple University Press, 2011)
Какъв е статутът на университета, когато знанието, комуникациите, културата и емоциите са впрегнати да работят с безпрецедентна интензивност? Джиджи Роджеро си поставя за цел да отговори именно на този въпрос. Той започва от предпоставката, че съвременната трансформация на университета не може да бъде разбрана, без да се отчетат сеизмичните изменения в състава на труда. Книгата му "Производството на живо знание" ("The Production of Living Knowledge") ни предлага първия просторен анализ на трансформацията на университета, разглеждана като контрапункт на предполагаемата поява на когнитивния капитализъм и поддържащите го форми на труд. Тази книга е част от нарастващия брой пост-операистки1 (или автономистки) изследвания от последното десетилетие, които се занимават със зависещата от знанието, дълбоко нестабилна и глобална парадигма на натрупването на капитал. Критиката на Роджеро срещу съвременния университет е ценен принос към дебатите, свързани с политиката на производство на знание в рамките на когнитивния капитализъм. Това въведение се стреми да предостави на читателя контекст за предизвикателната книга на Роджеро като я постави в перспектива.
Какъв е статутът на университета, когато знанието, комуникациите, културата и емоциите са впрегнати да работят с безпрецедентна интензивност? Джиджи Роджеро си поставя за цел да отговори именно на този въпрос. Той започва от предпоставката, че съвременната трансформация на университета не може да бъде разбрана, без да се отчетат сеизмичните изменения в състава на труда. Книгата му "Производството на живо знание" ("The Production of Living Knowledge") ни предлага първия просторен анализ на трансформацията на университета, разглеждана като контрапункт на предполагаемата поява на когнитивния капитализъм и поддържащите го форми на труд. Тази книга е част от нарастващия брой пост-операистки1 (или автономистки) изследвания от последното десетилетие, които се занимават със зависещата от знанието, дълбоко нестабилна и глобална парадигма на натрупването на капитал. Критиката на Роджеро срещу съвременния университет е ценен принос към дебатите, свързани с политиката на производство на знание в рамките на когнитивния капитализъм. Това въведение се стреми да предостави на читателя контекст за предизвикателната книга на Роджеро като я постави в перспектива.
Партията на Уол Стрийт е управлявала в САЩ без какъвто и да е съперник твърде дълго. Доминирала е тотално (за разлика от частично) политиките на президентите от поне четири десетилетия (ако не и повече), независимо от това дали въпросните президенти са били нейни охотни служители или не. Законно е корумпирала Конгреса чрез малодушната зависимост на политици и от двете партии към нейната сурова финансова мощ и достъп до мейнстрим медии, които тя контролира. Благодарение на назначенията, одобрени от президенти и Конгрес, Партията на Уол Стрийт доминира голяма част от държавния апарат, както и юридическия, в частност Върховния Съд, чиито пристрастни решения са все повече в интерес на користни финансови интереси в различни сфери като избирателния и трудовия закон, закона за околната среда и договорното право.
Какво можем да кажем за приватизацията?
Отново, ефектите от нея са очевидни. Например при последното икономическо чудо в Мексико приватизацията както винаги означаваше предаването на публични активи в ръцете на приятели на президента или на други богати хора или международни инвеститори за стотинки от истинската им цена. В действителност броят на милиардерите в Мексико по време на икономическото чудо се увеличи много, по-бързо от процента на хората, живеещи в крайна бедност. Оказа се, че някои са много добре, но населението като цяло – не особено. За населението това беше истинска катастрофа, дори и преди колапса. Това е приватизацията. А що се отнася до правата върху собственост, увеличаването на правата върху частната собственост?
Отново, ефектите от нея са очевидни. Например при последното икономическо чудо в Мексико приватизацията както винаги означаваше предаването на публични активи в ръцете на приятели на президента или на други богати хора или международни инвеститори за стотинки от истинската им цена. В действителност броят на милиардерите в Мексико по време на икономическото чудо се увеличи много, по-бързо от процента на хората, живеещи в крайна бедност. Оказа се, че някои са много добре, но населението като цяло – не особено. За населението това беше истинска катастрофа, дори и преди колапса. Това е приватизацията. А що се отнася до правата върху собственост, увеличаването на правата върху частната собственост?
След икономическата криза от 2008 г., идеолозите на "свободния пазар" започнаха да използват същото извинение, което сме чували много пъти от идеолозите на комунизма след разпадането на СССР – че случилото се на практика всъщност не отговаря на замисъла; че това не е "истински" комунизъм/капитализъм. Но докато има вярващи, не е трудно да се съживи умираща идеология. Намираш изкупителна жертва, която да поеме вината за всичко, даваш честна дума, че следващия път нещата ще са различни и системата отново става обещаваща.
За онези, които се интересуват от действителността, един поглед върху истинската история предполага някои корекции – модификация на теорията за свободния пазар към нещо, което бихме могли да наречем "теорията за свободния пазар в истинския свят". Онази, която не се рецитира, а се прилага в действителността.
Принципът на тази теория за свободния пазар е следния: свободните пазари са чудесни за вас, но не и за мен. Това е почти универсално. И така вие – независимо кой сте – трябва да се научите на отговорност, да станете обект на пазарна дисциплина, това е добре за вас, това е трудна любов и т.н., и т.н. Но аз имам нужда от бавачката Държава, която да ме пази от пазарната дисциплина, така че да имам възможност да се удивлявам на чудесата на свободния пазар, докато съм доволно субсидиран и защитен от всички останали чрез бавачката Държава. И разбира се това трябва да е безрисково. И така, готов съм да трупам печалби, но не искам да поемам рискове. Ако нещо се обърка, вие ще ме спасите.
Принципът на тази теория за свободния пазар е следния: свободните пазари са чудесни за вас, но не и за мен. Това е почти универсално. И така вие – независимо кой сте – трябва да се научите на отговорност, да станете обект на пазарна дисциплина, това е добре за вас, това е трудна любов и т.н., и т.н. Но аз имам нужда от бавачката Държава, която да ме пази от пазарната дисциплина, така че да имам възможност да се удивлявам на чудесата на свободния пазар, докато съм доволно субсидиран и защитен от всички останали чрез бавачката Държава. И разбира се това трябва да е безрисково. И така, готов съм да трупам печалби, но не искам да поемам рискове. Ако нещо се обърка, вие ще ме спасите.
Преминаваме през криза, за която се дават всякакви обяснения и е интересно да разгледаме различните жанрове.
Настоящият текст е превод на Глава V от книгата "Великата трансформация" на унгарския интелектуалец, професор в Колумбийския университет Карл Полани. Публикувана за пръв път през 1944 година, книгата се занимава със социалните и политическите сътресения, които се случват в Англия по време на възхода на пазарната икономика, описвайки факторите, довели до образуването на капиталистическата държава в средата на ХХ век. Полани твърди, че съвременната пазарна икономика и модерната национална държава не трябва да се разбират като отделни елементи, а като единно човешко изобретение, което той нарича Пазарно общество. Полани твърди, че развитието на модерната национална държава върви ръка за ръка с развитието на модерна пазарна икономика и че тези две промени са свързани неумолимо в историята. Причините за това според него са, че мощната модерна държава е необходима, за да прокара промени в социалната структура, които позволяват съществуването на една конкурентна капиталистическа икономика, както и че капиталистическата икономика изисква силна държава за смекчаване на разрушителните последици от нея.
В първата част на статията си позволих с общи щрихи и конкретни примери да обрисувам панорамата от представи на различни автори по света за измененията, които предстоят на човешкия вид в близките десетилетия. Разбира се, в никой случай не може да се говори за пълнота на обзора от такива модели, защото «името му е легион». Скицирах най-типичните, очертаващи направления в мисленето на съвременния футурологичен «моделириум».
Още от Империя (2000), книга, писана в съавторство с Майкъл Харт, философът Антонио Негри разгръща своята работа в две основни изследователски полета. От една страна, той се заема да разкрие безполезността на един куп понятия, които до тогава са служели да бъде мислено политическото. От друга страна, той се опитва да конструира и изпробва множество категории, пригодени към конфигурацията на съвременния социален свят. Така работата на Антонио Негри представлява, ако си послужим с термини на Мишел Фуко, съвкупност от елементи, които произвеждат една определена „субективност”: тази на свободния човек.
В този текст Негри се насочва едновременно към понятийно изясняване на големите категории на традиционната политическа философия – които тук се появяват като „стари фрагментации” – и създаване на по-оперативни понятия, които да отчитат „новите излишества” на властта. Критиката, следователно, не е някакво просто и неаргументирано разобличаване, а движение, което, посредством хитростта на деконструкцията, се съчетава с радостта от производството.
В този текст Негри се насочва едновременно към понятийно изясняване на големите категории на традиционната политическа философия – които тук се появяват като „стари фрагментации” – и създаване на по-оперативни понятия, които да отчитат „новите излишества” на властта. Критиката, следователно, не е някакво просто и неаргументирано разобличаване, а движение, което, посредством хитростта на деконструкцията, се съчетава с радостта от производството.
Страница 1 от 4
