През 1829 г. в поредица от лекции в Харвард доктор Джейкъб Бигълоу отбелязва:

Вероятно никога не е имало епоха, през която практическите приложения на науката да са въвличали такава голяма доза талант и инициатива от обществото както през настоящата. За да обединя различните тематики, принадлежащи към едно такова начинание, съм използвал общото наименование "технология“ – достатъчно изразителна дума, която се среща и в някои по-стари речници… Чрез това наименование е направен опит да се назоват… принципите, процесите и номенклатурите на някои по-характерни занаяти, особено онези, включващи приложението на науката... [1]

Real UtopiaТридесет и две години по-късно, през 1861 г., в Бостън е открит Масачузетският технологичен институт (МТИ). Думата "технологичен" в името на института е предложена от самия Бигълоу "за да е ясно, че изучаването на науката в МТИ ще бъде насочено по-скоро към практическото й приложение, като крайна цел, а не към учтивата форма на теоретично предаване на знания." [2]

Науката винаги е бивала отделяна от технологията. В класическите времена науката "принадлежи" на философите – аристократи. Технологията е задача на работниците, извършващи физически труд. Аналогично, през осемнадесети век в Англия "науката става занимание на образованата, заможна и неангажираната с физически труд класа." Действително "до средата на деветнадесети век терминът ‘учен’ не съществува във Великобритания, изразът който се използва е ‘поощрител на наука’." [3]

Науката се среща с технологията едва в средата на деветнадесети век, въпреки че корените на технологията датират още от средните векове.

И така, ако определим технологията като "практическото приложение на научно знание" получаваме богатство от технологични области: медицинска технология, компютърна технология и прочие. От всички тези области, онази, която има вероятно най-пряко и важно значение за обикновените хора е инженерството.

Сред разклоненията на инженерството има едно, което участва в почти всички аспекти на човешкия живот на земята. Нека се опитаме да докажем валидността на това твърдение. Представете си един обикновен човек, който се събужда сутрин в дома си. Този дом е проектиран и построен от инженери, принадлежащи към това така значимо разклонение на инженерството (нека го наречем "С. Инженерство" или за краткост СИ). Проектът е бил направен въз основа на научното познаване на дял (или под-дисциплина) на СИ, а именно конструктивния дял.

После, човекът отива в банята. СИ инженерите са проектирали и изградили водоснабдителната и канализационната система. Дяловете на СИ са обхванали хидравликата, санитарните системи, водоизточниците, земната механика (язовирно проектиране). Героят или героинята ни закусва – зърнена закуска и други земеделски продукти. Дяловете на СИ са обхванали напояване и отводняване, тръбополагане, енергийния сектор. Той или тя се качва в колата си , на влак или на самолет и отива на работа. Магистралата, железопътната линия или летището, които той или тя използва са проектирани и построени от строителни инженери. СИ е обхванало и транспорта.

Работното им място се намира в някой по-голям или по-малък град, и т.н. Дяловете на СИ са обхванали и градското планиране. Вече не е необходимо да проследяваме нашите герои. Частично изброяване на някои от над двете дузини дялове (!), обхванати от СИ е достатъчно, за да покаже значимостта му за живота на обикновените хора. Списъкът обхваща и аероавиацията, строителството за военни цели, компютърните технологии и прочие.

Буквата С в абревиатурата СИ се използва за "строителен", затова говорим за строително инженерство, а в буквален превод от английски език и за "гражданско" инженерство. Това е дял от инженерните науки, който обхваща широк спектър от живота на хората. Тези хора обаче имат много бегла представа за това с какво точно се занимава един строителен инженер. Това се дължи на факта (и не е чак толкова странно), че повечето хора си мислят, че всичките, изброени по-горе дейности са занимание на архитектите. Причината за това вероятно е, че Холивуд счита архитектите, както и адвокатите, и докторите за по-обаятелни от инженерите. Дори речниците дават доста погрешно дефиниране на архитектурата като "изкуството или науката на проектирането и строителството на сгради и конструкции, особено с предназначение за живеене." (вж. по-долу за допълнителни коментари). Инженерите се приемат предимно като безинтересни, безнравствени строители и подобни.

Нещата обаче стоят другояче. "Само определени хора избират инженерното призвание и се наемат да преминат през мъките на взискателния университетски курс на обучение, след който могат да пристъпят в това поприще." [4] "Инженерите са избрали да се причислят към професия, отдадена на почтеността и общественото добруване." [5] В действителност с работата си в сферата на санитарното инженерство, строителните инженери са удвоили продължителността на живота.

Петдесетгодишният ми опит в строителното инженерство ме кара да се съглася с двата цитата по-горе. Това, че инженерът Курт Пруфер е построил пещите в Аушвиц или че инженери (химици) са разработили агент "Ориндж" (на английски: Agent Orange е името на хербицид, използван от армията на САЩ по време на Виетнамската война. – бел. пр.) не дава отражение върху поразително голямото мнозинство инженери. Въпреки това инженерите в съществуващата социална система имат сериозен проблем. Той се дължи на липсата им на смелост да не се огъват под външни (политически и други) влияния и натиск. Що се касае до архитектите, те нямат нищо общо с "проектирането и строителството" на всичко описано по-горе. Нямат нищо общо дори с конструкциите, предназначени за "живеене". Те се занимават единствено с естетика.

Същността на философията на Икономиката на участието или ПарЕкон се основава на ценностите, които напътстват тази философия и които са нейната морална основа. Пареконските характеристики (морална основа, рационалност и почтеност) са достигнали предела си. Особено развита, сравнено с всичко предложено до момента е моралната основа на пареконската пропозиция.

И така, ако приемем, че строителните инженери са хора "отдадени на почтеността и общественото добруване" (т.е. имат пареконски качества), следователно е обосновано да се спрем на тях, като предмет на анализ на "Технологията на новото общество" – темата на настоящата глава.

Ще базираме оценката си на три области: участие, вземане на решения и необходимост от нововъведения.

Участие

От една страна разглеждаме участието на лаика в работата на строителния инженер, а от друга участието на инженера в социалния процес. Строителният инженер е професионалист с много тесни познания. Следователно, възможно ли е хора с бегли познания в инженерната сфера да участват в работата на инженера?

Нека погледнем какво казва историята. "Почти всичко в човешката история, което ни заобикаля е измислено от непрофесионалисти. Редица от най-изумителните места в света… не са разработени от архитекти." [6] В свободните градове-държави на средновековна Италия гражданите са участвали при планирането на техническите проекти чрез граждански комитети. "По време на службата си във флорентинския комитет, Данте участва в подготовката и планирането на уширението на улица Сан Проколо." [7]

Кристофър Алекзандър (вж. бел. 6), професор по архитектура в Калифорнийския университет Бъркли, пише "Нека започнем, запитвайки се какво точно значи "участие". То може да се изтълкува като всеки процес, чрез който ползвателите на дадена среда са съпричастни към оформянето й." [8] (курсивът е добавен от автора). Доста забележителен е фактът, че това "определение" за участие датира от 1973 г.

Изглежда не е преувеличено да се каже, че потребността на хората да "оформят" средата си е почти инстинктивна. Но могат ли обикновените хора да общуват пълноценно със строителния инженер, тъй щото да допринесат значително към работата му? От инженера зависи да представи работата си така, че да бъде тя разбираема дори за неспециалистите. Нещо повече, всички хора имат вродена способност да разсъждават върху това как да приложат знанията си по специфичен начин, което ще рече, че имат технологичен подход. Това, което не е вродено на хората, е "научния" начин на мислене.

Ето един "ярък" пример за този технологичен (или вътрешен) начин на мислене: В една самолетостроителна компания в САЩ назначили екип от четирима математици, всички с научно-образователна степен "доктор", който посредством компютърна програма трябвало да разработят метод за разчертаване на форсажна камера за голям реактивен двигател. Формата била изключително сложна… Прекарали около две години в опити да разрешат проблема и така и не достигнали до удовлетворителен резултат. Когато обаче отишли в експерименталната работилница на завода открили, че един опитен разкройчик на метални листове и един чертожник всъщност вече били успели да разчертаят и конструират въпросната форсажна камера. Единият от математиците отбелязал "може и да се успели да го направят, но не са разбрали как са го направили."

И така, твърдението, че обикновените хора (ползватели) имат правото и способността да оформят средата си, подпомагайки работата на инженерите изглежда е валидно. Хайде сега да разгледаме участието на строителния инженер в обществото. Строителният инженер е специалист. Въпреки това, след като вече е предложил своите специализирани умения на обществото, той се превръща в обикновен член на общостта със същите права и отговорности като всеки друг.

Каква е ситуацията днес? "Прекалено дълго инженерите не могат да съумеят да вземат участие в морално-обществения дебат, който ни помага да оформим обществото си. Отбягваме тези дебати в името на етиката и професионализма. Удобно ни е сякаш да не се сещаме, че нашите технически и аналитични умения могат да се използват за решаването на редица проблеми… За съжаление в повечето случаи ние не се застъпваме за онова, което е правилно за обществото." [9]

Денис А. Рандълф, строителният инженер - автор на горецитираното мнение, е член на ДАСИ (Дружество на американските строителни инженери) и председател на комисията по пътно строителство в окръг Феърфакс, Вирджиния. Инженери (или по-добре хора) като Рандълф дават надежда за всички обикновени хора по света.

Разбира се има строителни инженери като Роналд А. Чадъртън, професор в университета Виланова, който оплакват икономическата криза в САЩ. Той е написал следното: "Малцина ще се съгласят… кризата е изначално философска. [В САЩ!] Доминира алтруистично-колективисткото гледище." [10] (курсивът е добавен от автора). Не бива да се пренебрегва фактът, че в света могат да се срещнат съвсем малко не-алтруисти от типа на Чадъртън. И тук е хубаво да се поразсъждава малко върху работата на ДАСИ. Като гръцки строителен инженер, през целия си професионален живот съм разчитал на ценните (и това е точната дума) знания, съхранени в публикациите на ДАСИ от 1852 г. насам, която е и годината на основаване на дружеството. По същество ДАСИ е синдикалният орган на американските строителни инженери.

Една доста консервативна част от американското общество. Въпреки това животът принуждава хората да бъдат "алтруистични-колективисти". "Опустошението беше толкова всеобхватно, а последвалите опасности толкова заплашителен, че днес – почти две години по-късно – Ню Орлиънс е изправен пред мрачно бъдеще. Комисията за външно анализиране (на последиците) от урагана Катрина (КВА) [при ДАСИ] е длъжна да сподели откритията и заключенията си… така, че и други да се поучат от тази трагедия и да се избегне повторното случване на подобни катастрофи не само в Ню Орлиънс, но и в други общности…" [11]

Интересна (пареконска!) подробност: КВА е съставена от 14 члена (13 от САЩ и 1 от Холандия) и работи в сътрудничество с група от 150 правителствени, академични и индустриални експерти, които представляват над 40 организации. Пример за демократично сътрудничество между поне 164 души.

Концепцията за морално достойнство се простира отвъд зависимостта "инженер – клиент“. Тя следва да е морална спогодба между инженера и обществото и то не просто обществото от дадена националност, а обществото в световен мащаб. Ние, като строителни инженери имаме голям принос за развитието на бедните региони в света. Но същината на концепцията за морално достойнство в строителното инженерство трябва да се изразява в пламенното посвещаване на всички наши знания, умения и влияние в служба на обществото, за да осигурим покрив за бездомните от Калкута до Ню Йорк, за да премахнем ужасите на бедняшките квартали… [12]

Възможно ли е дори (доста консервативните) строителни инженери, членове на "координаторската класа", да са готови да подкрепят пареконската гледна точка? В интерес на истината един от тези инженери – К. Р. Пенони пише: "Фантазирането е поглед в миналото, настоящето и бъдещето, наука за промяната – мислене отвъд реалността на момента… Въображението често ни вдъхновява тогава, когато плановете ни предоставят единствено подробен ред на действие" [13]

Вземане на решения

В книгата си "Да реализираме надеждата: Живот отвъд капитализма" (2006 г.) [14], Майк Албърт пише "[Ние] трябва да възприемем механизъм, чрез който правилно и ефикасно да определяме и предаваме точна информация... която после да разпредели влиянието, което оказват на взиманите решения работниците и потребителите, пропорционално според степента, в която същите биват засегнати от тези решения.“ (курсивът е добавен от автора)

В публикация на ДАСИ от 1993 г. четем:

"Инженерът ще:
1. Зачита правото на всички индивиди, засегнати от инженерингов проект, да участват в допустими граници във взимането на решения относно проекта.
2. Предоставя изчерпателна, точна и разбираема информация до всички страни, по всички инженерни решения, които касаят страните.
3. Откаже да одобри или да участва в, или да насърчи други да го сторят, проекти, които макар и да са приети от съответните клиенти или ръководства, могат да причинят неоправдано вредни последици." [15]

Изглежда, че за едва стоте хиляди години, през които съществува на тази земя, хомо сапиенс е оставил на потомството си почти идентичен начин на мислене. Обърнете внимание как си съвпадат даже и думите в горните текстове, които ги дели разлика от 14 години.

За да аргументира тезата си, авторът на текста от 1993 г. използва един трагичен пример – инцидента с космическата совалка "Чалънджър“:

"Инженерите от "Мортон – Тиокол", които се обявяват срещу изстрелването на совалката, чисто и просто са следвали третата точка от цитирания по-горе кодекс, тъй като отказват да участват в действие, което са преценили като водещо до неоправдана вреда. За съжаление ръцете им се оказват вързани от етичния кодекс [кодекс, различен от цитирания по-горе – бел. авт.], според който освен всичко останало трябва да останат и лоялни към компанията си [!]... Ако за инженерите водещ е бил предложеният горе [кодекс], щяха да приемат, че страната с най-голям интерес от решението им са астронавтите, и при това положение астронавтите биха били включени в процеса на взимане на решение... фактите са щели да бъдат изложени пред тях, и решението – оказало ефекта си най-вече именно върху им – е щяло да бъде взето с техния принос." [16]

Ето още един пример за прилагането на Икономиката на участието – ПарЕкон в новото общество. Нека предположим, че е необходимо сградите в даден град да бъдат построени по метод А, който е конструктивно и социално правилен. Въпреки това, поради съществуващата социална система в града, малка група от хора с възможности и влияние решава, че сградите трябва да се изпълнят по метод Б, който е конструктивно неправилен, но печеливш от пазарна гледна точка.

Ако вместо съществуващата социална система в града се бе приложил пареконски модел, решението за строителство би се взело солидарно с активното участието на всички и изборът би бил метод А, който е правилния метод (но не и печелившия). Примерът не е хипотетичен. Градът е град Волос в централна Гърция. Следващото голямо земетресение в този град (районът е в сеизмична зона) вероятно ще докаже важността на логиката на морална основа, която е и същината на ПарЕкон.

Нововъведения

Като цяло инженерите и в частност строителните инженери са доста "безразлични" към иновациите. По-голямата част от работата им, макар и изключително полезна за обществото, откарай време е рутинна дейност. И все пак, когато им се наложи да направят някакво нововъведение, което например би спасило живота на техен близък, инженерите се доказват като особено способни, доказателство за това е приносът им към медицината.

В едно ново пареконско общество необходимостта от въвеждането на иновации е жизненоважна. Смятаме, че областите в които инженерите могат и е нужно да направят нововъведения са следните:

  • Всяка година десетки хиляди стават жертви на земетресения (единствено войната е също толкова опустошителна). Повечето от смъртните случаи стават в къщи със зидани носещи стени, особено в държавите от третия свят. Наложително е строителните инженери най-сетне да разработят къщи с леки конструкции, с възможност за масово производство от местни материали. Не може да не се настоява за участието на местните жители в проектирането и строителството на този нов тип жилища. Този тип масово произвеждани къщи могат да бъдат решение и за несеизмичните зони – за бездомните в Калкута или за хората в бедняшките квартали. Освен това е крайно време строителните инженери да преразгледат устойчивостта на земетресения на многоетажните сгради със стоманено-армирани бетонови конструкции. Трошливото естество на тези конструкции е категорично доказано. Не бива да се пренебрегват историческите данни от началото на двадесети век до сега за рухнали такива сгради и съоръжения по целия свят.
  • Предлагаме към университетите, ДАСИ или други организации да се разкрие допълнителен, отделен дял или катедра, или курс, който да се занимава с неуспехите на строителното инженерство. Може би щеше да е възможно да се предотврати срутването на моста в Минеаполис през 2007 г., ако местните строителни инженери бяха обучени, на база изследването на подобни инциденти през изминалия век, така, че да са съзнателни към възможните неуспехи.
  • "Плахостта" на инженерите е спомогнала до голяма степен за това личният автомобил да се превърне в най-лошия враг на планетата и жителите й. Време е инженерите и реално информираните, и участващи граждани да преразгледат ситуацията с автомобилите. Решението за масовия транспорт е било и все още е употребата на стоманени колела, движещи се по стоманени релси.
  • Ураганът Катрина, наводненията и другите природни катаклизми не могат да бъдат контролирани. Могат да се контролират обаче създадените от човека структури, които предпазват хората. Трябва на инженерите и на всички останали хора да се зададе въпросът: Разглеждан ли е сериозно този проблем?
  • На 11.06.1976 г. е проведено изслушване пред подкомисията на Камарата на представителите в 94-я Конгрес. Темата на обсъждане е озаглавена "Преобразуване на слънчевата енергия в електричество: забележително постижение?" (Възможното) постижение, което било обсъдено е една идея на американския физик Джоузеф Ятер за преобразуването на слънчевата енергия в електричество посредством употребата на изключително миниатюрни устройства с размерите на молекула (по онова време терминът "нанотехнология" е съществувал от едва две години). Тридесет и една години по-късно такива устройства не се използват. Крайно време е проблемите на слънчевата енергия да се превърнат в приоритет номер едно. Вместо да пилеят енергията си в изобретяването "лъскави"... мобилни телефони, хората в Силиконовата долина, хората в инженерните училища, в изследователските институции и прочие трябва да се отдадат на решаването на този жизненоважен въпрос. Смятаме, че освен съвместното участие в процеса на взимане на решения, най-важната предпоставка, за да бъде технологията полезна е моралното измерение на пареконското общество. Инженерите няма да са принудени да отстъпват пред разпорежданията и натиска на варварските, управляващи елити на съществуващите общества и да изобретяват и разработват неща като рудници, напалм и клъстерни бомби. Те ще бъдат свободни да използват интелекта си, за да посрещнат рационалните и морално-правилните потребности на събратята си хора.

Наред с това в едно пареконско общество, инженерите (особено строителните инженери) ще имат необходимите им средствата, за да посветя т познанията и опита си на безопасността на обикновените хора. Например, ще имат възможността да се изправят пред (основните) проблеми на земетресенията в световен мащаб и тези на остаряващата инфраструктура. Вместо сеещи смърт "Стелт" самолети, в пареконското общество хората ще имат надеждни мостове.

Превод: Донка Александрова

Бележки:
1 Нобъл, Дейвид Ф. "Америка по проект" (Оксфорд юнивърсити прес, 1977): 3,4
2 Пак там /Ibid/.: 23
3 Рита Ардити, "Наука и освобождение" (Блак роуз букс, 1980): 18
4 Арне П. Весилинд "Защо инженерите носят черни шапки" Журнал, изд. Дружество на американските строителни инженери (ДАСИ) (бр. 119 No.1, януари 1993): 2
5 Марк Джей Холидей " Етични отговорности на инженерната професия". Журнал, изд. Дружество на американските строителни инженери (ДАСИ) (бр. 120 No. 3, юли 1994): 271
6 Кристофър Алекзандер "Експериментът Орегон" (Оксфорд юнивърсити прес, 1975): 45, 46
7 Пак там: 158, 159
8 Пак там: 39
9 Денис А Рандолф "Строителното инженерство оформя обществото: нашите социални ангажименти", Журнал, изд. ДАСИ (бр. 118 No. 1, януари 1992): 13
10 Роналд А. Чадъртън "Праксеология и инженерство" Журнал, изд. ДАСИ (бр. 109 No. 3, юли 1983): 159
11 "Доклад на КВА: Какво се обърка и защо", ДАСИ, Списание на строително инженерство (бр. 77 No. 6, юни 2007): 54
12 Джордж Бъглиарело "Идеал на строителното инженерство" Журнал, изд. ДАСИ (бр. 120 No. 3, юли 1994): 293
13 К. Р. Пенони "Въображението: бъдещето на строителното инженерство" Журнал, изд. ДАСИ, (бр. 118 No. 3, юли. 1992): 221
14 Майкъл Албърт: "Да осъзнаем надеждата: Живот отвъд капитализма" (Зед букс, 2006)

Никос Раптис е роден в Атина (Гърция) през 1930 г. Той е инженер. През последните 40 години пише материали на социална тематика за вестници и списания (основно) в Гърция. Автор е на "Нека говорим за земетресения, наводнения и... личния автомобил" (1981) и "Кошмарът на ядрените оръжия"(1986), и двете на гръцки. Превел е и пубикувал книгата на Ноам Чомски "Година 501ва" и "Да преосмислим Камелот"и е превел книгата на Майкъл Албърт "ПарЕкон: Живот след капитализма". Автор на части отсборникана Филип Хамънд и Едуърд С. Херман "Медиите и кризата в Косово".Живее в Атина (Гърция). Настоящият текст е част от сборника "Истинската утопия" (Real Utopia), редактиран от Крис Спанос.

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop