Памфлет за литературата като оръжие във век на поквара (Франс-Вилем Корстен)

1. През 21 век границата между така нареченото нормално общество и подземния свят ще се разпадне. Макови полета ще разцъфтят сред милитаризирани зони, а биотехнологиите ще се развият по свои пътища, независимо от това какво съдиите намират за допустимо. Градски райони ще се прострат отвъд граници и повече и повече области ще се превърнат в места, които трябва да се избягват. Полицията няма да влиза в най-високите етажи на небостъргачите, защото така й е наредено. На всякакви нива, лицето на размирно престъпното и покварено общество ни се усмихва.

2. През 20 век, холандският икономист Ян Тинберген предсказа, че системите на тоталитарния комунизъм и демократичния капитализъм ще се слеят. Това, което е било определяно като разпад на тоталитарния комунизъм и абсолютната победа на демократичния капитализъм не е нищо повече (или по-малко) от чудовището, което е резултат от това сливане: тоталитарен капитализъм.

3. Глобалното господство на капитализма не е в резултат на някакъв могъщ преврат с цел да управлява и да пише закона. С други думи: капитализмът не властва като суверен или легално (въпреки че е защитаван от закона). Стъпка по стъпка, капитализмът започва да доминира обществото на всички терени на живота и смъртта, дори определяйки времето, което се отпуска, за да се сбогуваш с любимия: половин час. Неговото желание и сила да присъства във всеки ъгъл, го правят тоталитарен. Във всяка тоталитарна система въпросът не е как да живееш, а по-скоро как да оцелееш. Огромен брой хора са благодарни за чудесния живот, който им е позволено да водят заради капитализма – докато имат работа и не ги е грижа за разрушението (на другите, на живота, на битието).

4. Средностатистически, въпросът как да оцелеем в тоталитарен режим ще получи, разбираемо, отговора: чрез поквара, корупция и престъпност. Покварата и корупцията ще бъдат допуснати, докато се упражняват от хора, които подкрепят системата. Тези, които не виждат друг начин да оцелеят ще изберат престъпността, която се вписва в система, която сама по себе си е криминална. Всички онези на губещата страна, които нямат работа и пари, които нямат достъп до здравеопазване и правосъдие, знаят колко безмилостно може да "отвърне" системата.

5. Думата престъпност произлиза от crimen (латински): вик на негодувание, който е същевременно оплакване и зов за възмездие. Поквара [corruption] произлиза от corrumpere (латински): разрушавам, прахосвам (издайнически близо в това отношение до консумация). Покварата наистина разрушава и разсипва: задушава вика на негодувание и оплакването е изхвърлено заедно с боклука в някакъв незабелязан момент.

6. Престъпността и покварата никога не са прости и могат да бъдат разбрани само в отношението им със сложни, тревожни и тревожещи обстоятелства. Неразбирането им означава, че не могат да бъдат адресирани със средствата на разсъдъка. Разбирането им и осъждането им в постоянно менящи се обстоятелства е въпрос на етика. Етиката изисква ловкост и чувствителност. Тя не оперира със заповеди и забрани, а на базата на насочващи нишки; не със средствата на предположения, а на базата на отношение. Хората могат да бъдат научени на това. Литературата предлага това обучение.

7. Политиката, изобретена много преди съществуването на капитализма, осъзнава (бавно и с удивление), че е била изместена. Средните векове в Европа познават битката между политически сили и църквата. Сега битката би трябвало да е между политическата система и икономическо-технологичната. Залогът в тази битка е кой ще реши как трябва да изглежда светът или още по-важно: как ще изглежда. Политиката все още не е признала тази битка и нейните основания. На местно, регионално, национално или глобално ниво, политиката е в служба на капитализма и му помага да оцелее. Ето защо политиката няма да има оръжие срещу системната престъпност и поквара, които са подхранвани от глобалния капитализъм.

8. Медиите нямат оръжие срещу предстоящата поквара на обществото, защото много от тях самите използват престъпни средства за добив на информация или манипулират новините, за да надуят моралния рог, който призовава хората или да прославят другите, или да ги проклинат. Неограничени от независима етична позиция, медиите създават максимално желание за морализъм. Колкото повече морал, толкова по-малко етика.

9. Морализмът работи в стриктни граници между добро и зло, независимо от контекста, в полза на зрелището. Добро и зло не са определяни по отношение на съдържанието им, а в отношение победители и загубили, човешки същества и чудовища, невинни и виновни, чисто и мръсно. Поквареното и престъпно общество, което ни очаква ще бъде моралистко, защото морализмът води до убеждение на базата на невежество. Морализмът лесно уголемява конфликта; конфликтът осигурява зрелище. Зрелището, от своя страна, служи на тоталитарния капитализъм, защото прави късо съединение в анализа, знанието и състраданието.

10. Докато Хитлер, Сталин, Мао и Пол Пот превръщат властта в тоталитарна, като я закотвят в своята личност, глобалният капитализъм успява да управлява света по тоталитарен начин като не-личност. Няма лице или тяло и не може да бъде убит или отровен. Неговото слабо място е животът му в симбиоза: със "нас", производителите-консуматори. Възможността за истинска политическа реакция също се намира на това основно ниво.

11. Текущото възраждане на крайни десни партии, особено в Европа и САЩ, е политическа примамка. В една голяма част, тези партии се състоят от престъпници, най-вече дребни. Те работят със заплахата от насилие или нейното осъществяване. Имат връзки, директни или индиректни, с организираната престъпност. Без изключения, финансовото им състояние е непрозрачно. Не се борят срещу финансовото и социално-икономическо статукво и не желаят истинска обществена промяна (в името на бедните). Стремят се към властта, по-често индивидуално, и всичко, което служи на този индивид, престъпно или покварено, им върши работа.

12. Такова, както е, крайното ляво не преживява подобно възраждане. Ако го преживяваше, вероятно щеше да омаловажи гибелната сила на престъпността и да подцени разрушителна сила на покварата. Щеше да си мисли, твърде просто, че може да създаде нов свят или света наново.

13. Защото политиката не знае как, в никакъв адекватен смисъл, да се бори срещу покварата и престъпността, захранвани от тоталитарния капитализъм, битката се води на друг фронт: в сферите на религията, правосъдието, литературата и изкуствата. Понастоящем, те са под напрежение глобално. В Русия всеки, който иска да се бори срещу корупцията и престъпността е непосредствена жертва на тайните служби или гангстерски банди. Всеки апел към правосъдната система е "несигурен", защото системата е поставена в скоби, особено ако сте мюсюлманин. В Китай всеки религиозен човек или артист, който не спазва строгите правила на системата се счита за опасност за държавата и ще бъде обявен за луд, елиминиран или пратен в затвора, или обвинен в данъчни измами. В САЩ медиите служат като платформа, от която всеки може да бъде атакуван, докато съдебната система е заплашена от радикална приватизация. В Бразилия корупцията прави обществото възможно, а борбата на военните срещу престъпността във фавелите е "нужна", защото мафията е закупила полицията, а водещият елит – правосъдието. За всички крайно-десни партии в Европа конституцията, съдебната система, религията и изкуствата са любими мишени, защото всеки независим глас трябва да бъде заглушен (ако е нужно и с насилие, за предпочитане с насилие).

14. Литературата ще разкаже историите, които трябва да бъдат разказани в служба на силните на деня, както ще разкаже историите, които не бива да бъдат разказвани и които потиснатите, жертвите и оцелелите, се молят да бъдат разказани. Покварата и престъпността изискват мълчание, относно какво наистина се е случило. Литературата не може да запази мълчание, няма да запази мълчание. Желанието и задачата на литературата е да "разкаже всичко", по думите на Дерида.
Всичко.
Това прави литературата най-комплексното и многостранно човешко творение. Това е причината, поради която литературата дразни и ще бъде заплаха за тези, които не искат да чуят всичко. Ето защо литературата е неизчерпаем източник на надежда. Ето защо литературата е оръжие срещу престъпността и покварата.

15. Литературата помага на индивида да бъде етически гъвкав и да стои гордо изправен във времена на системна поквара и престъпност, защото възпитава във "всичко": всеобхватна чувствителност. Следователно, литературата не е сведена до инструмент на етиката. Литературата работи етически, защото докосва хората естетически, дори тези, които не желаят да бъдат докосвани. Литературата е резултат на всеобхватно чувстване: да си въобразяваш, да описваш, да украсяваш, да изненадваш, да прощаваш, да унижаваш, да сгъваш, да наслояваш, да разбъркваш, да дисектираш, да предаваш, да се наслаждаваш, да клеветиш, да поставяш под напрежение, да изследваш, да маскираш, да хармонизираш, да носиш възхита, да ужасяваш.

16. Изборът само на красива литература обезврежда литературата. Тя няма чисти ръце и никога не е невинна. Знае какво е вина и често я носи. Литературата не работи етически отвън, но от позиция вътре, в средата и на границата. Докосната е от всичко, защото е докосвала всичко, без да бъде омърсена. Представила си е всяко престъпление, без да го извършва. Ето защо литературата може да бъде важно оръжие в идващото столетие, което ни се усмихва така благо.

17. Литературната творба може да бъде собственост на издател или създател. Но литературата не е нечия собственост, дори на нация или култура. Литературата не я е грижа за правото на собственост и това определя нейната автономност. Присвояването, от икономически и политически сили, на една творба е възможно. Литература сама по себе си не може да бъде присвоена. Ето защо литературата е проява на дързост в лицето на тоталитарната власт. Последната би избрала не-изкуство пред автономно изкуство.

18. Общество, оправдало тоталитарни икономически принципи, ще атакува (задушаването също е нападение) това, което не разбира. Това няма да бъде нападение над всичката литература, а само над някои видове, например: неразбираемата, безполезната, недоходоносната. Тук, ядрото на литературата е заложено на карта. Литературата може да съществува само като "всичко": полезна и безполезна, доходоносна и недоходоносна, лоша, посредствена, добра, разбираема и неразбираема, авангардна и класическа, лицемерна и кощунствена, чувствителна и не, пълп и претенциозна, бестселър и маргинална (или по-малко от маргинална).

19. Не съществува причина защо обществата да не могат да се отърват от изкуството (както Ницше предсказа). Преминаването към светско общество е било считано за невъзможно векове наред. Лишаването на обществото от изкуство, не означава да ограбиш света от магията или мистиката му (Entzauberung). Означава да притъпиш чувствителността на обществото. Безчувствени общества са възможно. Вече са съществували.

20. Първите хуманисти изучавали какво трябва и може да бъде правилно. В този контекст те се борили срещу покварата и понякога рискували живота си по този начин. Еразъм Ротердамски проверявал латинските преводи на евангелията, които са били написани на гръцки. Това могло да му струва живота. Пост-хуманизмът от двадесети век не е края на тези хуманитарни изследвания; той е последствието им. Изучава връзката между това, което е считано за вярно и това, което е считано за невярно. В модерния период, решаващият въпрос е как хората се осмеляват да гледат на себе си като основополагащи живота, имайки предвид колко покварени и престъпни са. От гледна точка на престъпниците (включително тези, които се наричат корпорации) този въпрос е неуместен. Човешки или не, докато са способни да трупат печалба, за сметка на чуждото страдание, не ги е грижа. Ето защо престъпността, във всичките й форми, трябва да се бори. Все пак, престъпността предлага надежда, защото провокира негодувание, което моли за справедливост. Покварата, от друга страна, унищожава. Тя представя чиста маска, страхува се да бъде разобличена, отхвърля оплакването и следователно трябва да задуши негодуванието (или по-просто тези, които негодуват). Врагът на хуманистите и пост-хуманистите е преди всичко не престъпността, а покварата.

21. Литературата няма една функция, нито е просто оръжие. Въпреки това, в настоящите обстоятелства тя може да бъде използвана като оръжие срещу намаляването на сложността, нападението над поливалентността, нетърпимостта към нюанса и сковаването на чувствителността. Всички тези форми на редукция, нападение, нетърпеливост и сковаване, са в служба на производството на едно илюзорно "сега", което постоянно е съживявано и тласкано от "събития": twitter моменти. Всяко осъзнаване на комплексната реалност по този начин е късо съединение. Пристрастени към събитието (следващия "епизод"), хората ще пропуснат да забележат системата, която е експлоатираща в ядрото си и насърчаваща неравенството; социално, културно и съдебно.

22. В основата си настоящата и предстоящата политическа битка не е въпрос на съдържание. Нуждаем се от това да защитим, насърчим и използваме, първо и преди всичко, способността на литературата да казва "всичко". Това е много повече от фетиша на разнообразието, имайки предвид, че "да казваш всичко" означава несъответствие (съвпадението на несъвместими светове). Залогът в тази битка е всичко, което е многостранно и комплексно. Парадоксално, това е битка за разширена чувствителност и нюанс. Врагът е тоталитарната система. Трябва да бъдат изградени неочаквани съюзи, както и да защитим където и да е и когато и да е, пълноценно образование в сферата на изкуствата и литературата (изкуствата и правосъдието, изкуствата и политиката, изкуствата и религията). Нито литературата, нито изкуства могат да спасят човечеството. Това е твърде тежка задача. Още повече, човечеството не се нуждае от спасение. Решаващият въпрос е какво искаме да станем или друг още по-вълнуващ: какво ставаме. По отношение на това, литературата и изкуството могат да усилят потенциала за съпротива срещу покварата и престъпността и ще помогнат за заздравяване на етическото отношение, което е определяно от чувствителност към естетиката. Отхвърлянето на нехуманността е безсмислено, ако ние самите сме нехуманни. Като познаваме нехуманността, като я разбираме и осъждаме, можем да изберем хуманното. Това е основната вътрешна и външна битка на нашата епоха.

Превод: Александър Феодоров

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop