Сапатисти

  • Отвъд идеологията: преосмисляйки контекстуалността (Явор Тарински)

    yavor-tarinski

    Ние биваме определяни от контекста, в който живеем,
    но сме също и създатели на нашите
    политически и социални конструкции
    и можем да ги променяме, ако решим.
    [1]
    Мери Диец

    В дебата [2] между Симон Спрингър и Дейвид Харви за това каква идеологическа рамка да приеме радикалната география, предложението на Харви да оставим радикалната география свободна от какъвто и да е конкретен "изъм"изглежда много смислено. И, въпреки че техните полемични текстове обсъждат, на пръв поглед, въпроса с радикалната география, по мое мнение, те имат и по-широко значение за ролята на идеологията в проекта за социално освобождение и еманципация. С малки изключения, предложението за освобождаване от идеологиите изглежда силно пренебрегвано от движенията за социална еманципация, а според мен това е голяма грешка, ако искаме наистина да ангажираме повече хора в тях и да действаме конструктивно.

  • Кафене 26А: срещу капитализма с чаша чай (Йорис Леверинк)

    kolektif26a-logo.jpg

    В консумеристкия рай на централен Истанбул Колектив 26А дава искрица надежда, че все още има алтернатива на капиталистическото общество.

    Един „лотус в калта“. Това е образът, който идва на ум, когато Йозлем посещава Кафене 26А на площад Таксим за първи път. Сравнението звучи по-вярно сега, отколкото когато и да е, в този студен и сив януарски следобед със силен дъжд, превръщащ улиците в стремглаво леещи се реки, докато ние се наслаждаваме на нашия горещ чай в топлия и уютен интериор на скорошно реновираното Кафене Кадикьой на 26А.

  • От Чиапас до Рожава: моретата ни разделят, автономията ни свърза (Петър Станчев)

    zapatista-girl-thumb.jpg

    Въпреки, че ги делят континенти, борбите на кюрдите и сапатистите споделят сходна цел: да се противопоставят на капитализма, да освободят жените и да изградят автономия.

    Властта в хората може да бъде приложена на практика, единствено когато властта, упражнявана от социалните елити, премине в народа. ― Мъри Букчин, Post-Scarcity Anarchism

    Само преди шест месеца, съвсем малко хора бяха чували за Кобани. Но когато Ислямска държава (ИД) започна безсмислената си атака над града през септември 2014 г., малката кюрдска крепост бързо стана важна точка в борбата срещу религиозния екстремизъм. В месеците, които последваха, Кобани се превърна в интернационален символ на съпротива, сравняван както с Барселона, така и със Сталинград заради тяхната роля като бастиони срещу фашизма.

  • Да посетиш сапатистката общност Овентик (Том Мъри)

    zapatista-snail-small.jpg

    През миналия ноември взех участие в езиково училище в Овентик, Чиапас за една седмица [1]. Прекарах седмицата, живеейки и учейки с двама другари от САЩ – Лайла, татуистка и социалистка/феминистка от Мемфис, и Майкъл, активист за жилищните права от Балтимор – покрай широката сапатистка общност Овентик. Нашите "екскурзоводи" за седмицата бяха съседите ни – Наталио и Палома, както и Стефани (който учеше за учител) и Ефрейн (лингвист, философ и педагог). Те бяха хората, с които се срещахме и разговаряхме всеки ден. Това, което следва са някои разсъждения, записвани по пътя.

  • Джон Холоуей: 'пропукай капитализма' или 'вземи властта'

    JohnHolloway.jpg

    Във времена на възход на левите партии в Испания и Гърция, Джон Холоуей обръща поглед към влиятелната си теза от 2002 г.: можем ли да променим света без да вземаме властта?

    През 2002 г. Джон Холоуей издава забележителна книга – "Промени света без да вземеш властта" [1]. Вдъхновен от "Ya basta!" ("Стига!") на сапатистите, от движението от 2001-2002 г. в Аржентина и от анти-глобалисткото движение, Холоуей поставя следната хипотеза: кошмарът на авторитарния комунизъм не опровергава идеята за революция или трансформация, а само идеята за революцията чрез вземане на властта и за партията като най-добро практическо средство.

    Холоуей съзира друга концепция за социална промяна в тези движения, а в по-общ план и във всяка практика (независимо колко видима е тя), където съществува различна логика от тази на печалбата – логиката "пропукай капитализма" [2].

  • Сбогом, Субкоманданте!

    sub-galeano

    "Хей, много е тъмно, трябва ми светлина"

    След това той спря да говори и разпъна листата записки на масата. Светлините изгаснаха. В полумрака, осветен само от слабата светлина на камерата, той се изправи. Направи няколко крачки към задната част на подиума.

    Ходейки бавно, пресече прага.
    Слезе надолу по дървените стълби.
    И бавно се сля с тъмнината.
    И престана да съществува.

  • Венецуела, Украйна, а чухте ли за Мексико!?

    bjtdxgscyaasnea

    Разбира се, че не сте чули. Панорамата на солидарността се изгражда на базата на твърдата убеденост в равнопоставеността и равнозначимостта на човешкото достойнство където и когато и да е по света. Тя е продукт на осмисляне на глобалните процеси, създаващи условията за бедност, война, расизъм, неоколониализъм и противпоставянето на тях в името на това, което в България носи пейоративна конотация – Утопия. Оставяме утопията настрана, за да се върнем на особения тип български „интернационализъм“ (с дебели кавички), който е на мода напоследък. Хиляди българи, под централното дистанционно командване на комерсиалните медии, изведнъж се загрижиха за демокрацията и просперитета на далечни от тях страни, за които най-вероятно знаят, колкото знаят и за нанотехнологиите или епоса на „Попол Вух“. С други думи – нищо.

    / На снимката в ляво: Хуан Карлос Гомез Силвано е друг сапатистки организатор, убит през март от същата групировка, извършила атаката над “Реалността”. /

  • Свободата според сапатистите. Част 4 (Петър Станчев)

    Свободата според сапатистите. Част 3 (Петър Станчев)

    Представяме Ви четвъртата част от вдъхновяващия разказ-пътепис на нашия приятел и съучастник Петър Станчев, който имаше прекрасната възможност да участва в сапатисткото училище в Чиапас през декември 2013 г. Част 1, Част 2, Част 3

    Свободен народ и звездите на 500 години съпротива

    Падна ми се да отида в общността „Свободен народ“. Приготвих раницата си и заедно с пазителя ми седнахме, за да изчакаме да ни извикат, докато площадът на каракола се изпълни с камиони. Армандо говори езика чол и щяхме да бъдем изпратени в общност чол, където освен всичко друго, той щеше да бъде и мой преводач, защото много от жителите на общностите не говорят испански. „Свободен народ, всички за Свободен народ могат да започнат да се качват на камионите“, изкънтяха високоговорителите.

  • Свободата според сапатистите. Част 3 (Петър Станчев)

    Свободата според сапатистите. Част 3 (Петър Станчев)

    Представяме Ви третата част от вдъхновяващия разказ-пътепис на нашия приятел и съучастник Петър Станчев, който имаше прекрасната възможност да участва в сапатисткото училище в Чиапас през декември 2013 г. Част първа от разказа му можете да прочетете тук, а втората - тук.

    Класове в джунглата – урок първи – автономия, свобода и еманципация

    „Казват, че паметта е най-силна и голяма сред малките хора и е най-трудно да я откриеш сред големците. Затова казват, че мъжете и жените се смаляват, остарявайки. Казват още, че това е, за да блести повече паметта. Казват и че това е работата на най-старите сред старите – да опазват паметта. Казват и че достойнството не е нищо повече от памет, която е жива. Казват.“

    Из „Старият Антонио“ – Субкоманданте Маркос

    Денят започва с кукуригането на петли и рев на маймуни в обикалящата ни джунгла. Събуждам се и отивам до тоалетната, докато пазителят ми продължава да хърка на пода на сцената, където спим няколко десетки мъже. За пръв път успявам да огледам каракола, който се оказва доста по-просторен, отколкото съм очаквал.

  • Свободата според сапатистите. Част 2 (Петър Станчев)

    Свободата според сапатистите. Част 2 (Петър Санчес)

    Продължаваме публикуването на вдъхновяващия разказ-пътепис на нашия приятел и съучастник Петър Станчев, който имаше прекрасната възможност да участва в сапатисткото училище в Чиапас през декември 2013 г. Част първа от разказа му можете да прочетете тук.

    Към „реалността“

    „Казват хората с не много мъдрост, че нощта крие много и големи опасности, че нощта е пещера на крадци, място на сенки и страхове. Така говорят хората, които не знаят. Ти обаче трябва да знаеш, че лошото днес не се разхожда скрито зад черните одежди на нощта. Лошото се разхожда под открито небе и в ясен ден ненаказуемо. Населило се е в дворците на властта, притежава фабрики, банки и големи бизнеси, облича се в дрехи на сенатори и депутати...“

    Из „Старият Антонио“ – Субкоманданте Маркос

  • Свободата според сапатистите. Част 1 (Петър Станчев)

    Свободата според сапатистите. Част 1 (Петър Санчес)

    Уроци по автономия в Лакандонската джунгла, 20 години по-късно

    „Борбата, казваше старият Антонио, е като спирала. Може да започне във всяка една точка, но започне ли, никога не приключва“

    Из „Старият Антонио“ – Субкоманданте Маркос

    Когато в нощта на 31 декември 1993 г. войниците на EZLN [1] заемат позиции в готовност да завземат няколко от големите градове в най-южния мексикански щат Чиапас, аз от позицията на скромните си тогава 4 години не съм и предполагал, че 20 години по-късно същата революция ще изиграе централна роля в живота ми и ще се превърне в източник на вдъхновение и интерес, както нищо друго преди.

  • Свободата според сапатистите: скайп конференция с Мексико

    Свободата според сапатистите: скайп конференция с Мексико

    Сряда, 29.01.2014, от 19:00 в "Аделанте" (София, ул. Гурко 27, сградата във вътрешния двор). Вход свободен.

    Събитието ще започне с прожекция на късометражния филм „Сапатисти: 20 години от въстанието” (10мин.)

    20 години след сапатисткото въстание, което разтърси света в началото на 1994, коренното население на най-южния мексикански щат Чиапас ни покани, за да демонстрира как работи едно общество, организирано на принципите на пряката демокрация, солидарността, кооперативното управление на ресурсите.

    Сапатистките бунтовници отбелязаха 20 години от 1 януари 1994 с празненства и новата си инициатива – малкото сапатистко училище, на което бяха поканени активисти от Мексико и целия свят.

    Български активист прекара две седмици с бунтовниците, посещавайки техните автономни общности, училища, клиники и административни центрове. В пряка връзка с Мексико ще имаме възможността да чуем неговия разказ, описващ успехите на сапатисткото движение в организацията на автономно правителство, здравеопазване, образование, информационни служби, както и в еманципацията на жените в региона.

    А след лекцията ще има отворена дискусия, в която всеки ще може да зададе въпрос и да участва с мнение.

    Събитието във Фейсбук

  • Движението "Окупирай", сапатистите и генералните асамблеи. Част 2

    Консултите

    [КЪМ ЧАСТ ПЪРВА]През юни 1994 „Втората декларация от Лакандонската джунгла“ (тези декларации са ключови политически изявления) се съгласи да пристъпи към разговори. Тя обяснява, че „EZLN, по демократичен начин без въоръжени прецеденти, се е консултирала с компонентните си части относно това дали да подпише мирното споразумение, предложено от федералното правителство. Местните начала на EZLN, виждайки че основните искания за демокрация, свобода и справедливост все още не бяха задоволени, решиха против  подписването на предложението на правителството.“ [20]

    Как се осъществяват подобни консултации? Друго комюнике от същия период обяснява процесът на консултиране:

  • Да живее Mексико! [bg, YouTube]

    1 януари 2006: хиляди местни сапатисти се подготвят да кажат сбогом на техния говорител Субкоманданте Маркос. Неговата мисия: да пътува из страната през следващите шест месеца, за да научи за съпротивата на мексиканските мъже и жени, които се борят за едно по-добро бъдеще. Така започва едно пътешествие, което цели да достигне границата със САЩ, в другия край на страната...

  • Движението "Окупирай", сапатистите и генералните асамблеи. Част 1

    Генералните асамблеи (или общите събрания) на движението „Окупирай” представялват глобален опит в пряката демокрация. Този модел обаче не идва от нищото – сред различните източници на вдъхновение е и сапатиският бунт в Южно Мексико, който навлиза в своята 18-та година. Вече над две десетилетия стотици бунтовни общности в Чиапас са използват модела на генералните асамблеи за вземане на решения относно всички аспекти на живота в освободените зони. Въпреки различните условия, пред които са изправени повечето от лагерите на движението „Окупирай” (т.е. намиращи се в градска среда), все пак има много неща, които може да бъдат научени от опита на сапатистите.

    Този текст е написан за ирландската грипа за подкрепа на сапатистите от член на Движението за работническа солидарност (Workers Solidarity Movement,WSM) няколко години след началото на бунта и изследва в детайли как се организират сапатистите, пред какви проблеми са се изправили и как са ги разрешили. Текстът също така разглежда и историята на генералните асамблеи и пряката демокрация както в Мексико, така и по света.

  • Бунтът на достойнството (Джон Холоуей) – Част 2

    Бунтът на достойнството (Джон Холоуей) – Част 2

    Към част 1

    V. Достойнствата обединяват.

    Сапатистите се надигнаха в първия ден на 1994-та година, за да променят Мексико и да създадат света наново.Тяхната база беше в Лакандонската джунгла, далеч от всякакъв важен градски център. Те не бяха част от някаква интернационална или дори национална организация.60 От декларацията за прекратяване на огъня на 12-ти януари, 1994-та, те останаха физически заградени в Лакандонската джунгла.

    Откъснати в джунглата, как можеха EZLN да трансформират Мексико, или да променят света? Сами можеха да направят съвсем малко за промяна на света или дори да успеят да защитят себе си. „Не ни оставяйте сами” (“no nos dejen solos”) беше често повтарян призив по време на първите месеци от прекратяването на огъня. Ефективността на EZLN зависеше (и зависи) неизбежно от тяхната способност да пробият загражденията и превъзмогнат своята изолираност. Бунтът на достойнството взима своята сила от обединяването на достойнства.

  • Бунтът на достойнството (Джон Холоуей) – Част 1

    I. Достойнството се надигна в първия ден на януари, 1994 година.

    "Достатъчно" (¡Ya Basta!), заявено от сапатистите в първия ден на 1994-та, беше вик на достойнство. Когато в същия ден те окупираха Сан Кристобал де лас Касас и шест други града в Чиапас, вятърът, който повяха по света, "този вятър отдолу, вятърът на въстанието, вятърът на достойнството", носеше "надежда за превръщането на достойнството и въстанието в свобода и достойнство".1 Когато вятърът утихне, "когато бурята свърши, когато дъждът и огънят оставят земята в мир отново, светът няма вече да бъде същия, а нещо по-добро"2

  • Сапатисти [bg, Vimeo]

    С изключителен достъп и интервюта с Подкомендант Маркос, Ноам Чомски, Зак де ла Роча (Rage Аgainst Тhe Мachine) и други, филмът "Сапатисти" е определящ поглед към Сапатисткото въстание, историческите му корени и уроците му за настоящето и бъдещето.
  • Живот след расизма? (Джъстин Подур)

    Тежестта на Историята

    Америките са построени чрез убиването на местните обитатели на земята и чрез "внасянето" на роби от Африка, които да обработват тази земя. Тази история е на 510 години. Причината, поради която има расизъм в Америките и това, което наричаме "бяло превъзходство" в Северна Америка, е, че тежестта на тази история никога не е била снета от плещите на тези, които са били принудени да я изтърпяват.

  • Автономната политика и нейните проблеми (Езикиъл Адамовски)

    Целта на моята статия е да представи някои хипотези относно стратегията на анти-капиталистическите еманципиращи движения. Идеята е да се преосмислят условията за ефективна политика, с капацитет за радикална промяна на обществото, в което живеем. Въпреки че нямам пространство за анализ на конкретни случаи, този размисъл не е чисто "теоретично" упражнение, а напротив, произлиза от наблюдението на група движения, в които имах възможността да участвам - движението на съседските (комунални) събрания в Аржентина, някои от процесите на Световния социален форум, както и други глобални мрежи - или такива, които следях отблизо през последните години - движението на безработните в Аржентина ("пикетеро"), както и Сапатистите в Мексико. По отношение на тяхната стратегия, настоящите еманципиращи движения се намират в две противоположни ситуации (донякъде схематично казано).

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop