ПарЕкон

  • Следкапиталистическата икономика на Стар Трек

    star-trek-thumb.jpg

    Любим на толкова много хора по целия свят, научно-фантастичният сериал "Стар Трек" ни изкарва в орбита отвъд всички ограничения и форми на социално и икономическо потисничество на света, който познаваме днес.

    "Стар Трек" вселената на Джин Родънбъри ни разкрива една мащабна визия за човечеството, което е водено не от желание за материални придобивки, а от висока ценностна система и желание за самоактуализиране на индивида и обществото, в което основните общочовешки ценности имат водеща роля. Социалният статус в сериала не се измерва в материални придобивки, а от това до колко всеки следва своя вътрешен морален компас и изпълва поставените си цели в живота. Високотехнологичното общество в сериала дава на героите свободата да преследват своите цели без да се притесняват за основните си жизнени нужди. Хората работят, защото искат да го правят, а не защото им се налага. Всеки има свободата да бъде мързелив и да не прави нищо, но вместо това избира да участва по някакъв начин, защото само така може да разкрие пълния си потенциал и да се актуализира като завършен индивид.

  • Парични алтернативи на капитализма (Джеръм Рууз)

    parichni-alternativi-intro.jpg

    Отвъд Бога и държавата, парите управляват. Можем ли все още да си представяме алтернативи? И каква роля в борбата ще играят съвременни иновации като биткойн?

    1. Парите са дълг

    Една обхватна точка, по която бе постигнат консенсус измежду участниците в конференцията MoneyLab (март, 2014) беше тяхното придържане към една хетеродоксална теория за създаването на пари, която бе наречена "кредитна теория за парите" [1]. Създадена през началото на 20-ти век от британския икономист Алфред Мичъл-Инс и наскоро популяризирана от антрополога Дейвид Гребър и хетеродоксални тинк танкове като Positive Money, можем да кажем, че кредитната теория за парите се върти около две основни твърдения. Първо, историческият произход на парите лежи не в тяхната функция като средство за размяна, надграждащо недостатъците на бартера (както Адам Смит и дори Карл Маркс вярвали), а в тяхната функция като единица за отчитане на различни социални задължения. Следователно парите произхождат от дълга – или, може би по-точно би било да кажем, от взаимоотношенията между кредиторите и длъжниците. Парите не трябва да бъдат разлглеждани просто като нещо, като обект или стока, а като социална връзка. Фактически те са власатово взаимоотношение между неравни, което завинаги изправя длъжниците срещу кредиторите. В "Създаването на задлъжнелия човек" [2], Маурицио Лазарато дори стига до там да заяви, че взаимоотношенията между длъжници и кредитори са фундаментални класови отношения, а капиталът е "универсалния кредитор".

  • Размисли върху отрицателния растеж (Явор Тарински)

    degrowth-qvor

    "Икономически растеж" - фраза, която днес се повтаря като мантра, която можем да чуем в почти всяко изказване на политическите и финансовите елити. Икономическият растеж присъства със сериозна тежест, както в дневния ред на десните, така и в този на левите. Джордж Буш, в едно свое изказване, направено през 2002 г., когато беше президент на САЩ, заяви, че икономическият растеж е ключът към екологичния прогрес, защото именно растежът осигурява ресурсите, нужни за изграждането на възобновяеми и природосъобразни технологии.

  • Делфиново, обяснено в 8 минути [bg/eng, Vimeo]

    Делфиново, обяснено в 8 минути

    delfinovo-v-8-minutiПървите две прожекции на "България, тази вечна ерес" предизвикаха огромен интерес! Домът на киното в София се оказа тесен за премиерата на 14 ноември. Опашките за билети и препълнената зала напомняха само на прожекциите на "Сталкер" на Андрей Тарковски и на "Inland Empire" на Дейвид Линч. На втората прожекция в EuroCinema на 7 декември, ден преди студентския празник, в събота когато хората са или вкъщи, или купонясват, салонът отново беше пълен! В същото време, когато "Blue Jasmine" на Уди Алън не вкара никой в салона на Дома на киното и прожекцията отпадна, нашият еретичен филм, направен за жълти стотинки, привлече толкова много приятели и сподвижници.

    "България, тази вечна ерес" е филмова визуализация на идеите, които отдавна се разискват в този сайт и които наскоро бяха най-ясно оформени и синтезирани във Визията за радикална промяна и социална реализация на "Българския социален форум". Манифестът на филма, "Демиургия: съучастие" на Вал Тодоров, можете да прочетете тук.

    Филмът вече пътува към големите международни фестивали Берлинале в Берлин, Трибека в Ню Йорк и Хонгконгския международен филмов фестивал, а през 2014 г. се надяваме да имаме възможност с ваша помощ да го покажем и в цяла България!

    До тогава ви предлагаме един малък откъс, в който утопичното село Делфиново е обяснено в 8 минути. Приятно гледане!

  • Препоръчваме: "България, тази вечна ерес"

    bg veshna eres poster

    Препоръчваме горещо този филм! Съучастници и виновници за него са и част от хората, участващи в проект "Живот след капитализма" - Вал Тодоров и Петър Пиперков. ПРЕМИЕРА! Четвъртък, 14ти ноември 2013 г., 19:00 в Дома на киното в София!

    Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб.

  • Визия за радикална промяна и за социална реализация

    Bulgarian social forum

    Българският социален форум беше сформиран в началото на март 2013 г. след зимните протести, които доведоха до падането на правителството.

    Непосредствената цел беше да опровергаем политици, експерти и медии, които настояваха, че хората не знаели какво всъщност искат. Решихме да покажем, че това не е така. Решихме да покажем, че можем не само да викаме по протестите, но и да формулираме смислена алтернатива на корумпираната и несправедлива система, в която живеем.

    Разработените документи представляват визия за радикална промяна на системата и засягат всички аспекти на човешката дейност, в чието създаване с текстове, коментари, аргументи и съображения участваха близо 200 души, както в онлайн версията на Форума, така и в асамблеите и работните групи на живо, допринасяйки към този експеримент по пряка демокрация.

    Тази публикация съдържа 3 различни документа:

    1. Харта на принципите на Българския социален форум - Този съвсем кратък текст беше разискван дума по дума и приет с консенсус от първата обща асамблея на Форума.
    2. Политикономическа визия - Този основен документ беше разработен от работните групи за пряка демокрация и солидарна икономика.
    3. Социална реализация: приложения и примери - Това допълнение към визията беше разработено от работните групи за социални и екологични проблеми.

    Прочети цялата публикация

  • Да изградим човешката икономика заедно (Харт, Лавил, Катани)

    Току-що преминахме през един продължителен социален експеримент, в който в световен мащаб пазарите и парите бяха оставени да се развиват сами, без особена политическа интервенция. Този експеримент е познат под името "неолиберализъм", а в определен момент и като "Вашингтонски консенсус". Свободата на пазарите беше предимно за тези с много пари. Останалите от нас трябваше да се приспособят и като резултат на това обществото стана много по-неравностойно. Една от жертвите на капитализма определено е демокрацията, във всеки неин, носещ реално значение, смисъл. После дойде финансовата криза от 2008 г., довела до огромно вмешателство от страна на най-уязвимите правителства, които използваха парите на данъкоплатците, за да спасят банковата система от срив. Никой не знае дали капитализмът, победителят от Студената война, ще се възстанови без фундаментални промени или започва процес на значително изместване на водещите за него територии към Китай и други "развиващи се пазари", като Индия и Бразилия. Неолиберализмът е наранен, но все още не е победен. Какво можем междувременно ние, хората, да направим по въпроса? Дали пък не е назряло времето да обмислим други възможни пътища за развитие?

  • Технологиите на новото общество (Никос Раптис)

    През 1829 г. в поредица от лекции в Харвард доктор Джейкъб Бигълоу отбелязва:

    Вероятно никога не е имало епоха, през която практическите приложения на науката да са въвличали такава голяма доза талант и инициатива от обществото както през настоящата. За да обединя различните тематики, принадлежащи към едно такова начинание, съм използвал общото наименование "технология“ – достатъчно изразителна дума, която се среща и в някои по-стари речници… Чрез това наименование е направен опит да се назоват… принципите, процесите и номенклатурите на някои по-характерни занаяти, особено онези, включващи приложението на науката... [1]
  • Що е Парекон и има ли той почва у нас? [bg, MP3]

     

    На 16 юни 2012 г. в Социален център "Аделанте" Вал Тодоров (Окупирай Тампа / Окупирай България) и Петър Пиперков (Живот след капитализма) се опитаха да отговорят на въпроса: Що е Парекон и има ли той почва у нас?

    Запис от събитието в mp3-формат

  • Алтернатива има: Икономика на участието (Майкъл Албърт)

    Алтернатива има: Икономика на участието (Майкъл Албърт)

    Интервюто е публикувано на 22 април 2012 на сайта roarmag.org като начало на серията Алтернатива има. В своя разговор с основателя на raormag.org Джеръм Рос, Майкъл Албърт говори за основаването на ZNet и ZCommunications, за Икономиката на участието (ПарЕкон) и за антикапиталистическите практика и идеология.

    ROAR:  Майкъл, ти си един от основателите наZCommunications, може да се твърди един от основните интелектуални хъбове за либерална социалистическа мисъл и размисъл. Каква беше първоначалната ти мотивация за основаването наZMagazine иZNet и как тази инициатива се е развила оттогава?

  • Към ПарЕкон: Стратегията за икономическа революция (Брайън Доминик)

    При пропагандирането и обсъждането на ПарЕкон неизбежно и съвсем основателно е очакването да представим възможности и идеи около които да се мобилизират активистите днес. Ежедневно всички се изправяме пред икономически проблеми, като потребители, работници, активисти, граждани. Би трябвало да действаме съгласно нашите възгледи, доколкото е възможно; единствено това е от полза за Икономиката на участието, тъй като ни подсеща да прилагаме идеите на ПарЕкон към ежедневните си навици и в някои случаи дори ги променя.

  • Парекон: Въведение в Икономика на Участието [bg, Vimeo]

    Кратко представяне на алтернативният икономически модел на Икономика на Участието или Парекон. Той е предложен от активиста и политически теоретик Майкъл Алберт и радикалния икономист Робин Ханел.

  • Местно планиране: експериментът на Керала (Ричард Франке)

    През 1996 година индийският щат Керала предприема забележителен експеримент в регионалното планиране. Тогава той е известен под името "Народна кампания за девети план". "Деветият план" се отнася за деветият индийски план за срок от пет години, според който всеки щат в Индия изготвя свой годишен план. "Народна"-та част се отнася за решението 35% от бюджета за развитие на щата  да бъде прехвърлен от централизираната бюрокрация към местните общини, където местните жители сами могат да определят собствените си приоритети (1). Експериментът на Керала, по-късно познат като "Кампания на народния план" (КНП), драстично подобрява доставката на публични услуги, води и до етническо равенство, улеснява и ускорява навлизането на жените в публичния сектор като засилена демократична практика. До третата година кампанията започва да открива повече работни места и да подобрява микро кредитната идея на известната Грамийн Банк за издигане на домакинствата над прага на бедността (2). След победата на Левия демократичен фонд (ЛДФ) на изборите през 2001, които стартират КНП, Конгресът отстранява много от идеите на проекта, но регионалното планиране оцелява и в момента отново се подема от министерския съвет на ЛДФ, избран през 2006. В този кратък обзор ще обобщим историческите корени на КНП, основните елементи и резултати, както и някои от най-важните провали и недостатъци.

  • Демиургия: съучастие (Вал Тодоров)

    Демиургия: съучастие (Вал Тодоров)

    Казваш, че и на тебе понякога ти идва до гуша. Казваш, че понякога си направо бесен. Нищо не работи както трябва: неуредици, недоразумения, неразбиране, отчуждение, апатия и цинизъм. Технологията не носи щастие или спасение. „Невидимата ръка” на пазара е ръка на зъл слепец, която сее хаос, завист и омраза. Храната, водата, въздухът, цялата природа бива отровена, ограбена, препродадена и задушена. Богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Злината се шири, скудоумието избуява, лъжата вилнее. Каквото и да правиш – да учиш добре и да работиш честно, да спазваш законите и да се подчиняваш, да мълчиш и да слушаш, но също да викаш и да се бориш – като че ли няма значение. Светът сякаш отива към гибел или по-скоро към вечен световъртеж от робство, мизерия, неравенство и неправда. Сякаш няма цел, няма посока и спасение не дебне от никъде.

    А какво толкова искаш? Първата реакция е да кажеш „да живея като нормален човек”, но разбираш, че това едва ли е вярно и достатъчно. Ако мнозинството е критерий за нормалност, то изглежда безумието и нещастието отдавна са нормализирани като единствено възможен, или поне неизбежен, начин на съществуване за толкова много осреднени мъже и жени тук и сега. Ако „нормалността” е общоприетото в тази епоха, то ти не искаш това. Ти просто искаш да живееш щастливо. Ето, това е което всъщност истински копнеем – не само конституционно гарантираното преследване на щастието, а да се намерим усмихнати в средата на едно хармонично и щастливо битие. С други думи това, което наистина си струва, е качеството на живот. Просто и ясно, нали?

  • ПарЕкон и международните отношения (Майкъл Албърт)

    Настоящият текст е откъс от книгата "Realizing Hope" на Майкъл Албърт

    В тази глава, за да тръгнем от друг ъгъл, нека започнем с това какво търпим в момента на международно ниво и след това да се запитаме какви промени бихме искали да спечелим с нашия активизъм в краткосрочен и средносрочен план. Тогава можем да видим това, което нашите стремежи по отношение на международните отношения предполагат за икономиката сама по себе си и на свой ред какво предполага предложената икономическа визия (ПарЕкон) по отношение не международните отношения.

  • Интервю с Робин Ханел относно антивоенното движение и партиципаторното планиране

    Интервюто е проведено по и-мейл през май 2006 от Марла Рен. Робин Ханел е дългогодишен активист и автор на много книги, включително "Economic Justice and Democracy: From Competition to Cooperation", Routledge, 2005.

  • ПарЕкон и екология (Майкъл Албърт)

    Икономиката и околната среда

    Икономиката въздейства върху околната среда по разнообразни начини. Тя добавя нови „съставки“ към околната среда, каквито са замърсителите. Тя извлича „съставки“ от нея, каквито са природните ресурси. Тя променя реда и композицията  на характеристиките на околната среда или начина, по който човек си взаимодейства с нея, като строят язовирни стени или променя човешкия хабитат, както и по безброй други начини. И всеки един от тези и други възможни начини на икономически ефект върху околната среда може да има допълнителен ефект върху природата и живота на хората.

  • ПарЕкон, координатори и изкуство (Майкъл Албърт)

    Настоящият текст е откъс от книгата “Realizing Hope” на Майкъл Албърт

    Човек лесно може да предвиди, че хората, които притежават фабрики и имат огромни богатства, биха имали негативна първоначална (а и дългосрочна) реакция към безкласовостта на Икономиката на участието. Собствениците на фабрики все пак са спечелили от най-агресивните неравенства на капитализма и се чувстват сякаш те лично заслужават своето огромно богатство и власт, а не го получават заради институционалната икономическа несправедливост. Когато капиталистите се погледнат в огледалото, те не се отвращават от това, че виждат облагодетелствано от монополизирането на производствени активи лице, а се надуват и самовъзхваляват, защото виждат една изключителна категория човек, заслужаващ голямото влияние и лукса на своето обществено значимо предприемачество.

  • Класа ли каза? (Джон Кронън - младши)

    Изглежда сме изправени пред сериозна класова криза в нашите движения и организации, която приема две форми: 1) въпросът за класата беше махнат от списъка с приоритетите и 2) тези, които му обръщат адекватно внимание имат погрешен класов анализ, което го прави безполезен. Като член на СДО (Студенти за демократично общество, Students for a Democratic Society - SDS) виждам, че не сме имунизирани срещу този проблем; затова това есе се опитва накратко да подхване този въпрос и да посочи проблемите, като започне с второто. Традиционният ляв двукласов анализ ще бъде отхвърлен в полза на въвеждането на трета класа – координаторската; и след като определя тази нова класа, ще обсъдя последиците от нея в нашите движения и организации, имайки предвид опита на СДО. Трябва да се отбележи, че класата ще бъде разгледана по по-опростен начин, отколкото трябва; въпреки това имайте предвид, че авторът вярва, че класата не може да бъде формулирана като индивидуално потисничество, отделно от други потисничества, които произлизат от общността и от културни, родствени и авторитарни отношения. По-скоро, всеки е активно преплетен с другия; това понякога се нарича "тоталистки" подход или "допълващ холизъм".

  • ПарЕкон и културните общности (Майкъл Албърт)

    Хората са склонни да създават различни общности, свързани от общи култури, различаващи се една от друга по артистични, лингвистични и духовни вярвания и предпочитания. Проблемът на културните общности не е това разнообразие само по себе си, а това че тези общности могат да се експлоатират една друга, да се атакуват или дори да се унищожат. Както Ноам Чомски обобщава: "в САЩ... беше необходимо да се намери оправдание за елиминирането на местното население и задвижването на икономиката на робството (включително икономиката на Севера в по-ранни дни; памукът беше нефта на индустриалната революция от 19ти век). И единственото оправдание за това беше, че вие сте уникално величествени, а те са уникално ужасни".

    В едно добро общество вероятно тези големи еднопосочни или понякога и взаимни нападения и унищожения ще бъдат премахнати.

    Каква е връзката на икономиката, в частност ПарЕкон, към съществуването на тези културни общности, дали те ще са воюващи или са взаимно уважаващи се?

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop