stevebest

Предполагам, че повечето от вас тук са вегани. Така че днес бих искал да ви говоря както за някои от силните страни, така и за слабите страни на нашето движение. Името на лекцията е такова, каквото е, тъй като смятам, че ние в момента се намираме в състояние на война на тази планета – война за спасението на животните, война за спасението на планетата, война за спасението на нас самите. Намираме се в сериозна криза и единствените две думи, които успешно описват състоянието, в което се намира планетата ни са „война” и „холокост”. Няма как да бъдем в по-сериозна ситуация, няма как да бъдем в по-важен момент от историята от този, в който се намираме в момента.

Събрани сме на едно място в момента, но всички идваме от различни места (бел.ред. – има предвид различни състояния на ума). По един или друг начин превъзмогнахме проблемите, с които се сблъскваме по пътя – пропагандата, социализацията, нашите семейства, медиите и колегите ни, които всички ни казват, че трябва да ядем месо да сме здрави, за да сме функционални членове на обществото. Моята история е следната: Станах вегетарианец преди 30 години, станах веган преди 18 години. Прозрението ме осени една вечер, когато бях пиян в едно заведение за бързо хранене и си поръчах двоен чийзбургер. Прозрението беше толкова силно, че единствено бих могъл да го опиша като гръм идващ от боговете-крави.

И то беше прозрението, че продуктът, който държа в ръцете си и отхапвах не беше от магазин, а от кланица. Не беше просто храна, а животно. Не беше месо, а плът. Трябваше да се откажа от бургера и прозрението не бе провокирано от предварителна информация, а беше напълно интуитивно и не можех да го забравя – не исках да си го спомням, но нямаше как да го забравя. След около месец, в който се чувствах сякаш извънземни ме бяха отвлекли и бяха бяха бърникали в мозъка ми, аз продължавах да се занимавам с политика в левия спектър – но бях странен политически активист-левичар, защото бях и вегетарианец. После станах веган, а когато прочетох книгата на Питър Сингър (Singer, Peter “Animal Liberation”, 1975), някъде около 1985, осъзнах за пръв път в живота си как реално третираме животните. Първоначално избрах да бъда вегетарианец, а после и веган, но най-вече заради здравословни причини – нямах представа какво се случва с животните в цирковете, развъдниците, кланиците или в лабораториите. Осъзнах, че всъщност животните имат много голяма нужда от моя активизъм. После осъзнах, че бих могъл да помогна не само на тях, а и на планетата – в тази връзка ако се боря за свободата на животните, следователно спомагам и за свободата на хората. Имам известен опит – публикувам материали от 30 години, вегетарианец съм от 30 години и съм бил активен в много движения за различни каузи от 30 години. През това време достигнах до определени изводи за това къде се намираме в еволюционната стълбица като хора, къде се намираме като общество в момента, къде се намираме като движение – като вегани и активисти за правата на животните.

Имам добри и лоши новини.

Добрата новина е, че ние сме от голямо значение за бъдещето на планетата ни, бъдейки вегани. Не може да има бъдеще без вегани. Не може да има социална революция без участието на вегани и активисти за правата на животните в нея. Не е революция да бъдат освободени един или два вида за сметка на всички останали. Социалните политики, колкото и антиавторитарни да са те, са като Сталинизъм по отношение на животните. Радикалните леви (анархисти и безвластнически комунисти) са единственото политическо движение или идеология, която е достатъчно радикална, за да трансформира капитализма, но от друга страна те са сякаш в палеолита що се отнася до разбирането си към животните. Социално-прогресивните движения не биха могли да бъдат по-назад в своето разбиране на проблемите, засягащи животните, засягащи етиката на състраданието, засягащи здравни проблеми и ролята на веганизма в социалната екология. Не може да имаме бъдеще без веганизъм, не може да имаме екология и да издържаме планетата без веганизъм… и забележете, че ние сме единственото движение подкрепящо ненасилието. Защото левите социални движения подкрепят убийството на животни, стига то да е извършено „хуманно”, това е най-висшата степен на съзнание до която те достигат. Екологичните движения смятат, че не е проблем да се убиват животни, стига човек да се съобразява с броя и растежа на техните популации. Ние вярваме в стойността на всеки един индивид и на всяко едно мислещо и чувстващо болка същество и сме напълно уникални в това си отношение. Това беше добрата новина – ние сме уникални, ние сме важни, ние сме с дълбоко съзнание, ние сме незаменими за едно добро бъдеще.

Но сега е време и за лошите новини, които ще отнемат малко повече време.

Първо, нямаме идея как да реализираме нашия потенциал. Ние сме малко на брой, отслабени сме и сме маргинализирани. Имаме всякакви врагове в този свят – в техните редици влизат корпорациите, зависимите от тях медии, разбира се месната и млечната индустрия, карнистката идеология, така наречената „security culture” и всички репресивни апарати (като армия и полиция), всички те са виновни за продължаването на холокоста срещу животните, правейки го реален и легитимен. Но гледайки под един друг ъгъл, ние самите сме си най-лошия враг и по много начини ние самите се ограничаваме и отказваме доброволно от постигането на нашия потенциал. Постепенно ставаме по-силни, нашият брой расте, но темповете са изключително бавни, а броя на враговете ни и силата им растат главоломно. Има много различни начини чрез които бих обяснил защо се ограничаваме, но тогава не бих могъл да засегна в дълбочина всеки един от тях, така че ще опитам със 7 или 8 от тях, поставяйки ги в няколко категории.

Ще направя едно обобщение, но същевременно си правя сметката, че има изключения за всяко едно правило. Смятам, че не всеки един тук попада в категорията на веганите, които смятам за слаби и проблематични. Ще създам това, което Макс Вебер нарича „идеален тип”. Обобщението, с което ще си послужа, е честно и точно:

Ние сме лайфстайл ориентирани и аполитични!

Ние сме потребителско общество и лесно биваме подлъгани и приобщени към капитализма, ние сме елитарни, сред нас има хора от средната класа и дори хора от горните слоеве на обществото, ние сме бели. Това е така, защото явно не се вълнуваме достатъчно от проблемите свързани с класите и с расите. И ако ни вълнуваха повече, бихме имали едно по-силно и по-разнородно движение. Ние се вълнуваме от чистотата на нашия веганизъм и на движението ни повече, отколкото се вълнуваме от проблемите на обществото, на социалните структури.

Втората група от определения, които ще използвам преди да навляза в същината на проблемите е това, че сме изолирани – ние сме изолационисти, живеем в едно малко маргинализирано общество, което приемаме и подкрепяме, живеем в една измислена реалност, където ние, както повечето хора, не можем да понесем и доста често не можем да осъзнаем проблемите и фактите от реалността.

Първото нещо след това, което бих искал да кажа е, че ние надценяваме нашия растеж, нашия брой и нашата сила, правейки това като манипулираме числата и гледаме избирателно на реалността, живеейки си в нашата реалност, извън която рядко се опитваме да погледнем. Бихте могли да попаднете на заглавия като: „Броят на децата вегани расте”, „Има все повече и повече вегани в училищата и университетите”, но тази информация обхваща малки сектори от нашето общество, а броя ни в по-големите сектори не расте. А знаете ли, че използваме магическа математика? Нарича се “fuzzy math” и хората от Vegan Outreach я практикуват много често. За всяка листовка, която те раздадат си мислят, че печелят последовател. 5000 веган листовки на ден – 5000 нови вегани на ден! Но поглеждаме ли някога в кошчето за боклук, за да видим колко от листовките са там? Някога питаме ли се дали като се приберат вкъщи ги четат? Питаме ли се дали като ги прочетат и ги разберат, евентуално биха експериментирали с веганизма? Дали разказват на приятелите си за веганизма? Не си задаваме тези въпроси, а хората от Vegan Outreach правят винаги най-оптимистичните прогнози за броя на веганите. Тази група в Америка даже трябваше да признае, че съзнателно лъже за броя на последователите си. Нямаме си ни най-малка представа за тяхното влияние и брой на последователите. Няма такива проучвания и ние се самозалъгваме, че раздаването на листовки е отлично свършена работа.

Вторият проблем е, че използваме цифри като тези – „Ако си веган – спасяваш 100 животни всяка година” или „Ако си веган – спасяваш около 5000 – 6000 животни през живота си”. Имам няколко шокиращи новини за вас. Тъй като сме толкова малко и сме толкова изолирани, аз ви предлагам да осъзнаете факта, че един веган не спасява даже и едно животно на година. Това е така, защото в страни като САЩ месната индустрия е напълно субсидирана от държавата. В Щатите веганите са по-малко от един процент. Има съвсем малък спад на убийствата на животни заради веганите, но от друга страна фермерите са напълно субсидирани, дава се месо за училищните столове или за армията, така че по този начин всяка загуба за индустрията е напълно предотвратена. Затова, ако искате да спасите едно животно, отидете в приют, ако искате да го освободите от жестоката му съдба, слагате маска и влизате с взлом в някоя лаборатория. Не мисля, че веганите спасяват много животни само поради това, че са вегани, тъй като корпорациите и индустрията много лесно предотвратяват загубите си.

Имам втори шокиращ факт за вас и той включва две думи, които са табу в нашата общност – тези две думи са: Китай и Индия. Не говорим за тези две страни, защото това нарушава нашите крехки идеалистични модели. Това са двете най-многобройни страни в света. Китай: 1,5 милиарда, Индия 1,2 милиарда жители. Тези страни биват бързо модернизирани и в тях се засилва капитализма. Заменят колелата си с автомобили, заменят ориза за пържоли, пилешко, свинско и пуешко. Чували ли сте израза: „Светът не би могъл да издържи още една Америка”? С него се има предвид, че Щатите представляват 1/5 от населението на света, но консумират 25% от благата и енергията му. Средната класа в Китай е около 300 милиона души. Всички хора в САЩ са 300 милиона души… Имаме сякаш един шизофреничен начин за разбиране на тези факти, съответно тяхното неразбиране. От една страна се радваме – писнало ми е да влизам във фейсбук или да получавам съобщения, където да чета „Победа!”. Последният път като влязох във фейсбук видях следния цитат на стената на един веган: „Ние ще постигнем победа още докато сме живи.” Левите, социалистите, марксистите, те също вярват в победата. Но повечето от тях казват, че няма да успеят да я доживеят. А веганите казват – ще победим в тази революция и ще я доживеем. Наскоро четох статия от един веган, който използваше магическата математика и твърдеше, че до 6 години ще победим! Това е фантазия, това е неспособност да се справим с реалността, това не помага на нашето движение, а даже напротив.

steve-best-genoa1Не искам да ви обезкуража, но трябва да осъзнаем фактите. Ние не печелим. Ние губим и то губим много лошо! Губим заради растежа на световното население, губим заради Китай и Индия, губим заради модернизацията, губим пред неолиберализма и унищожението на каквато и да е бариера пред „свободния пазар”. Губим срещу авторитарните правителства, полицията и отнемането на социалните ни права, губим срещу изчезването на животински и растителни видове, губим срещу промяната на климата. Това, което казват учените е, а аз вярвам на учените, не на веганите: „До 2050 следните факти ще са реалност – Световната популация ще е 9 милиарда души, моретата ще са мъртви и няма да има риба, ще сме изгубили 1/3 от двете трети съществуващи видове. Всички полярни шапки ще бъдат разтопени…“

Къде е победата? Побеждаваме ли? Ще победим ли? Ще победим ли с нагласата, че сме победители? Нямаме шанс, трябва да излезем от тази наша страна на фантазиите и да погледнем фактите за това колко е силен врага и колко сложно е нашето предизвикателство. Споменах за тази шизофрения в нашите умове – от една страна ви показах, че сме твърде оптимистично настроени. От друга страна сме твърде песимистични и сме пасивно-агресивни. Агресивната част са възгласите за победа и то бърза победа. Пасивната част – „Е, даже и малките неща са от значение.”, „Е, ако спася поне един живот, значи съм направил нещо добро.” Колко жалки и ниски изглежда са нашите стандарти. Представяме си, че може чрез листовки да излекуваме раните от геноцида, че можем да научим фашистите на човечност, както и че имаме безкраен запас от време да променим света. Аз обаче слушам учените, защото те боравят с факти и предпочитам да се занимавам с тези факти всеки ден. Учените казват, че имаме страшно малко време, а ние се държим сякаш сме в зората на човечеството. Имаме силно ограничено време да предотвратим катастрофата или това, което се нарича „преломна точка”. След тази точка връщане назад няма.

Знаем, че веганизма е много неща – то е най-малкото диета, етика е, но знаете ли, че е и политика? Доналд Уотсън, който въвежда понятието „веган” през 1944, дефинира веганизма като „анти-потисническа политика”. Потисничеството на човешкото животно срещу всички други. Той го дефинира с възможно най-обширния термин, който аз наричам „пълно освобождение” (Total Liberation). Но ние деградираме тази идеология до нещо тривиално, до „лайфстайл”, до диета. И се чудим защо сме малко на брой, защо сме маргинализирани, защо повечето хора ни третират като елитарни и защо социалните и политическите движения не ни харесват или ни се подиграват. Защото не знаем какво е наистина веган агитация, не знаем какво е веган образоване на хората. Ние сме твърде пасивни. Много често чувам как веганизма представлява бойкотирането на „зли” продукти. Бойкотирането представлява да се въздържаш от нещо, това не е действие само по себе си, това е пасивност. Не е активност, а е пасивност. Бих искал да дам един пример, за да илюстрирам тезата си, съжалявам, ако той обиди някого. Значи, ако аз съм против педофилията и се провъзглася като борец срещу детска порнография, спирам ли педофилията, само защото не гледам порнография? Спираме ли убийството на животни, бойкотирайки продуктите с животински произход? Ако бяхме 70% от населението, може би да, но щом сме по-малко от 1% и бойкотираме такива продукти, с това ли се изчерпва силата ни?

Нека ви предложа някои мерки, които биха направили нашето движение по-силно и по-значимо, които да засилят нашия потенциал за веган революция.

Продължаваме с агитацията и образоването на хората за веганизма, но започваме да включваме много повече хора в средите си. Нека спрем да практикуваме веган агитацията в университетите. Отидете при бедни семейства, отидете в центъра на града, в гетата, в кварталите, отидете при цветнокожи хора, запознайте се с различни прослойки от населението и информирайте всички. Излезте от кухнята и бъдете на улиците. Стига сте готвили кексчета за революция. Твърде радикален ли съм като казвам, че веганството трябва да е социално движение, да бъде култура на съпротива, че трябва да сме на улиците, а не у дома? Трябва да се заемем с това, което се случва тук и сега. Трябва да действаме, както действат в Англия, да правим живи вериги и да обградим кланиците. Трябва с пряко действие да спрем холокоста над животните и неговото продължение. Нека спрем да сме толкова пасивни и да станем истинско движение на съпротива.

Започнете да нарушавате закона! Започнете гражданско неподчинение!

Спрете да се правите на добри граждани! Когато законът е в грешка, правилното нещо е да не бъде зачитан, а да бъде нарушен. (бел. ред. - „Законът е напечатан за робовете!” – Христо Ботев) Трябва да започнем да нарушаваме закона тук, в нашата страна. Мислите, че съм радикален? Аз просто цитирам Махатма Ганди и Мартин Лутър-Кинг (бел. – или Христо Ботев). Не са ли те нашите герои, не им ли се възхищаваме? Ние ги цитираме постоянно, но никога не следваме думите им. Ако ги следвахме и на дела, нашето движение наистина щеше да се противопостави на статуквото. Няма защо да се срамувате, ако отидете в затвора заради принципите си. Ганди, Сезар Чавез и всички други велики хора, които са били в затвора – има достойнство в това да си в затвора, когато е заради това, че си направил правилното нещо. За тези от вас, които имат деца – това е семейно действие. Мартин Лутър-Кинг е казал и аз цитирам: „Ще напълним затворите с пеещи деца.” Има много да учим от това, което се случи с екологичните движения. Те бяха победени, бяха смачкани и бяха направени част от капиталистическата система (Грийнпийс се превърна в корпорация, която сключва сделки и изчиства имиджа на онези, които унищожават природата).

Не може да си позволим това да се случи с нас, но то се случва с пацифизирането на веганството. Вегански капитализъм, „хуманно” добито месо… Естествено „хуманно” добитото месо не е веган, но има мейнстрим групи, които действат като адвокати на това движение – PETA и HSOUSA, които легитимират „хуманното клане”. PETA купуват проценти от месарските компании, за да имат влияние в тяхното управление. PETA даде награда на Темпъл Грандин за това, че измисли специални приспособления, които намаляват страха на животните преди да влязат в кланицата. Ние на практика работим с корпорациите, които правят клането възможно. Трябва да не се включваме в такива кампании и да се борим по-силно и по-радикално.

Ние трябва да се противопоставим. Да се противопоставим на илюзиите, да се противопоставим на асимилацията, да се противопоставим на непротивопоставящите се. Трябва да се сработим с други социални и политически движения, които вече са излезли на улицата. Не знам как да сторя това. Аз съм бил в социалните движения, оставам в социалните движения, говорил съм с тях и е трудно. Повечето движения не ни уважават. Трябва ние да започнем диалог, да протегнем ръка, да изградим мостове с други движения и от там ще дойдат връзките и силата, както и реално по-големия брой хора. Трябва да осъзнаем фактите, да видим какво правят банките и корпорациите. Вижте МВФ, Световната банка, вижте какво става в Южното полукълбо, съсредоточете се върху думите и действията на корпорациите и правителствата. Съсредоточете се в науката и в екологичните факти (а не в езотеричната, религиозната литература и готварските книги). Ние сякаш не искаме да се запознаем с фактите, така както не искаме да видим поредния филм с насилие над животни. Трябва да видим какво става по света, а не какво има в супермаркета. Трябва, след като се запознаем с тези факти, те да ни мотивират да се борим по-ожесточено и да не се предаваме. Не можете да промените проблем, който не познавате. Не може да излекувате рака, ако не знаете до колко е развит. Не може да победите враг, който сте подценили.

В заключение – нашето предизвикателство е да се борим без илюзии. Трябва да вземем сегашното веганско движение, което ще си позволя да нарека плитко веганство и да го превърнем в дълбоко веганско движение, което означава, че съзнаваме цялостната картина. Което означава да не се изолираме, да учим, но и да се противопоставяме, да се превърнем в истинска сила, а не нещо маргинално и тривиално. Не нещо, което може да се купи или да се сплаши с полиция. Нека намерим тази сила в себе си. Нека премислим нещата, които правим, нека направим един критичен диалог с нас самите. Нека разберем как да бъдем силни, а не слаби. Нека да вдигнем летвата, а не да я снишаваме. Нека да я надскочим. Нека вдигнем броя си от 1 до 80% и нека трансформираме това движение в нещо смислено и възобновимо. Не можем да го направим сами, но само ние може да го доведем до край.

Благодаря.

25 септември, 2011

Лекция на д-р Стивън Бест от конференцията на „Menschen für Tierrechte” (Хора за правата на животните) в Заарбрюкен, Германия. Публикувано на български език в Tigersuit Zine, бр.4 от юли 2012.

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop