Kropotkin Santa

Можем ли да възстановим Коледа за масите?

Не е изненада да открием, че анархистът-теоретик Пьотър Кропотокин се е интересувал от Коледа. В руската култура св. Николай Чудотворец е почитан като защитник на потиснатите, на слабите и на хората в неравностойно положение. Кропоткин е споделял тези чувства.

Но е имало и семейна връзка. Както всеки знае, Кропокин е можел да проследи потеклото си чак до античната династия Рюрик, управлявала Рус преди издигането на династия Романови, и която през I век е контролирала търговските пътища между Москва и Византийската империя. Николаевият клон на рода е патрулирал района на Черно море. Но Николa бил духовен човек и искал да избяга от пиратството и разбойничеството, с което семейството на руските викинги е било прочуто. Така той се установил под ново име в южните земи на империята – древна Гърция, сега Турция – и решил да използва богатството, което е натрупал от живота си в престъпление, за да облекчи страданията на бедните.

Непубликувани архивни източници наскоро, открити в Москва, разкриват, че Кропоткин е бил очарован от тази семейна връзка и поразителното физическо сходство между него и фигурата на Дядо Коледа, популяризиранa чрез публикуването на „Посещение от Св. Никола“ (по-известнo като „Нощта преди Коледа“) през 1823 г. [1]

Кропоткин не бил така пълен като Св. Никола, но с възглавница под блузата си е можел да мине за него. Приятелят му Елизе Реклю го посъветвал да не ползва кожух в облеклото си. Това било добра идея, понеже щяла да позволи носенето на повече черно и червено. Решил да последва и съвета на Реклю за северните елени и да ползва ръчно управлявана шейна. Кропоткин не бил стилист в облеклата, но използването на приликата за разпространяване на анархистките идеи било идеална пропаганда чрез действие.

Изпреварвайки „V“, Кропоткин смятал, че всички ние можем да се държим като Дядо Коледа. В бялото поле на една страница той е написал: „Проникнете в магазините, раздайте играчките!“

Избледняло мастило от гръб на пощенска картичка казва:

„В нощта преди Коледа, всички да се разберем и
докато хората спят, ние, осъзнали нашата сила
да експроприираме стоките от магазините и, защото това е справедливо,
да ги разпространим навсякъде, за тези които се нуждаят от тях.“

Проектните му бележки разкриват и някои ценни прозрения за неговите идеи относно анархистичните черти на коледните традиции и начините, по които викторианските коледни ритуали могат да бъдат адаптирани.

„Всички знаем“, пише той, „че големте магазини – Джон Люис, Херодс и Селфриджс – започват да използват продажбения потенциал на Коледа, въвеждайки магически пещери и фантастични приказни страни, за да примамят децата ни и да ни подтикнат да купуваме подаръци, които не искаме и не можем да си позволим.“

„Ако сте един от нас“, продължава той, „разбирате, че магията на Коледа зависи от системата за производство на Дядо Коледа, а не от опитите на магазините да ви съблазнят да консумирате безполезни луксозни стоки“. Кропоткин описва обширните работилници на Северния полюс, където елфите работят цяла година щастливо, защото знаят, че произвеждат за удовлетворяването на другите хора. Отбелязвайки, че тези работилници са определено не за печалба, а основани на занаяти и работещи на комунални начала, и възприемани от Кропоткин като прототипи за фабриките на бъдещето (очертани в неговата книга „Полета, фабрики и работилници“).

Според него, някои хора смятат мечтата на Дядо Коледа – да види, че всеки получава подарък на Коледа – за донкихотовска. Но тя може да се осъществи. Наистина, разширяването на обществените работилници – доста скъпо за осъществяване в арктически условия – ще улесни обобщеното производство според нуждите и превръщането на случайните подаръци – в редовно споделяне. „Трябва да кажем на хората“, пише Кропоткин, „че комунални (обществени) работилници могат да бъдат създадени навсякъде и че можем да обединим ресурсите си, за да сме сигурни, че всеки може да удовлетвори своите нужди.

Един от въпросите, които най-много тревожили Кропоткин относно Коледата, бил начинът, по който вдъхновяващата роля на св. Никола играе в магическите приказки на коледните митове, объркващи истинската етика на коледата. Св. Никола е погрешно представян като щедър и доброжелателен – „свети“ просто защото е бил благодетелен. Претопен във фигурата на Дядо Коледа, мотивите за даровете му още повече се изкривяват от викторианското акцентиране върху децата.

Кропоркин не разбирал точно всички връзки, но чувствал, че това отразява опит за морализиране на децата чрез концепцията на чистотата, символизирана чрез раждането на Исус. Естествено, той не можел да подкрепя създаването на Големия брат Санта Клаус, който знае кога всяко дете спи и кога е будно, точно знаейки кое е било послушно и кое не. И смятал, че рано или късно тази идея за чистота ще бъде използвана за разграничаване на добрите от непослушните и само първата група ще бъдат възнаграждавани с подаръци.

Какъвто и да е случаят, било е важно да се възстанови принципа на състраданието на св. Никола от това объркващо мъмбо-джъмбо и фолклорния произход на Дядо Коледа. Никола е давал, защото е бил поразен от осъзнаването на болката на другите хора. А макар и неподкрепяйки политическите убийства (защото не е убиец, доколкото самият той знае) той споделя същата етика като София Петровская. И въпреки че очевидно е важно да се тревожим за благосъстоянието на децата, анархисткият принцип е да се вземе предвид страданието на всички.

Аналогично, практиката на даряване и подпомагане е погрешно смятана за изискваща изпълнението на централно ръководен план, следен от всезнаещ администратор. Това е съвсем погрешно – Дядо Коледа се е оформил от въображението на всички хора (помислете си за множеството местни имена с които е бил известен: Синтерклаас, Томте, де Керстман). И разпространението на доброто настроение, чрез празненства, организирани от долу на горе.

Солидарният принцип на взаимопомощта е заровен дълбоко в Коледа, твърди Кропоткин.

Кропоткин оценява значимостта на ритуала и истинската стойност, която отделните хора и общностите придават на карнавалите, на актовете на възпоменание и честване. Той не е искал премахнето на Коледата повече, отколкото не е желаел и „републиканизирането“ ѝ чрез някакво погрешно бюрократично (пре)подреждне на календара.

Въпреки това е важно да се отдели етиката, която коледата подкрепя, от странностите на нейното празнуване. Правенето на парти е точно това. Разширяването на принципа на взаимопомощ и състрадание в ежедневието е нещо друго. В капиталистическото общество Коледа е време, специално отредено за добри постъпки. И въпреки че е възможно да бъдем добри християни веднъж в годината – анархизмът е за цял живот.

Кропоткин е съзнавал, че неговата пропаганда ще има най-голям шанс за успех, ако може да покаже как анархисткото послание е вградено в масовата култура. Бележките му разкриват, че той е разглеждал, особено Коледната песен на Дикенс, като проводник за своите идеи. Какво друго е историята на Скрудж с призраците от миналото, настоящето и бъдещето на Коледа, освен предвиждащо видение за промяната?

Виждайки своето настояще през миналото си, Скрудж има възможността да промени скъперническите си навици и да промени своето бъдеще и бъдещето на смейството на Крачит. Припомняна дори веднъж в година, според Кропоткин, книгата на Дикенс е идеално средсто за анархистите за преподаването на този урок: променяйки това което правим днес, по примера на св. Никола, можем да изградим бъдеще, което е Коледа!

Ruth Kinna е редактор в списание „Anarchist Studies“ и професор по политическа теория в Loughborough University. Автор на „Anarchism: A Beginners Guide“ и „William Morris: The Art of Socialism“. Статията за пръв път е публикувана в списание STRIKE! през 2014 г. Преводът е направен по filmsforaction.org

Бележки:

[1] „A Visit from St. Nicholas“ или „The Night Before Christmas“ – детско стихотворение, написано от американския поет и лингвист Клемент Мур, публикувано в САЩ 1823 г., значително повлияло представите за Санта Клаус в целия англоезичен свят.

kropotkin koleda