протести

  • Във времена на възход на левите партии в Испания и Гърция, Джон Холоуей обръща поглед към влиятелната си теза от 2002 г.: можем ли да променим света без да вземаме властта?

    През 2002 г. Джон Холоуей издава забележителна книга – "Промени света без да вземеш властта" [1]. Вдъхновен от "Ya basta!" ("Стига!") на сапатистите, от движението от 2001-2002 г. в Аржентина и от анти-глобалисткото движение, Холоуей поставя следната хипотеза: кошмарът на авторитарния комунизъм не опровергава идеята за революция или трансформация, а само идеята за революцията чрез вземане на властта и за партията като най-добро практическо средство.

    Холоуей съзира друга концепция за социална промяна в тези движения, а в по-общ план и във всяка практика (независимо колко видима е тя), където съществува различна логика от тази на печалбата – логиката "пропукай капитализма" [2].

  • "Фабрика за идеи" е централната НПО, стояща зад ре-брандинга на Беглика Фест, който се завърна след едногодишно отсъствие. Беглика Фест, чиято страница на Facebook и до ден днешен се казва Beglika Free, но в който нищо FREE не е останало вече, след като билетите за един човек тази година достигнаха 95 лв. За сметка на това "Фабрика за идеи" обещаваха, че "идеята на организаторите е да докажат, че Беглика принадлежи на всеки и няма пасивна ‘публика’, а само общност от хора, създаваща заедно Беглика Фест." И още, че "Беглика Фест бележи голямото си завръщане с послание за демокрация на участието и силата на колективния интелект да решава предизвикателства." Всичко това трябваше да се случи "в кулминацията на заедността и храма на колективната интелигентност - Форум Метаморфози, в който ще се включи дръзкия авангард на социалната промяна в България."

    За всеки, който е участвал в спонтанните публични асамблеи на протестите миналата година или в други инициативи на автентичните български активисти, действително базирани на принципите на пряката демокрация и солидарната икономика, високопарните обещания на "Фабрика за идеи" се сблъскаха болезнено с дирижирания спектакъл, разиграван ежедневно в т. нар. "Форум Метаморфози".

  • Какво означава да си „антиимпериалист“ в днешно време? Преди години това най-вече се свързваше с борбата срещу външната политика на Щатите и тяхната разрушаваща роля в редица страни от Латинска Америка до Близкия изток и Филипините. За това си има и причина: САЩ са държавата, която е изманипулирала най-много революции в други държави, няколко пъти навлиза с военна сила във Филипините, а всички знаем какво се случва в Ирак и Афганистан през 2001 и 2003 година. Новите антиимпериалисти – самопровъзгласили се за такива - се бият в гърдите, че се борят срещу злото, тъй като подкрепят „по-малкото зло“. Иронично, малко от тях знаят, че антиимпериализмът възниква в САЩ в края на 19 век като реакция срещу Испано-американската война. През 1898 година Марк Твен основава Антиимпериалистическата лига на Съединените щати в резултат на американската анексия във Филипините.

  • Политиката е твърде важна, за да бъде оставена на една малка активистка класа. Трябва да я върнем във всеки ъгъл на нашия живот.

    През годините често са ми задавали въпроса как съм станал активист. Въпросът как индивидите като индивиди стават активни в движения за социална промяна, колкото и привлекателен да изглежда, може да съдържа еднакво привлекателни предположения относно самия активизъм. Той може да съдържа доброволно и самостоятелно начинание, извънкласна дейност, доза субкултурност и разграничаващ етикет; че активистът е определен вид човек. Когато хората се обръщат към мен като активист, аз ги поправям: "Не харесвам етикетът ‚активист‘," учтиво обяснявам, "защото оставя всички останали извън активността. Всички имаме граждански отговорности. Социалната промяна се случва, когато цели общности се активизират."

  • По повод бунтовните събития около световното първенство в Бразилия публикуваме декларацията на футболистите, окупирали централата на Френската футболна федерация, по време на бунтове през май ’68 във Франция. Посланията за декомерсиализация на спорта и неговото съуправление от всички граждани, са по-актуални от всякога и предлагат много храна за размисъл за всички футболни фенове; за това как искаме да изглежда този спорт без да се превръща в развъдник на национализъм и оръжие на политически елити; за това, че освобождението на футбола от оковите на печалбарството и комерсиализацията може да бъде дело само на самите футболисти и фенове, в съдружие с всички останали, които се борят срещу експлоатацията в останалите сфери на съвременния живот.

  • Топлофикациите и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обсъждат поредно повишаване на цената на топлата вода и топлоенергията в рамките на 5-10%. [1]

    Задаващото се поскъпване някак се губи измежду новините за поредната смяна по върховете на властта. И както винаги това решение, засягащо всички, живеещи в страната, се взема зад затворени врати, зад които се допускат само представители на управляващите елити. Така беше и при повишаването на цената на топлата вода и топлинната енергия през 2012 г., когато на т.нар. "обществено" обсъждане участие взеха представители на различни партии, казионни синдикати и асоциации на едрия бизнес.

  • Май’68 е от огромно значение, тъй като той е първия социален поствоенен бунт в Западния свят. Скъсването с поствоенния консенсус за реконструиране на Европа е един от най-важните елементи на френския май, който го превръща в един от най-ключовите исторически моменти за социалните движения.

    Май’68 започва като серия от стачки и окупации, които избухват в различни университети и училища в Париж, като резултат от конфронтацията между студенти и университетската администрация и полицията. Опитите на правителството на Шарл дьо Гол да потуши тези стачки чрез полицейска сила само разпалват ситуацията още повече, водейки до улични сблъсъци с органите на реда.  Те са последвани от общи стачки и окупации из цяла Франция от 10 милиона работници, близо 2/3 от френската работна сила. Движението се характеризира със спонтанния си, децентрализиран и неоторизиран уклон, което поражда конфликт между него и правителството, синдикатите и работническите партии. Това е най-голямата обща стачка, провеждана някога във Франция и е първата неоторизирана обща стачка в света.

  • София: 22 март 2014 г. от 14:00 часа пред езерото Ариана

    Пловдив: 22 март 2014 г. от 14:00 часа пред общината (на копчетата)

    С проекта за нов Наказателен кодекс управляващите в момента се опитват да възстановят тоталитаризма, който на мнозина ни е добре познат с неговата репресивна машина. Държавата атакува обществото в отговор на масовите протести от изминалата година.

    Какво всъщност се опитват да прокарат с проекта за нов Наказателен кодекс?

    • да предизвикваш смущения в дейността на органите на властта се приравнява с държавна измяна;
    • да окупираш или да стачкуваш става престъпление, за което се полага затвор;
    • да проповядваш фашизъм и да призоваваш към диктатура вече не е престъпление;
    • затвор от 1 до 6 години се предвижда дори за една цигара марихуана;

    Това е само малка част от нещата, които управляващите искат да наложат с проекта за нов НК и които действат срещу интереса и свободата на гражданите - в полза на една все по-изолирана от обществото власт и не във вреда на едрата престъпност.

  • Докато крайнодесни хулигани от нео-нацистките организации „Десен сектор“ и „Свобода“ вилнеят по улиците на Киев, носейки разрушения, нападайки полицаи и възраждайки фашизма в Европа, то медиите като че ли не обръщат достатъчно внимание на продължаващите протести в Босна и Херцеговина.

    Украинските националисти, които се борят за откъсване от влиянието на Русия и интеграция към европейското семейство биват приветствани от Европа и окачествявани като протестиращи за свобода и демокрация. В същото време различните народи в Босна и Херцеговина, които се борят срещу корумпираното управление на федерацията и по ненасилствени и прякодемократични начини се организират в народни пленуми и събрания, отричайки делението на религиозен или национален признак, биват наречени „терористи“ и са заплашени от военна интервенция.

  • С проекта за нов Наказателен кодекс, управляващите в момента се опитват да възстановят тоталитаризма, който на мнозина ни е добре познат с неговата репресивна машина. Не искаме никога повече властимащите да определят живота ни. Да ни казват как трябва да живеем и какво може или не може да правим.

    Какво всъщност се опитват да прокарат с проекта за нов Наказателен кодекс?

    Първо: Да предизвикваш смущения в дейността на органите на властта се приравнява с държавна измяна. Това означава, че за всяко опозиционно действие и говорене, което е очаквано да смути органите на властта се предвижда затвор и конфискация на цялото имущество (чл.47, ал.1, т.3, чл. 301, чл.315, чл.316, чл.317 и §1, т. 3, т.32,д от ДР на НК (проект). Конфискацията на имуществото е едно репресивно действие на държавата, характерно за отминала епоха.

  • Военният музей в тази бързо разрастваща се столица представлява малка сграда с голям двор с оръжия, които сякаш са били докарани директно от бойното поле и паркирани тук в безпорядък. Гаубици, които са стреляли срещу турците през 1912 г. до руска артилерия от ерата на Студената война. Прашни и очукани от времето МИГ-ове се сблъскват със зловещо изглеждащата тактическа ядрена ракета Луна-М „Жаба“. Два едновремешни врагове, лъскавият немски танк Марк IV и по-смъртносният руски Т-34 са рамо до рамо.

    Бедната България. Руснаците няма да се върнат, но немците отново са на път, само че този път въоръжени единствено със смяна на валутата и политики на орязване на бюджетите. Разрушенията, които те обаче ще предизвикат, са доста големи.

  • Статията ни За Окупацията след "осана" и "разпни го" е публикувана в новия брой на италианското седмично списание за международна политика и култура "Интернационале", което има около 100 000 читателя. Днес излезе електронният вариант на броя, а утре ще излезе и хартиеният.

    Материалът ни заема цялата страница 20. Може да го видите в pdf-формат тук.

    По-долу може да го видите и в jpg-формат.

  • Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

    Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.

  • Масовите протести през юни в страната могат само да ни изненадат приятно. Те не се ограничават само до реформистките искания и падането на правителството, както и тези от февруари не се ограничаваха само до високите сметки за ток. Тяхната основа е дълго таения хорски гняв, породен от дългите години безгласност. Тези протести поставят под въпрос сърцевината и функционирането на самата система.

    От февруарските протести стана ясно, че всеки опит, за създаване на нова партия ще се провали, че няма политическа сила, която може да представлява хората и, че традиционните начини на правене на политика принадлежат на миналото. Това може да бъде обяснено с опита на българите до сега, който им е показал, че всеки, домогнал се до властта се е покварявал и я е използвал за лични облаги. По целия свят устоите на сегашната политическа и икономическа система биват разклащани от бунтуващи се хора и колкото и оставки да хвърлят политиците, колкото и да опитват да манипулират хората чрез корпоративни медии, все по-трудно им е да убеждават обществото, че се нуждае от тях.

  • Нека върнем лентата обратно и видим как започнаха протестите. Поводът бяха високите сметки за ток, отприщили дълго таения анти-системен гняв. Сравнително бързо премиерът Бойко Борисов заяви, че ще изпълни дори и основното искане – от първи март цената на електроенергията ще бъде понижена с 8% и „това ще бъде направено за сметка на увеличаване на закупуваната енергия от АЕЦ “Козлодуй”, която провежда само евтина електроенергия” (1). Протестите обаче не спряха. Може би защото хората вече усещат как високите сметки за тока, унищожаването на природата и превръщането й в бизнес, разгрбването на общи блага от страна на хищни транснационални корпорации и т.н., и т.н. са само симптоми на болестта, а не самата болест. Че каузата срещу монополите (макар и привидно дясна, но в действителност не задължително такава) е кауза срещу симптом. Монополизирането на пазара е нормалата и естествена еволюция на пазарната икономика поради правилата на играта – онзи канибалистичен ритуал на конкурентна борба за пазарен дял и печалба, за изтласкване и унищожаване на конкурентите. Ако трябва да бъдем реалисти, този симптом дори не може да бъде премахнат. Държавата и капиталът са се слели в единна корпоративно-олигархична структура поради съвпапедние на интересите – запазване и увеличаване на властта и богатството.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline