Автономия

  • Кризата на ценностите (Корнелиус Касториадис)

    cornelius-castoriadis

    Нека започнем с един аспект, който традиционният марксизъм разглежда единствено като част от "суперструктурата" на обществото, като произлизащ и второстепенен феномен, но който ние считаме за много важен, т.е. кризата на социалните и човешките ценности.

    Никое общество не може да съществува без набор от ценности, които са признати на практика и биват спазвани от квази-тоталността от неговите членове. Проблемът тук не е да знаем дали тези ценности са правилни или грешни – или дали крият реални механизми чрез които някои хора успяват да експлоатират други. За кохезията, за функционирането на всички общества, които познаваме – дори за тези, разделени на класи – такъв набор от ценности се е доказал като необходим. Те са това, което постоянно ориентира действията и мотивите на хората и ги обединява в едно социално цяло. Тази функция не може да бъде гарантирана само чрез насилие и принуда, нито дори само чрез наказателен закон, който казва "това не трябва да се прави, иначе отивате в затвора". Трябва да е налице нещо повече. В крайна сметка законът само посочва кое е забранено. Не може да осигури позитивни мотиви, позитивна ориентация, с която хората да могат да запълнят съдържанието на социалния живот.

  • Проектът за автономия на К. Касториадис (Явор Тарински)

    proektut-za-avtonomiq-frontcoverМного хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар Морен трудовете на Касториадис ще бъдат запомнени със своята забележителна последователност и кохерентност, както и със своята обхватност, която е „енциклопедична“ в автентичния гръцки смисъл на думата, защото ни предлага paideia, или образование, което обединява изкуства и когнитивни науки [1]. И наистина, интересите и трудовете на Корнелиус Касториадис обхващат философия, политика, математика, физика, биология, антропология, психоанализа, лингвистика, икономика, политика и изкуство. Без съмнение той е един от най-забележителните и значителни философи на 20. век.

  • Цезура* (Ивайло Динев)

    ivaylo-dinev.jpg

    Протестиращият от последните години не признаваше легитимността на представителството. Протестиращият не предлагаше партийна алтернатива. Не скандираше какво иска. В словата си той по-скоро критикуваше и отричаше. С културата си предлагаше един друг свят, една друга система на живот. И това бе важното. С революционните институции и правила, Протестиращият се отличаваше от недоволните граждани, които със самото си поведение утвърждаваха сякаш напук на себе си статуквото.

    Протестиращият из целия свят бе чул твърде много лъжи, твърде много празни обещания. Бе жертва на твърде много задкулисни игри, твърде много лицемерие. Твърде много фалшиво лидерство.

  • 25 години несвобода (Ивайло Динев)

    ivaylo-dinev

    По мостове на влюбени, по тротоарни афиши, по изпратени съобщения, по платени постове във фейсбук, по устите на треперливи журналистки, по новговора на елитите се повтаря най-голямата лъжа – 25 години свобода.

    Тази свобода не е нашата свобода. Който ни казва, че сме свободни, ни поробява.

    Тази свобода е свободата на институциите да ни игнорират, свободата на политиците да ни лъжат, свободата на мултимилионери да са винаги на загуба пред данъчните, свободата на корпорациите да инвестират тук, защото сме евтина работна ръка, свободата на тарикатите, узурпирали цели квартали, разпореждайки се като царе, свободата на медиите да измислят друга реалност.

  • Защо антиавторитарен? (Лари Гидингс)

    why-antiauthoritarian-small

    От изначалната тиня на социо-политическото обозначаване, от много години, избрах за себе си термина "антиавторитарен". Тези, които предпочитат конкретиката спорят, че този термин не е достатъчно описателен и не заявява "конкретна" политическа еволюция. Бандити, бунтари, улични банди, "свободни оратори", джеферсонови конституционалисти, неубоздани и политически неграмотни непокорни тинейджъри, антикомунисти, лентяи, контра-културисти, либертарни социалисти, демократични социалисти, социал демократи, съветски комунисти, синдикалисти, анархо-синдикалисти, анархо-марксисти, анархо-комунисти, анархо-феминисти... и много други могат да бъдат определени, по един или друг начин, като "антиавторитарни". И за да не помислите, че забравих, анархистите, както с малко 'а', така и с главно 'А', също се считат за антиавторитарни. Често са ми задавали въпроса: "Защо не използваш някой по-приемлив 'етикет', с по-открояващи се 'леви' краски?".

  • Демократичният експеримент в Рохава (Светлин Тачев)

    svetlin_tachev.jpg

    Месеци на ред кюрдите водят ожесточени сражения със силите на Ислямска държава. Днес град Кобане е на път да падне под напора на джихадистите. Единствено самоотвержената борба на кюрдските бойци ги държи вън от пределите му. От началото на офанзивата на терористите от ИД в Ирак единственото място в Близкия изток, което остана почти незасегнато, остава автономната област Кюрдистан. И до днес там убежище намират както сунити и шиити, така язиди и християни, а мястото се смята за един оазис, в което религиозният фанатизъм отстъпва на светския начин на живот. Нещо повече...

  • Защо светът игнорира кюрдските революционери в Сирия? (Дейвид Грейбър)

    david-graeber-intro.jpg

    На фона на сирийската военна зона, един демократичен експеримент бива стъпкван в земятаот Ислямска държава. Това, че светът не знае, е скандал. Вдъхновен от визията на социалния еколог и анархист Мъри Букчин, този експеримент взаимства идеята за "либертарен мунисипализъм" и призовава кюрдите да създадат свободни, самоуправляващи се общности, базирани на принципите на пряката демокрация, които след това да се обединят през и въпреки националните граници.

  • Солидарна икономика, креативна съпротива и пряка демокрация (Явор Тарински)

    snail

    Дълго време политическите движения държаха очите си затворени за разнообразните некапиталистически икономически реалности, функциониращи вътре в пукнатините на капитализма. Причината? Може би защото тези реалности бяха твърде заети със себе си и не промотираха съществуването си достатъчно, а може би защото активисткото въображение е приклещено в една статична/догматична представа за утопия, която вместо действие, поражда и насърчава радикална критика на всичко, което не се припокрива с нея.

    За обозначаване на тези алтернативни реалности днес се използва термина солидарна икономика, който цели да развие ''икономически'' структури, конкурентни на капиталистическите, които генерират и поддържат автономия в икономическия ни живот. Те съставляват посткапиталистически хоризонт от автономни общности, ''в които икономиката е върната на мястото си, т.е. да служи на човешкия живот, а не да бъде крайна цел'' [1]. Също така процесът на експериментиране в реално време, който солидарната икономика насърчава, ни позволява да развиваме по-ясна визия за институциите и техните функции в едно общество на участието и така да формулираме условията за преминаване от активна опозиция към оспорване на хегемонията на доминантния политически модел.

  • Политическата апатия като симптом (Михалис Теодосиадис)

    apolitical-apathy

    Политическата апатия е феномен, който е занимавал (и продължава да занимава) мнозина интелектуалци и социални учени. Това е патологичен симптом за общество, което губи своята креативност и поставя основите на своя разпад. Ако опитаме да дефинираме политическата апатия, бихме казали, че тя е състоянието, в което човешките същества престават да действат като активни политически животни, престават да гледат на себе си като на способни да поемат отговорност за вземането на решения, които определят техният живот, и накрая, те престават да бъдат носители на различен тип социална институция, игнорирайки всяко чувство за автономия [1]. Вместо това, те приемат пасивно поведение, характеризирано от масово поведение, конформизъм, интровертност и прекомерен индивидуализъм, или както Корнелиус Касториадис (2001) казва, те предпочитат приватизацията пред свободата.

  • Френският май ’68 и митовете, които обори (Йоанна М.)

    mai68france

    Май’68 е от огромно значение, тъй като той е първия социален поствоенен бунт в Западния свят. Скъсването с поствоенния консенсус за реконструиране на Европа е един от най-важните елементи на френския май, който го превръща в един от най-ключовите исторически моменти за социалните движения.

    Май’68 започва като серия от стачки и окупации, които избухват в различни университети и училища в Париж, като резултат от конфронтацията между студенти и университетската администрация и полицията. Опитите на правителството на Шарл дьо Гол да потуши тези стачки чрез полицейска сила само разпалват ситуацията още повече, водейки до улични сблъсъци с органите на реда.  Те са последвани от общи стачки и окупации из цяла Франция от 10 милиона работници, близо 2/3 от френската работна сила. Движението се характеризира със спонтанния си, децентрализиран и неоторизиран уклон, което поражда конфликт между него и правителството, синдикатите и работническите партии. Това е най-голямата обща стачка, провеждана някога във Франция и е първата неоторизирана обща стачка в света.

  • Нека не живеем като роби! [bg, Vimeo и download]

    Lets-Not-Live-Like-Slaves

    Lets-Not-Live-Like-Slaves"Нека не живеем като роби!" е вдъхновяващ документален филм, показващ различните форми на съпротива на гръцкото общество. От масовите демонстрации и уличните сблъсъци с полицията, до пиратски радиа, кооперативи, самоорганизирани клиники и социални центрове, "Нека не живеем като роби!" разкрива мечтите и стремежите на потиснатите, отвъд кризата и насилственото обедняване.

    "Нека не живеем като роби!" е лозунг, изписан върху градските стени, върху билбордове, върху алтернативни вестници, звучащ в автономни пространства и медии... това е лозунгът, който гръцката съпротива отправя, ден след ден, и ни подканя да се присъединим!

    "Нека не живеем като роби!" е преди всичко призив за действие. Чрез него Янис Юлундас създаде филм, който разкрива креативните форми на съпротива и алтернативите, развиващи се в Гърция, за да ги покаже на света. Този филм предлага анализи и размисли, които водят до действие и транснационално обединение на борбите за свобода.

    Глътка свеж въздух, вдъхновение и утопии, извиращи от Егейско море.

    Времетраене – 89 мин. / Година – 2013 / Режисьор – Янис Юлундас

    Свали филма | Свали бг субтитри

     

  • Автономия - идея, чието време е дошло. Част 2 (Джеръм Рууз)

    Автономия - идея, чието време е дошло. Част 2 (Джеръм Рууз)

    Към Част 1

    Междувременно цялото това капиталистическо развитие беше изградено чрез робство и колониално извличане на ресурси: то по никакъв начин не е продукт на свободна търговия и капиталистическо предприемачество. Важното е, че дори след модерните революции, които установиха либерализма като доминираща идеология и капитализма като доминиращ начин на натрупване, фундаментално не-либерални и пред-капиталистки елементи останаха с най-важно значение за материалната организация на капиталистическото общество. Същият противоречив революционен процес продължава днес.

  • Автономия - идея, чието време е дошло. Част 1 (Джеръм Рууз)

    Автономия - идея, чието време е дошло. Част 1 (Джеръм Рууз)

    "Можете да отблъснете нашествие на армия, но
    не можете да спрете идея, чието време е дошло"
    Виктор Юго

    Както нарастващият бунт в Турция и масовите протести в Босна, България и Бразилия потвърждават, вълната от борби, която започна от Арабските революции през 2011 година, все още е в пълната си мощ. Но също така е ясно, че две години по-късно "опасните мечти" на арабските революционери, европейските indignados и американските "окупиращи" остават неизпълнени. В Европа мантрата за остеритет продължава да бъде безкритично възхвалявана и покорно налагана от леви и десни правителства. В Египет ислямистки сили успешно отвлякоха революцията, като взеха държавната власт и потъпкаха нейното епохално обещание за радикална еманципация. През това време в САЩ масите, които някога провеждаха асамблеи на Уол Стрийт, сега изглежда се разпръснаха обратно в предишното им състояние на социална атомизация.

  • Корнелиус Касториадис и автономията [bg, Vimeo + download]

    Castoriadis-and-Autonomy.jpg

    Един рядък документален филм, преведен за първи път на български – „Корнелиус Касториадис и автономията”(1984) от архива на гръцката национална телевизия. Филмът разказва за живота и творчеството на Корнелиус Касториадис и неговия завой от марксизма към идеите на автономията.

    Централна роля във филма играе концепцията за автономия. Представени са два исторически момента на автономни общества – древната Атинска демокрация и средновековните европейски градове. Демокрацията в Древна Атина оформя идеите на големия философ и неговите дефиниции за пряка демокрация и автономия.

  • Премиера: "Корнелиус Касториадис, автономия и провалът на марксизма"

    Премиера: "Корнелиус Касториадис, автономия и провалът на марксизма"

    Сряда, 11.12.2013, от 19:00 в "Аделанте" (София, ул. Гурко 27, сградата във вътрешния двор). Вход свободен.

    С удоволствие Ви каним на премиерна прожекция на един рядък документален филм, преведен за първи път на български – "Корнелиус Касториадис, автономия и провалът на марксизма"(1984) от архива на гръцката национална телевизия.

    Филмът разказва за живота и творчеството на Корнелиус Касториадис и неговия завой от марксизма към идеите на автономията.

    Централна роля във филма играе концепцията за автономия. Представени са два исторически момента на автономни общества – древната Атинска демокрация и средновековните европейски градове. Демокрацията в Древна Атина оформя идеите на големия философ и неговите дефиниции за пряка демокрация и автономия.

  • Препоръчваме: "България, тази вечна ерес"

    bg veshna eres poster

    Препоръчваме горещо този филм! Съучастници и виновници за него са и част от хората, участващи в проект "Живот след капитализма" - Вал Тодоров и Петър Пиперков. ПРЕМИЕРА! Четвъртък, 14ти ноември 2013 г., 19:00 в Дома на киното в София!

    Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб.

  • Статията ни за Окупацията е публикувана в италианската преса

    Internazionale1025

    Статията ни За Окупацията след "осана" и "разпни го" е публикувана в новия брой на италианското седмично списание за международна политика и култура "Интернационале", което има около 100 000 читателя. Днес излезе електронният вариант на броя, а утре ще излезе и хартиеният.

    Материалът ни заема цялата страница 20. Може да го видите в pdf-формат тук.

    По-долу може да го видите и в jpg-формат.

  • Гърци създадоха собствен независим Интернет

    novini greek-internet

    В опит да избегне скъпите цени на ненадеждни корпоративни телекомуникационни компании, общност в Атина, Гърция е създала свой собствен Интернет.

    Изградена от мрежа от безжични антени на покривите, Атинската Безжична Градска Мрежа (Athens Wireless Metropolitan Network AWMN) наброява повече от 1000 членове. AWMN е с връзка до 30 пъти по-бърза от тази на телекомуникационните интернет доставчици.

    Според Mother Jones, тази общност е станала толкова популярна в Атина и на близките острови, че е разработила собствен пакет от удобства за потребителите – обяви, обслужване, блогове и собствена вътрешна търсачка.

  • Общите блага: алтернатива на пазара и държавата (Дейвид Болиър)

    Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

    Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

  • Визия за радикална промяна и за социална реализация

    Bulgarian social forum

    Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

    Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

    Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност, в чието създаване с текстове, коментари, аргументи и съображения участваха близо 200 души, както в онлайн версията на Форума, така и в асамблеите и работните групи на живо, допринасяйки към този експеримент по пряка демокрация.

    Тази публикация съдържа 3 различни документа:

    1. Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.
    2. Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.
    3. Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

    Прочети цялата публикация

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop