Logo Tiny Vertical

Mechanic955

  • Феминизъм и радикална демокрация (Мери Диец)

    mary-g-dietz

    Основната ми позиция е следната: феминистите би трябвало да се обърнат към принципи, взаимоотношения и практики, които са откровено политически и, по-точно, прякодемократични. Това изисква, измежду много други неща, желание за следване на политики, нито либерални, нито матерналистични: като човешка дейност, която е несвеждаема до представително управление или „арогантна мъжка публична сфера”. В противен случай феминизмът рискува да пропусне ценна алтернативна концепция за политиката, която е исторически конкретна и до голяма степен част от женския живот. Тази концепция е най-правилно да се нарича демократична. Според нея политиката е колективно и пряко включване на гражданите в определянето на делата на тяхната общност. Общността може да бъде квартал, град или цял регион. Важното е, че всички въпроси, засягащи общността се възприемат като „работа на хората”. [1]

  • Защо да не разчитаме на активистите за промяна (Джонатан Смъкер)

    jonathan-smucker

    Политиката е твърде важна, за да бъде оставена на една малка активистка класа. Трябва да я върнем във всеки ъгъл на нашия живот.

    През годините често са ми задавали въпроса как съм станал активист. Въпросът как индивидите като индивиди стават активни в движения за социална промяна, колкото и привлекателен да изглежда, може да съдържа еднакво привлекателни предположения относно самия активизъм. Той може да съдържа доброволно и самостоятелно начинание, извънкласна дейност, доза субкултурност и разграничаващ етикет; че активистът е определен вид човек. Когато хората се обръщат към мен като активист, аз ги поправям: "Не харесвам етикетът ‚активист‘," учтиво обяснявам, "защото оставя всички останали извън активността. Всички имаме граждански отговорности. Социалната промяна се случва, когато цели общности се активизират."

  • Политическата апатия като симптом (Михалис Теодосиадис)

    apolitical-apathy

    Политическата апатия е феномен, който е занимавал (и продължава да занимава) мнозина интелектуалци и социални учени. Това е патологичен симптом за общество, което губи своята креативност и поставя основите на своя разпад. Ако опитаме да дефинираме политическата апатия, бихме казали, че тя е състоянието, в което човешките същества престават да действат като активни политически животни, престават да гледат на себе си като на способни да поемат отговорност за вземането на решения, които определят техният живот, и накрая, те престават да бъдат носители на различен тип социална институция, игнорирайки всяко чувство за автономия [1]. Вместо това, те приемат пасивно поведение, характеризирано от масово поведение, конформизъм, интровертност и прекомерен индивидуализъм, или както Корнелиус Касториадис (2001) казва, те предпочитат приватизацията пред свободата.

  • Футболът - на футболистите и феновете

    brazil2014-protests1.jpg

    По повод бунтовните събития около световното първенство в Бразилия публикуваме декларацията на футболистите, окупирали централата на Френската футболна федерация, по време на бунтове през май ’68 във Франция. Посланията за декомерсиализация на спорта и неговото съуправление от всички граждани, са по-актуални от всякога и предлагат много храна за размисъл за всички футболни фенове; за това как искаме да изглежда този спорт без да се превръща в развъдник на национализъм и оръжие на политически елити; за това, че освобождението на футбола от оковите на печалбарството и комерсиализацията може да бъде дело само на самите футболисти и фенове, в съдружие с всички останали, които се борят срещу експлоатацията в останалите сфери на съвременния живот.

  • Безплатното е абсолютното оръжие (Раул Ванегейм)

    raoul-vaneigem

    Член на Ситуационисткия интернационал от 1961 до 1970 г., Раул Ванегейм е автор на Traité de savoir-vivre à l’usage des jeunes générations ("Революцията на всекидневния живот", изд. Gallimard, 1967 г.), от която произлизат най-вдъхновяващите лозунги от Май '68, и на още близо тридесет други книги. Последната, която излезе, е L’État n’est plus rien, soyons tout ("Държавата вече не е нищо, ние сме всичко", изд. Rue des Cascades, 2011 г.).

    Можеш ли да ни дадеш кратка дефиниция на ситуационистите?

    Не. Живото е несвеждаемо до дефиниции. Жизнеността и радикалността на ситуационистите продължават да се развиват зад завесите на един спектакъл, който има всяка причина да си мълчи и да се прикрива. От друга страна, идеологическата рекуперация, на която тази радикалност бе подложена, преживя изкуствено надигане, но нейните интереси нямат нищо общо с моите.

    Какво имаха предвид ситуационистите, когато заявиха, че ситуационизмът не съществува?

    Ситуационистите винаги са били враждебни към идеологиите, а да говорим за ситуационизъм означава да търсим идеология там, където няма такава.

  • Икономика на отрицателния растеж (Серж Латуш)

    serge_latouche

    Логиката на рекламирането, доминираща медиите, разглежда всичко ново - материално, културно или друго - като лансиране на продукт. И при всяко лансиране на продукти ключовата дума е концепция. Така с разпространяването на дискусията за décroissance (буквално "отрицателен растеж", т.е. свиване на икономиката или икономическо смаляване), медиите естествено започнаха да питат каква е концепцията. Съжалявам, че ще ги разочаровам, но отрицателният растеж не е концепция. Няма теория за свиване, еквивалентна на теориите за растеж на икономиката. Отрицателният растеж е просто термин, създаден от радикални критици на теорията за растеж, за да ни освободи от икономическата коректност, която ни пречи да предлагаме алтернативни проекти за политики на пост-разрастване.

  • Стремежът на бизнеса да асимилира човешката идентичност

    Стремежът на бизнеса да асимилира човешката идентичност (колектив Анепикера)

    Факт е, че работата на Запад през последните години се ориентира все повече към сферата на "услугите". Тъй като първичното и вторичното производство се случват основно в "третия" свят или от имигранти в западните страни [1], третичният сектор среща безпрецедентно развитие в западния свят. За някои от тези услуги, за които се предполага, че включват също и някакво ниво на "интелектуалност" (каквото и да означава това), вече не е достатъчно само механичното изпълнение на някои определени задачи - днес те се изпълняват от компютри. Точно обратното, от работника се иска да поема "инициативи", да бъде "креативен", да бъде "част от отбора". При редица задачи, чиито основен обект е контактът с клиента, работникът е "лицето на компанията", който трябва да се придържа към нейните "ценности" (например задължително усмихване и приветливо отношение).

  • Проблемът с конспиративните теории (Михаел Теодосиадис)

    Проблемът с теориите на конспирациите (Михаел Теодосиадис)

    От началото на глобалната икономическа криза нараства броят конспиративни теоретици, които говорят за тайни общества на богати елити, контролиращи света. Тези теоретици създават абсурдни, фантастични сценарии за планове за депопулация и други митове, твърдейки, че всичко се случва зад затворени врати. Докато е вярно, че конспирации съществуват (или, да бъдем честни, те са естествения резултат на това как властта се упражнява в глобален мащаб) и това, че световните блага са запазени за много малко малцинство(1), има голяма разлика между тези, които говорят за тайни планове – имайки въпреки това ясни политически познания и разбирания как световната икономика работи – и тези, които сляпо приемат изфабрикувани, правдоподобни десни митове, без да критикуват логично и внимателно капиталистическата система и социал-политическите властови структури на нашите западни общества.(2)

  • Корнелиус Касториадис и автономията [bg, Vimeo + download]

    Корнелиус Касториадис и автономията [bg, Vimeo + download]

    Един рядък документален филм, преведен за първи път на български – „Корнелиус Касториадис и автономията”(1984) от архива на гръцката национална телевизия. Филмът разказва за живота и творчеството на Корнелиус Касториадис и неговия завой от марксизма към идеите на автономията.

    Централна роля във филма играе концепцията за автономия. Представени са два исторически момента на автономни общества – древната Атинска демокрация и средновековните европейски градове. Демокрацията в Древна Атина оформя идеите на големия философ и неговите дефиниции за пряка демокрация и автономия.

  • Един друг свят [bg, Vimeo]

    One Other World movie

    Отвъд реалността на безработицата, репресиите и страха съществува една друга реалност, основана на солидарност, сътрудничество, пряка демокрация и споделяне. Хиляди хора в цяла Гърция са взели живота си в собствените си ръце и са изградили един друг свят, отвъд кризата и капитализма, с креативност и въображение. Един друг свят вече съществува.

    В Гърция през последните години в отговор на продължаващата многопластова криза се създадоха множество движения и граждански инициативи, които целят да си възвърнат живота, общите блага, свободното креативно време и процеса на производство. Местни мрежи за обмен, които не използват пари, работнически и потребителски кооперативи, квартални асамблеи, пермакултура, колективи и еко-общности, банки за семена, социални центрове, квартални самоорганизирани паркове и овощни градини, алтернативни валути и банки за време. Всички те съставляват един многоцветен и разнообразен пъзел от алтернативи на настоящата система.

  • Кризата на представителността (Явор Тарински)

    krizata na predstavitelnostta

    Истинското лице на представителната демокрация все по-ясно ни се разкрива. Въпреки че защитниците на тази система постоянно се опитват да ни убедят, че общото мнение на обществото се изразява от водените политики на техните правителства на практика не виждаме това.

    Примери за това може да намерим в настоящата сирийска криза. Въпреки че в България протести против евентуална интервенция в Сирия имаше в 11 града и преобладаващото обществено мнение е против, правителството предостави военни бази на САЩ при евентуални военни действия. Според социолози около 60% от населението на САЩ е против такава намеса. Във Франция две трети от населението са против военна операция в Сирия. Въпреки това техните правителства усилено подготвят и обсъждат евентуални военни действия. Дори и световните сили да откажат да атакуват Сирия, това няма да се случи заради исканията на техните народи, а заради властови, икономически или други задкулисни интереси. Все по-очевидно е, че правителствата действат независимо от настроенията и исканията на обществото.

  • Общите блага: алтернатива на пазара и държавата (Дейвид Болиър)

    Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

    Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

  • "Пряката демокрация на 21 век" от Явор Тарински

    Пряката демокрация на 21 векПроект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й представяне се състоя на 13ти септември (петък) от 18:00 на "Раковината" в Морската градина във Варна в рамките на първия национален фестивал за икономически, социални, политически и екологични алтернативи на системата "Бъди промяната", а второто предстои - 23.09.2013 (понеделник) от 19:00 в Социален център "Аделанте" в София (ул. Гурко 27, сградата във вътрешния двор; карта с точна локация на мястото тук).

  • Как би изглеждала истинската демокрация? (Камила Хансен)

    Асамблея на Гези парк, Турция

    На снимката: Асамблея на Гези парк, Турция.

    Вместо да се стремим да сменяме политиците и партиите на власт, защо не опитаме да сменим самата система? Докато представителната демокрация потъва в кризи, имаме нужда да се върнем към автентичното значение на демокрацията като власт на хората. Време е да си представим как истинската демокрация изглежда и да създадем институции и механизми, които да бъдат градивни елементи за наистина демократично общество.

  • Хоризонталност (Марина Ситрин)

    Хоризонталността е дума, която се появи по време на масовите бунтове в Аржентина. Бунтове, които започнаха на 19 и 20 декември 2001 г. и в някои отношения продължават и до днес. Това е жива дума, отразяваща постоянно изменящо се преживяване. Хоризонталността е по-скоро анти-изъм. Тя не е идеология, а по-скоро социална връзка, начин на живот и взаимодействие. Хоризонталността идва от една нова практика в Аржентина, практика, която нямаме на английски език... поне засега.

  • Въведение в Солидарната икономика (Явор Тарински)

    Въведение в Солидарната икономика (Явор Тарински)

    Солидарната икономика е алтернативна икономическа и социална форма, извън държавните и корпоративните структури, която се основава на човечни принципи, като взаимопомощ и солидарност, вместо на конкуренция и алчност. Този вид икономика цели задоволяването на нуждите на всички без експлоатация и разширява възможностите за участие на тези, които нямат средства да участват в стандартния пазар. Солидарната икономика не зависи от оцеляването на най-силния, а насърчава устойчивостта на хората и природата. Тя се състои от колективни процеси, в които участват всички, ангажирани и засегнати в такъв тип икономически взаимоотношения.

    Основна характеристика на солидарната икономика е нейната хоризонталност и съзнателна липса на йерархия. Това е в основата на хармоничния и човечен облик на този икономически тип. Основните ценности на Солидарната икономика, като уважение, сътрудничество, автономия и пряка демокрация са залегнали във всяка стъпка от икономическата верига: производство, обмяна и потребление.

  • ВИО.МЕ. Те не могат? Ние можем! [bg, Vimeo]

    В този кратък документален филм работници от фабриката ВИО.МЕ. (Солун, Гърция) разказват за това как са я окупирали и я управляват като работнически кооператив в отговор на кризата.

    Сайт на ВИО.МЕ. | Окупирай работното си място (документален филм) | Пряка демокрация на работното място (Акива Орр)

  • Без бог, без цезар, без трибун! (Корнелиус Касториадис)

    Настоящото интервю е направено през ноември 1996 г. и е публикувано в книгата Послепис на незначителността: Диалози с Корнелиус Касториадис (LaTourd’Aigues: Editionsdel’Aube), 2004. В това интервю Корнелиус Касториадис обяснява и развива много от централните теми от по-късните си трудове върху политиката и социалната критика. Той остро насочва критиката си към настоящата псевдодемокрация, докато застъпва форма на демокрация, базирана на колективно образование и самоуправление. Касториадис изследва как „незначителността” в настоящата политическа арена е свързана с незначителността в други области, като изкуството и философията, за да оформи основната характеристика на нашия дух. И накрая, той се стреми да разчупи идеологическата мъгла на либерализма и приватизацията, за да даде гласност на радикалния зов за автономно общество, способно на самоограничаване.

  • Не еврото е в беда, а хората! (Винсент Наваро)

    Не еврото е в беда, а хората! (Винсент Наваро)

    Една често срещана фраза в икономическите среди в САЩ (и в по-малка степен в Европа) е „Еврото ще рухне”.  Тези, които повтарят тази фраза отново и отново, изглежда не знаят как е било създадено еврото, от кого и в чии интереси. Ако познават историята на еврото щe забележат, че големите сили зад него се справят много добре и продължават все така. Докато те продължават да се облагодетелстват от съществуването на еврото, то ще продължава да съществува.

    Нека започнем с историята на еврото и основните причини за създаването му. След падането на Берлинската стена изглежда, че предстои обединение на Източна и Западна Германия и (както властта в Западна Германия иска) отново ще се появи една обединена Германия. Тази възможност не се харесва особено на демократична Европа. На два пъти през 20 век, на мнозинството европейски страни се налага да воюват, за да спрат експанзионистичните цели на обединена Германия. Европейските правителства не искат да виждат обединена пост-нацистка Германия. Френският президент Франсоа Митеран дори иронично заявява „Толкова обичам Германия, че предпочитам да виждам две такива, вместо една”.

  • Екология на свободата в демократичния град (Джанет Биъл)

    Екология на свободата в демократичния град (Джанет Биъл)

    В средновековна Европа непокорни крепостници понякога бягали от начина си на живот, наложен от феодални господари и намирали убежище в градовете. Построени около древноримски руини, тези средновековни градове позволявали на бежанците да започнат нов живот. Престоят само за година в град защитавал човек от това да бъде отново заловен от бившите си господари. Лозунгът „Градският въздух освобождава” (Stadtluft macht frei) придобил широка популярност.

    Днес също градовете могат да бъдат арени на освобождение от ограничаващи култури и начини на живот. Но ако вдишването на градски въздух ни прави свободни, то днес също ни разболява.

    Индустриалният капитализъм унищожава околната среда със скоростта на едно поемане на дъх. Замърсяването не афектира само въздуха, но и водата, храната и дори нашите тела. Хора и животни умират от необясними заболявания. Може да не разбираме напълно защо климатичната промяна протича толкова бързо или как точно техници могат да променят гени, които са същността на живота, но едно е ясно: причикоято е насочена към реализиране на печалби, и която не изпитва угризения от отравяне на хора и природа в преследването на печалба. С принизяването на сложността на естествените процеси, с превръщането на почвата в пясък, твърди Мъри Букчин в книгата си „Екология на свободата” (1982 г.), щетите на околната среда, причинени от индустриалния капитализъм дори преобръщат посоката на естествената еволюция.

Издателство "Анарес"Anarres е малко независимо издателство, което разчита на всички вас!

Отпечатването на следващото ни издание ще струва 1800 лв., а разполагаме само с малко над 900 лв. Помогнете ни да продължим дейността си!

Издателска дейност

  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More