пазарен фундаментализъм

  • Авторитарният неолиберализъм (Йън Бръф)

    Ian-Bruff.jpg

    Неолиберализмът далеч не търси свободата – той винаги е целял принудителна, недемократична и неравнопоставена реорганизация на обществата

    Откакто през 2001 г. бе възвестена т.нар. Война с терора – и особено след избухването на глобалната финансова криза през 2008 г., много се говори за „завръщането на държавата“. В началото тази концепция се свръзваше с нарастващата популярност на въпросите на сигурността, а след това – с мащабните операции за спасяване на финансовите институции. Но макар и да е ясно, че действията на държавата са станали по-забележими след началото на новия век, правят се подвеждащи заключения какво точно означава това.

  • Размишления върху понятието 'дясно хипи'

    auction-20s-dress-thumb.jpg

    Въпросът, който си задавам в това есе, е защо, още от "началото на прехода", идеологически десни организации обръщат толкова значително внимание на "хипарливите" среди в младежките култури, защо за тях е важно да превърнат "хипарливите" младежи в десни?

    Бих искал да започна със "зората на прехода", когато най-главният хипар на страната – Васко Кръпката – пееше на "митингите" на СДС "комунизмът си отива, спете спокойно деца". Погледнат от днешна перспектива, призивът "спете спокойно деца" може да се тълкува като намерение за приспиване на масите. Сънят след това обаче беше сериозен кошмар, в никакъв случай не беше спокоен, какъвто ни го обещаваше Кръпката. Архе-хипарят на страната имаше своят солиден принос за победното шествие на Синята идея, макар и днес да изглежда като да се е изпарил и ни се чува за него, ни се вижда, като да е безследно изчезнал.После един друг гуру на прехода, шаманът на дясното Евгени Дайнов също демонстрираше хипарски "имидж", та чак нямаше как да не повярва човек, че дясната идеология и хипарството са се съчетали безпроблемно.

  • Кой, как и защо продава неолиберализъм в българските университети (Никола Петканов)

    bls-logo.jpg

    Българско либертарианско общество, или накратко БЛО е едно от многото НПОта,  функциониращи на територията на България, които лансират неолиберални политики в общественото пространство. Въпреки че реториката, опорните точки и целите на този тип организации са сходни, в тази статия ще разгледаме подробно именно БЛО (а не ИПИ, Институт за радикален капитализъм „Атлас“ или др.) заради особените методи на пропаганда, които използва, както и поради специфичната група, таргетирана от тази организация, а именно студентските среди и изобщо младите хора.

  • Митът за бартерната икономика (Илана Щраус)

    ilana-strauss.jpg

    Представете си живота преди парите.

    Да кажем, че правите хляб, но имате нужда от месо. Какво обаче да правите, ако касапинът в града не иска от вашия хляб? Трябва да намерите някой, който да го желае и да разменяте, докато най-после получите известно количество месо.

    Можете лесно да усетите, че това става все по-сложно и неефективно. Затова и хората са изобретили парите: за да улеснят размяната на стоки. Не е ли така?

    Дори да звучи доста добре, този древен свят на размяна всъщност е неудобен...

    А не е изключено и да е напълно измислен.

  • Истинската трагедия на общите блага (Джей Уолджаспър)

    jay-walljasper.jpg

    В системата от убеждения, наречена икономика, се намира един текст, според когото общите блага са трагични по своята същност. Почти по дефиниция те са трагични, защото предразполагат към свръхупотреба. Това, което принадлежи на всички, не принадлежи на никого и само частната и държавната собственост могат да спасят общите блага от тъжната съдба, която иначе непременно ще ги сполети.

    Основната референция към това убеждение е в един текст, който се появява през 1968 г. под заглавието "Трагедията на общите блага". Въпреки че авторът Гарет Хардин е биолог, неговият текст по необясними причини страда от липса на научна прецизност. Той наподобява повече на икономическа статия – екстраполация от предположения, вместо изследване на реалността.

  • Трансатлантическото споразумение: тайфун, заплашващ Европа (Л. Уолък)

    Трансатлантическото споразумение: тайфун, който заплашва Европа (Лори Уолък)

    На снимката: "Свободната търговия, това е диктатурата на компаниите", Вандана Шива

    Започналите през 2008 г. преговори за сключване на споразумение за свободна търговия между Канада и Европейския съюз приключиха на 18 октомври. Добро предзнаменование за американското правителство, което се надява да сключи партньорство от този тип със Стария континент. Предмет на тайни преговори, този проект, горещо подкрепян от мултинационалните компании, би им позволил да съдят всяка държава, която не се подчинява на нормите на либерализма.

    МОЖЕМ ли да си представим мултинационални компании да дават под съд правителства, чиято политическа ориентация би могла да намали техните печалби? Приемливо ли е те да имат право да искат – и да получават! – щедра компенсация за пропуснати ползи в резултат на прекалено строго трудово законодателство или на твърде големи разходи за изпълнение на екологичните норми? Подобен сценарий, колкото и невероятно да звучи, не датира от вчера. Той фигурираше черно на бяло в проекта за Многостранно споразумение за инвестициите (МСИ), предмет на тайни преговори в периода 1995-1997 г. между двадесет и деветте държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС) [1]. Разкрит в последния момент, именно от Монд дипломатик, текстът на проекта предизвика безпрецедентна вълна от протести и принуди авторите му да го приберат в чекмеджето. Петнадесет години по-късно, ето че отново излиза на дневен ред в нови одежди.

  • Йерархията предполага повишено неетично поведение

    Monopoly dude

    Ново изследване на Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) показва, че хората, принадлежащи към по-високите социални слоеве (пари и власт), са по-склонни към неетично поведение, подчинено на максимата "алчността е нещо хубаво" – фундамент на пазарната икономика.

    В седем отделни проучвания, проведени от университета на национално ниво, изследователите са открили последователна тенденция, че по-богатите участници по-честно лъжат и мамят при хазартни игри и преговори, като шофьори не дават предимство на пешеходци и одобряват и практикуват неетично поведение на работното място. Когато хората бъдат поставени в условия на йерархични взаимоотношения (характерни за пазарната икономика, централизираното планиране и представителната демокрация и държавата) и им се предоставят пари и власт, те много по-честно са склонни към деструктивно поведение, включително кражба на сладки, предназначени за деца.

  • Студенти срещу ортодоксалното преподаване на "свободния пазар"

    Post-Crash-Economics-Society

    Студенти по икономика от Университета в Манчестър предлагат основно преразглеждане на ортодоксалното обучение и приемане на алтернативни теории

    Малко мейнстрийм икономисти предрекоха глобалния финансов крах от 2008 г., а академичните среди бяха обвинени в поведение на мажоретки заради заплетените финансови модели в основата на кризата. Все повече студенти по икономика подготвят тиха революция срещу ортодоксалното обучение, заявявайки че алтернативните начини на мислене са изтикани в ъгъла.

  • Теорията за бюджетните съкращения - доказано грешна

    rogoff-imf

    Публикуваме тази новина, която макар и от април 2013 г. е особено актуална и днес, в контекста на предстоящия Бюджет 2014. Тя за пореден път доказва фалшивостта на икономическата "наука", която доминира всички сфери на живота ни и има претенции за научна обоснованост. В действителност обаче тя не представлява нищо повече от фундаменталистка идеология - идеологията на пазарната икономика - не по-различна от останалите видове религиозен фанатизъм. Както ще видите по-долу в новината, при доказване на очевидната им грешка, авторите на теорията Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф заявяват, че изводите им са вярни въпреки липсата на доказателства в подкрепа на тезата им. Как точно изводи, базирани на доказано грешни данни, анализи и изследвания могат да бъдат вярни?

    Как един студент победи в спор видни икономисти по въпроса с дълговете. Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф са допуснали груби грешки при изчисляването на широко цитираното им изследване от 2010 г.

  • "Новата" икономическа наука - още по-лоша (Лора Рем)

    behavioral economics

    Дисциплина, вдъхновена от поведенческата психология

    Дълго време класическите икономисти изработваха моделите си, сякаш хората са сметачни машини. Това доведе до провал. Вдъхновена от психологията, т. нар. поведенческа икономика изучава реакциите и решенията ни, с цел да ги предвиди и повлияе с умело насърчение. Едно леко "подбутване" било достатъчно, за да бъдат вкарани в правия път работниците и потребителите.

    ДОМИНИРАЩАТА икономическа теория, наречена "неокласическа", преживява трудни дни. Излязоха наяве не само кръвосмесителните връзки на корифеите ѝ с финансовите институции [1], но и отговорността им за последната криза. Неоспоримите специалисти по тази дисциплина имаха навика да обясняват, че саморегулацията доказва своята правота чрез съвършената ефективност на пазара, която пък произтича от строгата рационалност на действащите лица. Приказка за послушни деца, опровергана от финансовата криза.

  • Отвъд мораториума за земята (Петър Пиперков)

    peter

    През 1855 г. вождът на индианското племе Дувамиш – Сиатъл – пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава:

    "Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?... Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!... Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него! Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си... Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!... Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ, задушени от мръсотията си... Тогава ще попитаме: 'Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна!' И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване!"

    Да напишеш анализ на случващото се в българското обществено пространство след тези думи на вожда Сиатъл е трудно... И натъжаващо, защото в действителност цялата тема за пореден път бе рамкирана в логиката на капитализма и експлоатацията на природата от човека с характерния отенък на сблъсък на национални принадлежности и техните права в рамките на пазара и държавата.

  • Кризата на представителството и празните личности (Нозоми Хайасе)

    nozomi hayase

    Как американците изгубиха допир с реалността? Какво ги направи толкова уязвими за манипулация и политическа и медийна дезинформация? Без съмнение, корпоративните медии изиграха голяма роля в контролирането на възприятията, и пак има нещо по-дълбоко в цялата работа. Основната причина за пасивността и апатията на масите може да бъде по-добре разбрана след поглед върху конкретна конфигурация на Аз-а, която се появява в западната история.

    В Конструиране на Аз-а, конструиране на Америка, психоаналитикът Филип Къшман анализира как в периода след ВСВ (1) в САЩ, модерната индустриализация пречупи традиционните социални връзки и реструктурира реалността на общността. От това, твърди той, се появи специфична конфигурация на Аз-а. Къшман я нарича "празният Аз" – "ограниченият, властнически Аз" – и описва как този празен Аз "има специфични психологически ограничения, чувство за лично представителство, което се намира вътре, и желание да манипулира външния свят в полза на собствения си интерес" (2). Къшман допълнително характеризира този празен Аз като такъв, който "преживява значително отсъствие на общностност, традиции и споделени значения – Аз, който преживява тези социални липси и техните последствия за "вътрешността" като липса на лична убеденост и стойност; същност, която олицетворява отсъствията, самотата и разочарованията на живота като хроничен, недиференциран, емоционален глад.

  • Ирландия след строителния бум

    irlandiq sled stroitelniq bum

    В последните години доста официални и неофициални ирландски медии и интернет-блогове пишат за последиците от строителния бум в република Ирландия. Надуването на строителния "балон" започна през 2001-2002 г., достигна връхната си точка през 2006 г. и, разбира се, се спука с идването на Глобалната икономическа криза през 2008 г. Днес водещата новина е, че миналата година ирландското правителство одобри нов Устройствен план, който предвижда разрушаването на 200 квартала ново строителство, в които има недовършени сгради, и възстановяването на освободените терени като земеделска земя.

    За какво става въпрос всъщност?

  • Натрупване чрез отнемане на собственост (Дейвид Харви)

    Натрупване чрез отнемане на собственост (Дейвид Харви)

    Най-същественото постижение на неолиберализацията беше да преразпредели, вместо да създаде богатства и доходи. На много места дадох описание на основният механизъм, чрез който това бива постигнато, като нарекох механизма „натрупване чрез отнемане на собственост”.

    Натрупването чрез отнемане на собственост има четири основни компонента:

    1. Приватизация и превръщане на всичко в стока. Корпоратизирането, превръщането  в стока и приватизацията на това, което досега е било обществена собственост, е важна черта на неолибералния проект. Неговата основна цел е да отвори нови полета за натрупване на капитал в области, които до сега са били приемани като непопадащи в обхвата на алгебрата на доходността. Обществени услуги от всякакъв вид (вода, телекомуникации, транспорт), обществени придобивки (социални жилища, образование, здравеопазване, пенсии), обществени институции (университети, изследователски лаборатории, затвори) и дори военното дело (илюстрирано от „армията” от частни подизпълнители, които действат успоредно с въоръжените сили в Ирак) – всички те бяха приватизирани до някаква степен в целият капиталистически свят и дори отвъд него (например в Китай).

  • Фантазии за свободен пазар: Капитализмът в истинския свят. Част 2 (Ноам Чомски)

    Какво можем да кажем за приватизацията?

    Отново, ефектите от нея са очевидни. Например при последното икономическо чудо в Мексико приватизацията както винаги означаваше предаването на публични активи в ръцете на приятели на президента или на други богати хора или международни инвеститори за стотинки от истинската им цена. В действителност броят на милиардерите в Мексико по време на икономическото чудо се увеличи много, по-бързо от процента на хората, живеещи в крайна бедност. Оказа се, че някои са много добре, но населението като цяло – не особено. За населението това беше истинска катастрофа, дори и преди колапса. Това е приватизацията. А що се отнася до правата върху собственост, увеличаването на правата върху частната собственост?

  • Безкрайният капитал – задънената улица на капитализма (Максим Проданов)

    След икономическата криза от 2008 г., идеолозите на "свободния пазар" започнаха да използват същото извинение, което сме чували много пъти от идеолозите на комунизма след разпадането на СССР – че случилото се на практика всъщност не отговаря на замисъла; че това не е "истински" комунизъм/капитализъм. Но докато има вярващи, не е трудно да се съживи умираща идеология. Намираш изкупителна жертва, която да поеме вината за всичко, даваш честна дума, че следващия път нещата ще са различни и системата отново става обещаваща.

  • Фантазии за свободен пазар: Капитализмът в истинския свят. Част 1 (Ноам Чомски)

    За онези, които се интересуват от действителността, един поглед върху истинската история предполага някои корекции – модификация на теорията за свободния пазар към нещо, което бихме могли да наречем "теорията за свободния пазар в истинския свят". Онази, която не се рецитира, а се прилага в действителността.

    Принципът на тази теория за свободния пазар е следния: свободните пазари са чудесни за вас, но не и за мен. Това е почти универсално. И така вие – независимо кой сте – трябва да се научите на отговорност, да станете обект на пазарна дисциплина, това е добре за вас, това е трудна любов и т.н., и т.н. Но аз имам нужда от бавачката Държава, която да ме пази от пазарната дисциплина, така че да имам възможност да се удивлявам на чудесата на свободния пазар, докато съм доволно субсидиран и защитен от всички останали чрез бавачката Държава. И разбира се това трябва да е безрисково. И така, готов съм да трупам печалби, но не искам да поемам рискове. Ако нещо се обърка, вие ще ме спасите.

  • Кризите на капитализма (Дейвид Харви)

    Кризите на капитализма (Дейвид Харви)

    Настоящият текст е транскрипция на лекцията на Дейвид Харви, направена на 26 април 2010 г. на конференцията на "Кралската общност за насърчаване на изкуството, производството и търговията (RSA) в Лондон, Великобритания.

    Преминаваме през криза, за която се дават всякакви обяснения и е интересно да разгледаме различните жанрове.

    Според един от тях всичко се дължи на човешката слабост. Алън Грийнспан се оправда, че "това е човешката природа, срещу която не можем да направим нищо." Съществува цяла вселена от обяснения, според които виновните са хищническите инстинкти, инстинктите за доминация, илюзиите на инвеститорите, алчността и т.н. Това е доста дискутирано, защото колкото повече научаваме за всекидневните практики на Уолстрийт, толкова по-ясно ни става, че в това обяснение има голяма доза истина.

  • Глад и гняв [bg, YouTube]

    Гладът в света вече не е временен проблем, а структурна световна хранителна криза. Тя е резултат от дългогодишното развитие, имащо за цел благосъстоянието на развитите държави. Филмът описва механизмите на световната икономика, които спират развитието на бедните страни като Египет, Бангладеш, Еквадор.

  • Пост-аутистичното икономическо движение (Едуард Фулбрук)

    През юни 2000 г. във Франция група студенти по икономика публикуваха в интернет петиция, протестирайки срещу:

    • липсата на реализъм в обучението по икономика;
    • "неконтролируемото използване" и третиране на математиката като "цел сама по себе си" в икономиката, което води до превръщането на икономиката в "аутистична наука", изгубена в "измислени светове";
    • репресивното доминиране на неокласическата теория и подходите, произхождащи от нея в университетските курсове по икономика;
    • догматичният стил на обучение по икономика, който не оставя място за критично и задълбочено мислене.

    Петицията на френските студенти настояваше за:

    • включване на емпиричните и конкретните икономически реалности;
    • поставянето на науката пред сциентизмът;
    • плурализъм в подходите, адаптиран към комплексността на икономическите обекти и неопределеността, обкръжаваща повечето от големите въпроси в икономиката;
    • иницииране на реформи от страна на техните преподаватели за спасяване на икономиката от аутистичното и социално безотговорното ѝ състояние.

    Петицията на студентите имаше голяма тежест, тъй като авторите и първите подписали бяха свързани с френската университетска система "Гранд екол", чиито огромен академичен престиж и селективност превъзхожда всички останали висши учебни заведения във Франция. Никой не смееше да каже, че тези студенти, върхът на сладоледа, се противопоставят на формалисткия подход в икономиката, тъй като той е твърде труден за тях. По този начин още от самото начало защитниците на статуквото бяха лишени от любимите им аргументи.

    Междувременно някой преподаватели по икономика във Франция отговориха със своя собствена петиция, подкрепяйки исканията на студентите, добавяйки още към анализа им и оплаквайки култа към сциентизма, в каквото се е принизила икономиката. Петицията на преподавателите също така призоваваше за стартирането на публичен дебат за състоянието на икономиката и преподаването ѝ.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop