cornelius-castoriadis

Нека започнем с един аспект, който традиционният марксизъм разглежда единствено като част от "суперструктурата" на обществото, като произлизащ и второстепенен феномен, но който ние считаме за много важен, т.е. кризата на социалните и човешките ценности.

Никое общество не може да съществува без набор от ценности, които са признати на практика и биват спазвани от квази-тоталността от неговите членове. Проблемът тук не е да знаем дали тези ценности са правилни или грешни – или дали крият реални механизми чрез които някои хора успяват да експлоатират други. За кохезията, за функционирането на всички общества, които познаваме – дори за тези, разделени на класи – такъв набор от ценности се е доказал като необходим. Те са това, което постоянно ориентира действията и мотивите на хората и ги обединява в едно социално цяло. Тази функция не може да бъде гарантирана само чрез насилие и принуда, нито дори само чрез наказателен закон, който казва "това не трябва да се прави, иначе отивате в затвора". Трябва да е налице нещо повече. В крайна сметка законът само посочва кое е забранено. Не може да осигури позитивни мотиви, позитивна ориентация, с която хората да могат да запълнят съдържанието на социалния живот.

Сега всички знаем (знае се от много време насам, но това не намалява значението на този феномен), че такъв набор от ценности като система от приети цели и общи вярвания относно това какво е правилно и грешно, какво може и не може да се прави (независимо какво казва наказателният закон), почти не съществува в съвременното общество.

Налице е един проблем във всички общества, във всички исторически фази, относно мястото на човека в света и относно значението на живота в обществото и по принцип. Всеки исторически период прави опит да даде отговор на тези въпроси. Проблемът тук не е дали тези отговори са правилни или грешни, а самият факт, че един такъв отговор създава кохезия, чувство за предназначение, за значение на хората, живеещи в тези периоди. Но днес няма ясен отговор. Знаем много добре, че с религиозните ценности на практика вече е свършено поради различни причини. С т.нар. морални ценности (доколкото те могат да бъдат разграничавани от религиозните ценности) също на практика вече е свършено. Налице ли са изобщо някакви приети морални стандарти в съвременното общество?

На нивото на официалността, на властта, на пресата и т.н. е налице само едно официално лицемерие, което почти открито признава себе си за чисто лицемерие, и дори не взема на сериозно своите собствени стандарти. А в обществото като цяло е налице изключително широкоразпространен цинизъм, постоянно подхранван от примерите, осигурявани от социалния живот (скандали и т.н.). Основната идея е, че можеш да правиш всичко и нищо не е нередно, стига да ти се размине, стига да не бъдеш хванат.

Това, което в Западна Европа се проявяваше за един период от време като универсална ценност, обединяваща обществото, а именно идеята за нация, за национална сила, за национално величие, вече не е приета ценност. Това, което беше нейната истинска основа – или претенция за истинска основа – изчезна. В миналото често беше заблуда, когато велики нации претендираха, че играят важна роля в световните дела. Но днес никоя държава не може да твърди това освен САЩ и Русия. И дори при тях тази "водеща роля в световните дела" очевидно се определя единствено от ядрената мощ.

Може ли знанието или изкуството да осигурят ценности за обществото днес? Преди всичко нека не забравяме, че знанието и изкуствата са важни и имат значение, поне днес, само за един много малък сегмент от населението. В по-общ исторически план, когато изкуството е играло роля в социалния живот, това никога не е било самоцел. То е било част от общност, която е изразявала своя живот в това изкуство. Такъв е бил случаят в Елизабетинската епоха. Така е било и през Ренесанса. Такъв е бил случаят и в Древна Гърция. Гърците и хората от епохата на Ренесанса не са живели в името на изкуството, но са ценели високо своето изкуство, защото са разпознавали себе си и своите проблеми в него. Целият техен живот имал смисъл, който бил изразяван в най-висока степен в това артистично създаване.

Ами знанието? Отново в тесния смисъл на думата, днес то е ограничено до едно малцинство. А освен това се развихря и огромна криза в науката. Тя е следствие на нарастващото резделение в определени сфери на знанието, нарастващата специализация – фактът, че ученият днес по необходимост е някой, който знае все повече за все по-малко. Поне измежду учените, които гледат в по-широк план, съществува криза спрямо това, какво вчера се е считало за солидна база на фактологичното знание. Нютон мислел, че открива вечна истина, че е четял страница от вечната книга на природата или от божието творение. Днес никой учен не вярва, че откривайки "закон", той открива вечна истина. Единственото, което знае, е, че има вероятност да бъде споменат в рамките на три реда в историята на физиката или химията, където ще се казва, че "в опит да обясни особеностите на този експеримент през 1965 г., той осигури някои надежди, които доведоха до теорията Х. Но по-късно тази теория беше опровергана и заменена от теориите Y и Z."

Самите учени, подобно на Опенхаймер, са напълно наясно с още един аспект на кризата. С тази специализация те не само са се изолирали от цялото общество, но също така са се изолирали един от друг. Вече не съществува научна общност с общ език. Когато излязат от рамките на специалността, хората не могат истински да комуникират, защото имат толкова малко общо.

Какво се случва в тази ситуация? Какви ценности обществото предлага днес на своите граждани? Единствената ценност, която оцелява е консумацията. Сдобиването с все повече, с все по-нови неща се предполага да запълни изцяло човешките животи, да ориентира техните усилия, да ги кара да работят и т.н. Няма да дълбая много във всичко това, което вие знаете много добре. Само искам да подчертая как това – дори като мистификация – е само частичен и незадоволителен отговор. Днес хората не могат да запълнят живота си само чрез работа, с цел повече пари, за да си купят по-модерен телевизор и т.н. Това се усеща все повече. Дълбоката причина за това усещане е, разбира се, че по своята същност тази консумация не изразява органични човешки нужди. Все повече се вижда манипулация, която превръща потреблението в отдушник на безкрайно разрастващото се масово производство на потребителски стоки. Целият този модел на съществуване почти по дефиниция става абсурден. Ценността, която се състои в това да имаш все по-нови и все повече вещи, се намира в процес на самостоятелно опровержение. Това няма край. Единствената цел е да имаш нещо повече, нещо по-ново. Днес хората са наясно с това, което в САЩ се нарича "rat race", "състезание между плъхове". Всеки се опитва единствено да печели повече, за да може да консумира повече от съседа. Някак цениш себе си повече от съседа, защото имаш по-висок потребителски стандарт и т.н.

Превод: Mechanic955

В края на ноември издателство "Анарес" публикува сборник с текстове на Корнелиус Касториадис - "Проектът за автономия". Сборникът представя за първи път на български език идеите на големия философ, повлияли на много активистки колективи в Европа и по света. Освен основополагащи текстове за автономията, сборникът включва публични лекции и интервюта, някои ранни теоретични разработки, посветени на спора му с марксистката традиция, активистката му позиция спрямо екологичното движение, консумативната култура, расизма, политическото устройство на съвременните западни либерални олигархии и други актуални теми, разгледани през призмата на проекта за автономия.

Още за книгата тук.

Castoriadis-and-Autonomy

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop