Дейвид Грейбър

  • Представете си живота преди парите.

    Да кажем, че правите хляб, но имате нужда от месо. Какво обаче да правите, ако касапинът в града не иска от вашия хляб? Трябва да намерите някой, който да го желае и да разменяте, докато най-после получите известно количество месо.

    Можете лесно да усетите, че това става все по-сложно и неефективно. Затова и хората са изобретили парите: за да улеснят размяната на стоки. Не е ли така?

    Дори да звучи доста добре, този древен свят на размяна всъщност е неудобен...

    А не е изключено и да е напълно измислен.

  • Свикнали сме да гледаме на модерния капитализъм (заедно с модерните традиции на демократично управление) като появявил се чак по-късно: с епохата на революциите – Индустриалната революции, Американската и Френската революции – серия от дълбоки промени в края на осемнадесети век, които стават напълно институционализирани едва след края на Наполеоновите войни. Тук се сблъскваме лице в лице с особен парадокс. Изглежда сякаш почти всички елементи на финансовия апарат, които сме свикнали да свързваме с капитализма – централните банки, облигационните пазари, short-selling [1], брокерски къщи, спекулативни балони, секюритизация, годишни ренти – се появяват на бял свят не само преди науката икономика (което вероятно не е твърде изненадващо), но също и преди възхода на фабриките и дори наемния труд. Това е автентично предизвикателство към познатия начин на мислене. Ние обичаме да си представяме фабриките и работилниците като "истинската икономика", а останалото като суперструктура, изградена върху тях. Но ако това наистина е така, тогава как е възможно суперструктурата да се е появила първа? Може ли мечтите за една система да създадат нейното тяло?

  • Репортаж от три-дневната конференция в Хамбург – „Противопоставяне на капиталистическата модерност")

    През 2012 г. Хамбург, вторият по големина град в Германия, беше домакин на конференция под наслов „Оспорване на капиталистическата съвременност“. Инициативата идва от Мрежата за алтернативно търсене, зад която стоят кюрдски и немски организации, въвлечени и в каузата на кюрдското освободително движение. Тази година, по време на великденските празници в Германия (3-5 април), имах късмета да присъствам на второто издание на конференцията, с подзаглавие „Анализ на капиталистическата съвременност – изграждане на демократичен конфедерализъм“. Препратката към революционния проект в Рожава е очевидна.

  • На фона на сирийската военна зона, един демократичен експеримент бива стъпкван в земятаот Ислямска държава. Това, че светът не знае, е скандал. Вдъхновен от визията на социалния еколог и анархист Мъри Букчин, този експеримент взаимства идеята за "либертарен мунисипализъм" и призовава кюрдите да създадат свободни, самоуправляващи се общности, базирани на принципите на пряката демокрация, които след това да се обединят през и въпреки националните граници.

  • Дейвид Грейбър участва в редица акции на алтер-глобалисткото движение, член е на профсъюза "Индустриални работници по света" и един от основните фигури в движението "Окупирай Уолстрийт".

    "Дълг: Първите 5000 години" е исторически и културологичен поглед към понятието за дълг, който прави паралел между религиозните идеи за дълга в различни общества и настоящата дългова криза в опит за критика на представата, че изплащането на задълженията е в основата на здравото общество.

    "Новите анархисти" представя аналитичен поглед отвътре към движението на алтер-глобалистите, в което Грейбър е деен участник, а в "За феномена 'скапани работи'" авторът разсъждава върху причините за все по-разрастващата се сфера на услугите и професиите, обслужващи консуматорския стил на живот.

    Дейвид Грейбър е американски антрополог, активист и анархист, преподавател в Лодонското училище по икономика и политически науки и, от 1998 г. до 2007 г. - в университета в Йейл. Прави дългогодишно изследване върху наследството от колониалната епоха и робството в Мадагаскар, което, заедно с монографията му "Дълг: Първите 5000 години" е един от най-значимите му приноси в областта.

    Книгата в pdf-формат - свободно сваляне, издадена и публикувана със свободен достъп от Семинар_BG/Фондация "Медийна демокрация".

  • Забелязали ли сте как вече няма френски интелектуалци? През 70-те и 80-те имаше истинска храна за размисъл: Дерида, Фуко, Бодрияр, Кръстева, Лиотар, де Серто... но от тогава няма почти нищо. Модните академици и интелектуалци са принудени да рециклират непрекъснато теории на по 20 или 30 години или да се обърнат към страни като Италия или дори Словения за впечатляваща метатеория.

    Има много причини за това. Някои имат връзка с политиката в самата Франция, където се наблюдават систематични усилия на френските медии да заменят интелектуалците с празноглави „всичкознаещи” от американски тип. Все пак, усилията на медиите не са напълно успешни. По-важна причина е, че френският интелектуален живот става все повече политически ангажиран. В американската преса има почти пълно затъмнение върху културните новини от Франция заради големите стачки от 1995 г., когато Франция бе първата страна, която отхвърли "Американския модел" за икономиката и отказа да започне разглобяването на социалната държава. В американската преса Франция стана "глупавата държата, която се опитва да попречи на хода на историята."

  • Конференцията на републиканците предизвика безпрецедентни по мащабите и разнородния си състав протести, а също и полицейски репресии в духа на милитаризирания "модел Маями" - над половин милион души изпълниха улиците на Ню Йорк в неделя на 29 август и над 1800 души бяха арестувани за 4 дни и държани в напечените от жегата хангари на Кей 57, не случайно наречен "Гуантанамо на Хъдзън". Кой обаче стоеше зад планирането, организацията, изпълнението и отразяването в независимата медия на "битката за Ню Йорк", както Еми Гудман (Amy Goodman) от Democracy Now! озаглави всекидневните си двучасови репортажи на неспиращите сблъсъците на воля, морал и стратегии по улиците и в залата на конференцията? Какви политически идеали и морални императиви движеха инициаторите на тази разноцветна като дъгата амалгама от граждански движения и инициативи?

    Една седмица по-рано на конференцията "Живот след капитализма" имах възможността да срещна и чуя много от активистите, които се готвеха не само за "битката за Ню Йорк", но и за дългосрочната борба на гражданските движения в Америка и по света. Пътувах от Флорида до Ню Йорк специално за това събиране на мъже и жени, младежи и посребрени ветерани от различни щати, раси и идеологии, отдадени на разнородни прогресивни каузи, които обаче се придържаха към принципите на равенство, социална справедливост и взаимно уважение. Това събиране, което се разграничаваше по стил от традиционните конференции, се опитваше да въплъти духа на сапатиското encuentro – пространство, което не е разделено между "експерти" и "публика", където всички гласове биват изслушвани и концепцията за "хоризонтализъм" е едновременно цел и средство; три дни на споделени алтернативи, стратегии и изграждане на нови приятелства.

    PDF файлове - Ден първи | Ден втори | Ден трети

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline