Икономика на даровете

  • Митът за бартерната икономика (Илана Щраус)

    ilana-strauss.jpg

    Представете си живота преди парите.

    Да кажем, че правите хляб, но имате нужда от месо. Какво обаче да правите, ако касапинът в града не иска от вашия хляб? Трябва да намерите някой, който да го желае и да разменяте, докато най-после получите известно количество месо.

    Можете лесно да усетите, че това става все по-сложно и неефективно. Затова и хората са изобретили парите: за да улеснят размяната на стоки. Не е ли така?

    Дори да звучи доста добре, този древен свят на размяна всъщност е неудобен...

    А не е изключено и да е напълно измислен.

  • Общите блага като парадигма отвъд държавата и капитала (Явор Тарински)

    yavor-tarinski

    Хората наричали общи блага тези части от околната среда, за които приет закон изисквал специфични форми на общностно уважение. Наричали общи блага тази част от околната среда, която се намирала отвъд техния дом и собственост, но към която предявявали претенции за употреба, не за да произвеждат стоки, а за да осигуряват прехраната на своето домакинство.
    Иван Илич [1]

    Въведение

    В книгата си Икономически ред и религия(1945) Франк Х. Найт и Томас Х. Мириам твърдят, че социалният живот в голяма група, с изцяло обща собственост, е невъзможен.[2] В същия дух Уилям Ф. Лойд и по-късно Гарет Хардин развиват нео-малтусианския[3] термин "трагедията на общите блага" [4], твърдейки, че индивидите, действащи независимо и рационално според своя личен интерес, се държат по начин, противоположен на интересите на цялата група, като изчерпват някои общи ресурси. От тогава насам тезата, че хората са неспособни да управляват колективно, без контрол и надзор от институции и власти, откъснати от обществото, успешно се е загнездила в общественото въображаемо.

  • Безплатното е абсолютното оръжие (Раул Ванегейм)

    raoul-vaneigem

    Член на Ситуационисткия интернационал от 1961 до 1970 г., Раул Ванегейм е автор на Traité de savoir-vivre à l’usage des jeunes générations ("Революцията на всекидневния живот", изд. Gallimard, 1967 г.), от която произлизат най-вдъхновяващите лозунги от Май '68, и на още близо тридесет други книги. Последната, която излезе, е L’État n’est plus rien, soyons tout ("Държавата вече не е нищо, ние сме всичко", изд. Rue des Cascades, 2011 г.).

    Можеш ли да ни дадеш кратка дефиниция на ситуационистите?

    Не. Живото е несвеждаемо до дефиниции. Жизнеността и радикалността на ситуационистите продължават да се развиват зад завесите на един спектакъл, който има всяка причина да си мълчи и да се прикрива. От друга страна, идеологическата рекуперация, на която тази радикалност бе подложена, преживя изкуствено надигане, но нейните интереси нямат нищо общо с моите.

    Какво имаха предвид ситуационистите, когато заявиха, че ситуационизмът не съществува?

    Ситуационистите винаги са били враждебни към идеологиите, а да говорим за ситуационизъм означава да търсим идеология там, където няма такава.

  • Пьотър Кропоткин: Взаимопомощта, фактор на еволюцията [bg, PDF]

    Kropotkin Mutual Aid

    Заедно с Дарвин, Кропоткин приема, че на Земята, въпреки хармонията, многообразието и красотата на природата, се води непрекъсната борба за съществуване и оцеляване.

    Учените са установили, че повече от 4 милиона години са били нужни на човека, за да достигне до сегашното си развитие. Библейските легенди, че бог е създал човека в своите райски градини, нямат нищо общо с истината. Държавната, частната собственост и религията, които привържениците им искат да съхранят завинаги, също нямат никакви заслуги за оцеляването на човешкия род. Нещо повече, те са му носили само страдания, разруха и смърт.

    Коя е тогава силата, спомогнала на човечеството да просъществува?

    На всичко това читателят ще намери отговор в забележителния труд на Пьотър Кропоткин.

    Книгата е много нужна в тези трудни години. Трябва да разберем, че няма път за разделените хора, а към това се стремят властващите и тяхното законодателство.

    Има ли изход и надежда за промяната? Да. Само чрез взаимопомощта и задружната борба за коренна промяна на днешното зле организирано и разединено общество, човечеството може да заживее в един по-щастлив свят.

    Можете да прочетете книгата в PDF тук.

  • Делфиново, обяснено в 8 минути [bg/eng, Vimeo]

    Делфиново, обяснено в 8 минути

    delfinovo-v-8-minutiПървите две прожекции на "България, тази вечна ерес" предизвикаха огромен интерес! Домът на киното в София се оказа тесен за премиерата на 14 ноември. Опашките за билети и препълнената зала напомняха само на прожекциите на "Сталкер" на Андрей Тарковски и на "Inland Empire" на Дейвид Линч. На втората прожекция в EuroCinema на 7 декември, ден преди студентския празник, в събота когато хората са или вкъщи, или купонясват, салонът отново беше пълен! В същото време, когато "Blue Jasmine" на Уди Алън не вкара никой в салона на Дома на киното и прожекцията отпадна, нашият еретичен филм, направен за жълти стотинки, привлече толкова много приятели и сподвижници.

    "България, тази вечна ерес" е филмова визуализация на идеите, които отдавна се разискват в този сайт и които наскоро бяха най-ясно оформени и синтезирани във Визията за радикална промяна и социална реализация на "Българския социален форум". Манифестът на филма, "Демиургия: съучастие" на Вал Тодоров, можете да прочетете тук.

    Филмът вече пътува към големите международни фестивали Берлинале в Берлин, Трибека в Ню Йорк и Хонгконгския международен филмов фестивал, а през 2014 г. се надяваме да имаме възможност с ваша помощ да го покажем и в цяла България!

    До тогава ви предлагаме един малък откъс, в който утопичното село Делфиново е обяснено в 8 минути. Приятно гледане!

  • Премиерна прожекция на "Един друг свят" (2013)

    edin drug svqt premiera 2013-10-23

    Тази сряда (23 октомври 2013 г.) от 19:00 едновременно в четири града в България - София, Варна, Велико Tърново и Пазарджик - ще бъде представен за първи път документалния филм "Един друг свят", който горещо препоръчваме на всички.

    Филмът разказва за хоризонталните инициативи в Гърция, които формират друг свят точно тук, точно сега, далеч от кризата.

  • Общите блага: алтернатива на пазара и държавата (Дейвид Болиър)

    Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

    Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

  • Визия за радикална промяна и за социална реализация

    Bulgarian social forum

    Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

    Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

    Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност, в чието създаване с текстове, коментари, аргументи и съображения участваха близо 200 души, както в онлайн версията на Форума, така и в асамблеите и работните групи на живо, допринасяйки към този експеримент по пряка демокрация.

    Тази публикация съдържа 3 различни документа:

    1. Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.
    2. Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.
    3. Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

    Прочети цялата публикация

  • Да изградим човешката икономика заедно (Харт, Лавил, Катани)

    Току-що преминахме през един продължителен социален експеримент, в който в световен мащаб пазарите и парите бяха оставени да се развиват сами, без особена политическа интервенция. Този експеримент е познат под името "неолиберализъм", а в определен момент и като "Вашингтонски консенсус". Свободата на пазарите беше предимно за тези с много пари. Останалите от нас трябваше да се приспособят и като резултат на това обществото стана много по-неравностойно. Една от жертвите на капитализма определено е демокрацията, във всеки неин, носещ реално значение, смисъл. После дойде финансовата криза от 2008 г., довела до огромно вмешателство от страна на най-уязвимите правителства, които използваха парите на данъкоплатците, за да спасят банковата система от срив. Никой не знае дали капитализмът, победителят от Студената война, ще се възстанови без фундаментални промени или започва процес на значително изместване на водещите за него територии към Китай и други "развиващи се пазари", като Индия и Бразилия. Неолиберализмът е наранен, но все още не е победен. Какво можем междувременно ние, хората, да направим по въпроса? Дали пък не е назряло времето да обмислим други възможни пътища за развитие?

  • Демиургия: съучастие (Вал Тодоров)

    Демиургия: съучастие (Вал Тодоров)

    Казваш, че и на тебе понякога ти идва до гуша. Казваш, че понякога си направо бесен. Нищо не работи както трябва: неуредици, недоразумения, неразбиране, отчуждение, апатия и цинизъм. Технологията не носи щастие или спасение. „Невидимата ръка” на пазара е ръка на зъл слепец, която сее хаос, завист и омраза. Храната, водата, въздухът, цялата природа бива отровена, ограбена, препродадена и задушена. Богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Злината се шири, скудоумието избуява, лъжата вилнее. Каквото и да правиш – да учиш добре и да работиш честно, да спазваш законите и да се подчиняваш, да мълчиш и да слушаш, но също да викаш и да се бориш – като че ли няма значение. Светът сякаш отива към гибел или по-скоро към вечен световъртеж от робство, мизерия, неравенство и неправда. Сякаш няма цел, няма посока и спасение не дебне от никъде.

    А какво толкова искаш? Първата реакция е да кажеш „да живея като нормален човек”, но разбираш, че това едва ли е вярно и достатъчно. Ако мнозинството е критерий за нормалност, то изглежда безумието и нещастието отдавна са нормализирани като единствено възможен, или поне неизбежен, начин на съществуване за толкова много осреднени мъже и жени тук и сега. Ако „нормалността” е общоприетото в тази епоха, то ти не искаш това. Ти просто искаш да живееш щастливо. Ето, това е което всъщност истински копнеем – не само конституционно гарантираното преследване на щастието, а да се намерим усмихнати в средата на едно хармонично и щастливо битие. С други думи това, което наистина си струва, е качеството на живот. Просто и ясно, нали?

  • Икономика на свободния софтуер (Григор Гачев)

    Често понятията "свободен" и "безплатен" софтуер биват бъркани. На практика обаче те не са едно и също. Вярно е, че свободният софтуер най-често е и безплатен за потребителите си. Това обаче е само следствие от свободния му статут, едно от предимствата му. "Свободен" е софтуер, който предоставя свободен достъп както до готовата за използване програма, така и до пълния ѝ изходен код, заедно с правото да вършите и с двете на практика каквото искате. Имате право да ги използвате колкото и както искате, раздавате на който и както пожелаете (или дори продавате, ако решите), да ги дописвате или променяте за свои цели или по поръчка на ваши клиенти, да правите свои версии, и т.н. За доста хора това звучи просто невероятно - но е така.

  • Free Fest: Икономиката на даровете в действие (Петър Пиперков)

    free-fest-image

    Повечето хора смятат, че Икономиката на даровете е ограничена само до виртуалното пространство с проекти като Wikipedia, споделянето на файлове и движението за свободен софтуер. В действителност обаче този алтернативен икономически модел има приложение и в реалния живот и то не само в отношенията ни с близките и приятелите ни. Безплатният фестивал (Фрий фестът, Свободният фестивал, Наистина свободният пазар) е едно от възможните практически проявления на Икономиката на даровете. Това събитие вече има няколкогодишна успешна история в България (1). В следващите редове ще се опитаме да покажем как работи той и да разберем дали е ефективен.

  • Подари го (Дейвид Грейбър)

    Подари го (Дейвид Грейбър)

    Забелязали ли сте как вече няма френски интелектуалци? През 70-те и 80-те имаше истинска храна за размисъл: Дерида, Фуко, Бодрияр, Кръстева, Лиотар, де Серто... но от тогава няма почти нищо. Модните академици и интелектуалци са принудени да рециклират непрекъснато теории на по 20 или 30 години или да се обърнат към страни като Италия или дори Словения за впечатляваща метатеория.

    Има много причини за това. Някои имат връзка с политиката в самата Франция, където се наблюдават систематични усилия на френските медии да заменят интелектуалците с празноглави „всичкознаещи” от американски тип. Все пак, усилията на медиите не са напълно успешни. По-важна причина е, че френският интелектуален живот става все повече политически ангажиран. В американската преса има почти пълно затъмнение върху културните новини от Франция заради големите стачки от 1995 г., когато Франция бе първата страна, която отхвърли "Американския модел" за икономиката и отказа да започне разглобяването на социалната държава. В американската преса Франция стана "глупавата държата, която се опитва да попречи на хода на историята."

  • Вал Тодоров: Конференция "Живот след капитализма" (Ню Йорк, 2004) [bg, PDF]

    Конференцията на републиканците предизвика безпрецедентни по мащабите и разнородния си състав протести, а също и полицейски репресии в духа на милитаризирания "модел Маями" - над половин милион души изпълниха улиците на Ню Йорк в неделя на 29 август и над 1800 души бяха арестувани за 4 дни и държани в напечените от жегата хангари на Кей 57, не случайно наречен "Гуантанамо на Хъдзън". Кой обаче стоеше зад планирането, организацията, изпълнението и отразяването в независимата медия на "битката за Ню Йорк", както Еми Гудман (Amy Goodman) от Democracy Now! озаглави всекидневните си двучасови репортажи на неспиращите сблъсъците на воля, морал и стратегии по улиците и в залата на конференцията? Какви политически идеали и морални императиви движеха инициаторите на тази разноцветна като дъгата амалгама от граждански движения и инициативи?

    Една седмица по-рано на конференцията "Живот след капитализма" имах възможността да срещна и чуя много от активистите, които се готвеха не само за "битката за Ню Йорк", но и за дългосрочната борба на гражданските движения в Америка и по света. Пътувах от Флорида до Ню Йорк специално за това събиране на мъже и жени, младежи и посребрени ветерани от различни щати, раси и идеологии, отдадени на разнородни прогресивни каузи, които обаче се придържаха към принципите на равенство, социална справедливост и взаимно уважение. Това събиране, което се разграничаваше по стил от традиционните конференции, се опитваше да въплъти духа на сапатиското encuentro – пространство, което не е разделено между "експерти" и "публика", където всички гласове биват изслушвани и концепцията за "хоризонтализъм" е едновременно цел и средство; три дни на споделени алтернативи, стратегии и изграждане на нови приятелства.

    PDF файлове - Ден първи | Ден втори | Ден трети

  • Икономика на даровете (Георги Бончев)

    Икономика на даровете е вид икономическа система при която материалните блага (и услугите) се произвеждат и предоставят от един човек или група хора на друг човек или група без да се очаква някаква отплата сега или в бъдеще. Решението кога, на кого, в какво количество и какво точно да се подари се взема единствено от подаряващия. Този вид икономика, самостоятелно или в комбинация с други стопански практики (като бартер икономиката) се разглежда от много анархисти като основно средство за осъществяване на стопанския живот в едно свободно общество.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop