работническо самоуправление

  • ПРЕПОРЪЧВАМЕ ТОЗИ ФИЛМ НА ВСИЧКИ, ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ ОТ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ. ТУК МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО В ДЕЙСТВИЕ.

  • На 22.06.12 в Социален Център Аделанте професорът Спирос Маркетос изнесе лекция за самоорганизираните инициативи в Гърция като алтернатива на настоящата криза. Той представи социални центрове, безплатни пазари, солидарни земеделски кооперативи, които прескачат посредниците както и други примери.

    Запис от събитието в mp3-формат

    Спирос Маркетос е завършил право и история и от 2001 г. преподава история на идеите във факултета по политически науки на университета Аристотел в Солун. Автор на много книги, някои от които са: “Александър Папанастасиу и неговата епоха: противоречията на реформиския социализъм” (1998), “‘Как целунах Мусолини’: Първите стъпки на гръцкия фашизъм” (2006). Със своя статия от 2008 Спирос Маркетос започва обществена дискусия относно отхвърлянето на гръцкия дълг.

    Marketos Poster

  • Как работи Пряката демокрация

    Когато всички граждани решават всички политики, тогава политиците стават излишни тъй като тяхната работа е да решават за и вместо други. Политиците представляват други хора. Властта да решаваш за други е „власт” и именно властта – не политиката – ражда корупция. Премахвайки властта да представляваш други ще премахнем и корупцията. Когато никой няма право да решава от името на някой друг, политиката ще се прочисти от лицемерие и конспирации. Когато всички граждани решават всички политики сами, тогава виждаме една друга политическа система, наречена Пряка демокрация. В такава система никой не решава вместо и за други, никой не е платен за да решава. Всички граждани участват пряко при вземането на всички политически решения. Няма избори, Парламент и Правителство. Всички граждани участват пряко в управлението и контрола на всеки социален аспект като здравеопазването, образованието, финансите, селското стопанство, транспортът и т.н.

  • Кратко представяне на алтернативният икономически модел на Икономика на Участието или Парекон. Той е предложен от активиста и политически теоретик Майкъл Алберт и радикалния икономист Робин Ханел.

  • В Испания на около 100 км. източно от Севиля се намира малък град с 2700 жители, наречен Мариналеда. Това е един от многото земеделски градове в провинция Севиля, заобиколен от километри равни обработваеми полета. Това, което различава Мариналеда от всички други места в Испания, а може би и в Европа, е, че през последните трийсет години тя е център на постоянна работническа борба, място; където се е появил жив, развиващ се и реален социализъм. Имах късмета да посетя града миналата седмица, във време на дълбока икономическа криза и политически цинизъм, и бях крайно удивен от уникалните му социалистически постижения.

  • Как ще се осъществява производството в ПАО? А разпределението? Ще имаме ли пазари и някакви остатъчни елементи от пазарната икономика? Какво е характерно за механизмите за вземане на решения? Какво е мястото на технологиите в ПАО? А на държавата? Тези и още въпроси отправих към Николай Теллалов след публикуването на статията му "Новото общество".
  • aceramica_fasinpat3108

    Работниците от аржентинският завод за теракота ФАСИНПАТ спечелиха през август 2009 г. важна победа – фабриката им принадлежи вече съвсем законно. Районният съд реши да конфискува предприятието и предаде собствеността му в ръцете на работническия колектив. От 2001 година работниците от завода Занон се борят за законовото признаване на работническия контрол върху най-голямата фабрика за теракота в Латинска Америка. За да разберем какво доведе до това, долу е представен откъс от книгата „Реална Утопия – Общество на участието за 21 век“ (Real Utopia: Participatory Society for the 21st Century).

  • Изложение, представено на III Световен Социален Форум (ССФ) в Порто Алегре, януари 2003

    ФЕНОМЕНЪТ НА СЪВЕТИТЕ в Аржентина е много сложен. Всеки съвет е отделен свят, затова ще започна с обща информация относно движението, за да говоря после за опита ми като участник в народния съвет Сид Кампеадор в град Буенос Айрес.

    Накратко може да се каже, че съветите са обединения на кварталните жители, които разискват и решават политически въпроси по хоризонтален начин, без разграничаване между управляващи и управлявани или между представляващи и представлявани. Съветите възникват като движение малко след бунта от 19-и и 20-и декември 2001. Повече от 150 съвета се образуваха спонтанно в Буенос Айрес и още други в Кордоба, Розарио, Мендоса, Санта Фе и т.н. Моят съвет, примерно, се създаде по призива на Ромина, млада жена на 26 години, нямаща никакъв предварителен политически опит, която прекара почти седмица да раздава листовки, канещи на първото събрание.

  • За разлика от някои аспекти от пареконската визия, които може би изглеждат далечни и футуристични, моделът за работното място може до голяма степен да бъде осъществен веднага. Казвам го с увереност, защото съм го правила.

    Пареконското работно място е възможно. Вече имам опит с такова и сега вярвам, че можем да победим капитализма.

    Йерархично изграденото работно място е коварна институция. То е един мощен механизъм, посредством който капитализмът налага и нормализира някои от най-погрешните си ценности: той се осланя на конкуренцията. Поощрява диктаторството и сервилността. Възнаграждава работниците спрямо раса, джендър, образование, производственост, възраст, подчинимост и способността им да "възпроизвеждат системата". То е опасно за индивидуалното овластяване и демокрацията и все пак е приветствано от повечето организации за социална промяна. Трябва да бъде разрушено.

  • Mondragón е съвместна политическа книжарница и изцяло вегетариански /вегански/ ресторант. Освен това е и общностен център, не само защото е "място за шляене" за активистите, но и защото е място за публични събития, лекции, социални вечери и т.н. От отварянето си през 1996 г. Mondragón (и по-голямата "автономна" сграда, от която е част), се превръща в център на активизма в Уинипег и е допринесъл за една по-широка общност и култура на съпротивата в града. Неговото съществуване е вдъхновявало активистите в други градове, в Канада и в САЩ, които са се свързали с тях за съвет и информация относно започването на собствени проекти.

  • Годината е 1975, а ти си прекарал години в демонстрации и шествия срещу войната на САЩ във Виентнам и нямаш никакво намерение да участваш в "системата", която води тази война, но имаш нужда да изкарваш пари от нещо. Какво правиш тогава? Ами това, което и всички бели активисти от средната класа през 60-те и 70-те. Насочваш се към университета, в моя случай получаваш сертификат за преподаване на спорт ("физкултура" за вас, "човешко движение" според вдъхновения от 60те учебен план). Последното нещо на ума ти е създаването на радикална, само-издържаща се медия, в този случай издаването на книги.  Следователно, когато партньорът ми ми предложи да направим издателство и да публикуваме книги, които да отразяват, да анализират и да критикуват Новата левица от 60-те, помислих, че а) е невъзможно; б) ще бъде сексистко, а аз ще свърша чистейки офиса и пишейки на машина, феминисткото съзнание ще изчезне бързо; в) не е за мен, уменията ми са други, в театъра; и г) не знаех нищо за издаването на книги, нито пък той.

    Е, това не е напълно вярно...

  • "Radical Routes" (Великобритания) е мрежа от радикални кооперативи, чиито членове са отдадени на работата за позитивна социална промяна. Мрежата е изградена главно от жилищни кооперативи от различен размер (нито един не е с повече от 16 членове), няколко работнически кооператива и няколко социални центъра. Четири пъти годишно членовете на кооперативите се събират на определени срещи. Тези събития през уийкендите имат социална функция, но също така са и местата, на които се вземат важните решения. Това са отворени срещи и всеки е добре дошъл.

  • В разгара на драматичния икономически колапс на Аржентина през 2001, най-проспериращата средна класа в Латинсска Америка се озовава в град на духовете сред изоствамени фабрики и масова безработица. Заводът за авточасти "Forja" стои спящ докато доскорощните работници не започват да действат. Те са част от смелото ново движение на работници, които окупират банкрутирали бизнеси и създават нови работни места в руините на провалилата се нео-либерална система.

    Филмът на Наоми Клайн и Ейви Люис разказва как самоуправлението, солидарността и желанието за по-добър живот могат да помогнат на едни съсипани от МВФ, Световната Банка, корпорациите и нео-либерализма хора да си върнат обратно работните места и достойнството.

    Свали филма (в AVI) + бг събтитри

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline