Йоанна М.

  • Май’68 е от огромно значение, тъй като той е първия социален поствоенен бунт в Западния свят. Скъсването с поствоенния консенсус за реконструиране на Европа е един от най-важните елементи на френския май, който го превръща в един от най-ключовите исторически моменти за социалните движения.

    Май’68 започва като серия от стачки и окупации, които избухват в различни университети и училища в Париж, като резултат от конфронтацията между студенти и университетската администрация и полицията. Опитите на правителството на Шарл дьо Гол да потуши тези стачки чрез полицейска сила само разпалват ситуацията още повече, водейки до улични сблъсъци с органите на реда.  Те са последвани от общи стачки и окупации из цяла Франция от 10 милиона работници, близо 2/3 от френската работна сила. Движението се характеризира със спонтанния си, децентрализиран и неоторизиран уклон, което поражда конфликт между него и правителството, синдикатите и работническите партии. Това е най-голямата обща стачка, провеждана някога във Франция и е първата неоторизирана обща стачка в света.

  • Интервю с Йоанна от Гърция, направено от Ивайло Динев за Литературен вестник, брой 8, 2014г.

    Име: Йоанна М. / Университет: Философия, психология и педагогика в университет в Янина, Гърция / Година на окупацията: 2006 - 2007 - 2008

    Ивайло Динев: Защо окупирахте?

    Йоанна М.: През 2006 и 2007 окупирахме над 360 факултета в цяла Гърция. Причината за тези действия бяха реформите, които Европейският съюз искаше да ни наложи. Ние като студенти се обявихме против промяната на член 16 от Конституцията, който дотогава гарантираше правото на безплатно образование. Ние подкрепяхме публичното и безплатно образование без намеса на пазара. Не искахме знанието да се превърне в продукт и инвестиция с цел печалба. Според нас образованието трябва да развива креативност и критично мислене. Друго наше искане беше за независими университетски изследвания без частни интереси. Обявихме се и против премахването на университетската автономия, т.е. да не се допускат полицаи, камери, охрана и други средства за контрол на територията на университета. През 2008 г. окупацията беше насочена срещу полицейската бруталност. Причината беше убийството на 15-годишния Александрос Григоропулос от полицаи. Успоредно с това огънят на бунта подклади и случаят със заливането с киселина на Константина Кунева от нейните работодатели. Окупирахме, за да бъдат наказани виновните и за да се забрани на служителите на реда да носят оръжие, докато са на служба.

  • Масовите протести през юни в страната могат само да ни изненадат приятно. Те не се ограничават само до реформистките искания и падането на правителството, както и тези от февруари не се ограничаваха само до високите сметки за ток. Тяхната основа е дълго таения хорски гняв, породен от дългите години безгласност. Тези протести поставят под въпрос сърцевината и функционирането на самата система.

    От февруарските протести стана ясно, че всеки опит, за създаване на нова партия ще се провали, че няма политическа сила, която може да представлява хората и, че традиционните начини на правене на политика принадлежат на миналото. Това може да бъде обяснено с опита на българите до сега, който им е показал, че всеки, домогнал се до властта се е покварявал и я е използвал за лични облаги. По целия свят устоите на сегашната политическа и икономическа система биват разклащани от бунтуващи се хора и колкото и оставки да хвърлят политиците, колкото и да опитват да манипулират хората чрез корпоративни медии, все по-трудно им е да убеждават обществото, че се нуждае от тях.

  • От избори към съзнателно негласуване

    Процесът на изборите изисква от нас хората да дадем безплатно, чрез пускането на бюлетината, правото на позиция и решение на всякакви политически въпроси, предоставяйки това в ръцете на малцина представители. Това, с няколко думи означава да НЕ решаваме за живота ни, а за това кой ще решава за него. Това е поредният епизод на съвременната трагедия наречена „представителна демокрация”. И наистина е трагедия, защото през предходните режими властта е била въпрос на насилствено изпълнение, докато днес подтиснатите сами избират кой ще ги управлява.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline