За институцията на общото благо (Антонио Негри и Жудит Ревел)

За институцията на общото благо (Антонио Негри и Жудит Ревел)

1. Искаме да започнем като дадем представа за една скорошна рефлекция върху определението за „институция на автономните работници“ (ИАР) – определение, което сме обсъждали, в опит да развием историографски очерк на институционалността на работническите комитети в Порто Маргера и техните дейности в края на 60-те и 70-те години. При този случай чрез ИАР ние имахме предвид организация, характеризирана от

(а) независим капацитет да изявява теми за борбата, заедно с последващото и координирано указание за инструментални действия, и следователно е във владение на собствения си нормативен капацитет;

(б) автономен капацитет да се организират и провеждат политически и наднични борби в значими индустриални и/или социални сектори и, следователно, автономен капацитет да се упражнява легалната сила в подкрепа на организираното действие;

(в) действителното признаване от други институции (профсъюзи, политически институции, работници, шефове), съсъществуващи в същите индустриални и/или социални сектори и, следователно, определено социално легитимиране на нейния нормативен капацитет и употреба на сила.

Прочети още...

Социокрация - алтернативен модел за вземане на решения

Социокрация е система на управление, използваща съгласие за вземане на решения между равностойни индивиди.

Социокрацията е разработена специално, за да задоволява човешки потребности. Системата е разработена така, че да имитира живите организми, а не е механичен модел. Живите организми се саморегулират. Социокрацията също е модел за саморегулация.

Прочети още...

Политики за общите блага (Майкъл Хард)

Политики за общите блага (Майкъл Хард)

Основна задача при създаването на нова представа за обществото днес е развиването на алтернативно управление на общите блага, които споделяме. В това есе искам да изследвам два отделни, но свързани аспекта на общото. От една страна, общото се отнася до Земята и всички нейни екосистеми, включително атмосферата, океаните и реките, горите, както и всички форми на живот, които взаимодействат с тях. Общото, от друга страна, се отнася също и до продуктите от човешкия труд и съзидателност, които споделяме – например идеи, знание, образи, кодове, чувства, социални отношения и други подобни. Твърдя, че те стават все по-централни за капиталистическото производство – факт, от който следват серия важни последствия за усилията да се поддържа или реформира капиталистическата система, както и за проектите за съпротива срещу нея или премахването ѝ. Приблизително можем да наречем тези две сфери екологично общо и социално и икономическо общо или природно и изкуствено общо, въпреки че тези категории бързо ще се превърнат в недостатъчни.

В това есе ще се фокусирам на отношението между тези два аспекта или образа на общите блага, особено от гледна точка на съпротивата и активизма.

Прочети още...

Не мрънкай, балканизирай! (Андрей Грубачич)

Преди около десетилетие, по време на европейската хуманитарна авантюра на Балканите, Майкъл Никълсън, изтъкнат британски журналист, написа в своята "Историята на Наташа", че "Свирепостта на хората от Балканите беше на моменти толкова примитивна, че антрополозите ги оприличиха на племето Янамамо в Амазонка, едно от най-дивите и примитивни племена на света. До началото на настоящия век все още имаше съобщения за отрязани глави на врагове. На победителите били дарявани като трофеи глави в сребърни подноси на банкети в чест на победата, а вкусът на сърцата и дробовете на загубилия не им бил непознат..."

Аз бях роден в добро комунистическо балканско семейство, където никога не са ни се услаждали подобни деликатеси. Може би от наивност, но подозирам, че повечето от племенните ми другари, също не са ги опитвали. И така, появява се въпрос: как е възможно такъв изявен британски джентълмен да е способен да създаде подобно ужасяващо и обезпокоително описание?

Прочети още...

Безвластна алтернатива на държавата (Николай Теллалов)

Безвластна алтернатива на държавата (Николай Теллалов)

Осмелявайки се в това футурологично есе да скицирам облика на обществото, избавено от капитализма (икономиката на печалбата) и държавата (апарата за принуда, който съществува от данъчни приходи), си давам сметка, че подробното описание рискува да заприлича на директива, задължителен план за изпълнение. Не, нямам такава цел. Творческата инициатива на хората със сигурност ще породи други схеми, кои по-добри, кои просто по-различни от моето предложение. Ако те се придържат към духа на свободата, значи ще са съвместими помежду си и практическото им прилагане ще доведе до синтеза на форми, отпадане на части и цели умозрителни модели, но така или иначе всяко теоретично предложение ще изиграе ролята на ориентир, към който да се върви. И в процеса на движение задължително се правят корекции, уточнява се и крайната цел. А тя е постигането на лична свобода, за която Рудолф Рокер е писал:

“Само в обединението на чувството за солидарност с вътрешния импулс в името на справедливостта – свободата се превръща във връзка за единство; и само при това условие личната свобода на ближния престава да бъде преграда и става гаранция за собствената ни свобода.”

Затова не схеми и структури трябва да бъдат целта на будните хора, защото те са само средство за постигането и опазването на свободата.

Дължим го на загиналите за нея наши предшественици, дължим го на себе си, дължим го на потомците си.

Прочети още...

Новото общество (Николай Теллалов)

Новото общество (Николай Теллалов)

Една цивилизация се развива, когато генерира предизвикателства, на които реагира адекватно. Съвременният свят поражда огромен брой малки и големи предизвикателства, поставя въпроси, на които обществото, ако не даде перспективен отговор, изпада в застой или тръгва по пътеката на упадъка. Днешните предизвикателства, социални, културни, технически, свързани с околната среда, не са принципно нови, защото пречки и проблеми винаги е имало. Новото днес е тяхната концентрация и взаимна свързаност поради скъсяване на каналите за пренасяне на информация. Всяка нова обществена практика, всяка нова технология, всеки нов ефект от взаимодействието с околната среда стават достояние на цялата планета. Търсенето на адекватен отговор, който не потиска проблема, а го решава от корена му, придобива характер на спешно реагиране. Но съвременните йерархични структури на взаимодействие и управление са твърде тромави, имат множество звена, затова решенията, които се вземат, закъсняват или не са адекватни от гледна точка на "обикновения" човек. Освен това, решенията са повлияни, да не кажем определени, не от същинските потребности на хората, а от интересите на определени малцинствени групи с определени привилегии (които ги правят доминиращи малцинства).

Прочети още...

Живот след расизма? (Джъстин Подур)

Тежестта на Историята

Америките са построени чрез убиването на местните обитатели на земята и чрез "внасянето" на роби от Африка, които да обработват тази земя. Тази история е на 510 години. Причината, поради която има расизъм в Америките и това, което наричаме "бяло превъзходство" в Северна Америка, е, че тежестта на тази история никога не е била снета от плещите на тези, които са били принудени да я изтърпяват.

Прочети още...

Поликултурализъм и "добро общество" (Джъстин Подур)

В едно общество със справедлива, кооперативна (основаваща се на взаимопомощта) и свободна икономика, каквото е обществото на Икономиката на участието (ПарЕкон), проблемите свързани с взаимодействието между различните култури и идентичности в съзвучие с принципите на равенството, солидарността и свободата все още биха съществували. Изложените мисли по-долу са адресирани към тези проблеми.

Прочети още...

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline