Ислямска държава

  • Има някои по-прости хора, които твърдят, че всички в лагера в Харманли, а и всички бежанци по принцип са талибани, джихадисти, "Ислямска държава" и т.н. Това естествено са пълни глупости - бежанците са с разнородни религия, националност, политически убеждения и т.н. Дори и аз обаче бях изненадан от нещо, което видях в един репортаж на журналист от "Дневник" влязъл под прикритие в лагера в Хармални.

    Видео кадрите могат да бъдат изгледани тук:

    Как живеят мигрантите в лагера в Харманли (видео)

    Това, което ми направи впечатление бе, че някой е нарисувал на една стена флага на кюрдските сирийски милиции YPG:

  • Интервю на Ивайло Стефанов, излъчено на 25 април в предаването “Аларма” по програма “Христо Ботев” на БНР.

    Ерджан Айбога изнесе лекция за развитието на революцията в Рожава и ситуацията с войната в Югоизточна Турция миналата неделя, 24 април, в клуб Neu Berlin, София. Аудиозапис, презентация и снимки от лекцията можете да намерите тук.

    В началото да започнем с кратко твое представяне и в какви дейности си въвлечен и участваш?

    Казвам се Ерджан Айбога и живея в Амед, който официално се нарича Диарбекир, и е град, разположен в Югоизточна Турция, населен най-вече с кюрди. Счита се също за крепост на кюрдите в Турция. Активен съм в Месопотамското екологично движение - това е мержа от много хора, живеещи в Турски Кюрдистан, които се борим срещу деструктивни големи проекти, срещу джентрификацията и за едно по-екологично, социално общество. Също така сме част от една много голяма структура, нещо като чадър, която се нарича Демократичен обществен конгрес. Това е организация-чадър на всички партии, организации и отделни личности, които са част от това, което наричаме кюрдско движение за свобода. Това е ляво кюрдско движение, действащо в Турция.

  • Революцията в Рожава осигурява историческа възможност за осъществяването на общностния модел на демократичен конфедерализъм на практика.

    "Когато хората дойдоха за пръв път в къщата ни преди няколко години, за да попитат дали семейството ни би искало да участва в комуните, аз хвърлях камъни по тях за да ги прогоня ", смее се Бушра, млада жена от Тирбеспи, Рожава. Майка на две деца, тя принадлежи към ултра-консервативна религиозна секта. Преди на нея никога не ѝ е било позволено да напуска дома си и е трябвало да покрива цялото си тяло с изключение на очите.

    "Сега участвам активно в изграждането на собствената си комуна", казва тя с гордост и сияйна усмивка. "Хората идват при мен, за да потърсят помощ в решаването на социалните проблеми. Но преди, ако някой ме беше попитал, аз дори не знаех какво е 'съвет', нито знаех какво правят хората на асамблеите."

  • Ако елитите, които ръководят Крепостта Европа успеят да ни подчинят и сегрегират, то ние определено ще се избием едни други: разделяй и владей. Единствената ни надежда е да създадем обща кауза срещу владетелите ни, изграждайки мостове отвъд разделенията по националност и религия преди целият свят да бъде поставен на дръвника на войната.

    На 13 ноември 129 души бяха убити в координирани бомбени атентати и стрелба в Париж, за чието изпълнение пое отговорност „Ислямска държава”. Въпреки че това е само последната от серия подобни атаки, тя провокира особено внимание в сравнение с кланетата в Суруч и Анкара, в които загинаха 135 души. Животите на младите активисти, които подкрепят кюрдската борба срещу джихадистите — досега единственият опит на терен да се блокира експанзията на „Ислямска държава” — се измерват с различен аршин от животите на западноевропейците.

    Същото се отнася за животите на милионите, които са били избити или насилствено са напуснали своите домове в Сирия. Европейските националисти не губят време да намерят връзка между атаките в Париж и така наречената мигрантска криза. Заглавията в британската преса смело обявиха ”Джихадисти се промъкнаха в Европа, дегизирани като сирийски бежанци,” твърдейки, че паспорта намерен в един от атентаторите принадлежи на бежанец, който е преминал през Гърция. Така тези опортюнисти се надяват да използват все още лепнещите от кръв улици, за да завършат своя проект по заключването на портите на Крепостта Европа.

  • Интервю на Кансу Чамлибел с известния лингвист и политически коментатор Ноам Чомски за турския ежедневник „Хюриет“.

    Как виждате Турция през 2015 г.?

    Виждаме поразителна промяна през последните няколко години. През 90-те години на XX век турската държава беше замесена в ужасяващи зверства на югоизток. Това беше един ужасен период. В ранните години на този век видяхме някои неща да се подобряват. Аз посетих страната неколкократно. До към 2005 г. ситуацията значително се подобряваше и имаше признаци за положителни развития в Турция, която притежаваше реалния потенциал да стане мост между Изтока и Запада... Но след това всичко започна да се обръща, турският режим ставаше все по-авторитарен вътре в страната и все по-репресивен към Кюрдския въпрос. В момента турската държава действа по начини, които аз намирам за изключително негативни към народа на Турция, към надеждите за турска свобода и демокрация, както и към кюрдите в тяхната справедлива борба за основни права и нещо повече. И това става на международно ниво, не само вътре в Турция. Турската роля в Сирия е изключително вредна.

  • Автонномният регион Рожава, такъв какъвто съществува днес, е един от малкото светли моменти - много светъл при това - които изникнаха от трагедията на Сирийската революция.

    Дейвид Гребър [1]

    През последните десетилетия кюрдската борба за свобода бе не само твърд глас на съпротивата срещу доминантния социален и политически ред, но и успя да формулира и започне практически стъпки към създаването на свободно общество. След дълги години потисничество, кюрдските сили започват да се прегрупират, формирайки въоръжени отряди за самозащита. И в период, в който лявата партия Кюрдски демократичен съюз (PYF) бързо се превръщаше в регионална политическа сила, един нов антагонистичен пример изникна от кюрдското освободителлно движение, основан на ценностите на демократичен конфедерализъм и автономия.

  • Какво ще се случи когато държавата се разпадне? Ще изпадне ли обществото в беззаконие или можем да грабнем възможността, за да развием човешкия си потенциал?

    (На снимката: сцена от антиутопичния филм „Децата на хората“, 2006 г.)

    Американският литературен критик и марксистки политически теоретик Фредерик Джеймсън забележително коментира, че е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма. Това, което не особено често взимаме предвид, е как капитализмът влияе на представата ни за края на света.

  • Въпреки, че ги делят континенти, борбите на кюрдите и сапатистите споделят сходна цел: да се противопоставят на капитализма, да освободят жените и да изградят автономия.

    Властта в хората може да бъде приложена на практика, единствено когато властта, упражнявана от социалните елити, премине в народа. ― Мъри Букчин, Post-Scarcity Anarchism

    Само преди шест месеца, съвсем малко хора бяха чували за Кобани. Но когато Ислямска държава (ИД) започна безсмислената си атака над града през септември 2014 г., малката кюрдска крепост бързо стана важна точка в борбата срещу религиозния екстремизъм. В месеците, които последваха, Кобани се превърна в интернационален символ на съпротива, сравняван както с Барселона, така и със Сталинград заради тяхната роля като бастиони срещу фашизма.

  • Голяма част от новините тази година [1] бяха безнадеждни, депресиращи и преди всичко объркващи. Единствената реакция към това е „О, боже” [2]. Това, което този филм ще представи, е, че именно тази пораженческа реакция заема централна позиция в една нова система за политически контрол.

    За да разберем как това се случва, трябва да се обърнем към Русия. Към мъж на име Владислав Сурков, герой на нашето време. Сурков е един от съветниците на президента Путин, помагайки му да поддържа власта си в продължение на 15 години. Но го е направил по много новаторски начин. Сурков идва от авангардния свят на изкуството. Тези, изучавали кариерата му, казват, че това, което Сурков е направил, е да имплементира идеи от концептуалното изкуство в сърцето на политиката. Целта му е да подкопае възприятията на хората за света, така че те никога да не са сигурни какво наистина се случва. Сурков превърна руската политика в объркваща, вечно променяща се театрална постановка. Той спонсорира всевъзможни групировки – от неонацистки скинхеди до либерални движения за човешките права. Дори подкрепя партии, опониращи на президента Путин.

  • В един съдбовен исторически момент, в който човечеството е изправено пред ново надигане на реакционния ислямизъм под формата на Ислямска държава (ИС) и други подобни милитантни групи, изглежда подходящо да преосмислим традиционния западен интервенционистки подход.

    Ако приемем за даденост, че крайната цел на западната намеса в региони, обсадени от реакционен излямизъм, е разпространяването на Просвещение и цивилизованост, мир и демокрация, можем също така да си зададем и въпроса дали традиционната военна интервенция спомага за осъществяването на тези цели. Има множество признаци, че надигането и разпространяването на реакционния ислямизъм могат да бъдат проследени до западните интервенции по време на Втората световна война, и че подновяването на интервенции от конвенционалния военен тип само ще задълбочи кризата и ще възпрепятства Просвещението във въпросните региони.

  • Месеци на ред кюрдите водят ожесточени сражения със силите на Ислямска държава. Днес град Кобане е на път да падне под напора на джихадистите. Единствено самоотвержената борба на кюрдските бойци ги държи вън от пределите му. От началото на офанзивата на терористите от ИД в Ирак единственото място в Близкия изток, което остана почти незасегнато, остава автономната област Кюрдистан. И до днес там убежище намират както сунити и шиити, така язиди и християни, а мястото се смята за един оазис, в което религиозният фанатизъм отстъпва на светския начин на живот. Нещо повече...

  • През последния месец сирийският град Кобане (известен и като Айн ал Араб) е център на събитията. Медиите отразяват (повечето пъти повърхностно), доколкото могат, битките между кюрдските бойци, подкрепени от Свободната сирийска армия и групировката Ислямска държава, отбелязваща офанзива в Североизточна Сирия в посока Алепо. Тези битки породиха множество въпроси, отнасящи се за събитията в Ирак и Сирия като цяло, случващи се от 2011 насам. Не можем да говорим за Кобане като изолирано събитие, нито можем да коментираме без да засегнем темата за режима в Сирия и гражданската война.

    Какво може да направи Турция в случая? Анкара понесе множество критики поради липсата на военна подкрепа за кюрдите в Кобане, въпреки че градът се намира на един хвърлей от границата. Какво може да се очаква в Ирак? Събитията не могат да бъдат обсъдени черно или бяло. Ислямска държава не се роди вчера или преди седмица. Всичко онова, което достига до заглавията във вестници, има своята история, процеси, развиващи се вече с десетилетия.

    Поглед към случващото се в Близкия Изток като цяло и особено в Сирия, Ирак и Турция от последните дни с презентации в социален център "Аделанте" на 15 октомври 2014 г. направиха  Руслан Трад (председател на Арабския форум за култура, блогър и журналист на свободна практика), Александър Ангелов (социолог) и Ивайло Стефанов (журналист).

    {mp3}2014-10-15-kakvo-stava-v-kobane-adelante{/mp3}

    Файл за сваляне

    solidarity-with-kobane-adelante

  • На фона на сирийската военна зона, един демократичен експеримент бива стъпкван в земятаот Ислямска държава. Това, че светът не знае, е скандал. Вдъхновен от визията на социалния еколог и анархист Мъри Букчин, този експеримент взаимства идеята за "либертарен мунисипализъм" и призовава кюрдите да създадат свободни, самоуправляващи се общности, базирани на принципите на пряката демокрация, които след това да се обединят през и въпреки националните граници.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline