В началото на ХХ век радикалните активисти-работници предложиха идеята да се изградят организации и обединения, самоуправлявани от обикновени работници и противопоставящи се на шефовете за контрол над продукцията, като по този начин те да "изградят новото общество в черупката на старото". Te предвиждат самоуправлението на профсъюзите и организациите за борба на работните места от самите работници - като предвещание за масови организации, чрез които работниците ще управляват производството в не-пазарно, пост-капиталистическо общество.

Приема се, че самоуправлението, това да имаш контрол над живота си, да имаш право на глас за нещата, които те засягат, ще заема централно място в пост-капиталистическото бъдеще.

Но самоуправление не означава да имаме само контрол над нашата работа, а от там и над производството, но и над консумацията. В какви жилища искаме да живеем? Какви услуги искаме да са достъпни в квартала ни? Какъв да е планът на града ни? Какво искаме да произвеждаме?

 



Икономическата визия трябва да е такава, че хората да могат да кажат какво искат да потребяват.

Тази идея рефлектира във визията за икономика на участието (ПарЕкон), която предлага работническите съвети и кварталните потребителски съвети да са основия градивен блок на самоуправлението. Относно градовете, ПарЕкон предлага възможността за хоризонтално самоуправление на регионалните планове, относно транспорта и другите инфраструктури, както и на тези за социалните нужди (жилищните нужди, отглеждането на децата и здравните грижи и др.).

Планиране на участието (Participatory Planning) означава, че хората ще започват да изграждат планове относно това какво искат да се произвежда в техните местни съвети. Ние ще решаваме какво да потребяваме (както предметите за индивидуална, така и тези за колективна консумация) и какво да произвеждаме. Teзи предложения филтрират през организации в по-голям географски обхват, доколкото те имат въздействие върху по-голяма площ.  Чрез процесите на изготвяне, сравняване и напасване между работниците и потребителите, предложенията ще бъдат рафинирани в цялостна програма за социално производство. Решенията относно използването на земята също могат да се взимат чрез процеси на изготвяне, сравняване и напасване, проблемите свързани между дома и работното място, ще станат процеси на преговаряне между групите за продукция и кварталните съвети. Например, биха ли желали хората да се върнат към предкапиталистическия занаятчийски град, където жилещето и работното място са едно до друго? Ако е така, би трябвало да очакваме това да рефлектира върху инвестирането в строителството.

ПакЕкон съдържа в себе си елиминиране на някои от властите, които оформят капиталистическия град.

Решенията на работното място няма да бъдат просто въпрос на това какво изпълнителният директор мисли за най- добро. Пространсвеното разпределение на популацията въз основа на класа и раса в капиталистическия град е причинено от големите несъотвествия в дохода на обикновените хора и власт-имащите/богатите. Това няма да съществува в икономическа система, където заплащането е въз основа на положените жертви и усилия, и където корпоративната йерархия не съществува.

От гледна точка на икономика на участието, принципът за самоуправление означава, че всеки човек ще има право на глас относно проблемите, които го засягат, като този глас ще тежи в съотвествие с това до каква степен го засяга даденият проблем. Това означава например, че ще се намалят негативните промени на околната среда, като например замърсяването на въздуха, защото право на глас ще имат хората, които това ги засяга пряко, а няма да се налага решението да се взима от определени индивиди. Големите екологични проблеми свързани със замърсяването, например прекаленото използване на лични автомобили, ще трябва да бъдат взети предвид в една самоуправлявана икономика на участието.

Ние предвиждаме икономика на участието да бъде истинска алтернатива чрез изграждането на масови, самоуправляващи се социални движения, от възраждащото се самоуправление на работническия профсъюз (unionism), в сферата на продукцията, до самоуправлявани организации от всякакъв вид.

Жилищата са основната клетка на потреблението, която също е източник на множество конфликти, от хората, които окупират (скуотинг) изоставени сгради до наемателите, които организират съюзи и стачки. В капитализма статусът на земята и жилищата е като стока, а цикълът на финансово инвестиране генерира едновременно влошаване и корумпиране на кварталите, предимно населени с хора от работническата класа, едновременно с това бизнесмените и хората с по-висок доход изместват работниците от техните жилища.

Петер Маркузе пише: "Противоположното на облагородяването на кварталите (gentrification) не трябва да е влошаване и изоставяне на жилищата, а тяхното демократизиране"(1). Интересна тактика за демократизиране на жилищата се прилага в САЩ през последните две десетилетия, тя е се нарича "community land trusts" (на български могат да бъдат преведени като комунални поземлени/жилищни тръстове – бел. прев.), които са отговор на нарастващите наеми и влошаването на условията на живот в жилищата.

Тези тръстове са кооперации, които привличат хората в дадена географска област и ги насърчават да действат като безвъзмездни разработчици на жилищата. Като демократични организации, тези тръстове позволяват на хората да имат контрол над това какво се прави на земята им, да определят какви услуги да се извършват в квартала и позволяват поддържането на цени, достъпни за хората от работническата класа.

Основната концепция е, че комуналният поземлен/жилищен тръст притежава земята и по този начин я предпазва от спекулациите на пазара. Жилищата се продават на хората под формата на равностойно притежание. В дългосрочен план тези жилища са достъпни поради наличието на намемане на земята ("ground lease“). При напускане на жилището, собствениците трябва да продадат къщите или апартаментите си на тръста на точно определени цени, за да могат да се поддържат ниските цени. По този начин тръстовете работят в посока на това земята и жилищата да не се възприемат като стока.

Самоуправлението предоставя две измерения в този случай: населението има контрол над жилищата, в които живеят, но общността управлява цените и употребата на земя.

В историята различни трудови организации и други групи в САЩ са формирали жилищни кооперации с ограничена собственост, за да се поддържат ниски цени, за да могат хората от работническата класа да си ги позволят. Моделът на комунални поземлени/жилищни тръстове е изработен през 60-те години, за да се преодолее тенденцията с унищожаването на тези жилища.

Проблемът е, че когато някой има дял от тези кооперации и иска да продаде този дял той търси максимална печалба. Поради тази причина собствениците, които споделят жилището в крайна сметка са намерили начин да разрушат границите за справедливостта. По този начин жилищата стават поредните стоки на пазара за недвижими имоти.

Причината за това е, че работническата класа, която има най-голяма полза от това цените да останат ниски, всъщност не е част от договореността между продавач и купувач. В действителност това е пример за негативност, наложена отвън.

Предложеното от комуналните поземлени/жилищни тръстове решение е  да се организират всички хора, които ще бъдат засегнати отвън, така че те да имат решаващата дума. Тръстът разделя хората на два вида: собственици на общи жилища и такива, които не са собственици. Всеки от тези два вида членове на обществото избира свои представители, които ще решават по-важните проблеми чрез гласуване. Ефектът е да се гарантира, че хората, които ще бъдат негативно засегнати от нарушаванете на границите на справедливостта, са представени и могат да предотвратят превръщането на жилищата в стока.

Съществува обаче и още един проблем. Предвид концентрацията от експерти на върха на пирамидата и неравенството, което се образува, не всеки има достъп до нужните знания за управление на сградите. Ако хората с нисък доход са в положение на самостоятелно съ-коопериране, това може да се използва от безкрупулни бизнесмени или фирми за управление на недвижима собственост. Управлението от нетренирани аматьори понякога създава проблеми, дори в съвместно управлявани асоцииации от професиоаналисти.

Традиционният подход при социални жилища, да бъдат управлявани от държавата или от нестопански обществени корпорации, преодолява този проблем като концентрира експертите и хората, взимащи решения в йерархия.

 
 

Проблемът е, че се получава така, че едните контролират другите и хората, живеещи в тези жилища нямат контрол над тях.

Обратно на това, решението на комуналните поземлени/жилищни тръстове е да обучи хората и да развие в тях умения, позволяващи им да управляват своите жилища. Тръстовете са там също и да помагат и да съветват ако изникне проблем. Подходът "ти си сам" се замества със сътрудничество, където знанията и рисковете са споделени. Тръстовете действат като буфер между хората и заобикалящата ги капиталистическа икономика. Можем да си представим множество начини да се разшири модела на тези тръстове. Хората, живеещи в жилищата ще могат активно да участват в проектирането им, така че те да посрещат техните вкусове и практически нужди.

Тръстовете могат да се опитат да отчуждят частната собственост, като по този начин премахнат спекулаторите и хората, целящи да спечелят от имота си. Например, по време на политически сблъсък, тръстът в Бостън на улица "Dudley Street", успя да направи точно това.

В градовете (главно в Западна Европа), където окупирането (скуотинг) на изоставени сгради е широко разпространено, тръстовете могат да помогнат за регулирането и легализирането на това, като по този начин попречат на земята и жилищата да се превърнат в стока.

Организациите на наемателите, обединени в съюзи, могат да сътрудничат с комуналните поземлени/жилищни тръстове и да закупуват земя от частните собственици, като я превръщат в колективна.

В ситуация, в която публичните жилищни проекти са под заплаха да бъдат приватизирани, наемателите могат да използват подхода на тръстовете, за да предпазят земята от спекулативния пазар и да придобият контрол над нея.

Тези няколко примера показват начините по които тръстовете могат да бъдат използвани като тактика в (класовата) борба относно жилищата.

Някои тръстове в САЩ, предоставиха място за изграждането на здравни клиники и центрове за грижи за децата. Място може да бъде предоставено и на колективи на работници.

Принципът за самосамоуправление може да бъде приложен за услуги, които са изработени за обществото, така че печалбите да са в съответствие с дългосрочната визия за самоуправлявани общества. Градските тръстове могат да предоставят място за бакалии на работнически колективи или за работнически кооперирани центрове за отглеждане на деца.

Примерът на тръстовете, може да служи като ембрионален стадий за квартални съвети в икономиката на участието (ПарЕкон), където е налице демократично тяло на участието, което решава какви видове услуги, икономическо развитие и жилища искаме в нашия квартал.

В момента финансирането на социалните жилища в САЩ е недостатъчно (абсолютно същото се отнася и за България, тук такива жилища дори не се и изграждат – бел. прев.). Перспективата това да се промени зависи от траекторията на социалните промени. Организациите за борба на работното място, проф-съюзите, ще продължат да имат най- важно значение за промяната, поради размера им и позицията им в икономиката.

Аз бих предвидил алианс от съюзи, групи на наематели, и други масови организации, които да се обединят не само за решаването на проблемите свързани с жилищата, но и тези свързани със здравните грижи, транспорта, училищата, отглеждането на децата и други.

Ако организациите не бъдат управлявани от професионални кадри или от "праволинейни“ активисти, то ние трябва да търсим начин да направим по-лесно участието на обикновения работник в движението. Когато хората са принудени да работят по две работи или на 60-часова работна седмица, не им остава много време да се занимават с организации. Това показва важността на борбата хората да имат повече свободно време, като например да се съживят отново движенията, борещи се за по- малка работна седмица без да се намалява заплащането. Също така за родителите са нужни и центрове за отглеждане на децата, за да могат те да имат повече свободно време и да се включват в подобни организации.

Начинът, по който се организираме е важен за очертаване на бъдещето. Ако изградим организации, които възприемат йерархичната корпоративна структува - това как ще помогне на целите за самоуправление? Тази форма на организации изпраща грешно послание до хората и изгражда лоши навици.

Ако целим социално самоуправление, то ние трябва да работим в посока  на изграждане на движения и организации на принципа на самоуправлението, такива организации, в които има пряка демокрация, като например самоуправляващите се от обикновени работници синдикати.

С придобиване на опит, с участието си в такива организации за директен контрол, хората ще придобият умения, самочувствие, и по-добро знание за системата срещу която сме изправени. Ние изграждаме самоуправляващи се градове в процеса на борбата за промени.

БЕЛЕЖКИ:
(1) Peter Marcuse “In Defense of Gentrification," Newsday (Dec. 2, 1991)

Автор: Том Ветцел
Превод: Марто