Настоящият текст е откъс от книгата "Realizing Hope" на Майкъл Албърт

В тази глава, за да тръгнем от друг ъгъл, нека започнем с това какво търпим в момента на международно ниво и след това да се запитаме какви промени бихме искали да спечелим с нашия активизъм в краткосрочен и средносрочен план. Тогава можем да видим това, което нашите стремежи по отношение на международните отношения предполагат за икономиката сама по себе си и на свой ред какво предполага предложената икономическа визия (ПарЕкон) по отношение не международните отношения.

Отхвърляне на капиталистическата глобализация

Търговията на международните пазари в момента носи облаги най-вече за тези, които влизайки в сделката вече притежават най-много активи. При обмен между американска мултинационална компания и фирма от Гватемала, Кения или Тайланд повече печалба има не за по-слабата страна с по-малко активи, те не се делят и наполовина. Повече печалба отива при по-силните играчи, които по този начин увеличават относителното си надмощие.

Като оставим настрана опортюнистичната реторика, капиталистическите глобализатори се опитват да лишат от власт бедните и слабите и да дадат власт на тези, които са вече богати и силни. Резултатът: от стоте най-големи икономики в света повече от половината не са страни, а корпорации и десетки милиони по целия свят не само живеят в крайна бедност, но и умират от глад всяка година.
another_world_big

По същия начин, състезанието за ресурси, обороти и зрители на международния пазар най-често е игра с нулев резултат. За да напредва, всеки участник се стреми да разгроми останалите и така капиталистическата глобализация поощрява едно отношение „първо аз“, което поражда враждебност и унищожава солидарността между отделните хора, корпорациите, индустриите и държавите. Общото благо и социалните придобивки са подценявани, личните облаги са на почит. Бизнесът, индустрията и държавите увеличават печалбите си от загубите на други страни и печелят дори от повечето граждани на собствените си страни. Водещото правило не е човешкото добруване.

И още нещо, при сегашните структури на глобален обмен, независимо дали са от типа на Макдоналдс или Дисни, или вместо това произходът им има ценни местни корени, културните общности и ценности се разпространяват само толкова, колкото им позволява обхватът. Дори още по-зле, те рутинно са заглушавани от общности с по-голям обхват.

Капиталистическата глобализация дави качеството с количество. Тя създава културно хомогенизиране, не разнообразие. Не само Старбъкс се размножава, същото се случва и с образите от Холивуд и стиловете от Медисън Авеню. Това, което е некомерсиално и характерно за определена област, трябва да се бори дори само за оцеляването си. Разнообразието е в упадък.

В приемните на капиталистическите глобализатори са добре дошли само политическите и корпоративните елити. Идеята, че широката общественост от работещи хора, потребителите, земеделците, бедните и лишените от граждански права трябва да има пропорционален глас, среща активна съпротива. Наистина, целта на капиталистическата глобализация е точно да намали влиянието на цели народи и дори на държавните управници, на всички освен на най-силните елементи от западното корпоративно и политическо управление. Капиталистическата глобализация налага корпоратистка йерархия не само в икономиката, но и в политиката. Разпространяват се авторитарни и дори фашистки структури. Броят на гласовете с дори маргинално влияние намалява.

Докато финансистите в корпоративните централи увеличават влиянието на акционерите, земята отдолу е разкопавана, наводнявана и павирана, без да се взимат предвид останалите живи същества, отпадните продукти, екологията или дори хуманността. Само печалбите и властта влизат в сметките.

Активистите-антиглобалисти се противопоставят на капиталистическата глобализация, тъй като тя нарушава равенството, разнообразието, солидарността, самоуправлението и екологичния баланс, които са цел на активистите.

Капиталистическата глобализация също така налага норми и очаквания за международно господство и подчинение. За въвеждането, налагането, защитата и наказанието при нарушаване на тези норми, силната воля често използва насилие срещу слабите. На местна почва това означава разрастване на апарата на полицейската държава и репресиите. В международен план това значи местни, регионални и международни сблъсъци и война.

И така, естествено се появява въпросът каква е алтернативата на капиталистическата глобализация, която нарушава на практика всички норми на цивилизования и изгоден за всички обмен и развитие?

Подкрепа за глобалната справедливост

Какво според активистите-антиглобалисти трябва да замени институциите на капиталистическата глобализация, между които най-вече Международния валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация?

Международния валутен фонд или МВФ и Световната банка са основани след Втората световна война. МВФ е създаден с цел да предостави средства срещу финансови проблеми,  засягащи неблагоприятно страни и народи по целия свят. Първоначално фондът използва преговори и натиск за стабилизиране на държавните валути и за да помогне на страните да избегнат препъващи икономиката финансови машинации и бъркотия.

Световната банка има за цел да улесни дългосрочните инвестиции в слабо развити страни и да разшири и засили техните икономики. Тя е създадена, за да дава големи заеми за инвестиции при ниски лихви, които да запълнят липсата на държавни средства.

При тогавашните пазарни отношения тези ограничени цели на МВФ и Световната банка са прогресивни. С времето обаче, най-рязко през 80-те години на миналия век, дневният ред на тези институции се променя. Вместо да улеснява стабилизирането на обменните курсове и да помага на страните да се защитават срещу финансовите колебания, МВФ започва да разбива всички и всякакви пречки пред капиталовите потоци и свободното печалбарство, въпреки че на практика това е в противоречие с неговия мандат.

Вместо да улеснява инвестициите в полза на местните бедни икономики, Световната банка се превръща в оръдие на МВФ, отпускайки или отказвайки заеми на принципа на моркова и тоягата, за да отвори достъп за корпорациите. Тя финансира проекти като следи най-вече не за ползите за страната, която трябва да ги получи, а за печалбите на големите многонационални компании.

В допълнение, Световната търговска организация (СТО), идеята за която се появява почти веднага след войната, става реалност едва няколко десетилетия по-късно, в средата на 90-те години. Нейната цел е да регулира пазарите така, че да дава още по-голямо предимство на тези, които вече са богати и могъщи.

Освен налагането на ниски надници и високи нива на замърсяване на страни от третия свят, заради способността лесно да принуждават техните слаби или корумпирани правителства – нещо, което политиките на МВФ и Световната банка вече са постигнали до 90-те години – се появява идеята, че богатите също биха могли да подкопаят всички правителства и агенции, които биха могли да защитават работници, потребители или околната среда, не само в третия свят, ами навсякъде. Пред наистина могъщите възниква въпросът - защо да не спрем всички усилия за ограничаване на търговията, заради последствията за работната ръка, за околната среда, за обществото и културата или за развитието, и да оставим като единствен легален критерий за регулация на търговията това дали могат да бъдат направени незабавни, краткосрочни печалби? Ако националните или местните закони пречат на търговията – например закон за околната среда, здравето или заетостта – защо да няма една нова организация за световна търговия, която да решава спорове и да дава напълно предсказуема присъда в полза на корпорациите във всички случаи? По този начин Световната търговска организация  се присъедини към екипа на МВФ и Световната банка, който надцакват правителства и народи в името на корпоративните печалби.

Цялата история за тези три най-важни глобални институции, разбира се, е по-дълга, отколкото това кратко резюме може да представи, но дори само с един преглед не е трудно да се разбере какви са необходимите подобрения.

Първо, защо МВФ, Световната банка и СТО да не бъдат заменени с Международна агенция за активите, Глобална агенция за инвестиционна помощ и Световна търговска агенция - тези три нови (не просто реформирани) институции ще работят за постигане на равенство, солидарност, разнообразие, самоуправление и екологичен баланс в международния финансов обмен, инвестициите, развитието, търговията и културния обмен.

Те ще се опитат да гарантират, че повече от ползите от търговията и инвестициите ще отиват при по-слабите и по-бедните страни участнички, а не при вече богатите и силните.

Те няма да поставят комерсиалните съображения над всички останали ползи, а приоритет ще имат националните цели, културната идентичност и справедливото развитие.

Те няма да изискват местните закони, правила и регулации, въведени да защитават правата на работниците, потребителите, околната среда, здравето, сигурността, човешките права, за защита на животните и други интереси, различни от печалбата, да бъдат смекчени или отменени, а ще работят за разширяването им, награждавайки тези, които най-успешно постигат тези цели.

Те няма да подкопават демокрацията като намаляват възможния избор до демократично контролирани правителства, а ще се стремят да подчинят желанията на многонационалните компании и големите икономики на оцеляването, растежа и разнообразяването на по-малките групи.

Те няма да подкрепят глобалната търговия в ущърб на местното икономическо развитие и политики, а напротив.

Те няма да принуждават страни от Третия свят да отварят пазарите си за богатите многонационални компании и да изоставят усилията за защита на едва зародилите се местни индустрии, а ще подпомагат обратното.

Те няма да блокират реакциите на страните при потенциални рискове за човешкото здраве или за околната среда, а ще помагат рисковете да бъдат идентифицирани и ще подкрепят страните в борбата им срещу лошите последствия.

Вместо намаляване на международните здравни, екологични и други стандарти чрез процес наречен „хармонизация надолу“, те ще вдигат стандартите чрез новото „изравняване нагоре“.

Новите институции няма да ограничават способността на правителствата да използват паричните си средства за човешки права, опазване на околната страна, права на работниците и други некомерсиални цели, а ще ги съветват и ще им помагат да правят точно това.

Те няма да забраняват на страните да имат различно отношение към продуктите на базата на това как са произведени – дали е използван детски труд при жестоки условия, дали работниците са изложени на токсични отпадъци или дали са защитени животинските видове – вместо това ще улесняват точно тези разграничения.

Вместо банкерите и бюрократите да изпълняват политиките на президентите, които засягат живота на изключително много хора, без дори да се преструват, че засегнатите хора имат участие, тези нови институции ще бъдат отворени, демократични, прозрачни, базирани на участието и ще бъдат устроени на принципа на обърнатата пирамида, с местна, обществена и демократична отчетност.

Тези нови институции ще подпомагат и ще организират международното сътрудничество за обуздаване на излезлите от контрол глобални корпорации, капитали и пазари като въведат регулации, които ще позволят на хората в местните общности да контролират собствения си икономически живот.

Те ще подпомагат сделките, които намаляват заплахата от финансова нестабилност и срив, разширяват демокрацията на всяко ниво от местното до глобалното, защитават и обогатяват човешките права за всички хора, уважават и поощряват устойчивостта на екологичните системи и улесняват икономическия напредък на най-потиснатите и експлоатирани групи.

Те ще поощряват местното икономическо развитие, а не строгите местни ограничения в интерес на развитието на базата на износа.

Те ще поощряват големите индустриални страни да координират икономическите си политики, обменните курсове на валутата и краткосрочните капиталови потоци в интерес на обществото, а не за частна изгода.

Те ще въведат стандарти и ще следят регулацията на финансовите институции от националните и международните регулаторни власти и ще поощряват пренасянето на финансови ресурси от спекулации към полезно и устойчиво развитие.

Ще наложат данъци върху сделките с чуждестранна валута, за да намалят дестабилизиращите краткосрочни  финансови потоци през граница и да гарантират резервни средства за инвестиции в дългосрочно екологично и социално устойчиво развитие в бедни общества и страни.

Ще създадат публични международни инвестиционни фондове за нуждите на хората и околната среда и ще гарантират адекватно глобално търсене като насочват средствата за устойчиви дългосрочни инвестиции.

Ще развият международни институции, изпълняващи функциите на финансова регулация, която в момента неадекватно се изпълнява от националните централни банки. Такива функции са например система от международно съгласувани изисквания за минимални резерви в консолидирания глобален платежен баланс на всички финансови компании.

Тези нови институции също така ще настояват богатите страни да опростят дълговете на бедните страни и да създадат постоянен механизъм в случай на неплатежоспособност за уреждане на дълговете на много задлъжнели народи.

Ще използват регулаторните институции, за да въведат обществен контрол и независимост на гражданите от глобалните корпорации, както и да намалят избягването на местните, щатските и националните закони от страна на корпорациите. Например, чрез въвездане на задължителен Код за поведение на транснационалните компании, който ще включва регулации на поведението по отношение на труда, околната среда, инвестициите и обществото.

И освен всички тези неща, освен че искат да се отървем от МВФ, Световната банка и СТО и да ги заменим с трите абсолютно нови и различни структури, описани по-горе, активистите-антиглобалисти също така настояват за признание, че международните отношения не трябва да произлизат от централизирани, а по-скоро от институции, изградени на принципа „отдолу-нагоре“. Затова новите основни институции, описани по-горе, трябва да получат своята власт и да заслужат доверие чрез най-различни споразумения, структури и връзки на нивото на отделни граждани, квартали, щати, народи и групи народи, на които те се опират. И тези по-народни структури, съюзи и организации, определящи дебатите и дневния ред, трябва, също като тези три, описани по-горе, да бъдат прозрачни, демократични, да позволяват участие на всички и да поставят на първо място равенството, солидарността, разнообразието, самоуправлението и екологичната устойчивост и баланс.

Цялостната идея е проста. Проблемът не се състои в самите международни отношения. Активистите за анти-корпоративна глобализация всъщност са интернационалисти. Проблемът е, че капиталистическата глобализация променя международните отношения за още по-големи облаги на богатите и силните.

Точно обратното, активистите искат да променят отношенията, за да може властта на богатите да намалее и да се подобрят условията и да се даде власт на бедните и слабите. Активистите за анти-корпоративна глобализация знаят какво искаме от международните отношения – глобална справедливост на мястото на капиталистическата глобализация. Но какво като искаме това от международните отношения? Какви са последиците за нас на местна почва, в собствените ни страни?

Икономика на участието, не капиталистическа алчност

Активистите-антиглобалисти все още имат проблем с визията, дори след като сме описали алтернативните глобални икономически институции. Всички знаят, че международните норми и структури не падат от небето. Определено е вярно, че щом се появят, те налагат жестоки ограничения върху местните споразумения и избори. Но също така е вярно, че глобалните отношения стоят над предписанията на местните икономики и институции и се задвижват и прилагат от тях.

МВФ, Световната банка и СТО налагат капиталистическите институции като пазари и корпорации на страните по целия свят, разбира се. Но съществуването на пазари и корпорации в страните по света по същия начин дава тласък на капиталистическата глобализация.

И така, когато активистите-антиглобалисти предложат капиталистическата глобализация да отстъпи място на една визия за интернационализъм в услуга на хората, даващ свобода на демокрацията, ние предлагаме да се създадат много добрите Международна агенция за активите, Глобална агенция за инвестиционна помощ и Световна търговска агенция, както и да се основат повече произлезли от народа демократични и прозрачни институции. Проблемът е, че съществуващите местни структури в нашите страни постоянно работят срещу новите интернационални структури, които създаваме над тях. Съществуващите корпорации и многонационални компании не биха подкрепили и приложили предпочитаните от нас нови интернационални структури, а в най-добрия случай ще отстъпят пред натиска такива да бъдат основани и след това постоянно ще се опитват да се върнат към своите хищнически практики.

Така че, когато хората попитат активистите-антиглобалисти „за какво се борите?“ те всъщност не питат каква е нашата цел по отношение на международните отношения. Те също така имат предвид какво предлагаме на мястото на капитализма.

Ако имаме капитализъм, разсъждават те, неминуемо ще има огромен натиск за капиталистическа глобализация и против антикапиталистическите нововъдения. Новите  Международна агенция за активите, Глобална агенция за инвестиционна помощ и Световна търговска агенция звучат добре, но дори и ако осъществим идеята за тях, местните икономики на страните по целия свят ще натискат тези организации да бъдат премахнати.
Капиталистическата глобализация в крайна сметка представлява местни пазари, корпорации и класови структури в голям мащаб. За да бъде наистина заменена капиталистическата глобализация, а не само да се намали ефекта ѝ, ще трябва също да заменим капитализма. Ограничаването или подобряването на корпоративната глобализация чрез предложените нови интернационални институции не трябва да бъде край само по себе си, а също така трябва да бъде част от по-обхватен проект за трансформиране на скритите основни капиталистически структури.

Много хора чувстват, че ако нямаме алтернатива на пазарите и корпорациите, ползата за нас ще бъде в най-добрия случай временна. Това схващане е широко разпространено и подхранва консервативния лозунг „няма никаква алтернатива“.

За да се борим с този начин на мислене и реалността, която прикрива, имаме нужда от алтернативна визия по отношение на международните агенции и глобалната икономика, подобно на предложените нови институции. Но имаме нужда и от алтернативна визия по отношение на пазарите, корпорациите и местните икономики.

Капиталистическата икономика се върти около частната собственост върху средствата на производство, разпределение на пазари и корпоративно разделение на труда. Заплащат се собствеността, властта и донякъде приноса за производството, като и трите водят до огромни разлики в благосъстоянието и доходите. Класовите различия се появяват заради определящото притежание на имущество и достъпа до ръководни или подчинени работни места. Огромни различия съществуват при влиянието за взимане на решения и материалното състояние. Купувачите и продавачите се надиграват, а широката общественост жъне това, което конкуренцията за постигане на собствения интерес е посяла. В резултат инвестициите и личното развитие са в ущърб на обществото. Решенията пренебрегват или използват разрушението на околната среда. Това води до намаляване на природното многообразие.

За да преминем отвъд капитализма, нека предположим, че ще поддържаме същите ценности, които предложих по-горе за глобална оценка: равенство, солидарност, самоуправление и екологичен баланс. Кои институции биха могли да разпространяват тези ценности в местните икономики и в същото време да изпълняват чудесно икономически функции?

Разбира се, в тази книга отговорът е ПарЕкон и няма нужда да повтаряме обобщеното представяне на нейните особености от първа глава в много съкратена форма.

В една нова икономика, съвместима със справедливи международни отношения, всички граждани притежават равна част от всяко работно място. Тази собственост внушава липса на специални права или доход. Бил Гейтс няма да притежава огромна част от средствата за производство на компютърни програми. Всички ние ще ги притежаваме, или иначе казано, никой няма да ги притежава. Собствеността става несъществена по отношение на разпределението на доходите, благата и властта.

След това, работниците и потребителите ще бъдат организирани в демократични съвети, които ще разпространяват информация и ще отчитат предпочитанията на членовете така, че всеки участник да има влияние върху решенията в зависимост от степента, в която ще бъде засегнат от тях.

Съветите ще бъдат център на властта за взимане на решения на много нива, между които работни групи, екипи и отделни хора, както и на ниво фирма или предприятие и в цели индустрии. Хората в съветите ще взимат решенията за икономиката. Приемането на решенията може да бъде с мнозинство, три четвърти, две трети, консенсус и така нататък.
После, ще променим организацията на работа като променим кой какви задачи изпълнява в какви комбинации. За разлика от сегашното корпоративно разделение на труда, при предпочитаното бъдещо разделение на труда разнообразието на дейности, изпълнявани от всеки, ще се балансира според възможностите, които тези дейности му дават, и влиянието, което имат върху качеството му на живот.

Балансираните работни комплекси довършват изкореняването на класовите разделения, което започва с премахването на частната собственост върху капитала. Балансираните работни комплекси премахват не само ролята на собственика/капиталиста и непропорционалните власт и богатство, но и ролята на координатора при взимането на решения, който съществува над всички работници. Балансираните работни комплекси разпределят идейните и овластяващи както и рутинните и безвластови отговорности по-справедливо и в съответствие с истинската демокрация и безкласово общество.

След това стигаме до заплащането. При тази нова визия за нашия труд ние ще получим възнаграждение според положените усилия, продължителността на работата и жертвите, които сме направили, докато сме работили. Това е морално правилно и също така предоставя подходящи стимули, тъй като възнаграждаваме само това, върху което можем да повлияем.

С балансираните работни комплекси при 8 часа работа с нормална интензивност Сали и Сам ще получат един и същи доход. Това ще бъде така, ако имат една и съща работа или каквато и да е работа. Защото каквито и да са конкретните им задачи, какво е работното им място, колко различни са комбинациите от техните задачи, независимо от това колко са талантливи те – ако имат балансирани работни комплекси, качеството им на живот и пълномощията им ще бъдат сходни. Така единствената разлика, която се отнася най-вече за заплащането на труда, ще бъде продължителността и интензивността на работата. Ако предположим, че и те са еднакви, тогава и техният дял от изработената продукция ще бъде равен. От друга страна, ако продължителността или интензивността на работата се различават по нещо, разлика ще има и в техния дял от изработената продукция.

Остава само една много голяма стъпка, дори и просто за скициране на икономическата визия. Каква е връзката между действията на работниците и потребителите? Как се съгласуват решенията, взимани на работното място, и решенията на общите потребителски съвети, както и на отделните потребители. Как общата продукция ще отговори на всички потребности на жилищните квартали и други групи, както и на отделните индивиди. В този смисъл, кое е това, което детерминира относителното социално остойностяване на различните продукти и услуги? Как се решава колко работници ще работят в дадена сфера и какво количество от даден продукт ще произвежда съответната индустрия? Как се определя дали даден продукт трябва да бъде произвеждан или не, а ако да, то в какво количество? Как се определя какви инвестиции в иновации и нови методи на производство трябва да бъдат направени и кои други инвестиции трябва да бъдат забавени или отхвърлени? Всички тези въпроси засягат разпределението на средствата.

Нека предположим, че на мястото на налагане на централно планирани избори отгоре-надолу и на мястото на конкурентна пазарна размяна между атомизирани купувачи и продавачи, продължавайки логиката на нашия интеркомунализм в местните ни икономики, ние се стремим към кооперативен и информиран избор, направен от организационно и социално преплетени актьори, всеки от които има право на глас съобразно степента, в която решенията му влияят и има възможност за достъп до акуратната информация и данни, включително имайки подходящ опит и самоувереност за развиване на предпочитанията и комуникиране. Това би се съчетало със съсредоточеното в съвети-гнезда централно партиципаторно самоумправление, с възнаградждението на усилията и саможертвата, с балансираните работни комплекси, с реалното оценяване на обществените и екологичните последствия от извършената работа, както и с безкласовостта.

На тези основи, глобалните дейности ще обърнат своето внимание върху вътрешната икономика в услуга на партиципаторното планиране, система, при която работнически и потребителски съвети предлагат работни дейности и потребителски желания в светлината на акуратното разбиране на локалните и националните импликации и верните им преценки за цялостните социални ползи и последствия от направените избори.

Системата използва кооперативна двупосочна комуникация на взаимно информирани предпочитания чрез индикативни цени (цени-показатели), предавайки обобщена информация за относителните оценки. Тя използва също така и фасилитиращи бордове, придвижващи и коментиращи предпочитанията и други данни, цикли на събиране на нова инфомация, в които хората кооперативно се договарят помежду си и т.н.

 

Следователно базата на нова икономическа визия като ПарЕкон, която е в съзвучие с желанията ни за активизъм за анти-корпоративна глобализация, са:

 
  • Демокрация на работното място и потребителски съвети за справедливо участие на равни начала.

  • Разнообразни процедури за вземане на решения, целящи пропорциални гласове за всички, които са засегнати от взетите решения.

  • Балансирани работни комплекси, създаващи справедливо разпределение на овластяващи и неовластяващи работни задачи.

  • Възнаграждение за усилията и саможертвата заедно с поощряване на морала и експедитивността при вършенето на работата.

  • Партиципаторно планиране, което не противоречи на икономиката, обслужваща човешкото благополучие и развитие.

Импликациите на ПарЕкон в международните отношения

Сега да подходим към проблема на тази глава - връзката между вътрешните отношения при ПарЕкон и международните отношения - от противоположната позиция. Какви са импликациите на ПарЕкон в международните отношения?

Първо, премахнат е капиталистическият натиск за завладяване на все по-разрастващи се пазари и заграбване на все повече ресурси и труд. Няма мотиви да се трупа и акумулира заради самото трупане. Няма тенденция към безкрайно разширяващи се пазари или експлоатирането на международни възможности за извличане на печалба, тъй като няма опция за акумулиране на печалба. Източниците на империализма и неоколониализма, не някои техни симптоми, са премахнати, поне на местно ниво, благодарение на ПарЕкон.

Ако целия свят използва Икономиката на участието, тогава нищо на структурно ниво не пречи страните да бъдат третирани така, както третираме местните общности – квартали, щати, окръзи – в самите страни. Също така няма структурна пречка да се насочим към производството по сходен начин, третирайки света като една обща международна система.

Дали това ще възникне или не или пък в какво темпо, са въпроси за бъдещето. Със сигурност обаче това изглежда естественото и логично международно дългосрочно развитие на местното прилагане на ПарЕкон. Ако балансираните работни комплекси и справедливото разпределение в светлината на общите социални ползи са морално и икономически разумни избори в дадена страна, защо да не балансираме работните комплекси между страните и да не съотнесем доходи, базирани на усилия и жертви в полза на международни резултати така, че да постигнем международна справедливост?

Аналогично, ако звучи смислено да се използва планиране по партиципаторен маниер във всяка страна, защо да не е логично да го направим и по отношение на отношения между отделни народи?

Разбира се дори и без структурните пречки, произхождащи от капиталистическия начин на производство и дори да приемем, че културните и политически форми ще позволят и дори приветстват разширяването на пареконската логика от местно на международно ниво, остава трудността с огромните пропасти между народите, които трябва да бъдат преодолени.

Дори и да искаме, не можем безпроблемно да уравновесим доходите и качеството на работа между развито и неразвито общество, в което няма масивни и изискващи време дейности по строителство, развитие и образование. И още нещо – ако има пареконски страни и капиталистически страни, ситуацията все още е много трудна, с пропасти в развитието и социалните отношения.

Следователно истинският проблем относно ПарЕкон и международните отношение става следният: когато страните приемат локално пареконска икономика, какво става с търговията и другите им политики с все още капиталистически страни?

Няма предрешен изход. Предполагам можем да си представим страна с пареконска икономика, която е алчна по отношение на останалите в света. Да, трудно е да си го представим, но не е съвсем немислимо. Това, което оценяваме е политическият избор.

Как ПарЕкон трябва да се отнася с други страни, които не споделят неговата логика за икономическа организация и практика? Един добър отговор, струва ми се, би трябвало да е заложен в цялата дискусия за международните глобални политики. Идеята трябва да е да се занимаваме с търговия и други отношения по начини, които намаляват пропастите на богатството и властта.

Едно очевидно предположение е ПарЕкон да търгува с другите страни на пазарни или на пареконски цени, в зависимост от това кой избор има по-голям ефект в посока намаляване на неравенството в богатството и властта.

Друго предложение е пареконската страна да се ангажира в голяма по мащаб социално отговорна помощ за други страни, които са в по-лошо положение.

Трето предложение би било пареконската страна да подкрепя движения, които се стремят да постигнат пареконски икономически отношения.

Имаме всички основания да смятаме, че работниците и потребителите в една пареконска икономика ще имат тази социална солидарност към други хора, която ще ги подтикне да приемат точно тези политики… но подобни действия ще включват избор, направен в бъдещето, а няма да отразяват неумолимо ограничение, което е наложено на обществата чрез систематичен икономически натиск.

Накратко изводът на тази глава е, че търсенето на справедливи икономически отношения неумолимо води към търсенето на справедливи локални отношения и обратното. ПарЕкон удовлетворява и двете.

Превод от английски: Веселка и Димитър

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop