Пряка демокрация

  • Демокрацията се зароди от идеята, че всички, които са равни в един аспект, са равни абсолютно. Всички са еднакво свободни, следователно всички са абсолютно свободни... Следващата стъпка е, когато демократите, въз основа на твърдението, че всички са равни, настояват за равноправно участие във всичко.

    Аристотел

     Днес, в отговор на задълбочаващата се криза на представителността, на преден план излезе пряката демокрация като алтернативно предложение, издигано от социалните движения, надигащи се по целия свят. От една страна популисти и партийни функционери, в опит да привлекат гласовете на огромното мнозинство от недоволни от настоящата ситуация, обявяват за свое решение на съвременната криза полупряката демокрация на референдумите [1]. Самите социални движения, от друга, чрез своите практики, изведоха на преден план пряката демокрация на мрежите от "лице-в-лице" асамблеи. В политическите дебати зачестяват обсъжданията относно реформиране на представителната демокрация, с цел повече гражданско участие [2], докато по улиците активисти обсъждат и опитват да създават автономни структури отвъд държавата и капитала, които потенциално да могат да послужат за основа на едно по-справедливо и прякодемократично общество.

  • proektut-za-avtonomiq-frontcoverМного хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар Морен трудовете на Касториадис ще бъдат запомнени със своята забележителна последователност и кохерентност, както и със своята обхватност, която е „енциклопедична“ в автентичния гръцки смисъл на думата, защото ни предлага paideia, или образование, което обединява изкуства и когнитивни науки [1]. И наистина, интересите и трудовете на Корнелиус Касториадис обхващат философия, политика, математика, физика, биология, антропология, психоанализа, лингвистика, икономика, политика и изкуство. Без съмнение той е един от най-забележителните и значителни философи на 20. век.

  • Протестиращият от последните години не признаваше легитимността на представителството. Протестиращият не предлагаше партийна алтернатива. Не скандираше какво иска. В словата си той по-скоро критикуваше и отричаше. С културата си предлагаше един друг свят, една друга система на живот. И това бе важното. С революционните институции и правила, Протестиращият се отличаваше от недоволните граждани, които със самото си поведение утвърждаваха сякаш напук на себе си статуквото.

    Протестиращият из целия свят бе чул твърде много лъжи, твърде много празни обещания. Бе жертва на твърде много задкулисни игри, твърде много лицемерие. Твърде много фалшиво лидерство.

  • По мостове на влюбени, по тротоарни афиши, по изпратени съобщения, по платени постове във фейсбук, по устите на треперливи журналистки, по новговора на елитите се повтаря най-голямата лъжа – 25 години свобода.

    Тази свобода не е нашата свобода. Който ни казва, че сме свободни, ни поробява.

    Тази свобода е свободата на институциите да ни игнорират, свободата на политиците да ни лъжат, свободата на мултимилионери да са винаги на загуба пред данъчните, свободата на корпорациите да инвестират тук, защото сме евтина работна ръка, свободата на тарикатите, узурпирали цели квартали, разпореждайки се като царе, свободата на медиите да измислят друга реалност.

  • Месеци на ред кюрдите водят ожесточени сражения със силите на Ислямска държава. Днес град Кобане е на път да падне под напора на джихадистите. Единствено самоотвержената борба на кюрдските бойци ги държи вън от пределите му. От началото на офанзивата на терористите от ИД в Ирак единственото място в Близкия изток, което остана почти незасегнато, остава автономната област Кюрдистан. И до днес там убежище намират както сунити и шиити, така язиди и християни, а мястото се смята за един оазис, в което религиозният фанатизъм отстъпва на светския начин на живот. Нещо повече...

  • Дълго време политическите движения държаха очите си затворени за разнообразните некапиталистически икономически реалности, функциониращи вътре в пукнатините на капитализма. Причината? Може би защото тези реалности бяха твърде заети със себе си и не промотираха съществуването си достатъчно, а може би защото активисткото въображение е приклещено в една статична/догматична представа за утопия, която вместо действие, поражда и насърчава радикална критика на всичко, което не се припокрива с нея.

    За обозначаване на тези алтернативни реалности днес се използва термина солидарна икономика, който цели да развие ''икономически'' структури, конкурентни на капиталистическите, които генерират и поддържат автономия в икономическия ни живот. Те съставляват посткапиталистически хоризонт от автономни общности, ''в които икономиката е върната на мястото си, т.е. да служи на човешкия живот, а не да бъде крайна цел'' [1]. Също така процесът на експериментиране в реално време, който солидарната икономика насърчава, ни позволява да развиваме по-ясна визия за институциите и техните функции в едно общество на участието и така да формулираме условията за преминаване от активна опозиция към оспорване на хегемонията на доминантния политически модел.

  • Основната ми позиция е следната: феминистите би трябвало да се обърнат към принципи, взаимоотношения и практики, които са откровено политически и, по-точно, прякодемократични. Това изисква, измежду много други неща, желание за следване на политики, нито либерални, нито матерналистични: като човешка дейност, която е несвеждаема до представително управление или „арогантна мъжка публична сфера”. В противен случай феминизмът рискува да пропусне ценна алтернативна концепция за политиката, която е исторически конкретна и до голяма степен част от женския живот. Тази концепция е най-правилно да се нарича демократична. Според нея политиката е колективно и пряко включване на гражданите в определянето на делата на тяхната общност. Общността може да бъде квартал, град или цял регион. Важното е, че всички въпроси, засягащи общността се възприемат като „работа на хората”. [1]

  • Политическата апатия е феномен, който е занимавал (и продължава да занимава) мнозина интелектуалци и социални учени. Това е патологичен симптом за общество, което губи своята креативност и поставя основите на своя разпад. Ако опитаме да дефинираме политическата апатия, бихме казали, че тя е състоянието, в което човешките същества престават да действат като активни политически животни, престават да гледат на себе си като на способни да поемат отговорност за вземането на решения, които определят техният живот, и накрая, те престават да бъдат носители на различен тип социална институция, игнорирайки всяко чувство за автономия [1]. Вместо това, те приемат пасивно поведение, характеризирано от масово поведение, конформизъм, интровертност и прекомерен индивидуализъм, или както Корнелиус Касториадис (2001) казва, те предпочитат приватизацията пред свободата.

  • Член на Ситуационисткия интернационал от 1961 до 1970 г., Раул Ванегейм е автор на Traité de savoir-vivre à l’usage des jeunes générations ("Революцията на всекидневния живот", изд. Gallimard, 1967 г.), от която произлизат най-вдъхновяващите лозунги от Май '68, и на още близо тридесет други книги. Последната, която излезе, е L’État n’est plus rien, soyons tout ("Държавата вече не е нищо, ние сме всичко", изд. Rue des Cascades, 2011 г.).

    Можеш ли да ни дадеш кратка дефиниция на ситуационистите?

    Не. Живото е несвеждаемо до дефиниции. Жизнеността и радикалността на ситуационистите продължават да се развиват зад завесите на един спектакъл, който има всяка причина да си мълчи и да се прикрива. От друга страна, идеологическата рекуперация, на която тази радикалност бе подложена, преживя изкуствено надигане, но нейните интереси нямат нищо общо с моите.

    Какво имаха предвид ситуационистите, когато заявиха, че ситуационизмът не съществува?

    Ситуационистите винаги са били враждебни към идеологиите, а да говорим за ситуационизъм означава да търсим идеология там, където няма такава.

  • "Икономически растеж" - фраза, която днес се повтаря като мантра, която можем да чуем в почти всяко изказване на политическите и финансовите елити. Икономическият растеж присъства със сериозна тежест, както в дневния ред на десните, така и в този на левите. Джордж Буш, в едно свое изказване, направено през 2002 г., когато беше президент на САЩ, заяви, че икономическият растеж е ключът към екологичния прогрес, защото именно растежът осигурява ресурсите, нужни за изграждането на възобновяеми и природосъобразни технологии.

  • Солун е раздвижен, жив метрополис, разположен в Северна Гърция. Заедно с останалата част от страната той е засегнат от нарастващата безработица и бедност, резултат от диктуваната от Тройката политика, която води икономиката на страната до дълбока рецесия.

    В Гърция, както и в много други страни, разрушителният капитализъм използва официализираната дългова криза – която също помага на производството – като извинение за засилване на неолибералното плячкосване. Атака срещу социалните, политически и трудови права, разрушаване на здравната и образователна система, масирано отнемане на собственост чрез големи минни проекти и приватизация на всичко, което означава обществена собственост. Отново, както и в много други случаи, правителството повтаря до безсмислие любимата неолиберална мантра „Няма друга алтернатива.“

  • Когато човек проучи въпроса, си дава сметка с изненада, че изборите не са идеалното средство, което ни представят и че могат даже да бъдат едно идеално средство за манипулация. Установяването на изборите преди двеста години е наложено... от избраници... и никога от тогава не е било разисквано наново. Не е ли тегленето на жребий захвърлено твърде бързо в трънака, при положение че представя неоценими качества за огромното мнозинство?

  • Проектът за изграждане на едно автономно и пестеливо общество се посреща с широко одобрение, макар привържениците му да са обединени около различни каузи: отрицателен икономически растеж, отказ от продуктивност, преквалифицирано и дори устойчиво развитие. Лозунгът на Зелените против продуктивността например съответства напълно на това, което "противниците на растежа", членове на Мрежата на противниците на растежа за постразвитие (ROCAD) [1], разбират под отрицателен икономически растеж. Същото съвпадение се наблюдава и с позицията на движението Attac, което в една от брошурите си пледира за преминаване към постепенно и разумно забавяне на материалния растеж, при конкретни социални условия, като първи етап към отрицателен растеж на всички опустошителни и грабителски форми на производство [2].

  • Lets-Not-Live-Like-Slaves"Нека не живеем като роби!" е вдъхновяващ документален филм, показващ различните форми на съпротива на гръцкото общество. От масовите демонстрации и уличните сблъсъци с полицията, до пиратски радиа, кооперативи, самоорганизирани клиники и социални центрове, "Нека не живеем като роби!" разкрива мечтите и стремежите на потиснатите, отвъд кризата и насилственото обедняване.

    "Нека не живеем като роби!" е лозунг, изписан върху градските стени, върху билбордове, върху алтернативни вестници, звучащ в автономни пространства и медии... това е лозунгът, който гръцката съпротива отправя, ден след ден, и ни подканя да се присъединим!

    "Нека не живеем като роби!" е преди всичко призив за действие. Чрез него Янис Юлундас създаде филм, който разкрива креативните форми на съпротива и алтернативите, развиващи се в Гърция, за да ги покаже на света. Този филм предлага анализи и размисли, които водят до действие и транснационално обединение на борбите за свобода.

    Глътка свеж въздух, вдъхновение и утопии, извиращи от Егейско море.

    Времетраене – 89 мин. / Година – 2013 / Режисьор – Янис Юлундас

    Свали филма | Свали бг субтитри

     

  • Към Част 1

    Междувременно цялото това капиталистическо развитие беше изградено чрез робство и колониално извличане на ресурси: то по никакъв начин не е продукт на свободна търговия и капиталистическо предприемачество. Важното е, че дори след модерните революции, които установиха либерализма като доминираща идеология и капитализма като доминиращ начин на натрупване, фундаментално не-либерални и пред-капиталистки елементи останаха с най-важно значение за материалната организация на капиталистическото общество. Същият противоречив революционен процес продължава днес.

  • Докато крайнодесни хулигани от нео-нацистките организации „Десен сектор“ и „Свобода“ вилнеят по улиците на Киев, носейки разрушения, нападайки полицаи и възраждайки фашизма в Европа, то медиите като че ли не обръщат достатъчно внимание на продължаващите протести в Босна и Херцеговина.

    Украинските националисти, които се борят за откъсване от влиянието на Русия и интеграция към европейското семейство биват приветствани от Европа и окачествявани като протестиращи за свобода и демокрация. В същото време различните народи в Босна и Херцеговина, които се борят срещу корумпираното управление на федерацията и по ненасилствени и прякодемократични начини се организират в народни пленуми и събрания, отричайки делението на религиозен или национален признак, биват наречени „терористи“ и са заплашени от военна интервенция.

  • "Можете да отблъснете нашествие на армия, но
    не можете да спрете идея, чието време е дошло"
    Виктор Юго

    Както нарастващият бунт в Турция и масовите протести в Босна, България и Бразилия потвърждават, вълната от борби, която започна от Арабските революции през 2011 година, все още е в пълната си мощ. Но също така е ясно, че две години по-късно "опасните мечти" на арабските революционери, европейските indignados и американските "окупиращи" остават неизпълнени. В Европа мантрата за остеритет продължава да бъде безкритично възхвалявана и покорно налагана от леви и десни правителства. В Египет ислямистки сили успешно отвлякоха революцията, като взеха държавната власт и потъпкаха нейното епохално обещание за радикална еманципация. През това време в САЩ масите, които някога провеждаха асамблеи на Уол Стрийт, сега изглежда се разпръснаха обратно в предишното им състояние на социална атомизация.

  • Водата - в ръцете на хората: предложението на Инициатива 136

     Дебатът за съдбата на общите блага от доста време е на дневен ред. Големите корпорации опитват да комерсиализират природните ресурси по целия свят и въпреки отпора, който тази комесиализация среща от местни социални движения, съдбата на благата остава неясна. Например водата, основна съставна част на нашето тяло и основен източник на живот на планетата, отдавна е на мушката на различни транснационални корпорации. Може ли тя да бъде собственост на някого, след като от нея зависи животът на всички живи организми на Земята? Един сериозен въпрос, от чиито отговор може да зависи нашето оцеляване.

  • Изложената по-долу визия не трябва да бъде разглеждана като единствената, правилната или най-точната. Тя е замислена единствено като допълнение към еволюционния релеф от алтернативи на настоящата несправедлива система. Никоя система, основана на прякодемократични, автономни и егалитарни принципи не може да бъде "най-правилната", защото тези принципи, сами по себе си, предполагат непрестанен процес. Търсенето на "перфектния" модел може да бъде двигател на нашите действия, но действителното достигане до такъв, т.е. установяването на статичност, може единствено да бъде индикатор за отдалечаването ни от посочените по-горе принципи. Гръмките думи за край на историята и "незаменимостта" са характерни за съвременната система, която се основава на коренно противоположни принципи, а именно бюрократичност, несправедливост и йерархичност.

  • Дейвид Грейбър участва в редица акции на алтер-глобалисткото движение, член е на профсъюза "Индустриални работници по света" и един от основните фигури в движението "Окупирай Уолстрийт".

    "Дълг: Първите 5000 години" е исторически и културологичен поглед към понятието за дълг, който прави паралел между религиозните идеи за дълга в различни общества и настоящата дългова криза в опит за критика на представата, че изплащането на задълженията е в основата на здравото общество.

    "Новите анархисти" представя аналитичен поглед отвътре към движението на алтер-глобалистите, в което Грейбър е деен участник, а в "За феномена 'скапани работи'" авторът разсъждава върху причините за все по-разрастващата се сфера на услугите и професиите, обслужващи консуматорския стил на живот.

    Дейвид Грейбър е американски антрополог, активист и анархист, преподавател в Лодонското училище по икономика и политически науки и, от 1998 г. до 2007 г. - в университета в Йейл. Прави дългогодишно изследване върху наследството от колониалната епоха и робството в Мадагаскар, което, заедно с монографията му "Дълг: Първите 5000 години" е един от най-значимите му приноси в областта.

    Книгата в pdf-формат - свободно сваляне, издадена и публикувана със свободен достъп от Семинар_BG/Фондация "Медийна демокрация".

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline