протести

  • Годината е 2017-та, а се усеща като 2007-а. Поредно посегателство срещу природата, поредна серия протести. Както всеки път, хората отново защитават природата от бизнес интересите на един ограничен олигархичен елит, срастнал се с държавната машина.

    Много хора продължават да си мислят, че живеем в някакъв изроден, криворазбран български капитализъм и това е основната причина за проблемите ни. Ако имахме нормален, работещ капитализъм, нямаше да има нужда от подобни протести, защото нямаше да има подобни посегателства върху природата.

  • Време е да освободим активистите от непео-промишления комплекс.

    Откъси от книгата The Revolution Will Not Be Funded. Книгата събира 21 опитни цветнокожи радикални активистки, изследвайки дефектите на непеотата като агенти на социална промяна. Представяме на вниманието ви откъси от три глави от книгата.

    Системата на непеотата (неправителствените организации, НПО) е опитомила поколения активисти. Те размениха голямата визия за социална промяна за заплати и канцеларски материали; отказаха се от привличането на хора в кампании за сметка на писането на проектни предложения; отстъпиха контрола над собствените си движения на бизнес ръководители в заседателни зали.

  • Нещо като въведение - няколко думи от мен, Георги Бончев. За първи път се запознах с някои от идеите на канадската активистка Хийтър Марш (Heather Marsh) преди близо две години. Постепенно, четейки статия след статия, моето уважение към нея все повече нарастваше. Така съвсем логично се стигна до момента, в който реших да преведа един неин текст. Преди да се захвана с това, проверих дали някой друг вече не е превел на български избраната от мен статия. До колкото можа да ми каже корпоративната търсачка Гугъл, няма нищо преведено на български от Хийтър Марш - нито този, нито който и да било друг от текстовете ѝ. Именно затова реших, че не просто ще преведа една статия, ами заслужава да напиша настоящето кратко въведение за българските читатели.

  • Площадните окупации през 2011 г. са повратен момент, въпреки неговата преходност, който промени дълбоко грасруутс и институционалната политики.

    Какво стана с голямото обещание за социална промяна, издигнато от "движенията на площадите" през 2011 г.? Какво оставят след себе си тези зрелищни окупации от Тахрир в Кайро до Пуерта дел Сол в Мадрид и Синтагма в Атина? В каква степен допринесоха за ускоряване на каузата на "99%" или на "обикновени хора", за които претендираха че се борят?

  • Будна нощ изникна преди повече от месец на Площада на Републиката в Париж, преди да се разрасне значително. В навечерието на неделните дни, през който движението цели да се интернационализира, списание Политис има желание да направи съществен преглед на това, което вече се е случило, установило, променило. Каквото и да се получи, Будна нощ вече е събитие. Политис

    Лаборатория

    Будна нощ изработва нови форми на мобилизация и на демокрация. С "обединяването на борбите" като основа за размисъл, във Франция и отвъд границите.

  • Паoло Гирбадю интервюира активиста на Будна нощ Баки Йосоуфоу за движещата сила, която стои зад социалната мобилизация и всеобхватността на движението.

    Каква е движещата сила зад това движение? Дали това е Кодексът на труда или е нещо по-всеобхватно?

    Мисля, че Трудовият кодекс е това, което кара хората да се присъединят към движението. Но в известен смисъл, той беше само претекст за започване на мобилизацията. Повечето хора идват тук, защото смятат, че има проблем с демокрацията във Франция.

  • Защо всяка борба днес е и борба срещу полицията

    Анализ на американския антиавторитарен колектив "CrimethInc.", който свързва протестите на чернокожото население в САЩ срещу полицейските убийства и бруталност в контекста на глобалната тенденция за военизиране на полицията и нейното използване за потискане на всички граждански и социални движения, не само в традиционно размирни райони, а вече и в сърцето на привилигерования и богат свят. Текстът ни дава представа защо всяко социално движение от последните години е също така и социална борба срещу полицията и единственият начин за отваряне на прозорец за реални социални промени идва с делегитимизацията на полицията като инструмент за поддържане на реда и сигурността.

  • Имаме нужда от опит да интегрираме движението в огромната инертна маса от люшкащо се недоволство.

    Движението за пряка демокрация у нас се разрасна през последните години. Време е да пристъпи напред. За да се случи това обаче, то трябва да навлезе в нови пространства.

    Пряката демокрация може да бъде неудобна, бодлива. Всяко прякодемократично решение по икономическите въпроси би било разрушително за статуквото. А все още повечето хора са част от статуквото.

  • България е част от световна война. Не, не става въпрос за международен военен конфликт или за разрастване на някой от за момента локалните конфликти по света. Става дума за една много по-ужасяваща война, от която няма как да избягаш като бежанец; война, която се води не само с конвенционални оръжия, а с всички налични средства. Война без граници. Войната на политическия и икономически елит срещу всички останали; войната на 1% срещу 99%. Войната срещу нас, хората.

    Смятате, че преувеличавам? Криминализация на бедността с глоби и потенциално затвор в бъдеще за ровене в кофите за боклук, нова предложения за приватизация (този път на болници), орязване на здравните услуги, финансиране на частните училища, 6 г. затвор за 2.8 гр марихуана и 2 г. за убийство на дете, отказване правото на ромите да гласуват, еднодневни трудови договори, нарастваща безработица, пребит до смърт работник, пребити от полицията младежи, пребивани от граничари бежанци...

  • В консумеристкия рай на централен Истанбул Колектив 26А дава искрица надежда, че все още има алтернатива на капиталистическото общество.

    Един „лотус в калта“. Това е образът, който идва на ум, когато Йозлем посещава Кафене 26А на площад Таксим за първи път. Сравнението звучи по-вярно сега, отколкото когато и да е, в този студен и сив януарски следобед със силен дъжд, превръщащ улиците в стремглаво леещи се реки, докато ние се наслаждаваме на нашия горещ чай в топлия и уютен интериор на скорошно реновираното Кафене Кадикьой на 26А.

  • Заповядайте този четвъртък (11.06) от 20:00 в Социален център "Аделанте" на прожекция на късометражния филм "Пламен".  

    В началото на 2013 г., разгневени от непосилно високите сметки за електричество и отопление, хиляди българи излязоха по улиците на страната в най-големите масови протести след 1989 г.

    Освен огромните ежедневни демонстрации, блокади на пътища и сблъсъци с полицията, протестите съдържаха и един тревожен елемент, непознат за българската история: самозапалването на седем български граждани. Един от тях беше тридесет и седем годишният височинен работник и фотограф Пламен Горанов, чийто последен и фатален акт на протест бе на 20-ти февруари същата година във Варна.

  • Къде са рокерите и агитките, когато се застрояват планините и Черноморието?

    Вече втора седмица медиите упорито ни занимават с един чисто битов скандал, който бе превърнат в новина от национално значение. Роми и българи се сбили заради силна музика в Гърмен. Е и? На колко такива случаи сте ставали свидетели в квартала ви? Колко от тях са били акцент в медиите? Ако свадите са били между българи и българи, едва ли сте ахвали пред телевизора с „Я, това е съседа от снощи!“ Но ако свадата включа хора от различен от българския етнос, това е просто прекрасна възможност за отклоняване на вниманието от наистина важните теми. Многократно изпитана и доказано работеща форма за манипулация.

  • Tози текст, писан от граждани, активисти и академици, загрижени от наскорощните развития в Македония, е опит да се привлече внимание към събитията в страната. Това също е призив за вашата солидарност с гражданите, търсещи справедливост и свобода.

    Във вторник вечер (05.05.2015) хиляди граждани от Македония протестираха пред правителствения ген-щаб, призовавайки за оттеглянето на премиера Груевски и неговия кабинет. Аудиозаписи на подслушани разговори между правителствени елементи, които бяха излъчени няколко часа по-рано, разкриват директното въвличане на премиера и на министъра на вътрешните работи, скриващи истината за убийството на 22 годишен младеж през месец юни 2011 г., бит до смърт от полицай, който е бил на служба.

  • Малко хора са чували за Оринджбъргското клане от 1968 г. За да се намери информация за това събитие, трябва да се потърси доста, в сравнение с други прояви, свързани с гражданските права от 60-те години. Например, има изписани много книги за марша от Селма до Монтгомъри, проведен през 1965 г., както и за бомбения атентат срещу църква в Бирмингам, Алабама, през 1963 г. Какво е било това клане и какво символизира днес?

    Вдъхновени от седящите стачки

    Преди всичко, важно е да се върнем осем години назад, до 1 февруари 1960 г...

  • Едва ли може да намерим по-подходящ момент да блокираме Европейската централна банка (ЕЦБ). Всички ще дойдат. Ние сме “най-приятните хора, които Европа може да предложи” (NoTroika), ние сме “Интернационалът на разгневената тълпа” (Frankfurter Allgemeine Zeitung), и сме “ултрасите на Варуфакис” (Грамши).

    Ние нямаме кристална топка и не можехме да предскажем какво точно ще се случи във вечерта на 18 март. Но в съответствие с това, което знаем и на което се надяваме, Blockupy може да се превърне в нещо много повече от поредната блокада или от още един бунтовен ритуал. Сигналите от всички различни политически и географски посоки на движението показват, че съществува едно неконтролируемо желание за свят отвъд капиталистическото безсмислие, стремеж към изживяна солидарност и многогласово желание за истинска демокрация. Ако всичко това бъде обединено в едно, Blockupy ще зададе практическия тон за политика на улицата, която свързва ясна и недвусмислена позиция с оповестяването на новината, че много и все повече хора са започнали да разбират. За нас това е политическото ядро на Blockupy – да позволим на едно бляскаво днес да покаже какво може да постигне едно задаващо се радикално социално ляво. Дори боговете могат да загинат, когато хората престанат да вярват в тях.

  • Ако искаме фундаментална промяна, трябва да вземем живота си в свои ръце
    Интервю с Явор и Данаи от „Алфа Капа“ [1].

    Какви са вашите опасения относно новото гръцко правителство – като участници в един антиавторитарен колектив?

    Данаи: За мен първият проблем със СИРИЗА е тяхното коалиране с АНЕЛ, една дясна популистка партия. Това не се случва за първи път в съвременната гръцка история. Нашите родители, баби и дядовци вече са ставали свидетели на такова нещо, но от ляворадикална гледна точка това е много обезпокояващо. На практика обаче нямаше друга партия, с която СИРИЗА да можеше да си сътрудничи по икономическите въпроси, а спечелиха изборите точно заради тях. Единствената друга лява партия в парламента е ККЕ – Гръцката комунистическа партия – които са поддръжници на Сталин...за бога, те наистина са фенове на Сталин.

    Явор: Аз не мисля, че това е толкова голям проблем. АНЕЛ е нова и популистка партия, с голяма склонност към конспиративните теории. Техният дискурс без съмнение е опасен, но не считам, че имат властта или опита, нужен им, за да го наложат наистина. Това, което е по-разочароващо за мен, е, че СИРИЗА изоставиха участието отдолу.

  • Студентската окупация в Амстердамския университет говори за задълбочаваща се криза във висшето образование не само в Холандия, но и по целия свят.

    Вече три седмици Амстердамския университет (АУ) е разстърсван от студентски протести срещу неолиберализацията на висшето образование и липсата на демократичност във вътрешното вземане на решения. През изминалата седмица персоналът на университета се присъедини към окупацията, заявявайки своята солидарност със студентите и заплашва йки с още действия ако исканията не бъдат изпълнени. С окупацията на основната административна сграда, Маагденхуис, управителния съвет на университета е поставен в неловка ситуация: да уважи исканията на академичната общност за повече демократизация или да продължи да се подчинява на неолибералната логика на бюрократична финансиализация.

  • След месец на гладна стачка и седмици на протести в солидарност, гръцкото правителство склони да изпълни исканията на затворника анархист Никос Романос.

    Вълни на успокоение заляха Гърция в сряда, когато Никос Романос спря гладната си стачка, която изкара хиляди на улиците и провокира солидарни акции на много места по света. Исканията на анархиста бяха изпълнени, след като парламентът изготви декрет, с който се позволява на затворниците с място в университета и студентски права да напускат затвора при определени условия, включващи електронно маркиране като мярка за сигурност. Отчаяната борба на Романос с безкомпромисните власти припомни за Боби Сандс и другите ирландски републикански затворници, загинали през 1981 г. Сега неговата победа, предполагаща залеза на крайнодясното правителство на Самарас, показа колко голямо влияние може да има един човек, когато рискува собствения си живот и когато е подкрепен от находчиво солидарно движение.

  • Протестиращият от последните години не признаваше легитимността на представителството. Протестиращият не предлагаше партийна алтернатива. Не скандираше какво иска. В словата си той по-скоро критикуваше и отричаше. С културата си предлагаше един друг свят, една друга система на живот. И това бе важното. С революционните институции и правила, Протестиращият се отличаваше от недоволните граждани, които със самото си поведение утвърждаваха сякаш напук на себе си статуквото.

    Протестиращият из целия свят бе чул твърде много лъжи, твърде много празни обещания. Бе жертва на твърде много задкулисни игри, твърде много лицемерие. Твърде много фалшиво лидерство.

  • По мостове на влюбени, по тротоарни афиши, по изпратени съобщения, по платени постове във фейсбук, по устите на треперливи журналистки, по новговора на елитите се повтаря най-голямата лъжа – 25 години свобода.

    Тази свобода не е нашата свобода. Който ни казва, че сме свободни, ни поробява.

    Тази свобода е свободата на институциите да ни игнорират, свободата на политиците да ни лъжат, свободата на мултимилионери да са винаги на загуба пред данъчните, свободата на корпорациите да инвестират тук, защото сме евтина работна ръка, свободата на тарикатите, узурпирали цели квартали, разпореждайки се като царе, свободата на медиите да измислят друга реалност.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline