Майкъл Албърт

  • Следкапиталистическата икономика на Стар Трек

    star-trek-thumb.jpg

    Some people experience withdrawal symptoms when they stop taking benzodiazepines
    Любим на толкова много хора по целия свят, научно-фантастичният сериал "Стар Трек" ни изкарва в орбита отвъд всички ограничения и форми на социално и икономическо потисничество на света, който познаваме днес.

    although reducing the dosage gradually can diminish those symptoms. In certain instances
    "Стар Трек" вселената на Джин Родънбъри ни разкрива една мащабна визия за човечеството, което е водено не от желание за материални придобивки, а от висока ценностна система и желание за самоактуализиране на индивида и обществото, в което основните общочовешки ценности имат водеща роля. Социалният статус в сериала не се измерва в материални придобивки, а от това до колко всеки следва своя вътрешен морален компас и изпълва поставените си цели в живота. Високотехнологичното общество в сериала дава на героите свободата да преследват своите цели без да се притесняват за основните си жизнени нужди. Хората работят, защото искат да го правят, а не защото им се налага. Всеки има свободата да бъде мързелив и да не прави нищо, но вместо това избира да участва по някакъв начин, защото само така може да разкрие пълния си потенциал и да се актуализира като завършен индивид.

  • Алтернатива има: Икономика на участието (Майкъл Албърт)

    Алтернатива има: Икономика на участието (Майкъл Албърт)

    the symptoms of anxiety can rebound after these medications are stopped. Potential problems with benzodiazepines have led some physicians to shy away from using them
    Интервюто е публикувано на 22 април 2012 на сайта roarmag.org като начало на серията Алтернатива има. В своя разговор с основателя на raormag.org Джеръм Рос, Майкъл Албърт говори за основаването на ZNet и ZCommunications, за Икономиката на участието (ПарЕкон) и за антикапиталистическите практика и идеология.

    or to use them in inadequate doses
    ROAR:  Майкъл, ти си един от основателите наZCommunications, може да се твърди един от основните интелектуални хъбове за либерална социалистическа мисъл и размисъл. Каква беше първоначалната ти мотивация за основаването наZMagazine иZNet и как тази инициатива се е развила оттогава?

  • ПарЕкон и международните отношения (Майкъл Албърт)

    Настоящият текст е откъс от книгата "Realizing Hope" на Майкъл Албърт

    even when they are of potential benefit to the patient. The risk of dependence increases as the dosage and the duration of treatment increases
    В тази глава, за да тръгнем от друг ъгъл, нека започнем с това какво търпим в момента на международно ниво и след това да се запитаме какви промени бихме искали да спечелим с нашия активизъм в краткосрочен и средносрочен план. Тогава можем да видим това, което нашите стремежи по отношение на международните отношения предполагат за икономиката сама по себе си и на свой ред какво предполага предложената икономическа визия (ПарЕкон) по отношение не международните отношения.

  • ПарЕкон и екология (Майкъл Албърт)

    but it can occur even when appropriate dosages are used continuously for three months. Possible causes of depression Shawnee Mission Medical Center order cheap phentermine pills Some people experience withdrawal symptoms when they stop taking benzodiazepines
    Икономиката и околната среда

    Икономиката въздейства върху околната среда по разнообразни начини. Тя добавя нови „съставки“ към околната среда, каквито са замърсителите. Тя извлича „съставки“ от нея, каквито са природните ресурси. Тя променя реда и композицията  на характеристиките на околната среда или начина, по който човек си взаимодейства с нея, като строят язовирни стени или променя човешкия хабитат, както и по безброй други начини. И всеки един от тези и други възможни начини на икономически ефект върху околната среда може да има допълнителен ефект върху природата и живота на хората.

  • ПарЕкон, координатори и изкуство (Майкъл Албърт)

    although reducing the dosage gradually can diminish those symptoms. In certain instances
    Настоящият текст е откъс от книгата “Realizing Hope” на Майкъл Албърт

    Човек лесно може да предвиди, че хората, които притежават фабрики и имат огромни богатства, биха имали негативна първоначална (а и дългосрочна) реакция към безкласовостта на Икономиката на участието. Собствениците на фабрики все пак са спечелили от най-агресивните неравенства на капитализма и се чувстват сякаш те лично заслужават своето огромно богатство и власт, а не го получават заради институционалната икономическа несправедливост. Когато капиталистите се погледнат в огледалото, те не се отвращават от това, че виждат облагодетелствано от монополизирането на производствени активи лице, а се надуват и самовъзхваляват, защото виждат една изключителна категория човек, заслужаващ голямото влияние и лукса на своето обществено значимо предприемачество.

  • ПарЕкон и културните общности (Майкъл Албърт)

    the symptoms of anxiety can rebound after these medications are stopped. Potential problems with benzodiazepines have led some physicians to shy away from using them
    Хората са склонни да създават различни общности, свързани от общи култури, различаващи се една от друга по артистични, лингвистични и духовни вярвания и предпочитания. Проблемът на културните общности не е това разнообразие само по себе си, а това че тези общности могат да се експлоатират една друга, да се атакуват или дори да се унищожат. Както Ноам Чомски обобщава: "в САЩ... беше необходимо да се намери оправдание за елиминирането на местното население и задвижването на икономиката на робството (включително икономиката на Севера в по-ранни дни; памукът беше нефта на индустриалната революция от 19ти век). И единственото оправдание за това беше, че вие сте уникално величествени, а те са уникално ужасни".

    В едно добро общество вероятно тези големи еднопосочни или понякога и взаимни нападения и унищожения ще бъдат премахнати.

    Каква е връзката на икономиката, в частност ПарЕкон, към съществуването на тези културни общности, дали те ще са воюващи или са взаимно уважаващи се?

  • Класа и ПарЕкон (Майкъл Албърт)

    or to use them in inadequate doses
    Какво е класата? Какво имаме предвид под "класа"?

    Ами това е група от хора които споделят достатъчно икономически условия/мотиви, така че а могат да бъдат полезно изследвани , разбрани и отнесени като група, вместо като отделни индивиди. В частност тук ние се интересуваме от достигането до ценна и работеща икономика. Икономиките обикновено разграничават хората на класи – чиито условия за живот са различни и които като резултат се държат различно, имат различни мотиви и се радват или устояват на различни резултати.

    Класата е концепция. Тя не е нещо, което съществува само за себе си - тя е груба категория, която ние дефинираме и използваме, за да обособим реалността по начин, които ни помага да говорим за нея, да представяме характеристиките ѝ да говорим за тях. Реалността е безкрайно променлива, преплетена и т.н. Ние даваме на до голяма степен повтарящи се аспекти определени имена, така че по-нататък да ги имаме в полезрението си – тъй като вярваме, че да ги имаме в полезрението си е от решаващо значение за разбирането и полезното действие.

  • ПарЕкон и пол (Майкъл Албърт)

    even when they are of potential benefit to the patient. By understanding that antidepressants actually treat what is a common symptom of depression
    Когато обсъждаме връзките между ПарЕкон и половете имаме предвид оценка на начина, по който Икономиката на участието (ПарЕкон) ще повлияе и ще бъде повлияна от създаването на потомство, родителските грижи, сексуалността и организацията на всекидневния домашен живот на доброто общество, със специален акцент върху трите измерения на последиците – свързани с взаимоотношенията между мъже и жени, между хомо и хетеросексуални и между представители на различни поколения.

     
  • Институциите на ПарЕкон (Майкъл Албърт)

    rather then the condition itself
    Когато хората попитат "Какво искате" до момента по отношение на икономическия живот, можем разумно да отговорим, че искаме солидарност, разнообразие, справедливост и самоуправление, но само това не е достатъчно за отговор на въпроса.

    Ако харесваме тези ценности, но защитаваме институции, чиято логика води до различни резултати от нашите или причиняват изобличаващи вреди в други отношения, както правят пазарите, корпоративната организация на труда и частната собственост, какъв е смисъла от реторическата привързаност към тези ценности? Казано по друг начин, Президентът може да говори идеално красноречиво, много красноречиво и с огромно чувство за добрите ценности. Аз обаче не съм впечатлен. Но, не защото ценностите, които той възпява са лоши, а защото институциите, които той приема, препоръчва и издига са противоположни на тези ценности.

    Следователно, да, трябва да предлагаме добри ценности, но също така трябва да предлагаме набор от институции, които могат да направят предпочитаните ценности истински, без да застрашават икономическия успех.

  • Революциите на Изток (М. Албърт и Р. Ханел)

    we can begin to understand some key facts about antidepressants
    Както пише на един чешки плакат: "На поляците им трябваха десет години, на унгарците – десет месеца, на източногерманците – десет седмици, а на чехословаците – десет дни" да свалят режимите, някога смятани за непоклатими. Ще направим опит да разграничим доброто от лошото, да се отбележи кое е изненадващото и кое – не. Империите на злото: едната си отива, остава другата.

  • Увод към "ПарЕкон: Живот след капитализма" (Майкъл Албърт)

    alt
    Увод към книгата "ПарЕкон: Живот след капитализма" на Майкъл Албърт

    "Kaпитализмът не е успешен. Той не е нито интелигентен, нито справедлив, няма и добродетели - а освен всичко и не функционира добре. Казано накратко, ние не го обичаме, дори започваме да го мразим. Но замислим ли се, с какво бихме желали да го заменим, се оказва, че въобще нямаме представа за това."
    Джон М. Кейнс

    Британският либерален философ Джон Стюърт Мил (1806-1873) казва:

    "Ние не одобряваме идеалът на тези, които искат да ни накарат да вярваме, че нормалното състояние на хората е постоянната борба за успех, и че това газене, мачкане, настъпване и блъскане на другите, което днес характеризира обществото, може да бъде желаната съдба за човечеството."

    А пък американският социален критик Ноам Чомски допълва:

    "... бих искал да вярвам, че хората имат инстинкт за свобода... и че те не искат да бъдат блъскани, командвани и потискани... Те желаят да им се даде възможност да вършат разумни, конструктивни неща, които сами могат да контролират..."

    namely:
    Но щом "това газене, мачкане, настъпване и блъскане не е желаната съдба за човечеството" - коя е тя тогава? След като задушаващото се вече мнозинство от човечеството не иска да бъде предвождано от едно самовлюбено елитарно малцинство - към какво тогава се стремим? След като желаем да научим повече за този инстинкт на хората, и не искаме повече да ни "блъскат, командват и потискат", а да вършим "конструктивни неща, които сами да контролираме", как да започнем с това?

  • Настоящо и бъдещо образование (Майкъл Албърт)

    Spinal cord Stimulation buy sibutramine drug A number of large-scale studies indicate that depression rates have increased worldwide over the past several decades. Furthermore
    Като говорим за образование изникват две широки рамки към които се отнася то, които от своя страна генерирант два основни подхода за обучение.

    Част от образованието е присъщо за определения индивид. Ако мислим за образованието като започваме с ученика, ние изследваме процеса на пренос на информация и умения, и развитието на талант в учениците. Питаме се кой е най-успешния начин да научим учениците давайки им крайния резултат от това което сме научили, атрибутите на учениците, уменията на учителите?

  • Ценностите в ПарЕкон (Майкъл Албърт)

    younger generations are experiencing depression at an earlier age than did previous generations. Social scientists have proposed many explanations
    Един от начините да мислим за визия (т.е. трансформиращи институционални цели) е да се запитаме какви са нашите ценности за каквато и да е дискутирана тема и след това, ако сме определили някакви ценности, да се замислим дали съществуващите институции ги реализират. Ако не го правят, то ние би трябвало да предложим нови институции, които се справят по-добре по отношение на нашите ценности. Човек може да направи това за различни сфери на социалния живот като семейство/родство, култура, политика или (както ще направим ние) за икономиката. Или би могъл да направи това и в по-специфична област, например религията, образованието, спорта, здравеопазването и т.н.

  • Майкъл Албърт за Венецуела [eng, mp3]

    including changes in family structure
    Рон Даниелс интервюира Майкъл Албърт относно случващото се във Венецуела (интервюто започва в 2:30).

    Майкъл Албърт разказва за политиките на Чавес и идеите му, опитите да бъде дискредитиран от икономическите елити в страната, икономическите реформи и въвеждането на Планирането на участието (Participatory Planing), бъдещите планове и реформи и много други...

    Майкъл Албърт за Венецуела [eng, mp3]
    Времетраене: 120:39 минути

  • "Алтернативни Икономически Култури 2009" - Майкъл Албърт представя ПарЕкон [eng, Vimeo]

    urbanization
    Програмата "Алтернативни Икономически Култури ("Alternative Economy Cultures" - alt.econ.cult), състояла се между 3ти и 5ти април 2009, събра различни международни и финландски активисти, културолози и други, за да представи алтернативни икономичски визии по време на "Pixelache Helsinki Festival 2009".

    Семинарът целеше да оспори не само финансовите, но и социалните, културните, институционалните, човешки, материалните, емоционалните и интелектуалните форми на сегашната система. Не само по отношение на индивидуланите ползи и финансовите помощи за корпорациите, но и относно общото ни благо. През първия ден Майкъл Албърт представи Икономиката на Участието (ПарЕкон).

    "Alternative Economy Cultures част 1" от pixelACHE festival.

    Аудио запис: [.ogg 45.5mb] | [.mp3 31mb]

  • Реакцията на ПарЕкон и отговорите (Майкъл Албърт)

    and reduced cultural and religious influences. Shawnee Mission Medical Center Diuretics
    В тази последна лекция бих искал да представя част от споровете, възникнали около модела на икономиката на участието. Затова прилагам есе от Робин Ханел и своите отговори на някои критики от страна на икономисти. Тя обобщава редица слабости, приписвани на парекон и им дава отговор, доколкото ни е възможно. Първо, обаче, трябва накратко да се обърнем към въпросите, повдигнати в последната глава.

  • Представяне на ПарЕкон от Майкъл Албърт [eng, YouTube & AVI]

    Лекция на Майкъл Албърт в 5 части, която представя алтернативната икономическа система на Икономиката на Участието (Participatory Economic, ParEcon).

    Цялото видео в AVI-формат (192 MB) може да бъде свалено от тук: Представяне на ПарЕкон от Майкъл Албърт

  • Вал Тодоров: Конференция "Живот след капитализма" (Ню Йорк, 2004) [bg, PDF]

    Конференцията на републиканците предизвика безпрецедентни по мащабите и разнородния си състав протести, а също и полицейски репресии в духа на милитаризирания "модел Маями" - над половин милион души изпълниха улиците на Ню Йорк в неделя на 29 август и над 1800 души бяха арестувани за 4 дни и държани в напечените от жегата хангари на Кей 57, не случайно наречен "Гуантанамо на Хъдзън". Кой обаче стоеше зад планирането, организацията, изпълнението и отразяването в независимата медия на "битката за Ню Йорк", както Еми Гудман (Amy Goodman) от Democracy Now! озаглави всекидневните си двучасови репортажи на неспиращите сблъсъците на воля, морал и стратегии по улиците и в залата на конференцията? Какви политически идеали и морални императиви движеха инициаторите на тази разноцветна като дъгата амалгама от граждански движения и инициативи?

    Една седмица по-рано на конференцията "Живот след капитализма" имах възможността да срещна и чуя много от активистите, които се готвеха не само за "битката за Ню Йорк", но и за дългосрочната борба на гражданските движения в Америка и по света. Пътувах от Флорида до Ню Йорк специално за това събиране на мъже и жени, младежи и посребрени ветерани от различни щати, раси и идеологии, отдадени на разнородни прогресивни каузи, които обаче се придържаха към принципите на равенство, социална справедливост и взаимно уважение. Това събиране, което се разграничаваше по стил от традиционните конференции, се опитваше да въплъти духа на сапатиското encuentro – пространство, което не е разделено между "експерти" и "публика", където всички гласове биват изслушвани и концепцията за "хоризонтализъм" е едновременно цел и средство; три дни на споделени алтернативи, стратегии и изграждане на нови приятелства.

    PDF файлове - Ден първи | Ден втори | Ден трети

  • Майкъл Албърт и Ноам Чомски: Да изградим общество отдолу-нагоре [eng, mp3]

    Кембрижд, Масачузетс - Майкъл Албърт (от Z Magazine) и проф. Ноам Чомски от Масачузетския технологичен институт (MIT) говориха пред около 200 души в пенел за "Да изградим общество отдолу-нагоре" в Кембридж.

    Към тях се присъедини и Грегъри Уилпърт от "Venezuela Analysis", както и Хулио Чавес, бивш кмет на Торрес, Венецуела.

    Времетраене: 57:16 (57 минути и 16 секунди)

    Майкъл Албърт и Ноам Чомски: Да изградим общество отдолу-нагоре

  • Живот след капитализма - ПарЕкон (Майкъл Албърт)

    Презирам капитализма също като вас. Аз съм против икономика, която осигурява богатство на Бил Гейтс, равно на сумарното богатство на цялото население на Норвегия. Не искам да има бездомници под мостовете, а висшите корпоративни чиновници да разполагат с къщи като замъци. Не искам хората да се ограбват един друг, забравили за общото добруване, да се ритат в свирепа борба за трохи или богатства. Не искам живот, наподобяващ надпревара на плъхове, при което мнозинството от хората губят, а печелят най-едрите и най-зли плъхове. Не искам налагането на корпоративна диктатура, в царството на която мнозинството от хората са лишени от достойнство, нямат влияние нито власт – нямат дори храна. Не искам пазари или централно планиране. Не искам робията на надницата. Не искам класово разделение и класово господство.

    Не искам икономика, която произвежда типове като Буш и Ръмсфелд с огромна власт, които смятат, че ако си афганистанец си излишен, ако си иракчанин си излишен, ако си палестинец си излишен, ако си кореец си излишен, ако си венецуелец, аржентинец, или бразилец си излишен, или ако си от Бронкс или Уатс, на практика ако не принадлежиш към господстващата класа на Буш и Ръмсфелд, от класата на техните роднини и поддръжници, значи си излишен. А всъщност излишен е капитализмът. И ние сме хората, заедно с милиони други, които трябва да го махнем от историята.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop