работническо самоуправление

  • Социални и екологични измерения на рекуперацията на фабрики (Явор Тарински)

    qvor.jpg

    Мнозина все още твърдят, че рекуперацията на работни места не е алтернатива на капитализма. И може би, сама по себе си, не е. […] Но също така тя се простира отвъд това: същите тези работници, вместо да се чувстват депресирани и със смачкано достойнство, проправят път за други да поемат контрола върху собствения си живот.

    Марина Ситрин

    От много години насам фабриката е измежду основните символи, които са особено скъпи на революционерите от най-различни радикални политически традиции. От началото на Индустриалната революция до наши дни, тя заема особено място във въображението на социалните движения по целия свят. С кризите, провокирани от нестабилността на капитализма и държавната централизация, работниците понякога прибягват до рекуперирането на работните си места. Това дава надежда, но също така повдига въпроси относно връзката на фабриките с широката общественост и дори с природата.

  • Кой и защо се противопоставя на самоуправлението? (Костас Харитакис)

    images/Resized/maxresdefault.jpg

    Вио.Ме. е фабрика за строителни материали в Солун, Гърция, изоставена от собствениците. На обща асамблея работниците, неполучавали заплати от май 2011 г., решават да я окупират и да започнат производство сами. Така на 12.02.2013 г. Вио.Ме. започва производство под пряко-демократичен работнически контрол. Тук може да намерите повече информация, както и кратък документален филм за Вио.Ме.

    Начинанието на самоуправляващата се Вио.Ме. се оказа изправено не само срещу "естествените" врагове на самоуправлението, т.е. шефовете и държавата, но също и срещу комунистически и анти-капиталистически сили от ляво, включително и анархисткото движение. Въпреки различията помежду им, изглежда тези сили са съгласни с факта, че в условията на капитализъм, самоуправлението не може да бъде нищо друго освен "самоексплоатация" от страна на работниците, форма на "колективен капитализъм". Следователно, оставяйки настрана факта, че няма с какво да допринесе за социалното освобождение, самоуправлението – което е по-лошото – "освобождава" капитализма от отговорността му да отваря работни места и да се грижи за всички работници. Според друга версия на тези възгледи, въпреки че "добрите намерения" на такъв тип начинания са признати, те са обречени да управляват единствено своята мизерия и, в крайна сметка, да възпроизвеждат капитализма, освен ако не настъпи "централна" промяна чрез завземане на държавната власт.

  • Футболът като общо благо (Явор Тарински)

    football-yavor-tarinski.jpg

    Футболът разцъфна в гетата.
    Той не изискваше никакви пари и можеше
    да бъде игран единствено с желание.
    Едуардо Галеано

    През 1995 г. в книгата си Футбол под слънце и под сянка Едуардо Галеано посочва комерсиализацията на най-популярния в света спорт и неговото откъсване от "долу". В нея той казва, че "когато спортът се превърна в индустрия, красотата, която извираше от удоволствието от играта, бе откъсната от самите й корени. Професионалният футбол заклеймява всичко, което намира за безполезно, а безполезно означава непечелившо." И наистина, по време на последното световно първенство в Бразилия за пореден път видяхме съвременния футбол такъв какъвто е: механизъм за непрестанно натрупване на капитал, агресивен срещу тези на "дъното", които не могат да си позволят да участват в този празник на съвременната консуматорска култура. Днес той е превърнат в спектакъл, в още един продукт на рафтовете на глобалния "супермаркет", в който можем да участваме единствено като пасивни консуматори.

  • Кафене 26А: срещу капитализма с чаша чай (Йорис Леверинк)

    kolektif26a-logo.jpg

    В консумеристкия рай на централен Истанбул Колектив 26А дава искрица надежда, че все още има алтернатива на капиталистическото общество.

    Един „лотус в калта“. Това е образът, който идва на ум, когато Йозлем посещава Кафене 26А на площад Таксим за първи път. Сравнението звучи по-вярно сега, отколкото когато и да е, в този студен и сив януарски следобед със силен дъжд, превръщащ улиците в стремглаво леещи се реки, докато ние се наслаждаваме на нашия горещ чай в топлия и уютен интериор на скорошно реновираното Кафене Кадикьой на 26А.

  • Какво следва? Социалните движения в Гърция след СИРИЗА

    socialni-dvijeniya-gurciya-sled-syriza.jpg

    Ако искаме фундаментална промяна, трябва да вземем живота си в свои ръце
    Интервю с Явор и Данаи от „Алфа Капа“ [1].

    Какви са вашите опасения относно новото гръцко правителство – като участници в един антиавторитарен колектив?

    Данаи: За мен първият проблем със СИРИЗА е тяхното коалиране с АНЕЛ, една дясна популистка партия. Това не се случва за първи път в съвременната гръцка история. Нашите родители, баби и дядовци вече са ставали свидетели на такова нещо, но от ляворадикална гледна точка това е много обезпокояващо. На практика обаче нямаше друга партия, с която СИРИЗА да можеше да си сътрудничи по икономическите въпроси, а спечелиха изборите точно заради тях. Единствената друга лява партия в парламента е ККЕ – Гръцката комунистическа партия – които са поддръжници на Сталин...за бога, те наистина са фенове на Сталин.

    Явор: Аз не мисля, че това е толкова голям проблем. АНЕЛ е нова и популистка партия, с голяма склонност към конспиративните теории. Техният дискурс без съмнение е опасен, но не считам, че имат властта или опита, нужен им, за да го наложат наистина. Това, което е по-разочароващо за мен, е, че СИРИЗА изоставиха участието отдолу.

  • Солидарна икономика, креативна съпротива и пряка демокрация (Явор Тарински)

    snail

    Дълго време политическите движения държаха очите си затворени за разнообразните некапиталистически икономически реалности, функциониращи вътре в пукнатините на капитализма. Причината? Може би защото тези реалности бяха твърде заети със себе си и не промотираха съществуването си достатъчно, а може би защото активисткото въображение е приклещено в една статична/догматична представа за утопия, която вместо действие, поражда и насърчава радикална критика на всичко, което не се припокрива с нея.

    За обозначаване на тези алтернативни реалности днес се използва термина солидарна икономика, който цели да развие ''икономически'' структури, конкурентни на капиталистическите, които генерират и поддържат автономия в икономическия ни живот. Те съставляват посткапиталистически хоризонт от автономни общности, ''в които икономиката е върната на мястото си, т.е. да служи на човешкия живот, а не да бъде крайна цел'' [1]. Също така процесът на експериментиране в реално време, който солидарната икономика насърчава, ни позволява да развиваме по-ясна визия за институциите и техните функции в едно общество на участието и така да формулираме условията за преминаване от активна опозиция към оспорване на хегемонията на доминантния политически модел.

  • Футболът - на футболистите и феновете

    brazil2014-protests1.jpg

    По повод бунтовните събития около световното първенство в Бразилия публикуваме декларацията на футболистите, окупирали централата на Френската футболна федерация, по време на бунтове през май ’68 във Франция. Посланията за декомерсиализация на спорта и неговото съуправление от всички граждани, са по-актуални от всякога и предлагат много храна за размисъл за всички футболни фенове; за това как искаме да изглежда този спорт без да се превръща в развъдник на национализъм и оръжие на политически елити; за това, че освобождението на футбола от оковите на печалбарството и комерсиализацията може да бъде дело само на самите футболисти и фенове, в съдружие с всички останали, които се борят срещу експлоатацията в останалите сфери на съвременния живот.

  • Нека не живеем като роби! [bg, Vimeo и download]

    Lets-Not-Live-Like-Slaves

    Lets-Not-Live-Like-Slaves"Нека не живеем като роби!" е вдъхновяващ документален филм, показващ различните форми на съпротива на гръцкото общество. От масовите демонстрации и уличните сблъсъци с полицията, до пиратски радиа, кооперативи, самоорганизирани клиники и социални центрове, "Нека не живеем като роби!" разкрива мечтите и стремежите на потиснатите, отвъд кризата и насилственото обедняване.

    "Нека не живеем като роби!" е лозунг, изписан върху градските стени, върху билбордове, върху алтернативни вестници, звучащ в автономни пространства и медии... това е лозунгът, който гръцката съпротива отправя, ден след ден, и ни подканя да се присъединим!

    "Нека не живеем като роби!" е преди всичко призив за действие. Чрез него Янис Юлундас създаде филм, който разкрива креативните форми на съпротива и алтернативите, развиващи се в Гърция, за да ги покаже на света. Този филм предлага анализи и размисли, които водят до действие и транснационално обединение на борбите за свобода.

    Глътка свеж въздух, вдъхновение и утопии, извиращи от Егейско море.

    Времетраене – 89 мин. / Година – 2013 / Режисьор – Янис Юлундас

    Свали филма | Свали бг субтитри

     

  • Стремежът на бизнеса да асимилира човешката идентичност

    Стремежът на бизнеса да асимилира човешката идентичност (колектив Анепикера)

    Факт е, че работата на Запад през последните години се ориентира все повече към сферата на "услугите". Тъй като първичното и вторичното производство се случват основно в "третия" свят или от имигранти в западните страни [1], третичният сектор среща безпрецедентно развитие в западния свят. За някои от тези услуги, за които се предполага, че включват също и някакво ниво на "интелектуалност" (каквото и да означава това), вече не е достатъчно само механичното изпълнение на някои определени задачи - днес те се изпълняват от компютри. Точно обратното, от работника се иска да поема "инициативи", да бъде "креативен", да бъде "част от отбора". При редица задачи, чиито основен обект е контактът с клиента, работникът е "лицето на компанията", който трябва да се придържа към нейните "ценности" (например задължително усмихване и приветливо отношение).

  • Окупирана болница в Гърция под контрола на лекарите

    Окупирана болница в Гърция под контрола на лекарите

    Персоналът на многопрофилната болница в Килкис (Kilkis) реши да я окупира. Докторите, сестрите и останалата част от персонала, които взеха участие в генералната асамблея, решиха:

    Ние разбираме, че сегашните проблеми в националната здравна система и свързаните й организации не могат да бъдат решени с конкретни искания или с искания, засягащи нашите интереси, но взети без нас, след като тези проблеми са продукт на по-общите анти-социални политики на правителството и на глобалния неолиберализъм.

    Разбираме също, че и с издигането на такива искания просто ще вземем участие в играта на властимащите. Тези, които за да се справят с враговете си (тоест с хората) ги отслабват и разделят, като желаят чрез решенията си да предотвратят създаването на универсален труд и фронт в национален и глобален мащаб с общи искания за социални подобрения.

  • Един друг свят [bg, Vimeo]

    One Other World movie

    Отвъд реалността на безработицата, репресиите и страха съществува една друга реалност, основана на солидарност, сътрудничество, пряка демокрация и споделяне. Хиляди хора в цяла Гърция са взели живота си в собствените си ръце и са изградили един друг свят, отвъд кризата и капитализма, с креативност и въображение. Един друг свят вече съществува.

    В Гърция през последните години в отговор на продължаващата многопластова криза се създадоха множество движения и граждански инициативи, които целят да си възвърнат живота, общите блага, свободното креативно време и процеса на производство. Местни мрежи за обмен, които не използват пари, работнически и потребителски кооперативи, квартални асамблеи, пермакултура, колективи и еко-общности, банки за семена, социални центрове, квартални самоорганизирани паркове и овощни градини, алтернативни валути и банки за време. Всички те съставляват един многоцветен и разнообразен пъзел от алтернативи на настоящата система.

  • В Италия откриха магазин, в който може да не плащате с пари

    italiq-magazin-bez-pari

    Магазин “Портобело” в град Модена, в който не са необходими пари – наистина уникален проект. Програмата току-що стартира, но се ползва с огромна популярност.

    В този необичаен магазин не се пазарува с пари, нито с кредитни карти. Клиентите са така наречените “нови бедни”, както тук наричат хората, пострадали от кризата. Към тях се отнасят всички, чиито доходи са се съкратили с повече от 30%.

  • Визия за радикална промяна и за социална реализация

    Bulgarian social forum

    Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

    Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

    Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност, в чието създаване с текстове, коментари, аргументи и съображения участваха близо 200 души, както в онлайн версията на Форума, така и в асамблеите и работните групи на живо, допринасяйки към този експеримент по пряка демокрация.

    Тази публикация съдържа 3 различни документа:

    1. Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.
    2. Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.
    3. Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

    Прочети цялата публикация

  • Солидарна икономика. Оттук накъде? (Лен Кримерман)

    Солидарна икономика. Оттук накъде? (Лен Кримерман)
    „Ако искаш да промениш света трябва да се сдобиеш с власт” (Тарик Али)
    „Ако искаш да промениш света, трябва да промениш себе си така, че да преосмислиш властта” (анонимен автор)

    „Мейнстрийм икономиката” се върти на пълни обороти, съществува ли обаче алтернатива?

    През 80те години на 20 век Маргарет Тачър обявява своята прочута доктрина „Няма алтернатива” (TINA - There is No Alternative – няма алтернатива; бел. пр.). Две десетилетия по-късно, насред катастрофалния глобален крах на привилегированата икономическа система на транснационален, корпоративен капитализъм, отприщен от тази доктрина, тя е добила ново и още по-мрачно тълкувание. Защото днес, повече от всякога, поне доколкото се сещам аз, този крах е не само вероломен, но и широко признат.

  • Технологиите на новото общество (Никос Раптис)

    През 1829 г. в поредица от лекции в Харвард доктор Джейкъб Бигълоу отбелязва:

    Вероятно никога не е имало епоха, през която практическите приложения на науката да са въвличали такава голяма доза талант и инициатива от обществото както през настоящата. За да обединя различните тематики, принадлежащи към едно такова начинание, съм използвал общото наименование "технология“ – достатъчно изразителна дума, която се среща и в някои по-стари речници… Чрез това наименование е направен опит да се назоват… принципите, процесите и номенклатурите на някои по-характерни занаяти, особено онези, включващи приложението на науката... [1]
  • Въведение в Солидарната икономика (Явор Тарински)

    Въведение в Солидарната икономика (Явор Тарински)

    Солидарната икономика е алтернативна икономическа и социална форма, извън държавните и корпоративните структури, която се основава на човечни принципи, като взаимопомощ и солидарност, вместо на конкуренция и алчност. Този вид икономика цели задоволяването на нуждите на всички без експлоатация и разширява възможностите за участие на тези, които нямат средства да участват в стандартния пазар. Солидарната икономика не зависи от оцеляването на най-силния, а насърчава устойчивостта на хората и природата. Тя се състои от колективни процеси, в които участват всички, ангажирани и засегнати в такъв тип икономически взаимоотношения.

    Основна характеристика на солидарната икономика е нейната хоризонталност и съзнателна липса на йерархия. Това е в основата на хармоничния и човечен облик на този икономически тип. Основните ценности на Солидарната икономика, като уважение, сътрудничество, автономия и пряка демокрация са залегнали във всяка стъпка от икономическата верига: производство, обмяна и потребление.

  • ВИО.МЕ. Те не могат? Ние можем! [bg, Vimeo]

    В този кратък документален филм работници от фабриката ВИО.МЕ. (Солун, Гърция) разказват за това как са я окупирали и я управляват като работнически кооператив в отговор на кризата.

    Сайт на ВИО.МЕ. | Окупирай работното си място (документален филм) | Пряка демокрация на работното място (Акива Орр)

  • Oкупирай бъдещето: решения за капиталистическата криза [bg, YouTube]

    Oкупирай бъдещето: решения за капиталистическата криза / Occupying Our Future: Solutions to Capitalist Crisis (2012)

    Ричард Улф предлага завладяващ нов манифест за една демократична алтернатива на капитализма, основаваща се на работническо самоуправление в производството. Решението изисква създаването и прилагането на истинска икономическа демокрация, която да послужи като основа за истинската политическа демокрация.
    Ричард Улф е автор на публикуваните наскоро книги „Демокрация на работното място: Кооперативни решения на капиталистическите кризи“ и „Залезът на капитализма: Световната икономическа криза. Какво можем да направим“.
    Запис от 27 март 2012 в Колумбийския колеж, Чикаго.

  • Окупирай работното си място [bg, YouTube]

    Как можем да излезем от кризата? И има ли начин да предотвратим бъдещите кризи на капитализма? Филм с различни идеи за промяна на днешния начин на производство. С участието на Ричард Улф, Ноам Чомски, Майкъл Мур, Гер Алперович и др.

    Всички въпроси на всяко работно място трябва да се решават от всички работещи там. Всеки работник трябва да има правото да предлага, дебатира и решава по всеки въпрос на работното му място. Това ще направи работата далеч по-удовлетворителна и ефективна. Ако се наложи работниците да избират експерти, които да решават технически въпроси,това трябва да става чрез жребий и работниците винаги да имат право да ги отзовават по всяко време.

  • ФАСИНПАТ – Фабрика без собственик [bg, YouTube]

    ПРЕПОРЪЧВАМЕ ТОЗИ ФИЛМ НА ВСИЧКИ, ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ ОТ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ. ТУК МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО В ДЕЙСТВИЕ.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop