бежанци

  • Климатичната криза и проектът за автономия (Явор Тарински)

    Климатичната криза и проектът за автономия

    Този доклад бе представен в рамките на събитието „Пътища на автономията в 21 век“ (организирано на 29.09 от издателство Анарес във Фабрика Автономия).

    Говорейки за бъдещето, което 21 век крие, и позиционирането в него на политически проекти за радикално преустрояване на обществото, какъвто е проектът за автономия, не можем да не вземем предвид околната среда като цяло и промяната на климата конкретно.

    Днешната епоха е белязана от кризи – от тази във финансовия сектор, през настоящата миграционна такава, до задълбочаващата се корозия на социалната тъкан. И докато различни „шамани“ търсят решения на парче на всяка една от тези кризи, една криза като че ли остава силно пренебрегната спрямо останалите. Става дума за климатичната. Причината разрешаването на този сериозен проблем постоянно да бъде отлагано може да бъде търсена в радикалността на решенията, които мащабите на климатичната криза изискват. Докато финансовият крах предлага широко поле за изява на различни икономисти-гурута да развиват теории, ненапускащи въображаемото на икономизма, промените в климата и продължаващата деградация на околната среда поставят под въпрос настоящите догми на непрестанния икономически растеж и доминация, изисквайи решения отвъд тях. Безспорно различни международни срещи и договори по този въпрос са налице, но техния характер обикновено остава необвръзващ и често биват потъпквани в името на икономическия „просперитет“.

  • Расизъм: Една страст отгоре (Жак Рансиер)

    jacques-ranciere.jpg

    Бих искал да добавя към дневния ред на днешната ни среща някои разсъждения относно понятието „държавен расизъм”. Тези разсъждения се движат срещу общоприетата интерпретация на мерките, приети наскоро от нашето правителство, от закона за бурките до изселванията на роми. Тази интерпретация съдържа един опортюнизъм, който използва расизма и ксенофобията за изборна изгода. Тази т.нар. критика подхранва схващането, че расизмът е обществена страст, уплашената и нерационална реакция на ретроградни слоеве от обществото, които не могат да се приспособят към новия мобилен и космополитен свят. Държавата бива обвинена в провал да изпълни дълга си, като демонстрира безразличие към тези слоеве. Но това обвинение само подсилва ролята на държавата, представяйки я като лицето на рационалното срещу обществената нерационалност.

  • YPG в Харманли

    ypg.jpg

    Има някои по-прости хора, които твърдят, че всички в лагера в Харманли, а и всички бежанци по принцип са талибани, джихадисти, "Ислямска държава" и т.н. Това естествено са пълни глупости - бежанците са с разнородни религия, националност, политически убеждения и т.н. Дори и аз обаче бях изненадан от нещо, което видях в един репортаж на журналист от "Дневник" влязъл под прикритие в лагера в Хармални.

    Видео кадрите могат да бъдат изгледани тук:

    Как живеят мигрантите в лагера в Харманли (видео)

    Това, което ми направи впечатление бе, че някой е нарисувал на една стена флага на кюрдските сирийски милиции YPG:

  • Чешките ежегодни протести и бежанският въпрос

    savov.jpg

    За чехите 17 ноември е особен ден. Преди всичко, датата е от историческо значение по две причини – Международния ден на студентите в памет на заловените при нацистки атаки над чешки университети студенти през 1939 г.; и падането на стария "комунистически" режим и Нежната революция от 1989 г. Особеното днес е в зародилата се традиция от последните години да се организират многобройни протести, които превръщат Прага във врящ котел от разнородни демонстации. Общото между тях тази година без изненада беше темата за бежанците.

  • Act!on Food: Топла супа и подкрепа за бежанците

    Actonfoodintro

    Преди седмица веган колективът Act!on Food посети едно от местата оттатък българската граница, където доброволци от различни европейски страни оказват помощ на преминаващите бежанци. Активистите от София приготвиха топла супа, чай и дариха медицински принадлежности, дрехи и други належащи неща на мигрантите в граничния лагер.

    След като прочетохме апел за набиране на доброволци, които да дойдат то този граничен пункт* да готвят за мигрантите по своя път към Европа, успяхме да съберем група от петима души, с които да отидем за няколко дни до там. В седмиците преди нашето отпътуване направихме призив за дарения и успяхме да съберем 250 лева, няколко чувала с дарени дрехи и по-малки количества чай, бисквити и медицински принадлежности.

    Планирахме какво ще сготвим (супа от леща, картофи, моркови и лук с много чесън) и отидохме да се снабдим с всички съставки, които ни трябваха. Трябваше да вземем и някои допълнителни: кухненска хартия, гъба, веро, пластмасови чаши и лъжици за сервиране, захар за сервиране с чая, вакумни торби за компактно опаковане на дрехите, белачка за картофи, бензин за колата. Взехме назаем от приятели допълнителни ножове, белачки и дъски за рязане. Прекарахме доста време в сортирането на даренията, за жалост много от нещата не бяха полезни там където отивахме. Дарените неща, които не взехме, дарихме на Съвета на жените бежанки в България, които те ще разпределят в бежанските центрове тук.

  • Да приветстваме бежанците: бъдещето ни е общо (Джеръм Рууз)

    Refugeeswelcome

    Външните граници на ЕС скоростно изпадат в несъстоятелност. Вместо да се съпротивлява, Европа трябва да приеме бъдещето си на континент с голямо разнообразие.

    „Бежанската криза“ от последните няколко месеца раздели Европа на две. Но за разлика от това, което либералната преса ни втълпява, основната демаркационна линия минава не между тези държави (като Германия), които възприемат по-хуманна позиция към кризата, приемайки повече бежанци, и онези (като Унгария), които затвориха границите си и насилствено се наложиха над всеки опитващ се да ги премине.

    По-скоро, същинската схизма е между държави и институции, които ревностно пазят границите си, придържайки се здраво към изключващата териториална логика, които рязко минава в несъстоятелност, и обикновените хора на всекиднения живот – бежанци, активисти и местни измежду тях – които самоорганизират солидарност отвъд граници и създават радикално различна Европа отдолу.

  • Границите няма да ви защитят, но заради тях може да умрете

    Paris Attacks Thumb
    Ако елитите, които ръководят Крепостта Европа успеят да ни подчинят и сегрегират, то ние определено ще се избием едни други: разделяй и владей. Единствената ни надежда е да създадем обща кауза срещу владетелите ни, изграждайки мостове отвъд разделенията по националност и религия преди целият свят да бъде поставен на дръвника на войната.

    На 13 ноември 129 души бяха убити в координирани бомбени атентати и стрелба в Париж, за чието изпълнение пое отговорност „Ислямска държава”. Въпреки че това е само последната от серия подобни атаки, тя провокира особено внимание в сравнение с кланетата в Суруч и Анкара, в които загинаха 135 души. Животите на младите активисти, които подкрепят кюрдската борба срещу джихадистите — досега единственият опит на терен да се блокира експанзията на „Ислямска държава” — се измерват с различен аршин от животите на западноевропейците.

    Същото се отнася за животите на милионите, които са били избити или насилствено са напуснали своите домове в Сирия. Европейските националисти не губят време да намерят връзка между атаките в Париж и така наречената мигрантска криза. Заглавията в британската преса смело обявиха ”Джихадисти се промъкнаха в Европа, дегизирани като сирийски бежанци,” твърдейки, че паспорта намерен в един от атентаторите принадлежи на бежанец, който е преминал през Гърция. Така тези опортюнисти се надяват да използват все още лепнещите от кръв улици, за да завършат своя проект по заключването на портите на Крепостта Европа.

  • Ноам Чомски: Расистка Европа не иска турци по своите улици

    Chomsky Turkey

    Интервю на Кансу Чамлибел с известния лингвист и политически коментатор Ноам Чомски за турския ежедневник „Хюриет“.

    Как виждате Турция през 2015 г.?

    Виждаме поразителна промяна през последните няколко години. През 90-те години на XX век турската държава беше замесена в ужасяващи зверства на югоизток. Това беше един ужасен период. В ранните години на този век видяхме някои неща да се подобряват. Аз посетих страната неколкократно. До към 2005 г. ситуацията значително се подобряваше и имаше признаци за положителни развития в Турция, която притежаваше реалния потенциал да стане мост между Изтока и Запада... Но след това всичко започна да се обръща, турският режим ставаше все по-авторитарен вътре в страната и все по-репресивен към Кюрдския въпрос. В момента турската държава действа по начини, които аз намирам за изключително негативни към народа на Турция, към надеждите за турска свобода и демокрация, както и към кюрдите в тяхната справедлива борба за основни права и нещо повече. И това става на международно ниво, не само вътре в Турция. Турската роля в Сирия е изключително вредна.

  • Ноемврийска акция на 'Храна, не война' в София

    FNB-logo-color.jpg

    В слънчевия четвъртък на 5 ноември 2015 г. млади активисти в София проведоха първата от дълго време насам акция „Храна, не война“ в нашата столица. Мястото, което избрахме беше градинката пред Централна минерална баня в София, която е традиционно място за събиране на пенсионери, бедни и непривилегировани хора от различни малцинствени и етнически групи.

    Групата ни се събра там точно по пладне и започна да приготвя на място продуктите, които бяха необходими да направим голяма зеленчукова супа – картофи, моркови, леща, лук и чесън, които бяхме купили предния ден с пари, събрани от дарения месеци по-рано. Докато кълцахме продуктите и приготвяхме полевия газов котлон и казан, с който да сготвим храната, привлякохме вниманието на много хора, които дойдоха да ни подкрепят и да разберат за идеята на „Храна, не война“.

  • Четвъртата световна война в България (Петър Пиперков)

    fourth-world-war-thumb.jpg

    България е част от световна война. Не, не става въпрос за международен военен конфликт или за разрастване на някой от за момента локалните конфликти по света. Става дума за една много по-ужасяваща война, от която няма как да избягаш като бежанец; война, която се води не само с конвенционални оръжия, а с всички налични средства. Война без граници. Войната на политическия и икономически елит срещу всички останали; войната на 1% срещу 99%. Войната срещу нас, хората.

    Смятате, че преувеличавам? Криминализация на бедността с глоби и потенциално затвор в бъдеще за ровене в кофите за боклук, нова предложения за приватизация (този път на болници), орязване на здравните услуги, финансиране на частните училища, 6 г. затвор за 2.8 гр марихуана и 2 г. за убийство на дете, отказване правото на ромите да гласуват, еднодневни трудови договори, нарастваща безработица, пребит до смърт работник, пребити от полицията младежи, пребивани от граничари бежанци...

  • За милиони няма закони, за кокошка няма прошка (Петър Пиперков)

    gurmen-thumb.jpg

    Къде са рокерите и агитките, когато се застрояват планините и Черноморието?

    Вече втора седмица медиите упорито ни занимават с един чисто битов скандал, който бе превърнат в новина от национално значение. Роми и българи се сбили заради силна музика в Гърмен. Е и? На колко такива случаи сте ставали свидетели в квартала ви? Колко от тях са били акцент в медиите? Ако свадите са били между българи и българи, едва ли сте ахвали пред телевизора с „Я, това е съседа от снощи!“ Но ако свадата включа хора от различен от българския етнос, това е просто прекрасна възможност за отклоняване на вниманието от наистина важните теми. Многократно изпитана и доказано работеща форма за манипулация.

  • Два месеца по-късно: отчет за 'лявата политика' на СИРИЗА

    dva-meseca-syriza-intro.jpg

    Преди два месеца СИРИЗА се възкачи на власт начело на гръцкото правителство. Преди изборите нейният основен лозунг беше "надеждата идва". Разбира се, постепенно стана ясно, че никаква надежда не идва. Новите зaконопроекти, закони, мерки и тактики на СИРИЗА пoтвърждават тази прогноза. СИРИЗА е просто още една капиталистическа партия. Нека да погледнем политиката ѝ до момента.

    По време на управлението на бившата управляваща партия "Нова демокрация" съществуваше така наречения закон за "кварталната полиция". Това практически означаваше, че полицаите ходят по улиците в квартала на всеки град, за да "защитават гражданите" от "неизвестни опасности". Този законопроект беше регистриран, но никога не е функционирал на практика заради противопоставянето на активисти, считащи го за репресия на полицейската държава. Сега СИРИЗА отново се опита да внесе законопроекта, защото "престъпността се е повишила", според министъра на вътрешнте работи И. Панусис. Фактически, каква е разликата между склонноста към полицейщина на бившето и на сегашното правителство?

  • Демократичният експеримент в Рохава (Светлин Тачев)

    svetlin_tachev.jpg

    Месеци на ред кюрдите водят ожесточени сражения със силите на Ислямска държава. Днес град Кобане е на път да падне под напора на джихадистите. Единствено самоотвержената борба на кюрдските бойци ги държи вън от пределите му. От началото на офанзивата на терористите от ИД в Ирак единственото място в Близкия изток, което остана почти незасегнато, остава автономната област Кюрдистан. И до днес там убежище намират както сунити и шиити, така язиди и християни, а мястото се смята за един оазис, в което религиозният фанатизъм отстъпва на светския начин на живот. Нещо повече...

  • Какво се случва в Кобане? [mp3, bg]

    През последния месец сирийският град Кобане (известен и като Айн ал Араб) е център на събитията. Медиите отразяват (повечето пъти повърхностно), доколкото могат, битките между кюрдските бойци, подкрепени от Свободната сирийска армия и групировката Ислямска държава, отбелязваща офанзива в Североизточна Сирия в посока Алепо. Тези битки породиха множество въпроси, отнасящи се за събитията в Ирак и Сирия като цяло, случващи се от 2011 насам. Не можем да говорим за Кобане като изолирано събитие, нито можем да коментираме без да засегнем темата за режима в Сирия и гражданската война.

    Какво може да направи Турция в случая? Анкара понесе множество критики поради липсата на военна подкрепа за кюрдите в Кобане, въпреки че градът се намира на един хвърлей от границата. Какво може да се очаква в Ирак? Събитията не могат да бъдат обсъдени черно или бяло. Ислямска държава не се роди вчера или преди седмица. Всичко онова, което достига до заглавията във вестници, има своята история, процеси, развиващи се вече с десетилетия.

    Поглед към случващото се в Близкия Изток като цяло и особено в Сирия, Ирак и Турция от последните дни с презентации в социален център "Аделанте" на 15 октомври 2014 г. направиха  Руслан Трад (председател на Арабския форум за култура, блогър и журналист на свободна практика), Александър Ангелов (социолог) и Ивайло Стефанов (журналист).

    {mp3}2014-10-15-kakvo-stava-v-kobane-adelante{/mp3}

    Файл за сваляне

    solidarity-with-kobane-adelante

  • Операция Mos Maiorum: ЕС продължава репресиите срещу мигранти

    bleri-lleshi.jpg

    На 13 октомври 2014 г. започва дирижираната от Европейския съюз мащабна полицейска операция, насочена срещу имигрантите без документи. Това е поредното криминализиране на мигранти.

  • Цюрих: Право на престой, сега! [bg, Vimeo]

    На 19 декември 2008 г. около 150 бежанци без документи и активисти, солидарни с тях, окупираха църквата Предигер в Цюрих (Швейцария) за над две седмици. Техните искания бяха за премахване на тежките разпоредби, забраната за работа и легализирането статута на всички имигранти без документи.

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop