degrowth

  • или
    "Духтът на новооткритата критика към растежа се обръща" (Peach 2011: 1)

    За наблюдателите колапсът на Лемън Брадърс и на международното споразумение за климата от Париж в началото на 21ви век са сигнал, че икономиката не може да продължава повече така. Защото столетието е пред нас. При мисълта за това обаче се открива мрачно предзнаменование, защото и туко-що описаната икономическа криза, и био-кризата (глобално затопляне, загуба на биоразнообразие, изсичане на горите и т.н.) имат връзка с бъдещето на планетата (Markantonatou 2015: 98-99). Ефектите от податливия на кризи капиталистически начин на производство се усещат ясно от обществото, което е зависимо от неконтролируеми широкомащабни технологии и разрушителни форми на енергетика, които подхранват постоянния икономически растеж. Началото на разрушаващия просперитета растеж инициира нарастваща нужда от енергия, която може да бъде подплътена чрез техники като атомна енергия и дори електроцентрали, разчитащи на изкопаеми горива и следвателно с цената на смъртта на хиляди хора (пример: Чернобил, Фукушима). Тези социо-екологични бедствия са свързани с динамиките и ефектите на икономическия растеж (Schmelzer / Passadakis 2011: 8-9).

  • Обществото е заседнало в начин на мислене, доминиран от икономики на прогресивен растеж; тяхната тирания е направила креативното мислене извън установените рамки невъзможно […] Но нашата непрестанно нарастваща консумация не е устойчива; рано или късно ще трябва да се откажем от нея.

    Серж Латуш [1]

    "Икономическият растеж" е фраза, която днес се повтаря като мантра. Тя бива застъпвана от мнозинството в съвременния политически и икономически елит. Десни, както и много леви [2], остават във въображаемото на растежа, докато то съдържа много недостатъци, които те силно пренебрегват.

  • Патологичната консумация се е превърнала в нещо толкова нормално, че вече едва я забелязваме.

    Няма нещо, от което да имат нужда, което вече да не притежават, нито дори да искат. Затова им купете фигурка на британската кралица със соларно захранване; чесачка за корем; посребрена чашка за сладолед; "забавна" надуваема проходилка за възрастни; пластмасова електрическа играчка на име "Псуващата костенурка Тери"; или – и намирам това за някак показателно – карта на света за изчегъртване с монета.

    На първия ден след Коледа те изглеждат забавни, на втория – скучни, срамни на третия и т.н. На двадесетия вече са на боклука. За тридесет секунди съмнително забавление или хедонистичен стимул, който трае не повече от вдишване на никотин, потребяваме материали, които ще окажат влияние върху идните поколения.

  • "Икономически растеж" - фраза, която днес се повтаря като мантра, която можем да чуем в почти всяко изказване на политическите и финансовите елити. Икономическият растеж присъства със сериозна тежест, както в дневния ред на десните, така и в този на левите. Джордж Буш, в едно свое изказване, направено през 2002 г., когато беше президент на САЩ, заяви, че икономическият растеж е ключът към екологичния прогрес, защото именно растежът осигурява ресурсите, нужни за изграждането на възобновяеми и природосъобразни технологии.

  • Проектът за изграждане на едно автономно и пестеливо общество се посреща с широко одобрение, макар привържениците му да са обединени около различни каузи: отрицателен икономически растеж, отказ от продуктивност, преквалифицирано и дори устойчиво развитие. Лозунгът на Зелените против продуктивността например съответства напълно на това, което "противниците на растежа", членове на Мрежата на противниците на растежа за постразвитие (ROCAD) [1], разбират под отрицателен икономически растеж. Същото съвпадение се наблюдава и с позицията на движението Attac, което в една от брошурите си пледира за преминаване към постепенно и разумно забавяне на материалния растеж, при конкретни социални условия, като първи етап към отрицателен растеж на всички опустошителни и грабителски форми на производство [2].

  • Логиката на рекламирането, доминираща медиите, разглежда всичко ново - материално, културно или друго - като лансиране на продукт. И при всяко лансиране на продукти ключовата дума е концепция. Така с разпространяването на дискусията за décroissance (буквално "отрицателен растеж", т.е. свиване на икономиката или икономическо смаляване), медиите естествено започнаха да питат каква е концепцията. Съжалявам, че ще ги разочаровам, но отрицателният растеж не е концепция. Няма теория за свиване, еквивалентна на теориите за растеж на икономиката. Отрицателният растеж е просто термин, създаден от радикални критици на теорията за растеж, за да ни освободи от икономическата коректност, която ни пречи да предлагаме алтернативни проекти за политики на пост-разрастване.

  • Отвъд реалността на безработицата, репресиите и страха съществува една друга реалност, основана на солидарност, сътрудничество, пряка демокрация и споделяне. Хиляди хора в цяла Гърция са взели живота си в собствените си ръце и са изградили един друг свят, отвъд кризата и капитализма, с креативност и въображение. Един друг свят вече съществува.

    В Гърция през последните години в отговор на продължаващата многопластова криза се създадоха множество движения и граждански инициативи, които целят да си възвърнат живота, общите блага, свободното креативно време и процеса на производство. Местни мрежи за обмен, които не използват пари, работнически и потребителски кооперативи, квартални асамблеи, пермакултура, колективи и еко-общности, банки за семена, социални центрове, квартални самоорганизирани паркове и овощни градини, алтернативни валути и банки за време. Всички те съставляват един многоцветен и разнообразен пъзел от алтернативи на настоящата система.

  • Препоръчваме горещо този филм! Съучастници и виновници за него са и част от хората, участващи в проект "Живот след капитализма" - Вал Тодоров и Петър Пиперков. ПРЕМИЕРА! Четвъртък, 14ти ноември 2013 г., 19:00 в Дома на киното в София!

    Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб.

  • Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

    Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

    Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност, в чието създаване с текстове, коментари, аргументи и съображения участваха близо 200 души, както в онлайн версията на Форума, така и в асамблеите и работните групи на живо, допринасяйки към този експеримент по пряка демокрация.

    Тази публикация съдържа 3 различни документа:

    1. Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.
    2. Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.
    3. Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

    Прочети цялата публикация

  • Капитализмът, дори преди да ни покаже своята безизходица, вече беше успял да унищожи психиката на хората, да създаде самотен антропологичен тип, невротичен, несигурен, страхлив, конкурентен, агресивен, аморален и кариерист, припознаващ себе си с "Аз", но не и с "Ние", което дори до днес запазва илюзията за личното бягство. Образованието и оформянето на хората от консумеристки общества е най-голямата пречка, според мен, пред перспективата за смаляване(de-growth) и пряка демокрация, тъй като постоянният растеж е почти религиозно убеждение на съвременното общество. Но капитализмът не може да продължи да съществува, ако самите хора не са съгласни и не вярват в ценностите, на които той се основава. Също така трябва да имаме предвид, че капитализмът вече е започнал да изгражда икономика от нов тип, при която надделяват паразитния морал на обществото от консуматори, хазарта, лесната печалба, тежкото заемане, корупцията и т.н. От тази гледна точка капиталистическата система унищожава всяка антропологическа основа, на която би могло да се изгради нов тип общество.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline