пряко действие

  • Мнозина все още твърдят, че рекуперацията на работни места не е алтернатива на капитализма. И може би, сама по себе си, не е. […] Но също така тя се простира отвъд това: същите тези работници, вместо да се чувстват депресирани и със смачкано достойнство, проправят път за други да поемат контрола върху собствения си живот.

    Марина Ситрин

    От много години насам фабриката е измежду основните символи, които са особено скъпи на революционерите от най-различни радикални политически традиции. От началото на Индустриалната революция до наши дни, тя заема особено място във въображението на социалните движения по целия свят. С кризите, провокирани от нестабилността на капитализма и държавната централизация, работниците понякога прибягват до рекуперирането на работните си места. Това дава надежда, но също така повдига въпроси относно връзката на фабриките с широката общественост и дори с природата.

  • Насред френското извънредно положение, забраняващо всички публични събирания след терористичните атаки на 13 ноевмри в Париж, проектът „Brandalism” (бел. ред. от „бранд“, „марка“ и „вандализъм“) заработи с парижани за поставянето на неауторизирани произведения из града, които целят да хвърлят светлина върху връзката между реклама, консумеризъм, зависимост от изкопаеми горива и климатичните промени.

    Произведенията бяха пласирани в рекламните места притежавани от JC Decaux – една от най-големите световни фирми за рекламиране на открито и официален спонсор на СОР21 климатичните преговори. Други именити корпоративни спонсори на преговорите, като AirFrance, GDF Suez (Engie) и Dow Chemicals, са обект на пародия в постерите – докато държавни глави като Франсоа Оланд, Дейвид Камерън, Барак Обама, Ангела Меркел и Шинзо Аби също присъстват.

  • Промени живота! Промени обществото! Тези идеи губят напълно
    своето значение без създаване на подходящо пространство.

    Хенри Лефевр [1]

    Днес значението на града се увеличава, тъй като за пръв път в човешката история по-голямата част от населението живее в градски пространства и икономическата му роля достига нови върхове. По думите на Антонио Негри: " градът, сам по себе си, е източник на производство: организираната, населена и изменена територия се е превърнала в производствен елемент, точно както някога бе обработваемата земя. Все повече жителят на метрополиса е истинския център на света... "[2]. За това градът все по-често бива вместван в дебатите около политически, икономически, социални и други стратегии за бъдещето.

  • Преди седмица веган колективът Act!on Food посети едно от местата оттатък българската граница, където доброволци от различни европейски страни оказват помощ на преминаващите бежанци. Активистите от София приготвиха топла супа, чай и дариха медицински принадлежности, дрехи и други належащи неща на мигрантите в граничния лагер.

    След като прочетохме апел за набиране на доброволци, които да дойдат то този граничен пункт* да готвят за мигрантите по своя път към Европа, успяхме да съберем група от петима души, с които да отидем за няколко дни до там. В седмиците преди нашето отпътуване направихме призив за дарения и успяхме да съберем 250 лева, няколко чувала с дарени дрехи и по-малки количества чай, бисквити и медицински принадлежности.

    Планирахме какво ще сготвим (супа от леща, картофи, моркови и лук с много чесън) и отидохме да се снабдим с всички съставки, които ни трябваха. Трябваше да вземем и някои допълнителни: кухненска хартия, гъба, веро, пластмасови чаши и лъжици за сервиране, захар за сервиране с чая, вакумни торби за компактно опаковане на дрехите, белачка за картофи, бензин за колата. Взехме назаем от приятели допълнителни ножове, белачки и дъски за рязане. Прекарахме доста време в сортирането на даренията, за жалост много от нещата не бяха полезни там където отивахме. Дарените неща, които не взехме, дарихме на Съвета на жените бежанки в България, които те ще разпределят в бежанските центрове тук.

  • В слънчевия четвъртък на 5 ноември 2015 г. млади активисти в София проведоха първата от дълго време насам акция „Храна, не война“ в нашата столица. Мястото, което избрахме беше градинката пред Централна минерална баня в София, която е традиционно място за събиране на пенсионери, бедни и непривилегировани хора от различни малцинствени и етнически групи.

    Групата ни се събра там точно по пладне и започна да приготвя на място продуктите, които бяха необходими да направим голяма зеленчукова супа – картофи, моркови, леща, лук и чесън, които бяхме купили предния ден с пари, събрани от дарения месеци по-рано. Докато кълцахме продуктите и приготвяхме полевия газов котлон и казан, с който да сготвим храната, привлякохме вниманието на много хора, които дойдоха да ни подкрепят и да разберат за идеята на „Храна, не война“.

  • Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

    Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline