общи блага

  • Демократична енергия и климатични промени (Явор Тарински)

    qvor.jpg

    Размисли върху книгата "Това променя всичко" на Наоми Клайн

    Днес човекът е все още, и дори повече отвсякога, най-големият враг на човека не само защото продължава, както винаги, да се отдава на избиването на своя собствен вид, но също и защото реже клона, на който седи: околната среда.
    Корнелиус Касториадис[1]

    Климатичните промени, породени от човешка дейност, си пробиват път към центъра на обществените дебати. И това не би трябвало да ни изненадва, тъй като кризата, която ще създадат, е в мащаби, в пъти по-големи от която и да е икономическа или бежанска криза, позната ни до момента. Ако такава криза настъпи, е възможно тя да промени изцяло лицето на планетата, правейки я необитаема както за човека, така и за повечето животински видове. Това придава нова тежест и значение на дебата за това как ще продължим развитието на нашето общество, без да застрашаваме собственото си оцеляване.

  • Общите блага като парадигма отвъд държавата и капитала (Явор Тарински)

    yavor-tarinski

    Хората наричали общи блага тези части от околната среда, за които приет закон изисквал специфични форми на общностно уважение. Наричали общи блага тази част от околната среда, която се намирала отвъд техния дом и собственост, но към която предявявали претенции за употреба, не за да произвеждат стоки, а за да осигуряват прехраната на своето домакинство.
    Иван Илич [1]

    Въведение

    В книгата си Икономически ред и религия(1945) Франк Х. Найт и Томас Х. Мириам твърдят, че социалният живот в голяма група, с изцяло обща собственост, е невъзможен.[2] В същия дух Уилям Ф. Лойд и по-късно Гарет Хардин развиват нео-малтусианския[3] термин "трагедията на общите блага" [4], твърдейки, че индивидите, действащи независимо и рационално според своя личен интерес, се държат по начин, противоположен на интересите на цялата група, като изчерпват някои общи ресурси. От тогава насам тезата, че хората са неспособни да управляват колективно, без контрол и надзор от институции и власти, откъснати от обществото, успешно се е загнездила в общественото въображаемо.

  • Възвръщане на градското пространство (Явор Тарински)

    yavor-tarinski

    Промени живота! Промени обществото! Тези идеи губят напълно
    своето значение без създаване на подходящо пространство.

    Хенри Лефевр [1]

    Днес значението на града се увеличава, тъй като за пръв път в човешката история по-голямата част от населението живее в градски пространства и икономическата му роля достига нови върхове. По думите на Антонио Негри: " градът, сам по себе си, е източник на производство: организираната, населена и изменена територия се е превърнала в производствен елемент, точно както някога бе обработваемата земя. Все повече жителят на метрополиса е истинския център на света... "[2]. За това градът все по-често бива вместван в дебатите около политически, икономически, социални и други стратегии за бъдещето.

  • Ограждането на общите земи в Англия и началото на капитализма (Иън МакКай)

    iain-mckay-thumb.jpg

    Това е превод на статия, която кратко и ясно разказва за процеса, който поставя началото на капитализма – движението за ограждане, или както е по-модерно да се казва „приватизиране“, на общите земи в Англия от земевладелци и аристокрация, подпомагани от държавата. Статията прави чудесен и задълбочен анализ също и на последствията от ограждането на общите земи, които последствия създават капитализма, в който живеем, трудим се и страдаме и днес. Екипът предлага тази статия поради краткия и ясен начин, по който се излага една тема, която не е много позната на широката българска публика и също поради кристалната яснота на изводите, които авторите на статията правят. Тя не се ограничава само до исторически разказ, анализите на авторите дават чудесни посоки за размисъл. Статията е взета от сборникът „AnAnarchistFAQ“, сборник състоящ се от 4180 страници, написан от колектив от автори. Оригиналното заглавие на статията е „Какви други форми взема държавната намеса във създаването на капитализма?“. Разбира се, тази тема е застъпена, авторите ясно показват, че без държавната помощ капитализмът не би пуснал корени и не би се задържал на сцената на историята. Статията, разбира се, е част от контекст, но и достатъчно самостоятелна, за да може да бъде четена отделно. Наистина, капитализмът е такава експанзивна и стремяща се да обхване всички и всичко система, че днес цялата планета живее и страда в нея, тя наистина обхваща всички сфери на живота ни. Преводачът е на мнение, че е добре да сме наясно по какъв начин започва капитализма, и задава въпроса дали фактически бихме могли да поставим край на капитализма, като обърнем обратно процесът, който е сложил неговото начало.

  • Загубихме Слънчев бряг, но курортната реалност едва ли ще ни липсва

    savov.jpg

    Слънчев бряг е загубен, до голяма степен заради своите собствени заграждения. Известният курорт, който при голяма посещаемост би се наредил измежду най-големите градове в България по размер на пребиваващите - над три хиляди легла! Слънчев бряг не просто се е разраснал и се е уплътнил с хотели и блокове. Комплексът на практика е слял границите си със Свети Влас на север и Несебър на юг. Те пък са слепени съответно с Елените и Равда. Една огромна брегова линия, покрита основно от хотели, ресторанти и офиси, често застъпващи плажните пространства. Това е само едно от измеренията на загубата - монокултурата на туризма.

  • Футболът като общо благо (Явор Тарински)

    football-yavor-tarinski.jpg

    Футболът разцъфна в гетата.
    Той не изискваше никакви пари и можеше
    да бъде игран единствено с желание.
    Едуардо Галеано

    През 1995 г. в книгата си Футбол под слънце и под сянка Едуардо Галеано посочва комерсиализацията на най-популярния в света спорт и неговото откъсване от "долу". В нея той казва, че "когато спортът се превърна в индустрия, красотата, която извираше от удоволствието от играта, бе откъсната от самите й корени. Професионалният футбол заклеймява всичко, което намира за безполезно, а безполезно означава непечелившо." И наистина, по време на последното световно първенство в Бразилия за пореден път видяхме съвременния футбол такъв какъвто е: механизъм за непрестанно натрупване на капитал, агресивен срещу тези на "дъното", които не могат да си позволят да участват в този празник на съвременната консуматорска култура. Днес той е превърнат в спектакъл, в още един продукт на рафтовете на глобалния "супермаркет", в който можем да участваме единствено като пасивни консуматори.

  • Истинската трагедия на общите блага (Джей Уолджаспър)

    jay-walljasper.jpg

    В системата от убеждения, наречена икономика, се намира един текст, според когото общите блага са трагични по своята същност. Почти по дефиниция те са трагични, защото предразполагат към свръхупотреба. Това, което принадлежи на всички, не принадлежи на никого и само частната и държавната собственост могат да спасят общите блага от тъжната съдба, която иначе непременно ще ги сполети.

    Основната референция към това убеждение е в един текст, който се появява през 1968 г. под заглавието "Трагедията на общите блага". Въпреки че авторът Гарет Хардин е биолог, неговият текст по необясними причини страда от липса на научна прецизност. Той наподобява повече на икономическа статия – екстраполация от предположения, вместо изследване на реалността.

  • Бунт срещу неолибералния университет в Амстердам (Джеръм Рууз)

    maagdenhuis-small.jpg

    Студентската окупация в Амстердамския университет говори за задълбочаваща се криза във висшето образование не само в Холандия, но и по целия свят.

    Вече три седмици Амстердамския университет (АУ) е разстърсван от студентски протести срещу неолиберализацията на висшето образование и липсата на демократичност във вътрешното вземане на решения. През изминалата седмица персоналът на университета се присъедини към окупацията, заявявайки своята солидарност със студентите и заплашва йки с още действия ако исканията не бъдат изпълнени. С окупацията на основната административна сграда, Маагденхуис, управителния съвет на университета е поставен в неловка ситуация: да уважи исканията на академичната общност за повече демократизация или да продължи да се подчинява на неолибералната логика на бюрократична финансиализация.

  • Поредно поскъпване на топлоснабдяването - ще мине ли?

    parno-poskupvane

    Топлофикациите и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обсъждат поредно повишаване на цената на топлата вода и топлоенергията в рамките на 5-10%. [1]

    Задаващото се поскъпване някак се губи измежду новините за поредната смяна по върховете на властта. И както винаги това решение, засягащо всички, живеещи в страната, се взема зад затворени врати, зад които се допускат само представители на управляващите елити. Така беше и при повишаването на цената на топлата вода и топлинната енергия през 2012 г., когато на т.нар. "обществено" обсъждане участие взеха представители на различни партии, казионни синдикати и асоциации на едрия бизнес.

  • Солунският референдум за водата: едно 'не', много 'да' (Теодорос Кариотис)

    theodoros-karyotis

    Солун е раздвижен, жив метрополис, разположен в Северна Гърция. Заедно с останалата част от страната той е засегнат от нарастващата безработица и бедност, резултат от диктуваната от Тройката политика, която води икономиката на страната до дълбока рецесия.

    В Гърция, както и в много други страни, разрушителният капитализъм използва официализираната дългова криза – която също помага на производството – като извинение за засилване на неолибералното плячкосване. Атака срещу социалните, политически и трудови права, разрушаване на здравната и образователна система, масирано отнемане на собственост чрез големи минни проекти и приватизация на всичко, което означава обществена собственост. Отново, както и в много други случаи, правителството повтаря до безсмислие любимата неолиберална мантра „Няма друга алтернатива.“

  • Нови хоризонти пред общественото водоснабдяване (Явор Тарински)

    Нови хоризонти пред общественото водоснабдяване (Явор Тарински)

    Водата - в ръцете на хората: предложението на Инициатива 136

     Дебатът за съдбата на общите блага от доста време е на дневен ред. Големите корпорации опитват да комерсиализират природните ресурси по целия свят и въпреки отпора, който тази комесиализация среща от местни социални движения, съдбата на благата остава неясна. Например водата, основна съставна част на нашето тяло и основен източник на живот на планетата, отдавна е на мушката на различни транснационални корпорации. Може ли тя да бъде собственост на някого, след като от нея зависи животът на всички живи организми на Земята? Един сериозен въпрос, от чиито отговор може да зависи нашето оцеляване.

  • Препоръчваме: "България, тази вечна ерес"

    bg veshna eres poster

    Препоръчваме горещо този филм! Съучастници и виновници за него са и част от хората, участващи в проект "Живот след капитализма" - Вал Тодоров и Петър Пиперков. ПРЕМИЕРА! Четвъртък, 14ти ноември 2013 г., 19:00 в Дома на киното в София!

    Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб.

  • Порто Алегре: прякото участие в бюджетирането (Димитър Райков)

    xmitkox.jpg

    Порто Алегре (в превод Веселия пристан) е един от основните пристанищни, административни и финансови центрове в Бразилия. Градът е столица на щата Рио Гранде до Сул и в момента наброява около 1,5 милиона души. В тази статия обаче няма да говоря за красиви плажове или знойни бразилски тела, а за един от най-успешните експерименти на пряко местно самоуправление в света. Партисипаторното бюджетиране или процесът на пряко гражданско участие в гласуването и разпределението на общинския бюджет.

    След изключително жестоките неолиберални икономически реформи в Бразилия през 80-те около една трета от населението на Порто Алегре бива изтикано в гета в покрайнините на града, където живее в незаконни бараки (т.нар. фавелас), без достъп до павирани улици, водоснабдяване, канализация, здравеопазване и училища. Огромното социално неравенство и ширещата се корупция и липса на политическо представителство кара хората да изберат за кмет човек от бедните и работнически слоеве, който да се опита да въведе радикални реформи в цялата система на местната власт.

  • Отвъд мораториума за земята (Петър Пиперков)

    peter

    През 1855 г. вождът на индианското племе Дувамиш – Сиатъл – пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава:

    "Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?... Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!... Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него! Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си... Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!... Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ, задушени от мръсотията си... Тогава ще попитаме: 'Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна!' И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване!"

    Да напишеш анализ на случващото се в българското обществено пространство след тези думи на вожда Сиатъл е трудно... И натъжаващо, защото в действителност цялата тема за пореден път бе рамкирана в логиката на капитализма и експлоатацията на природата от човека с характерния отенък на сблъсък на национални принадлежности и техните права в рамките на пазара и държавата.

  • Гърци създадоха собствен независим Интернет

    novini greek-internet

    В опит да избегне скъпите цени на ненадеждни корпоративни телекомуникационни компании, общност в Атина, Гърция е създала свой собствен Интернет.

    Изградена от мрежа от безжични антени на покривите, Атинската Безжична Градска Мрежа (Athens Wireless Metropolitan Network AWMN) наброява повече от 1000 членове. AWMN е с връзка до 30 пъти по-бърза от тази на телекомуникационните интернет доставчици.

    Според Mother Jones, тази общност е станала толкова популярна в Атина и на близките острови, че е разработила собствен пакет от удобства за потребителите – обяви, обслужване, блогове и собствена вътрешна търсачка.

  • Общите блага: алтернатива на пазара и държавата (Дейвид Болиър)

    Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

    Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

  • Визия за радикална промяна и за социална реализация

    Bulgarian social forum

    Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

    Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

    Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност, в чието създаване с текстове, коментари, аргументи и съображения участваха близо 200 души, както в онлайн версията на Форума, така и в асамблеите и работните групи на живо, допринасяйки към този експеримент по пряка демокрация.

    Тази публикация съдържа 3 различни документа:

    1. Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.
    2. Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.
    3. Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

    Прочети цялата публикация

  • Технологиите на новото общество (Никос Раптис)

    През 1829 г. в поредица от лекции в Харвард доктор Джейкъб Бигълоу отбелязва:

    Вероятно никога не е имало епоха, през която практическите приложения на науката да са въвличали такава голяма доза талант и инициатива от обществото както през настоящата. За да обединя различните тематики, принадлежащи към едно такова начинание, съм използвал общото наименование "технология“ – достатъчно изразителна дума, която се среща и в някои по-стари речници… Чрез това наименование е направен опит да се назоват… принципите, процесите и номенклатурите на някои по-характерни занаяти, особено онези, включващи приложението на науката... [1]
  • Комуналното и деколониалното (Уолтър Миньоло)

    Комуналното и деколониалното (Уолтър Миньоло)

    През последните години мнозина от левицата, включително тези в глобалните социални движения, обръщат поглед към „розовата вълна“ в Латинска Америка като към нов бастион на надеждата. Имаме предвид поредицата от държави от Венецуела, Аржентина и Бразилия до Боливия, Еквадор и Никарагуа, чиито неотдавна избрани лявоориентирани правителства скъсаха с неолибералните политики на „Вашингтонския консенсус.“ Но има ли реална близост между революционните визии и проекти на местното индианско (indigenous) население в Латинска Америка и тези на „левицата“? Уолтър Миньоло твърди, че макар индиански понятия като „комуналното“ (the communal) на повърхностно равнище може и да изглеждат близки до лявото понятие за общото (the commons), между двете има значителни разлики. [1] Ако пренебрегнем тези разлики или ако ги тълкуваме според Европейски или левичарски рамки, ние просто утвърждаваме формите на насилие и колониалност, срещу които същите тези местни движения се борят.

  • Университетски опит: неолиберализмът срещу общите блага (Джейсън Рийд)

    Университетски опит: неолиберализмът срещу общите блага (Джейсън Рийд)

    Подобно на нещо като хипотеза, аз предлагам да разглеждаме университета през неговите напрежения и противоречия. Както няколко от авторите в обсъжданията на Edu-factory вече посочиха, тези противоречия могат да бъдат широко категоризирани чрез начина, по който университетът е едновременно място както на общите блага, на циркулацията на знание, така и на неолиберално преструктуриране. Второ, мисля че тези напрежения могат най-продуктивно да бъдат разглеждани не просто като напрежения между принципи, преследването на знание срещу тренирането на бъдещи служители, а между различни практики, които в крайна сметка произвеждат различни модели на живот и мислене: т.е. различни образувания на субектност.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop