Още от Империя (2000), книга, писана в съавторство с Майкъл Харт, философът Антонио Негри разгръща своята работа в две основни изследователски полета. От една страна, той се заема да разкрие безполезността на един куп понятия, които до тогава са служели да бъде мислено политическото. От друга страна, той се опитва да конструира и изпробва множество категории, пригодени към конфигурацията на съвременния социален свят. Така работата на Антонио Негри представлява, ако си послужим с термини на Мишел Фуко, съвкупност от елементи, които произвеждат една определена „субективност”: тази на свободния човек.

В този текст Негри се насочва едновременно към понятийно изясняване на големите категории на традиционната политическа философия – които тук се появяват като „стари фрагментации” – и създаване на по-оперативни понятия, които да отчитат „новите излишества” на властта. Критиката, следователно, не е някакво просто и неаргументирано разобличаване, а движение, което, посредством хитростта на деконструкцията, се съчетава с радостта от производството.

Пълен текст

Потомци,
не искам да пиша утопии
Излишно е – имам опит.
А. Бурмов

По-рано философията е осмисляла света, после е минала през етапа на насилствено преобразуване на света, неговото нагаждане към схемите на разума. Сега започва третата епоха, когато философията участвува в практически проекти по производство на нови форми битие. Никога по-рано производството, техниката и бизнесът не са били толкова метафизични в своята основа: нали започва разработката на незримите пластове на материята, граничещи с нематериалното – съзнанието, психиката, генетичния код, неизвестните пространствени измерения. Преди философът е казвал последната дума за света, правел е равносметка. Xегел обичал да казва, че совата на Минерва (богинята на мъдростта) излита след смрачаване.

Днес философът се е превърнал в утринна чучулига. Той произнася първото название на несъществувалото. Той полага основите. През 21 век ще се появят алтернативни форми на разума и живота – изкуствен интелект, клониране, киборзи, генопластика, виртуални светове, сюрреали, изменение на психиката, разширение на мозъка, усвояване на тунелите в пространството и времето. Значи, философията, като наука за първосъщностите, първопринципите, първоначалата, вече не спекулира с това какво е било в началото, а сама залага тези начала, определя метафизичните параметри на другофизичните, другопространствените, другопсихични светове. Философията е мислене за световете. Преди, когато на наше разположение е бил само един-единствен свят, философията по неволя е била ограничена наука, тя до изтръпване на мозъка е трябвало да разсъждава защо светът е такъв, а не друг.

Днес, когато се открива възможността за други светове, философията преминава към дела, тя става свръхтехнология от Първия Ден на Творението!”

Аз смятам, че философът е кръводарител на Ноосферата. (Михаил Епщейн)

Пълен текст

Настоящият текст е превод на Глава 6 от книгата "Великата трансформация" на унгарския интелектуалец, професор в Колумбийския университет Карл Полани. Публикувана за пръв път през 1944 година, книгата се занимава със социалните и политическите сътресения, които се случват в Англия по време на възхода на пазарната икономика, описвайки факторите, довели до образуването на капиталистическата държава в средата на ХХ век. Полани твърди, че съвременната пазарна икономика и модерната национална държава не трябва да се разбират като отделни елементи, а като единно човешко изобретение, което той нарича Пазарно общество. Полани твърди, че развитието на модерната национална държава върви ръка за ръка с развитието на модерна пазарна икономика и че тези две промени са свързани неумолимо в историята. Причините за това според него са, че мощната модерна държава е необходима, за да прокара промени в социалната структура, които позволяват съществуването на една конкурентна капиталистическа икономика, както и че капиталистическата икономика изисква силна държава за смекчаване на разрушителните последици от нея.

Пълен текст

Една от най-установените практики в западната култура е асоциирането на капитализма с градовете. Предполага се, че капитализмът е роден и отгледан в града. Но също така се смята, че всеки град – със своите характерни практики на търговия – е по своята природа потенциално капиталистически от самото начало и само някакви външни пречки стоят на пътя на всяка градска цивилизация към капиталистически възход. Само погрешната религия, погрешният вид държава, или каквито и да е идеологически, политически или културни вериги, връзващи ръцете на градските класи, са пречили на капитализма да поникне където и да е от незапомнени времена. Или поне откакто технологията позволява производството на достатъчно принадена стойност.

Пълен текст

Ще започна първо с една общоизвестна истина. Днес всяка форма на жизнен свят, всяко преобразуване на техническата или естествената ни среда е реална възможност, чийто топос е исторически. Днес сме способни да превърнем света в ад и, както сами знаете, вече сме поели по най-прекия път към тази цел. Но можем и да го превърнем в обратното на ада. Подобен край на утопията – т.е. отрицанието на онези идеи и теории, за опровержението на чиято обществено-историчека възможност е послужило понятието за утопия – сега може и да бъде схванат в един строго определен смисъл като ‘край на историята’. В този ред на мисли, именно, новите възможности на едно човешко общество и неговата заобикаляща среда вече не могат да бъдат представяни нито като последствие на отминалите възможности, нито в рамките на техния исторически контекст. Те по-скоро предпоставят разрив с историческия континуум: качествената разлика между едно свободно и други все още несвободни общества, която, според Маркс, превръща всяка предшестваща история в предистория.

Пълен текст

"Проблемът за насилието" (Das Problem der Gewalt) е лекция на Херберт Маркузе, изнесена на 13ти юли 1967. Философ от еврейски произход и член на Франкфуртската школа, оказал влияние върху студентското движение в САЩ, Маркузе се завръща в родния си град Берлин по поканата на немския Cтудентски cоциалистически съюз (SDS). Лекцията е изнесена две седмици след като студента Бено Онезорг е убит от полицията при демонстрацията срещу посещението във ФРГ на Шаха на Иран. Срещата е част от огромна поредица студентски дебати и протести, прераснали в събитията, възпламенили цялото земно кълбо през 1968.

Пълен текст

Икономическата наука – в сеансите на популярните ѝ аватари в медията и политиката – е космологията и теодицеята на съвременната ни култура. Повече от самата религия, повече от литературата, повече от кабелната телевизия, икономиката е тази, която предлага доминиращия наратив на сътворението в нашето общество, обрисувайки отношението на всеки от нас към вселената, която обитаваме, отношението на човешките същества към Бога. И историята, която се разказва, е изумителна. В нея огромното множество от непознати индивиди – всеки сам за себе си, всеки в еднолична борба – въпреки всичко са обвързани заедно в една красива и естествена подредба на битието: Пазарът. Това разбиране на пазарите – не като артефакти на човешката цивилизация, а като природен феномен – сега служи като безспорна база за почти всеки политически или социален дискурс.

Пълен текст

Тази статия е адаптирана от моята лекция в памет на Едуард Сед в Американския университет в Бейрут през май 2006 г. Пълният текст е поместен в "Ливан отвътре: Пътуване към една съсипана земя с Ноам Чомски" (2007 г.)

Пълен текст

Критикуването на МВФ, един дългогодишен популярен спорт в лявото пространство, най-накрая зае мястото си като мейнстрийм култура. За съжаление, някои нови, мейнстрийм играчи сега присъстват на много по-високи нива, отколкото много други леви ветерани. Тъй като общоприетите критики на новоизлюпените критици не споделят прогресивните ни приоритети, можем да очакваме, че техните виждания няма да съвпаднат с нашите интереси. Тази статия обяснява какво прави МВФ и (1) как да се противопоставим на политиките на МВФ, които са не само неравноправни, но и неефективни от която и да е гледна точка и (2) как да отговорим на разнообразните предложения за реформи или подмяна на тази институция, които вече сериозно се обсъждат.

Пълен текст

Имало едно време един водещ производител на автомобили в една развиваща се страна, който изнесъл първите си леки автомобили за САЩ. До тогава малката компания произвеждала само калпави продукти – слаби копия на качествените продукти, произвеждани от богатите страни. Автомобилът не бил нищо кой знае колко сложно – просто евтин полу-компактен (би могъл да бъде наречен "четири колела и пепелник"). Но това било важен момент за страната и нейните износители се чувствали горди.

Пълен текст