България

  • Полицията е организираната престъпност

    jockpalfreeman.jpg

    България е на второ място по брой полицаи на глава от населението в Европа и на осмо място в света. От това логично би трябвало да следва, че България е на второ място по сигурност в Европа и на осмо в света. Разбира се, това съвсем не е така.

    Всяка страна би могла да има проблем с престъпността; има много и различни обяснения за това какво я причинява и какви са възможните решения. Фашистите, като Патриотичния фронт например, биха искали да вярвате, че това е въпрос на етнос или религия. Либертарианците биха казали, че капитализмът създава неравенство, което от своя страна поражда бедност и престъпност. Десните, като ГЕРБ, проповядват, че престъпността просто се извършва от лоши хора. Човечеството анализира причините за престъпността откакто Адам и Ева са откраднали Божията ябълка. Престъпността не е проблем, който стои само пред България. Както посочихме, всички държави са потърпевши. Проблемът, пред който е изправена България е, че многобройните полицейски сили не правят нищо, за да го разрешат. Въпросът, който стои пред България е: Защо разполагаме с огромна привилегирована полицейска класа, но нямаме резултати?

  • Кой, как и защо продава неолиберализъм в българските университети (Никола Петканов)

    bls-logo.jpg

    Българско либертарианско общество, или накратко БЛО е едно от многото НПОта,  функциониращи на територията на България, които лансират неолиберални политики в общественото пространство. Въпреки че реториката, опорните точки и целите на този тип организации са сходни, в тази статия ще разгледаме подробно именно БЛО (а не ИПИ, Институт за радикален капитализъм „Атлас“ или др.) заради особените методи на пропаганда, които използва, както и поради специфичната група, таргетирана от тази организация, а именно студентските среди и изобщо младите хора.

  • Act!on Food: Топла супа и подкрепа за бежанците

    Actonfoodintro

    Преди седмица веган колективът Act!on Food посети едно от местата оттатък българската граница, където доброволци от различни европейски страни оказват помощ на преминаващите бежанци. Активистите от София приготвиха топла супа, чай и дариха медицински принадлежности, дрехи и други належащи неща на мигрантите в граничния лагер.

    След като прочетохме апел за набиране на доброволци, които да дойдат то този граничен пункт* да готвят за мигрантите по своя път към Европа, успяхме да съберем група от петима души, с които да отидем за няколко дни до там. В седмиците преди нашето отпътуване направихме призив за дарения и успяхме да съберем 250 лева, няколко чувала с дарени дрехи и по-малки количества чай, бисквити и медицински принадлежности.

    Планирахме какво ще сготвим (супа от леща, картофи, моркови и лук с много чесън) и отидохме да се снабдим с всички съставки, които ни трябваха. Трябваше да вземем и някои допълнителни: кухненска хартия, гъба, веро, пластмасови чаши и лъжици за сервиране, захар за сервиране с чая, вакумни торби за компактно опаковане на дрехите, белачка за картофи, бензин за колата. Взехме назаем от приятели допълнителни ножове, белачки и дъски за рязане. Прекарахме доста време в сортирането на даренията, за жалост много от нещата не бяха полезни там където отивахме. Дарените неща, които не взехме, дарихме на Съвета на жените бежанки в България, които те ще разпределят в бежанските центрове тук.

  • Последната реч на правешкия крал (Николай Теллалов)

    Nikolay_Tellalov.jpg

    В книгата Революция менте писателят Илия Троянов отделя една глава за изявлението на Тодор Живков пред специално поканени в резиденция Бояна журналисти на 1 ноември 1989-а.

    Повечето хора, запознати с последната реч на правешкия “крал”, поставят ударение върху цитата за недоносения социализъм. И пропускат далеч по-важното, а именно: председателят на Държавния съвет и генерален секретар на Българската комунистическа партия, Тодор Христов Живков разкри какво планира партийната върхушка за идните поне трийсетина години.

    Днес ние живеем в планирано на няколко пленума на ЦК на БКП бъдеще.

  • Джок Полфрийман лежи заради нас! (Иван Димитров)

    ivan-dimitrov.jpg

    Докато работех в Арт Хостел в София се запознах с брата и приятелката на момчето (Джок Полфрийман - бел.ред.), защото отсядаха при нас. С тези "българи", които го защитават, трябва да има диалог, защото те са част от проблема. Не знам каква е дейността на организацията му и не ми и пука. Човекът си заслужава номинацията, защото живеем в беззаконна държава, където всеки прави каквото си иска. Той лежи заради нас! Заради тъпата ни пасивност, примиренчество и това, че винаги сме наблюдатели, но не действаме, когато под носа ни се върши беззаконие и се нарушават човешки права. Всъщност ние рядко действаме и когато нашите собствени човешки права са засегнати, но както добре знаем от продажните медии за това са виновни Сорос и НПО-тата, а не българските политици и институции.

  • За правозащитността, Джок Полфрийман и наградите 'Човек на годината'

    bpra-thumb.jpg

    Като човек, който има известен интерес в областта на човешките права и правозащитността ще си позволя да хвърля моите няколко изречения по темата.

    Правозащитност.

    pravozashtitnost

    Речникът не намира думата. За огромна моя болка и много хора не разпознават тази дума.
    А е доста просто – говорим за защита на права. Права, с които сме родени, които ни принадлежат и за които трябва да се борим. Всички. Ние сме длъжни да го правим, за да живеем цивилизовано.

  • Ноемврийска акция на 'Храна, не война' в София

    FNB-logo-color.jpg

    В слънчевия четвъртък на 5 ноември 2015 г. млади активисти в София проведоха първата от дълго време насам акция „Храна, не война“ в нашата столица. Мястото, което избрахме беше градинката пред Централна минерална баня в София, която е традиционно място за събиране на пенсионери, бедни и непривилегировани хора от различни малцинствени и етнически групи.

    Групата ни се събра там точно по пладне и започна да приготвя на място продуктите, които бяха необходими да направим голяма зеленчукова супа – картофи, моркови, леща, лук и чесън, които бяхме купили предния ден с пари, събрани от дарения месеци по-рано. Докато кълцахме продуктите и приготвяхме полевия газов котлон и казан, с който да сготвим храната, привлякохме вниманието на много хора, които дойдоха да ни подкрепят и да разберат за идеята на „Храна, не война“.

  • Крачка напред (Петър Симеонов)

    direct-democracy-now.jpg

    Имаме нужда от опит да интегрираме движението в огромната инертна маса от люшкащо се недоволство.

    Движението за пряка демокрация у нас се разрасна през последните години. Време е да пристъпи напред. За да се случи това обаче, то трябва да навлезе в нови пространства.

    Пряката демокрация може да бъде неудобна, бодлива. Всяко прякодемократично решение по икономическите въпроси би било разрушително за статуквото. А все още повечето хора са част от статуквото.

  • Загубихме Слънчев бряг, но курортната реалност едва ли ще ни липсва

    savov.jpg

    Слънчев бряг е загубен, до голяма степен заради своите собствени заграждения. Известният курорт, който при голяма посещаемост би се наредил измежду най-големите градове в България по размер на пребиваващите - над три хиляди легла! Слънчев бряг не просто се е разраснал и се е уплътнил с хотели и блокове. Комплексът на практика е слял границите си със Свети Влас на север и Несебър на юг. Те пък са слепени съответно с Елените и Равда. Една огромна брегова линия, покрита основно от хотели, ресторанти и офиси, често застъпващи плажните пространства. Това е само едно от измеренията на загубата - монокултурата на туризма.

  • Четвъртата световна война в България (Петър Пиперков)

    fourth-world-war-thumb.jpg

    България е част от световна война. Не, не става въпрос за международен военен конфликт или за разрастване на някой от за момента локалните конфликти по света. Става дума за една много по-ужасяваща война, от която няма как да избягаш като бежанец; война, която се води не само с конвенционални оръжия, а с всички налични средства. Война без граници. Войната на политическия и икономически елит срещу всички останали; войната на 1% срещу 99%. Войната срещу нас, хората.

    Смятате, че преувеличавам? Криминализация на бедността с глоби и потенциално затвор в бъдеще за ровене в кофите за боклук, нова предложения за приватизация (този път на болници), орязване на здравните услуги, финансиране на частните училища, 6 г. затвор за 2.8 гр марихуана и 2 г. за убийство на дете, отказване правото на ромите да гласуват, еднодневни трудови договори, нарастваща безработица, пребит до смърт работник, пребити от полицията младежи, пребивани от граничари бежанци...

  • За милиони няма закони, за кокошка няма прошка (Петър Пиперков)

    gurmen-thumb.jpg

    Къде са рокерите и агитките, когато се застрояват планините и Черноморието?

    Вече втора седмица медиите упорито ни занимават с един чисто битов скандал, който бе превърнат в новина от национално значение. Роми и българи се сбили заради силна музика в Гърмен. Е и? На колко такива случаи сте ставали свидетели в квартала ви? Колко от тях са били акцент в медиите? Ако свадите са били между българи и българи, едва ли сте ахвали пред телевизора с „Я, това е съседа от снощи!“ Но ако свадата включа хора от различен от българския етнос, това е просто прекрасна възможност за отклоняване на вниманието от наистина важните теми. Многократно изпитана и доказано работеща форма за манипулация.

  • Цезура* (Ивайло Динев)

    ivaylo-dinev.jpg

    Протестиращият от последните години не признаваше легитимността на представителството. Протестиращият не предлагаше партийна алтернатива. Не скандираше какво иска. В словата си той по-скоро критикуваше и отричаше. С културата си предлагаше един друг свят, една друга система на живот. И това бе важното. С революционните институции и правила, Протестиращият се отличаваше от недоволните граждани, които със самото си поведение утвърждаваха сякаш напук на себе си статуквото.

    Протестиращият из целия свят бе чул твърде много лъжи, твърде много празни обещания. Бе жертва на твърде много задкулисни игри, твърде много лицемерие. Твърде много фалшиво лидерство.

  • 25 години несвобода (Ивайло Динев)

    ivaylo-dinev

    По мостове на влюбени, по тротоарни афиши, по изпратени съобщения, по платени постове във фейсбук, по устите на треперливи журналистки, по новговора на елитите се повтаря най-голямата лъжа – 25 години свобода.

    Тази свобода не е нашата свобода. Който ни казва, че сме свободни, ни поробява.

    Тази свобода е свободата на институциите да ни игнорират, свободата на политиците да ни лъжат, свободата на мултимилионери да са винаги на загуба пред данъчните, свободата на корпорациите да инвестират тук, защото сме евтина работна ръка, свободата на тарикатите, узурпирали цели квартали, разпореждайки се като царе, свободата на медиите да измислят друга реалност.

  • Беглика, НПО-та и менте-активизъм: когато новите карнавални маски паднаха

    free-beglika

    "Фабрика за идеи" е централната НПО, стояща зад ре-брандинга на Беглика Фест, който се завърна след едногодишно отсъствие. Беглика Фест, чиято страница на Facebook и до ден днешен се казва Beglika Free, но в който нищо FREE не е останало вече, след като билетите за един човек тази година достигнаха 95 лв. За сметка на това "Фабрика за идеи" обещаваха, че "идеята на организаторите е да докажат, че Беглика принадлежи на всеки и няма пасивна ‘публика’, а само общност от хора, създаваща заедно Беглика Фест." И още, че "Беглика Фест бележи голямото си завръщане с послание за демокрация на участието и силата на колективния интелект да решава предизвикателства." Всичко това трябваше да се случи "в кулминацията на заедността и храма на колективната интелигентност - Форум Метаморфози, в който ще се включи дръзкия авангард на социалната промяна в България."

    За всеки, който е участвал в спонтанните публични асамблеи на протестите миналата година или в други инициативи на автентичните български активисти, действително базирани на принципите на пряката демокрация и солидарната икономика, високопарните обещания на "Фабрика за идеи" се сблъскаха болезнено с дирижирания спектакъл, разиграван ежедневно в т. нар. "Форум Метаморфози".

  • Поредно поскъпване на топлоснабдяването - ще мине ли?

    parno-poskupvane

    Топлофикациите и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обсъждат поредно повишаване на цената на топлата вода и топлоенергията в рамките на 5-10%. [1]

    Задаващото се поскъпване някак се губи измежду новините за поредната смяна по върховете на властта. И както винаги това решение, засягащо всички, живеещи в страната, се взема зад затворени врати, зад които се допускат само представители на управляващите елити. Така беше и при повишаването на цената на топлата вода и топлинната енергия през 2012 г., когато на т.нар. "обществено" обсъждане участие взеха представители на различни партии, казионни синдикати и асоциации на едрия бизнес.

  • Да спрем настъпващия тоталитаризъм (Бъди промяната - София)

    Да спрем настъпващия тоталитаризъм (Бъди промяната - София)

    С проекта за нов Наказателен кодекс, управляващите в момента се опитват да възстановят тоталитаризма, който на мнозина ни е добре познат с неговата репресивна машина. Не искаме никога повече властимащите да определят живота ни. Да ни казват как трябва да живеем и какво може или не може да правим.

    Какво всъщност се опитват да прокарат с проекта за нов Наказателен кодекс?

    Първо: Да предизвикваш смущения в дейността на органите на властта се приравнява с държавна измяна. Това означава, че за всяко опозиционно действие и говорене, което е очаквано да смути органите на властта се предвижда затвор и конфискация на цялото имущество (чл.47, ал.1, т.3, чл. 301, чл.315, чл.316, чл.317 и §1, т. 3, т.32,д от ДР на НК (проект). Конфискацията на имуществото е едно репресивно действие на държавата, характерно за отминала епоха.

  • Писма от София: Стари танкове и модерна разруха (Кон Хелинън)

    conn_hallinan

    Военният музей в тази бързо разрастваща се столица представлява малка сграда с голям двор с оръжия, които сякаш са били докарани директно от бойното поле и паркирани тук в безпорядък. Гаубици, които са стреляли срещу турците през 1912 г. до руска артилерия от ерата на Студената война. Прашни и очукани от времето МИГ-ове се сблъскват със зловещо изглеждащата тактическа ядрена ракета Луна-М „Жаба“. Два едновремешни врагове, лъскавият немски танк Марк IV и по-смъртносният руски Т-34 са рамо до рамо.

    Бедната България. Руснаците няма да се върнат, но немците отново са на път, само че този път въоръжени единствено със смяна на валутата и политики на орязване на бюджетите. Разрушенията, които те обаче ще предизвикат, са доста големи.

  • Доминиращата икономическа система. Отражения в България. (Николай Савов)

    economic system niki savov

    Публикуваме пълния текст на лекцията на Николай Савов, която се проведе днес (27 ноември 2013 г.) в социален център "Аделанте" и за която съобщихме преди няколко дни.

    Защо е важно да разбираме (поне основно) икономическата система?

    Икономиката се е превърнала в основен критерий за развитието на всяка една държава. БВП, икономически растеж, размер на инвестициите, безработица и прочие, са сред основните данни, които ни предоставят при оценката на нечие на развитие. Основни цели пред всяка държава следва да са производството и консумацията. За сравнение, в Бутан – намира се в Южна Азия – имат "Брутно национално щастие"[1]. То измерва главно – психологично здраве, жизненост на обществото, културно разнообразие и устойчивост, здраве, образование и т.н. Страната е сред най-слабо развитите в Източното полукълбо, но на 8-мо място при най-щастливите 20 в света.

    Днес, почти всичко се е превърнало в стока, т.е. можем да говорим за него от икономическа гледна точка. Това важи дори за самият живот, като някои хора се шегуват, че човекът е единственото същество, което плаща, за да живее на Земята. Едва ли ще сбъркаме ако заявим, че не икономиката е подчинена на човек, а точно обратното.

  • Статията ни за Окупацията е публикувана в италианската преса

    Internazionale1025

    Статията ни За Окупацията след "осана" и "разпни го" е публикувана в новия брой на италианското седмично списание за международна политика и култура "Интернационале", което има около 100 000 читателя. Днес излезе електронният вариант на броя, а утре ще излезе и хартиеният.

    Материалът ни заема цялата страница 20. Може да го видите в pdf-формат тук.

    По-долу може да го видите и в jpg-формат.

  • За Окупацията след "осана" и "разпни го" (Петър Пиперков)

    okupaciq

    Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

    Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop