капитализъм

  • Управление на безредието (Джеръм Рууз)

    jerome-roos.jpg

    Живеем в свят, който е с главата надолу. Както гласи едно широкоразпространено меме, "всичко, от което се страхувахме при комунизма, – че ще загубим домовете и спестяванията си и ще бъдем принудени да работим вечно за мизерни заплати без право на глас в системата, – стана истина при капитализма." Вместо да доведе до по-големи икономически и политически свободи, както винаги твърдяха адептите му и интелигенцията, крайният триумф на неолибералния проект върви ръка за ръка с драматична експанзия на държавния контрол и наблюдение. В момента повече хора са под поправителен надзор в САЩ отколкото са били в Гулаг в пика на сталинисткия терор. Сървърите на Националната служба за сигурност на САЩ могат да съхраняват 1 милиард пъти повече данни от Щази. Когато Берлинската стена падна през 1989 г., в света имаше 15 огради и стени по границите. Днес те са 70. В много отношения антиутопичното бъдеще от новелите и филмите вече е тук.

  • 2011: година на окупации, която промени света (Паoло Гирбадю)

    paolo-gerbaudo.jpg

    Площадните окупации през 2011 г. са повратен момент, въпреки неговата преходност, който промени дълбоко грасруутс и институционалната политики.

    Какво стана с голямото обещание за социална промяна, издигнато от "движенията на площадите" през 2011 г.? Какво оставят след себе си тези зрелищни окупации от Тахрир в Кайро до Пуерта дел Сол в Мадрид и Синтагма в Атина? В каква степен допринесоха за ускоряване на каузата на "99%" или на "обикновени хора", за които претендираха че се борят?

  • Кой, как и защо продава неолиберализъм в българските университети (Никола Петканов)

    bls-logo.jpg

    Българско либертарианско общество, или накратко БЛО е едно от многото НПОта,  функциониращи на територията на България, които лансират неолиберални политики в общественото пространство. Въпреки че реториката, опорните точки и целите на този тип организации са сходни, в тази статия ще разгледаме подробно именно БЛО (а не ИПИ, Институт за радикален капитализъм „Атлас“ или др.) заради особените методи на пропаганда, които използва, както и поради специфичната група, таргетирана от тази организация, а именно студентските среди и изобщо младите хора.

  • Митът за бартерната икономика (Илана Щраус)

    ilana-strauss.jpg

    Представете си живота преди парите.

    Да кажем, че правите хляб, но имате нужда от месо. Какво обаче да правите, ако касапинът в града не иска от вашия хляб? Трябва да намерите някой, който да го желае и да разменяте, докато най-после получите известно количество месо.

    Можете лесно да усетите, че това става все по-сложно и неефективно. Затова и хората са изобретили парите: за да улеснят размяната на стоки. Не е ли така?

    Дори да звучи доста добре, този древен свят на размяна всъщност е неудобен...

    А не е изключено и да е напълно измислен.

  • Последната реч на правешкия крал (Николай Теллалов)

    Nikolay_Tellalov.jpg

    В книгата Революция менте писателят Илия Троянов отделя една глава за изявлението на Тодор Живков пред специално поканени в резиденция Бояна журналисти на 1 ноември 1989-а.

    Повечето хора, запознати с последната реч на правешкия “крал”, поставят ударение върху цитата за недоносения социализъм. И пропускат далеч по-важното, а именно: председателят на Държавния съвет и генерален секретар на Българската комунистическа партия, Тодор Христов Живков разкри какво планира партийната върхушка за идните поне трийсетина години.

    Днес ние живеем в планирано на няколко пленума на ЦК на БКП бъдеще.

  • Ограждането на общите земи в Англия и началото на капитализма (Иън МакКай)

    iain-mckay-thumb.jpg

    Това е превод на статия, която кратко и ясно разказва за процеса, който поставя началото на капитализма – движението за ограждане, или както е по-модерно да се казва „приватизиране“, на общите земи в Англия от земевладелци и аристокрация, подпомагани от държавата. Статията прави чудесен и задълбочен анализ също и на последствията от ограждането на общите земи, които последствия създават капитализма, в който живеем, трудим се и страдаме и днес. Екипът предлага тази статия поради краткия и ясен начин, по който се излага една тема, която не е много позната на широката българска публика и също поради кристалната яснота на изводите, които авторите на статията правят. Тя не се ограничава само до исторически разказ, анализите на авторите дават чудесни посоки за размисъл. Статията е взета от сборникът „AnAnarchistFAQ“, сборник състоящ се от 4180 страници, написан от колектив от автори. Оригиналното заглавие на статията е „Какви други форми взема държавната намеса във създаването на капитализма?“. Разбира се, тази тема е застъпена, авторите ясно показват, че без държавната помощ капитализмът не би пуснал корени и не би се задържал на сцената на историята. Статията, разбира се, е част от контекст, но и достатъчно самостоятелна, за да може да бъде четена отделно. Наистина, капитализмът е такава експанзивна и стремяща се да обхване всички и всичко система, че днес цялата планета живее и страда в нея, тя наистина обхваща всички сфери на живота ни. Преводачът е на мнение, че е добре да сме наясно по какъв начин започва капитализма, и задава въпроса дали фактически бихме могли да поставим край на капитализма, като обърнем обратно процесът, който е сложил неговото начало.

  • И какво все пак е капитализмът? (Дейвид Грейбър)

    david-graeber-intro.jpg

    Свикнали сме да гледаме на модерния капитализъм (заедно с модерните традиции на демократично управление) като появявил се чак по-късно: с епохата на революциите – Индустриалната революции, Американската и Френската революции – серия от дълбоки промени в края на осемнадесети век, които стават напълно институционализирани едва след края на Наполеоновите войни. Тук се сблъскваме лице в лице с особен парадокс. Изглежда сякаш почти всички елементи на финансовия апарат, които сме свикнали да свързваме с капитализма – централните банки, облигационните пазари, short-selling [1], брокерски къщи, спекулативни балони, секюритизация, годишни ренти – се появяват на бял свят не само преди науката икономика (което вероятно не е твърде изненадващо), но също и преди възхода на фабриките и дори наемния труд. Това е автентично предизвикателство към познатия начин на мислене. Ние обичаме да си представяме фабриките и работилниците като "истинската икономика", а останалото като суперструктура, изградена върху тях. Но ако това наистина е така, тогава как е възможно суперструктурата да се е появила първа? Може ли мечтите за една система да създадат нейното тяло?

  • Загубихме Слънчев бряг, но курортната реалност едва ли ще ни липсва

    savov.jpg

    Слънчев бряг е загубен, до голяма степен заради своите собствени заграждения. Известният курорт, който при голяма посещаемост би се наредил измежду най-големите градове в България по размер на пребиваващите - над три хиляди легла! Слънчев бряг не просто се е разраснал и се е уплътнил с хотели и блокове. Комплексът на практика е слял границите си със Свети Влас на север и Несебър на юг. Те пък са слепени съответно с Елените и Равда. Една огромна брегова линия, покрита основно от хотели, ресторанти и офиси, често застъпващи плажните пространства. Това е само едно от измеренията на загубата - монокултурата на туризма.

  • Капитализмът и нацизмът (Кори Робин)

    corey-robin-thumb.jpg

    graph-1-capitalism-nazismСледващият път, когато някой ви каже, че нацистите са били анти-капиталисти, покажете му това (графиката вдясно).

    Коментиращите в блога ми твърдят, че графиката не ни казва нищо за нацистите и капитализма. Тя само показва, че икономиката е била във възход по времето на Хитлер. Също както икономиката на САЩ по времето на Рузвелт. Тогава може би графиката, показваща възвръщаемостта на капитала (печалбата от капитала) по време на нацистите, просто показва общото подобрение на икономиката през 30те години на XX век? Подобрение, характерно за целия индустриален свят?

    За щастие, Суреш Наиду, невероятен икономист от Колумбия, ми предостави следните графики.

  • Истинската трагедия на общите блага (Джей Уолджаспър)

    jay-walljasper.jpg

    В системата от убеждения, наречена икономика, се намира един текст, според когото общите блага са трагични по своята същност. Почти по дефиниция те са трагични, защото предразполагат към свръхупотреба. Това, което принадлежи на всички, не принадлежи на никого и само частната и държавната собственост могат да спасят общите блага от тъжната съдба, която иначе непременно ще ги сполети.

    Основната референция към това убеждение е в един текст, който се появява през 1968 г. под заглавието "Трагедията на общите блага". Въпреки че авторът Гарет Хардин е биолог, неговият текст по необясними причини страда от липса на научна прецизност. Той наподобява повече на икономическа статия – екстраполация от предположения, вместо изследване на реалността.

  • Пресеченост - всички потисничества са свързани (Николай Савов)

    intersectionality-intro.jpg

    Терминът „пресеченост“ („intersectionality“ – англ.) е въведен през 1989г. от Кимбърли Креншоу с цел да обясни защо преживяванията на жени – чернокожи и/или имигранти – са игнорирани едновременно от феминисти и анти-расисткото движение в Щатите. Креншоу критикува политиките на идентичност като игнориращи или сливащи вътрешногрупови различия (Crenshaw, 1993). В контекста на насилието срещу жени, подобна ситуация е проблемна, понеже то често е формирано от различни измерения на техните личности като раса или принадлежност към социална група.

    Пресечеността (кратко визуално обяснение тук) постепенно навлиза в инструментариума на все повече феминистки движения, след като в началото е била по-скоро характерна за силно маргинализирани групи. Подобен пример е Комбахий Ривър Колектив (Combahee River Collective) – организация на чернокожи феминистки от средата на 70те.

  • 18 март: Vive la Commune!*

    blockupy-logo.jpg

    Едва ли може да намерим по-подходящ момент да блокираме Европейската централна банка (ЕЦБ). Всички ще дойдат. Ние сме “най-приятните хора, които Европа може да предложи” (NoTroika), ние сме “Интернационалът на разгневената тълпа” (Frankfurter Allgemeine Zeitung), и сме “ултрасите на Варуфакис” (Грамши).

    Ние нямаме кристална топка и не можехме да предскажем какво точно ще се случи във вечерта на 18 март. Но в съответствие с това, което знаем и на което се надяваме, Blockupy може да се превърне в нещо много повече от поредната блокада или от още един бунтовен ритуал. Сигналите от всички различни политически и географски посоки на движението показват, че съществува едно неконтролируемо желание за свят отвъд капиталистическото безсмислие, стремеж към изживяна солидарност и многогласово желание за истинска демокрация. Ако всичко това бъде обединено в едно, Blockupy ще зададе практическия тон за политика на улицата, която свързва ясна и недвусмислена позиция с оповестяването на новината, че много и все повече хора са започнали да разбират. За нас това е политическото ядро на Blockupy – да позволим на едно бляскаво днес да покаже какво може да постигне едно задаващо се радикално социално ляво. Дори боговете могат да загинат, когато хората престанат да вярват в тях.

  • Какво следва? Социалните движения в Гърция след СИРИЗА

    socialni-dvijeniya-gurciya-sled-syriza.jpg

    Ако искаме фундаментална промяна, трябва да вземем живота си в свои ръце
    Интервю с Явор и Данаи от „Алфа Капа“ [1].

    Какви са вашите опасения относно новото гръцко правителство – като участници в един антиавторитарен колектив?

    Данаи: За мен първият проблем със СИРИЗА е тяхното коалиране с АНЕЛ, една дясна популистка партия. Това не се случва за първи път в съвременната гръцка история. Нашите родители, баби и дядовци вече са ставали свидетели на такова нещо, но от ляворадикална гледна точка това е много обезпокояващо. На практика обаче нямаше друга партия, с която СИРИЗА да можеше да си сътрудничи по икономическите въпроси, а спечелиха изборите точно заради тях. Единствената друга лява партия в парламента е ККЕ – Гръцката комунистическа партия – които са поддръжници на Сталин...за бога, те наистина са фенове на Сталин.

    Явор: Аз не мисля, че това е толкова голям проблем. АНЕЛ е нова и популистка партия, с голяма склонност към конспиративните теории. Техният дискурс без съмнение е опасен, но не считам, че имат властта или опита, нужен им, за да го наложат наистина. Това, което е по-разочароващо за мен, е, че СИРИЗА изоставиха участието отдолу.

  • Парични алтернативи на капитализма (Джеръм Рууз)

    parichni-alternativi-intro.jpg

    Отвъд Бога и държавата, парите управляват. Можем ли все още да си представяме алтернативи? И каква роля в борбата ще играят съвременни иновации като биткойн?

    1. Парите са дълг

    Една обхватна точка, по която бе постигнат консенсус измежду участниците в конференцията MoneyLab (март, 2014) беше тяхното придържане към една хетеродоксална теория за създаването на пари, която бе наречена "кредитна теория за парите" [1]. Създадена през началото на 20-ти век от британския икономист Алфред Мичъл-Инс и наскоро популяризирана от антрополога Дейвид Гребър и хетеродоксални тинк танкове като Positive Money, можем да кажем, че кредитната теория за парите се върти около две основни твърдения. Първо, историческият произход на парите лежи не в тяхната функция като средство за размяна, надграждащо недостатъците на бартера (както Адам Смит и дори Карл Маркс вярвали), а в тяхната функция като единица за отчитане на различни социални задължения. Следователно парите произхождат от дълга – или, може би по-точно би било да кажем, от взаимоотношенията между кредиторите и длъжниците. Парите не трябва да бъдат разлглеждани просто като нещо, като обект или стока, а като социална връзка. Фактически те са власатово взаимоотношение между неравни, което завинаги изправя длъжниците срещу кредиторите. В "Създаването на задлъжнелия човек" [2], Маурицио Лазарато дори стига до там да заяви, че взаимоотношенията между длъжници и кредитори са фундаментални класови отношения, а капиталът е "универсалния кредитор".

  • Нелинейна война - новата система за политически контрол (Адам Къртис)

    adam-curtis.jpg

    Голяма част от новините тази година [1] бяха безнадеждни, депресиращи и преди всичко объркващи. Единствената реакция към това е „О, боже” [2]. Това, което този филм ще представи, е, че именно тази пораженческа реакция заема централна позиция в една нова система за политически контрол.

    За да разберем как това се случва, трябва да се обърнем към Русия. Към мъж на име Владислав Сурков, герой на нашето време. Сурков е един от съветниците на президента Путин, помагайки му да поддържа власта си в продължение на 15 години. Но го е направил по много новаторски начин. Сурков идва от авангардния свят на изкуството. Тези, изучавали кариерата му, казват, че това, което Сурков е направил, е да имплементира идеи от концептуалното изкуство в сърцето на политиката. Целта му е да подкопае възприятията на хората за света, така че те никога да не са сигурни какво наистина се случва. Сурков превърна руската политика в объркваща, вечно променяща се театрална постановка. Той спонсорира всевъзможни групировки – от неонацистки скинхеди до либерални движения за човешките права. Дори подкрепя партии, опониращи на президента Путин.

  • За безумието на коледния консумеризъм (Джордж Монбио)

    i-want-you-to-spend-a-lot.jpg

    Патологичната консумация се е превърнала в нещо толкова нормално, че вече едва я забелязваме.

    Няма нещо, от което да имат нужда, което вече да не притежават, нито дори да искат. Затова им купете фигурка на британската кралица със соларно захранване; чесачка за корем; посребрена чашка за сладолед; "забавна" надуваема проходилка за възрастни; пластмасова електрическа играчка на име "Псуващата костенурка Тери"; или – и намирам това за някак показателно – карта на света за изчегъртване с монета.

    На първия ден след Коледа те изглеждат забавни, на втория – скучни, срамни на третия и т.н. На двадесетия вече са на боклука. За тридесет секунди съмнително забавление или хедонистичен стимул, който трае не повече от вдишване на никотин, потребяваме материали, които ще окажат влияние върху идните поколения.

  • Кризата на ценностите (Корнелиус Касториадис)

    cornelius-castoriadis

    Нека започнем с един аспект, който традиционният марксизъм разглежда единствено като част от "суперструктурата" на обществото, като произлизащ и второстепенен феномен, но който ние считаме за много важен, т.е. кризата на социалните и човешките ценности.

    Никое общество не може да съществува без набор от ценности, които са признати на практика и биват спазвани от квази-тоталността от неговите членове. Проблемът тук не е да знаем дали тези ценности са правилни или грешни – или дали крият реални механизми чрез които някои хора успяват да експлоатират други. За кохезията, за функционирането на всички общества, които познаваме – дори за тези, разделени на класи – такъв набор от ценности се е доказал като необходим. Те са това, което постоянно ориентира действията и мотивите на хората и ги обединява в едно социално цяло. Тази функция не може да бъде гарантирана само чрез насилие и принуда, нито дори само чрез наказателен закон, който казва "това не трябва да се прави, иначе отивате в затвора". Трябва да е налице нещо повече. В крайна сметка законът само посочва кое е забранено. Не може да осигури позитивни мотиви, позитивна ориентация, с която хората да могат да запълнят съдържанието на социалния живот.

  • Капиталистически измами (Робин Ханел)

    Критици и защитници от дълго време спорят относно това дали капитализмът е несправедлив. Дали работодателите плащат несправедливи заплати на своите служители? Дали кредиторите заемат несправедливи кредити на кредитополучателите? Дали наемодателите таксуват наемателите несправедливо? Дали продавачите поставят несправедливи цени? Моят отговор на тези въпроси се крие в самите тях, заради което мисля, че капитализмът е системо несправедлив. Но да обясня защо ще ми отнеме много време и пространство, а днес не това ми е целта. Моят въпрос днес е, над и отвъд всички системни несправедливости, дали има ИЗМАМИ? И отговорът ми е, че има два вида измами в нашата икономика, за които малцина подозират, които протичат във всеки един момент. Едната се нарича ''корпорация'', а другата – ''банка''.

  • Възходът на СИРИЗА: какво предстои на движенията в Гърция

    tsipras-syriza.jpg

    Едно ляво правителство може да осигури глътка въздух за социалните движения, но може също така и да ускори тяхната демобилизация и асимилация от държавната власт.

    Днес социалният антагонизъм се проявява във военни термини. Капиталистическата доминация разрешава своите противоречия не като предоставя определени права и свободи на потиснатите, както правеше в миналото, а като налага постоянно състояние на изключение, където всички средства за социално инжинерство са оправдани и на всеки протест се гледа като на наченка на враждебност. Достигането до нов баланс остава предизвикателство, на което отговор ще може да даде единствено влизането – или невлизането – на социалната контра-власт в центъра на политическия живот.

  • 20 основни предпоставки за края на цивилизацията

    В двата дебели тома на своя бестселър от 2006 г. "Endgame" (Краят на играта) Дерик Дженсен разгръща 20 предпоставки, според които светът ни се е насочил към неизбежен колапс и е необходимо незабавно действие, което да сложи спирачка на унищожителните ефекти от индустриалната цивилизация.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop