Първо искам да коментирам причините за написването на тази статия. Под война имам предвид тази война, водена между народи и държави, които започват военна кампания едни срещу други. В тази статия е залегнала предпоставката, че войните между народите са нанесли много повече вреда, отколкото полза; че истински цивилизованите народи ще открият други начини, за да разрешат проблемите си с чужда страна; че макар воюването да е избор на националния елит, войната има свойството да покварява всички; че всички войни са лоши и е време да се мисли за свят без война. Но за начало ще се опитам да обясня логиката и разума, използвани в аргументите за свят без война.

„Не можем да говорим уверено по въпросите на човешките взаимоотношения, но понякога и това е възможно. Можем например донякъде да сме сигурни, че или ще има свят без война, или въобще няма да има свят – поне обитаван от същества, различни от бръмбари и бактерии.”

из реч на Ноам Чомски на Световния социален форум в Порто Алегре, Бразилия, 2002 г.

http://lifeaftercapitalism.info/images/stories/antiwarlogo.jpgПърво искам да коментирам причините за написването на тази статия. Под война имам предвид тази война, водена между народи и държави, които започват военна кампания едни срещу други. В тази статия е залегнала предпоставката, че войните между народите са нанесли много повече вреда, отколкото полза; че истински цивилизованите народи ще открият други начини, за да разрешат проблемите си с чужда страна; че макар воюването да е избор на националния елит, войната има свойството да покварява всички; че всички войни са лоши и е време да се мисли за свят без война. Но за начало ще се опитам да обясня логиката и разума, използвани в аргументите за свят без война.

Някои хора може да вярват, че търсенето на свят без война е утопично, все едно търсене на свят, в който птици карат велосипеди или жаби свирят на пиано; просто невъзможно. Но търсенето на свят без война не е същото като търсенето на свят, в който птиците и жабите имат същите умения като хората.

Има една много по-дълбока причина, стояща зад вярата, че стремежът към свят без война е утопичен.

Това мислене предполага, че „войната винаги е съществувала” и продължава, като прави извода, че „войната винаги ще съществува и занапред”. Неубедителността на тази логика се разкрива, като се приложи към болести, които някога в миналото са били нелечими, но днес може да се лекуват и предотвратяват.

Представете си колко ужасно е да се живее с мисълта, че войната, въпреки опитите да се спре, е неизбежна черта на човешкото съществуване. Всеки стигащ до такова заключение би се ужасил. Би било все едно да се приеме голяма несправедливост за даденост – като например жените да нямат право да гласуват. Все едно да се каже, че „щом жените не са гласували в миналото, не трябва да гласуват и занапред”; по тази причина отказването на изборното право на жените по такъв ирационален начин води до абсурдно заключение. Просто защото войната е съществувала в миналото, не трябва да значи, че ще съществува винаги.

Второ, някои може да се чудят на моята предпоставка, че всички войни са лоши. Може да питат: „Няма ли „справедливи”, „добри” или „хуманитарни” войни, които опровергават твоята предпоставка?” Може да има изключения от това правило и ще се върна към тази възможност по-нататък. Но първо нека приемем, че няма такива.

Ето защо: Една „справедлива война” е изградена върху няколко предположения. Едно от тях е, че ако едната страна е лоша, както фашистите през Втората световна безспорно са били, тогава можем да допуснем, че нашата страна трябва да е добра. Това показва още един скок в логиката, в който поради причината, че различаваме очевидно зло (фашизма), веднага допускаме, че нашата страна трябва да е добра.

http://lifeaftercapitalism.info/images/stories/obama.jpgИначе трябва просто да се погледне как гражданските права на чернокожите в САЩ по същото време са отнемани, за да се видят грешките в тази логика (без дори да споменаваме факта, че расизмът на Джим Кроу продължава да съществува дълго след края на IIСВ). Това води до второто предположение, че просто защото каузата е добра или справедлива, да речем, спирането на фашизма, също така е добре чрез средствата на войната да се справим с несправедливостта. Мнозина смятат, че не е било възможно да се мине без бомбардирането на Дрезден, Хирошима и Нагасаки. За да се постигне свят без война, трябва да обмислим алтернативи на войната в отговор на несправедливостите или като средство за преследване на справедлива кауза.

Що се отнася до „хуманитарната намеса”, т.е. бомбардировките над Югославия и Косово от страна на НАТО през 1999 г., обичайното мислене за тези, както и за много други военни интервенции е, че цивилното население на една страна трябва да се избави от „зверствата срещу цивилни”, „етническо прочистване” или един вид от „днешния Хитлер” и т.н. Страната е нападната и бомбардирана и цивилните жертви, често нарастващи по брой след нападение, се наричат „вторични щети”, „случайни” или „неизбежни”. Тези цивилни жертви всъщност са в резултат от безцеремонни кланета на мъже, жени и деца. Всяка страна, водеща война на принципа „хуманитарна намеса”, носи отговорността да докаже, че прави повече добро, отколкото лошо. В документ от американска военна интервенция се споменава за убити цивилни с цел да се спасят други цивилни, което показва повече вреди от ползи. 1

Да се върнем към възможността, че може да има опровержениена моята теза за определянето на всички войни като лоши. Да, със сигурност е възможно. Но аз все още съм готов да поема риска и да заявя, че войните между народите са навредили много повече, отколкото са помогнали. Ще отида още по-далеч и ще кажа, че материалните и социалните разноски на войната са толкова високи, че те ограбват цялото човечество, че войната трябва да се спре възможно най-скоро (трябвало е да се спре много отдавна). Ако има някаква истински „добра”, „справедлива” или „хуманна” война, аз съм сигурен, че не може да се даде убедително обяснение за нейната висока социална и материална цена.

Стратегии за Свят без война

Опитвам се да представя конкретни стратегически цели и намерения в краткосрочен и в дългосрочен план, но има само един възможен път, по който може да се изпълни надеждата, че бъдещото добро общество ще заличи войната.

Но първо, какво е антивоенното движение, неговите цели и намерения? Ясно е, че антивоенното движение е движение срещу войната. Тези, които се противопоставят на войната и имперското владение, се стремят да спрат войните, които се разрастват толкова бързо. Искаме също така да предотвратим потенциални войни и да пресечем имперските планове за бъдеща война.

http://lifeaftercapitalism.info/images/stories/waronterrorism.jpgНастоящата „война срещу тероризма” е проект на Американската империя и е основана на лъжи и митове. Мотивът беше да се създаде дългосрочна война, която да даде сигурност, че концентрацията на богатство и власт в елитите няма да бъде застрашена, като в същото време държи хората в страх да приемат политики, насочени към облагодетелстване на богатите и властните. В тази светлина империята е използвана като канал за поддържане и увеличаване на богатството, властта и привилегията на елитите. Войната е оръжието на държавата за осъществяване на тези цели. Точно както настоящата „Война срещу тероризма” е неморална война, основана на лъжи и митове, така и цялата човешка историята е пълна със завоевателни и варварски войни. Дългът на антивоенното движение е да повлияе на съзнанието на хората и да им помогне да разберат, че не само настоящата война е неморална и грешна, а че всяка война е неморална и грешна, че има много структурни начала. Така че сме изправени пред задачата да представим план за това, как ще изглежда светът без война и как можем да постигнем тази цел.

Войната е резултат от много причини, които се основават на собствените сили и институции, всяка от които има корени в структурите на обществото: милитаризъм, капитализъм, империализъм, расизъм, сексизъм, централизирана политическа власт и т.н. Ако не обърнем внимание на главните причини за войната, днешните и бъдещите империалистически войни ще продължат да си навират грозните глави в бъдещето. Ако не изобличаваме тези структурни източници на войната, то ние се изправяме пред реалната възможност да водим война след война, без никога да печелим победа.

По-мащабно погледнато, ние се нуждаем от стратегия и визия, която предлага да замени сегашните структури, позволяващи война, милитаризъм, империя и империализъм, с нови структури, институции и социални връзки, изучаващи човешкото развитие и освобождение. Вместо днешната икономика на война, алчност и конкуренция ние се нуждаем от икономическа визия за мир, солидарност и безкласово общество. Вместо централизираната политика на война и доминация се нуждаем от децентрализирана форма на участие във вземането на решения, справедливост и самоуправление. Вместо култури на война и фундаментализъм, се нуждаем от глобална международна култура, разнообразие и интеркомунализъм. Вместо свят, заплашен от все по-сериозна природна катастрофа, искаме свят с разумно взаимодействие между хората и природата. Вместо свят, изграден върху страх и несигурност, искаме свят на надежда и живот за бъдещите поколения.

Това значи, че трябва съществено да променим ключовите обществени институции във всички сфери на живота.

За икономическите институции аз и много други застъпваме икономиката на участието на Майкъл Албърт и Робин Ханел – „ПарЕкон”. Тя има балансирани работни комплекси, изоставяне на навика на усилие и жертва, като вместо тях предлага работнически и потребителски съвети и децентрализирано планиране.

Визията на Стивън Шалом за „ПарПолити” като форма на политическо управление изглежда като най-подходящата политическа визия, която допълва модела „ПарЕкон”. Шалом предлага съвети-гнезда за разискване, вземане на решения, обсъждане, създаване на форма на управление, колективно осъществяване на право на локални, районни, национални и международни връзки. За полово, сексуално и родово равноправие, равни права на мъже, жени, гейове и общности, които ще имат разнообразни родови влияния и последствия за бъдещите поколения.

Относно културната визия харесвам идеята за „интеркомунализъм”, който, най-просто казано, предлага премахването на материалните и социалните условия, които създават враждебна конкуренция между общностите. По-скоро на общностите са гарантирани ресурсите, нужни за тяхното размножаване – взаимодействат си и създават богато разнообразие от култури, етноси, религии. Личности от тези общности ще избират религиите, културите и общностите, чрез които те самите се определят най-точно.

За екологичната визия ни трябва много повече въображение и разискване, което да търси хармонична и смислена връзка между хората, околната среда и планетата. Споделям мнението, че дълготрайният прогрес, постигнат по всеки от един тези фронтове поотделно, зависи от дълготрайния прогрес, направен върху всички заедно.

Внушението на всичко това за едно антивоенно движение е, че ние трябва да предоставим широкообхватен и включващ много гледни точки план и стратегия, като за това как ще изглежда едно ново общество. В този нов свят няма да има война, защото ще се развият други средства за борба с несправедливостта в чужда страна. И така войната ще остане в историята.

http://lifeaftercapitalism.info/images/stories/bezvoinabezterorizam.jpgЗа да направим крачка към свят без война, първо трябва да покажем колко много ни костват социалните разноски и последствията от воюването. Трябва да се запитаме: „Какво ни трябва, за да спечелим?” Да постигнем антивоенни цели значи да приключим настоящата война веднага, да спрем утрешната война, преди да е започнала, да разнищим империалистките планове за бъдещи войни. Ние знаем, че сегашната „война срещу тероризма” е основана на лъжи. Администрацията на Буш и други воюващи правителства също са знаели за тези лъжи и са ги ползвали. Те съзнателно водят война, за да заздравят позициите си в елита. Нашите движения не трябва да губят време в опити да променят мнението, да се почустват зле или дори виновни за това. Ние трябва да ги накараме да спрат военните действия час по-скоро. Трябва да създадем условия, при които ще е прекалено скъпо за елита да води война, защото това ще увеличи нашето противодействие. Трябва да се стремим да разберат, че продължителното воюване ще повиши съзнанието на нашето движение за силите и структурите на войната. След като осъзнаем това, ние трябва да предложим нови структури в тон с визията ни за мир, справедливост и освобождение. Нашите движения трябва да предприемат съзнателни опити да се създадат условия, при които колкото повече елитите водят войни, толкова повече те губят своята власт и толкова повече сила печелим ние.

Едно практическо начало на процеса за повишаване на обществените разноски по воюването е да развием разнообразие от стратегии и тактики, които да противодействат на интересите на тези, които започват войните – печалба, власт, привилегия.

Можем да започнем с вече съществуващите реалности, но с ново съзнание за нашите краткосрочни и дългосрочни цели. Трябва да отречем лъжите и митовете, използвани като оправдание за „войната срещу тероризма” и последвалите нападения и окупации на Афганистан и Ирак. Можем да подкрепяме войници на фронта, които отказват да се бият, и войници в казармите, които отказват да служат.

Можем да окуражаваме работници във фабрики за муниции и тези, които товарят оръжия на самолети и кораби, да стачкуват срещу незаконното транспортиране. И ако не сме в САЩ, можем да упражняваме натиск върху правителствата ни да не участват в американските завоевателни и окупационни войни. Но отвъд тези методи за противопоставяне на войната стратегиите на движението ни за повишаване на обществената цена на войната трябва да се разраснат в дълбочина и размери. През януари 2004 г. Арундхати Рой 2 се изказва точно на място:

„Аз предлагам да изберем две от големите корпорации, които печелят от разрушението на Ирак. След това можем да изредим всеки проект, в който те участват. Можем да установим къде са офисите им във всеки град по света. Можем да ги преследваме. Можем да ги затворим. Трябва да съберем колективна си мъдрост и опит от предишни борби, за да постигнем резултат. Въпрос на желание е да победим.”

Арундхати е права, въпрос на желание е да победим. Но как изглежда тази победа?

Представяне на структурните промени и стратегии за промяна

„Всеки изстрел, всеки потопен кораб, всяка изстреляна ракета, в крайна сметка представлява кражба от тези, които са гладни и не са нахранени, на които им е студено и не са облечени. В света на оръжията не се харчат само пари. В него се харчат потта на работниците, геният на учените, надеждите на децата. Това въобще не е начин на живот. Под заплахата от война човечеството виси на железен кръст.”

- Дуайт Айзенхауер, в реч от 16 април 1953 г.

Една т.нар. война срещу тероризма е водена от най-мощната страна във военно отношение в света. „Войната срещу тероризма” е война за империя. От една страна, тази война е мащабна колкото Студената. 3 Светът харчи 1 083 млрд. $ годишно за военни разходи. САЩ са отговорни за повече от половината на тази сума.

http://lifeaftercapitalism.info/images/stories/voinataebiznes.jpgВоенният бюджет на Щатите е 8 пъти по-голям от този на Китай. 4 Материалните разходи на империята са високи. Те се разпределят върху цялото общество и само един малък елит прибира материалната награда. Може би е невъзможно да си представим социалните разходи на войната и империята – цялото обучение, умение и талант, използвани, за да се води войната, да се превърнат войниците в убийци и да бъдат убити на фронта. Изглежда трудно да се осъзнае тази социална цена, дори за настоящата „война срещу тероризма”, още по-малко за война от далечното минало.

Нашата антивоенна визия и стратегия трябва да обърне внимание на тези материални и социални разходи за построяването на империята и на повишаването на разходите за воюване на елита, така че като водят война, да започнат да губят, а ние да придобием контрол.

Една възможна антивоенна стратегия може да е създаването на глобално движение „промяна в сянка”, което ще включи различни организации и активисти. То може да е източник за изграждане на политика и бюджет за промяна, които да се гласуват в серия от референдуми, като позволят участие в стратегиите за промяна. Тези стратегии ще изразят как гласуваният план за промяна в сянка ще харчи военните бюджети по различен начин от националните и международните бюджети за военни разходи.

Един план за промяна в сянка би изкарал наяве материалните и социалните разходи на войната и начина те да бъдат използвани по-добре за социалното благополучие на всички. Той ще приложи разнообразие от организационни усилия и активност, за да повиши социалните разноски по воюването. Ние може да използваме медии като уебсайтове, бюлетини, анализи и коментари, както и демонстрации, образоване, лобиране, анкети и петиции.

Ще представим алтернативи на бюджети, които налагат сериозни промени в глобалните и националните разходи не за война, а за по-доброто състояние на обществото. На национално ниво движението промяна в сянка може да предложи мерки за подобряване на здравеопазването, образованието и социални програми.

На международно ниво може да критикува съществуващите разходи за военна помощ, външна политика и воюване и да предостави алтернативи, докато показва разликите, да настоява за придържане към международното право и провеждане на трибунали за военни престъпления.

Може също да предостави стратегии за изтегляне на окупационните сили от Ирак и Афганистан, от военните бази по света, като предложи репарации за страните, в които националните права са нарушени.

Като добавим към войната, милитаризма и външната политика, такова движение за военна промяна в сянка може също да отнесе прозренията си към други сфери на социалния живот: икономика, политика, култура, общност, семейство и природни проблеми; представяйки предизвикателства за правителството, военната индустрия, корпорациите, медиите и други институции.

http://lifeaftercapitalism.info/images/stories/brokengun.jpgЗаключение:

След като привежда доводи, че войните между народите са нанесли изключително повече вреди отколкото ползи; че истински цивилизованите народи ще развият средства, различни от войната, за да се справят с несправедливостта в друга страна; че правенето на война има ефекта да покварява всички; и че всички войни са лоши, тази статия предлага четиристранен подход за обща антивоенна стратегия.

Една възможност за постигане на свят без война е:

  • Да създаде многопредметни антивоенни многофокусни стратегии, допълващи се с други социални движения, търсещи основни институционални промени в икономическите, родовите, политическите, културните и екологичните сфери на обществото.
  • Да откаже да приеме достоверността на настоящата „война срещу тероризма” и да откаже да приеме всяка война и окупация. Това може да започне с вече съществуващи антивоенни демонстрации, съпротива и организации.
  • Да покачи социалните разходи и последствията от воюването на елита, като подкрепя войници, отказващи да се бият в Афганисатан и Ирак, както и стачки и блокади на работници, свързани с водени военни действия. По-далечни стратегии за повишаване на разходите за войната за елита включват насочването към специфични корпорации, които печелят от войната, и тяхното унищожаване. След като постигнем целите си, нека изберем други печелещи от войната корпорации и да започнем да ги преследваме. Ще се стремим да създадем условия, при които правенето на война от елита да кара нашите движения да растат и да повишават съзнанието си за опити за трансформиране на структурните причини за войната. Това ще доведе до загубата на контрол от страна на елита и увеличаването на нашето влияние. Това може да се случи.
  • Създаването на движения „Промяна в сянка”. Те предлагат алтернативни политики и бюджети, одобрени от участниците. С тези алтернативни бюджети и политики може да се критикуват национални и международни военни бюджети и разходи и да се настоява за по-сериозно насочване на средствата за военни действия към общественото благосъстояние. Може също да критикуваме външната политика и да подкрепяме придържане към международното право, като също така се борим за незабавно оттегляне от война и окупация. Едно движение за промяна в сянка може да разшири прозренията си в други сфери на социалния живот, включително политически, икономически, културни и родови.
Бележки на автора:

1. "Killing Civilians to Show That Killing Civilians is Wrong", by Zoltan Grossman: http://www.thirdtablet.com/InfiniteJustUs/zoltan_grossman.html
2. 'The New American Century', The Nation, February 9, 2004 http://www.thenation.com/doc/20040209/roy
3. ADM on-line: http://www.cdi.org/adm/1224
4. Center for Arms Control and Non-Proliferation: http://www.armscontrolcenter.org/archives/002244.php

Превод: Момчил и Димитър

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop