Явор Тарински

  • Размисли върху Касториадис и Букчин (Явор Тарински)

    qvor.jpg

    every year.  And the death count keeps rising.  Containing more than buy ultram pain management treatment 4. Increase in salivation and digestion What happens to a fish on drugs? This video is not supported by your browser at this time.
    Основната заплаха за природата и човечеството днес идва от централизирането и монополизирането на власт и контрол.
    Вандана Шива [1]

    buy alprazolam medication information “This balloon will act to educate them about portion size and retrain their brain and their mindset a little,” Dr. Sally Norton
    Днес постоянно ни се втълпява "отгоре", че нямаме друг избор, освен да се примирим с настоящото положение. Доминантните властови институции правят всичко по силите си, за да ни убедят, че решението на социалните и екологичните ни проблеми се крие в същите тези политики, отговорни за тяхното създаване. Убеждението, че няма алтернатива, продължава да доминира в мейнстрийм дискурса и широко разпространената консумеристка култура, в комбинация с продължителната криза на представителност, изпълва общественото въображаемо с цинизъм, конформизъм и апатия.

  • Радикалното организиране в 21. век (Явор Тарински)

    qvor.jpg

    a bariatric surgeon at Spire Hospital
    Революцията не е „показване” на хората как да живеят, а да бъдат накарани да живеят. Революционната организация трябва винаги да помни, че нейната цел не е да кара своите съмишленици да слушат убедителни речи на експертни лидери, а да ги поощрява сами да говорят за себе си, за да постигнат, или поне да се стремят към, равно ниво на участие.
    Ги Дебор [1]

    Bristol
    Днес сме свидетели на задълбочаваща се криза напредставителността, която засяга не само политическите партии, но и традиционните леви организации. Затова съвременните радикални организации, стремящи се към социална еманципация трябва да приемат нови начини на мислене и действие, които да са по-адекватни на сегашната реалност.

  • Демократична енергия и климатични промени (Явор Тарински)

    qvor.jpg

    Размисли върху книгата "Това променя всичко" на Наоми Клайн

    told CBS News. Her hospital offers the procedure. • Perform urine drug screening initially and at least yearly. every year.  And the death count keeps rising.  Containing more than Please take your time to read our independent & honest reviews before you decide which one is the right one for you. You shall then decide if you will join hundreds of others who followed our advices and managed to successfully lose weight. Remember - we want you to reach your goals as fast as possible!
    Днес човекът е все още, и дори повече отвсякога, най-големият враг на човека не само защото продължава, както винаги, да се отдава на избиването на своя собствен вид, но също и защото реже клона, на който седи: околната среда.
    Корнелиус Касториадис[1]

    Климатичните промени, породени от човешка дейност, си пробиват път към центъра на обществените дебати. И това не би трябвало да ни изненадва, тъй като кризата, която ще създадат, е в мащаби, в пъти по-големи от която и да е икономическа или бежанска криза, позната ни до момента. Ако такава криза настъпи, е възможно тя да промени изцяло лицето на планетата, правейки я необитаема както за човека, така и за повечето животински видове. Това придава нова тежест и значение на дебата за това как ще продължим развитието на нашето общество, без да застрашаваме собственото си оцеляване.

  • Общите блага като парадигма отвъд държавата и капитала (Явор Тарински)

    yavor-tarinski

    Хората наричали общи блага тези части от околната среда, за които приет закон изисквал специфични форми на общностно уважение. Наричали общи блага тази част от околната среда, която се намирала отвъд техния дом и собственост, но към която предявявали претенции за употреба, не за да произвеждат стоки, а за да осигуряват прехраната на своето домакинство.
    Иван Илич [1]

    Въведение

    В книгата си Икономически ред и религия(1945) Франк Х. Найт и Томас Х. Мириам твърдят, че социалният живот в голяма група, с изцяло обща собственост, е невъзможен.[2] В същия дух Уилям Ф. Лойд и по-късно Гарет Хардин развиват нео-малтусианския[3] термин "трагедията на общите блага" [4], твърдейки, че индивидите, действащи независимо и рационално според своя личен интерес, се държат по начин, противоположен на интересите на цялата група, като изчерпват някои общи ресурси. От тогава насам тезата, че хората са неспособни да управляват колективно, без контрол и надзор от институции и власти, откъснати от обществото, успешно се е загнездила в общественото въображаемо.

  • Към автономия: Социалният експеримент в Рожава (М. Кулутрос и Я. Тарински)

    qvor.jpg

    Автонномният регион Рожава, такъв какъвто съществува днес, е един от малкото светли моменти - много светъл при това - които изникнаха от трагедията на Сирийската революция.

    Дейвид Гребър [1]

    През последните десетилетия кюрдската борба за свобода бе не само твърд глас на съпротивата срещу доминантния социален и политически ред, но и успя да формулира и започне практически стъпки към създаването на свободно общество. След дълги години потисничество, кюрдските сили започват да се прегрупират, формирайки въоръжени отряди за самозащита. И в период, в който лявата партия Кюрдски демократичен съюз (PYF) бързо се превръщаше в регионална политическа сила, един нов антагонистичен пример изникна от кюрдското освободителлно движение, основан на ценностите на демократичен конфедерализъм и автономия.

  • Отвъд доктрината на растежа (Явор Тарински)

    degrowth-qvor.jpg

    Обществото е заседнало в начин на мислене, доминиран от икономики на прогресивен растеж; тяхната тирания е направила креативното мислене извън установените рамки невъзможно […] Но нашата непрестанно нарастваща консумация не е устойчива; рано или късно ще трябва да се откажем от нея.

    Серж Латуш [1]

    "Икономическият растеж" е фраза, която днес се повтаря като мантра. Тя бива застъпвана от мнозинството в съвременния политически и икономически елит. Десни, както и много леви [2], остават във въображаемото на растежа, докато то съдържа много недостатъци, които те силно пренебрегват.

  • Отвъд идеологията: преосмисляйки контекстуалността (Явор Тарински)

    yavor-tarinski

    Ние биваме определяни от контекста, в който живеем,
    но сме също и създатели на нашите
    политически и социални конструкции
    и можем да ги променяме, ако решим.
    [1]
    Мери Диец

    В дебата [2] между Симон Спрингър и Дейвид Харви за това каква идеологическа рамка да приеме радикалната география, предложението на Харви да оставим радикалната география свободна от какъвто и да е конкретен "изъм"изглежда много смислено. И, въпреки че техните полемични текстове обсъждат, на пръв поглед, въпроса с радикалната география, по мое мнение, те имат и по-широко значение за ролята на идеологията в проекта за социално освобождение и еманципация. С малки изключения, предложението за освобождаване от идеологиите изглежда силно пренебрегвано от движенията за социална еманципация, а според мен това е голяма грешка, ако искаме наистина да ангажираме повече хора в тях и да действаме конструктивно.

  • Футболът като общо благо (Явор Тарински)

    football-yavor-tarinski.jpg

    Футболът разцъфна в гетата.
    Той не изискваше никакви пари и можеше
    да бъде игран единствено с желание.
    Едуардо Галеано

    През 1995 г. в книгата си Футбол под слънце и под сянка Едуардо Галеано посочва комерсиализацията на най-популярния в света спорт и неговото откъсване от "долу". В нея той казва, че "когато спортът се превърна в индустрия, красотата, която извираше от удоволствието от играта, бе откъсната от самите й корени. Професионалният футбол заклеймява всичко, което намира за безполезно, а безполезно означава непечелившо." И наистина, по време на последното световно първенство в Бразилия за пореден път видяхме съвременния футбол такъв какъвто е: механизъм за непрестанно натрупване на капитал, агресивен срещу тези на "дъното", които не могат да си позволят да участват в този празник на съвременната консуматорска култура. Днес той е превърнат в спектакъл, в още един продукт на рафтовете на глобалния "супермаркет", в който можем да участваме единствено като пасивни консуматори.

  • Пряката демокрация не е утопия (Явор Тарински)

    qvor.jpg

    Има моменти, дори ери, в които индивидите са проявявали страст на заинтересованост към общите дела.
    Те излизат на улицата, издигат искания, и постигат определен брой от тях.

    Корнелиус Касториадис [1]

    Един от най-често срещаните аргументи срещу пряката демокрация е, че тя звучи като много добра идея, но е неприложима на практика. Никога не е била осъществявана и никога няма да бъде. Твърди се, че тя може да съществува единствено под формата на референдуми, провеждащи се отвреме на време, чрез които населението да може да влияе на държавната политика, но не и в класическия смисъл на термина като бездържавно автономно общество, пряко управляващо своите публични дела. Истината е, че повечето хора, които срещаме в нашето ежедневие, нямат и най-малка идея, че са съществували и продължават да съществуват практически примери за самоуправление. Това се дължи на мълчанието на мейнстрийм медиите относно съвременните хоризонтални практики. Тези от тях, които успеят за кратко да изплуват на повърхността на мейнстрийма биват посрещани с ирония, насмешка и опетняване от политици и технократи. Тук ще представя накратко само някои от примерите от миналото и настоящето, които чрез своите практики доказват, че един друг свят е възможен.

  • Какво следва? Социалните движения в Гърция след СИРИЗА

    socialni-dvijeniya-gurciya-sled-syriza.jpg

    Ако искаме фундаментална промяна, трябва да вземем живота си в свои ръце
    Интервю с Явор и Данаи от „Алфа Капа“ [1].

    Какви са вашите опасения относно новото гръцко правителство – като участници в един антиавторитарен колектив?

    Данаи: За мен първият проблем със СИРИЗА е тяхното коалиране с АНЕЛ, една дясна популистка партия. Това не се случва за първи път в съвременната гръцка история. Нашите родители, баби и дядовци вече са ставали свидетели на такова нещо, но от ляворадикална гледна точка това е много обезпокояващо. На практика обаче нямаше друга партия, с която СИРИЗА да можеше да си сътрудничи по икономическите въпроси, а спечелиха изборите точно заради тях. Единствената друга лява партия в парламента е ККЕ – Гръцката комунистическа партия – които са поддръжници на Сталин...за бога, те наистина са фенове на Сталин.

    Явор: Аз не мисля, че това е толкова голям проблем. АНЕЛ е нова и популистка партия, с голяма склонност към конспиративните теории. Техният дискурс без съмнение е опасен, но не считам, че имат властта или опита, нужен им, за да го наложат наистина. Това, което е по-разочароващо за мен, е, че СИРИЗА изоставиха участието отдолу.

  • Жребий и пряка демокрация (Явор Тарински)

    yavor-tarinski

    Демокрацията се зароди от идеята, че всички, които са равни в един аспект, са равни абсолютно. Всички са еднакво свободни, следователно всички са абсолютно свободни... Следващата стъпка е, когато демократите, въз основа на твърдението, че всички са равни, настояват за равноправно участие във всичко.

    Аристотел

     Днес, в отговор на задълбочаващата се криза на представителността, на преден план излезе пряката демокрация като алтернативно предложение, издигано от социалните движения, надигащи се по целия свят. От една страна популисти и партийни функционери, в опит да привлекат гласовете на огромното мнозинство от недоволни от настоящата ситуация, обявяват за свое решение на съвременната криза полупряката демокрация на референдумите [1]. Самите социални движения, от друга, чрез своите практики, изведоха на преден план пряката демокрация на мрежите от "лице-в-лице" асамблеи. В политическите дебати зачестяват обсъжданията относно реформиране на представителната демокрация, с цел повече гражданско участие [2], докато по улиците активисти обсъждат и опитват да създават автономни структури отвъд държавата и капитала, които потенциално да могат да послужат за основа на едно по-справедливо и прякодемократично общество.

  • Проектът за автономия на К. Касториадис (Явор Тарински)

    proektut-za-avtonomiq-frontcoverМного хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар Морен трудовете на Касториадис ще бъдат запомнени със своята забележителна последователност и кохерентност, както и със своята обхватност, която е „енциклопедична“ в автентичния гръцки смисъл на думата, защото ни предлага paideia, или образование, което обединява изкуства и когнитивни науки [1]. И наистина, интересите и трудовете на Корнелиус Касториадис обхващат философия, политика, математика, физика, биология, антропология, психоанализа, лингвистика, икономика, политика и изкуство. Без съмнение той е един от най-забележителните и значителни философи на 20. век.

  • Солидарна икономика, креативна съпротива и пряка демокрация (Явор Тарински)

    snail

    Дълго време политическите движения държаха очите си затворени за разнообразните некапиталистически икономически реалности, функциониращи вътре в пукнатините на капитализма. Причината? Може би защото тези реалности бяха твърде заети със себе си и не промотираха съществуването си достатъчно, а може би защото активисткото въображение е приклещено в една статична/догматична представа за утопия, която вместо действие, поражда и насърчава радикална критика на всичко, което не се припокрива с нея.

    За обозначаване на тези алтернативни реалности днес се използва термина солидарна икономика, който цели да развие ''икономически'' структури, конкурентни на капиталистическите, които генерират и поддържат автономия в икономическия ни живот. Те съставляват посткапиталистически хоризонт от автономни общности, ''в които икономиката е върната на мястото си, т.е. да служи на човешкия живот, а не да бъде крайна цел'' [1]. Също така процесът на експериментиране в реално време, който солидарната икономика насърчава, ни позволява да развиваме по-ясна визия за институциите и техните функции в едно общество на участието и така да формулираме условията за преминаване от активна опозиция към оспорване на хегемонията на доминантния политически модел.

  • Размисли върху отрицателния растеж (Явор Тарински)

    degrowth-qvor

    "Икономически растеж" - фраза, която днес се повтаря като мантра, която можем да чуем в почти всяко изказване на политическите и финансовите елити. Икономическият растеж присъства със сериозна тежест, както в дневния ред на десните, така и в този на левите. Джордж Буш, в едно свое изказване, направено през 2002 г., когато беше президент на САЩ, заяви, че икономическият растеж е ключът към екологичния прогрес, защото именно растежът осигурява ресурсите, нужни за изграждането на възобновяеми и природосъобразни технологии.

  • Изход от кризата или стъпки към нов свят (Явор Тарински)

    Solidarity EconomyИзходът от т.нар. икономическа криза, поразяваща Европа от 2008 насам, се превърна в основна тема на нашето съвремие. Различни политици, "експерти" и технократи говорят за възможни изходи от кризисното положение, в което се намират нашите общества. Но техните предложения рядко излизат от рамките на безкрайния растеж и неолибералните политики на остеритет, които биват налагани по все по-авторитарен начин[1] и последиците, от които все по-трудно могат да  бъдат скрити. Другата алтернатива, която ни се представя от медийния мейнстрийм е тази на радикалната лява партия, в лицето на гръцката коалиция СИРИЗА.

    Но на фона на разгорещените дебати по медиите и все по-влошаващия се жизнен стандарт в Европа, на хоризонта се появи и една трета алтернатива – тази, идваща „отдолу”. На нарастващата безработица[2] активисти от испанските социални движения отговориха така: “Ако съвременната система не може да ни осигури работни места, нека създадем такива, извън нея”, а работници от окупираната фабрика под работнически контрол Вио.Ме. в Солун издигнаха лозунга: “Шефовете не могат? Ние можем!” И след като населенията на обедняващите европейски общества се умориха да чакат подкрепа от своите правителства, решиха да поемат нещата в свои ръце. Виждайки, че държавата няма намерение да им се притече на помощ, че тя се припокрива с корпоративния сектор, отговорен за поразилата ги криза, а не е негова алтернатива, хората осъзнаха, че могат да разчитат единствено на собствените си сили и на солидарността вътре в своите общности. 

  • Интервю с проект "Живот след капитализма" за "Кризи глобале"

    Интервю с проект "Живот след капитализма" за "Кризи глобале"

    Интервюто е направено от Андреа Ферарио и Паоло Модести през януари 2014 г. за сайтовете Crisi globale и Bulgaria-Italia като част от анкета* с различни български групи и инициативи.

    1) Как и кога се роди вашата група?

    Проект „Живот след капитализма“ стартира през април 2009 г. Идеята за него се зароди от част от колектива на алтернативната активистка Индимедия България може би около година (или дори повече) преди това. В Индимедия, която е с по-новинарска насоченост, липсваха по-задълбочени и аналитични материали – както като критики към системата, така и като алтернативни идеи за организация на обществото. Решихме, че в общественото пространство липсва дебат за фундаменталните проблеми на капитализма, централизираното планиране, държавата и представителната демокрация и е важно той да бъде стартиран – да покажем, че неолибералната мантра на Маргарет Тачър („няма никаква алтернатива“) е лъжа. Важно беше да покажем, че алтернативи не само има, но те съществуват тук и сега и се живеят всекидневно от толкова много хора и общности по целия свят чрез изграждане на алтернативен модел на обществена овластеност извън структурите на наличната система.

  • Нови хоризонти пред общественото водоснабдяване (Явор Тарински)

    Нови хоризонти пред общественото водоснабдяване (Явор Тарински)

    Водата - в ръцете на хората: предложението на Инициатива 136

     Дебатът за съдбата на общите блага от доста време е на дневен ред. Големите корпорации опитват да комерсиализират природните ресурси по целия свят и въпреки отпора, който тази комесиализация среща от местни социални движения, съдбата на благата остава неясна. Например водата, основна съставна част на нашето тяло и основен източник на живот на планетата, отдавна е на мушката на различни транснационални корпорации. Може ли тя да бъде собственост на някого, след като от нея зависи животът на всички живи организми на Земята? Един сериозен въпрос, от чиито отговор може да зависи нашето оцеляване.

  • Модел на прякодемократично общество (Явор Тарински)

    Модел на демократично общество (Явор Тарински)

    Изложената по-долу визия не трябва да бъде разглеждана като единствената, правилната или най-точната. Тя е замислена единствено като допълнение към еволюционния релеф от алтернативи на настоящата несправедлива система. Никоя система, основана на прякодемократични, автономни и егалитарни принципи не може да бъде "най-правилната", защото тези принципи, сами по себе си, предполагат непрестанен процес. Търсенето на "перфектния" модел може да бъде двигател на нашите действия, но действителното достигане до такъв, т.е. установяването на статичност, може единствено да бъде индикатор за отдалечаването ни от посочените по-горе принципи. Гръмките думи за край на историята и "незаменимостта" са характерни за съвременната система, която се основава на коренно противоположни принципи, а именно бюрократичност, несправедливост и йерархичност.

  • Кризата на представителността (Явор Тарински)

    krizata na predstavitelnostta

    Истинското лице на представителната демокрация все по-ясно ни се разкрива. Въпреки че защитниците на тази система постоянно се опитват да ни убедят, че общото мнение на обществото се изразява от водените политики на техните правителства на практика не виждаме това.

    Примери за това може да намерим в настоящата сирийска криза. Въпреки че в България протести против евентуална интервенция в Сирия имаше в 11 града и преобладаващото обществено мнение е против, правителството предостави военни бази на САЩ при евентуални военни действия. Според социолози около 60% от населението на САЩ е против такава намеса. Във Франция две трети от населението са против военна операция в Сирия. Въпреки това техните правителства усилено подготвят и обсъждат евентуални военни действия. Дори и световните сили да откажат да атакуват Сирия, това няма да се случи заради исканията на техните народи, а заради властови, икономически или други задкулисни интереси. Все по-очевидно е, че правителствата действат независимо от настроенията и исканията на обществото.

  • "Пряката демокрация на 21 век" от Явор Тарински

    Пряката демокрация на 21 векПроект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й представяне се състоя на 13ти септември (петък) от 18:00 на "Раковината" в Морската градина във Варна в рамките на първия национален фестивал за икономически, социални, политически и екологични алтернативи на системата "Бъди промяната", а второто предстои - 23.09.2013 (понеделник) от 19:00 в Социален център "Аделанте" в София (ул. Гурко 27, сградата във вътрешния двор; карта с точна локация на мястото тук).

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop