Социокрация е система на управление, използваща съгласие за вземане на решения между равностойни индивиди.

Социокрацията е разработена специално, за да задоволява човешки потребности. Системата е разработена така, че да имитира живите организми, а не е механичен модел. Живите организми се саморегулират. Социокрацията също е модел за саморегулация.

Sociocracy1

Четири базови принципа:

1.  Вземане на решение по взаимно съгласие

Решенията се взимат с информирано съгласие от всички и когато всички възражения са преодоляни. Възраженията трябва да бъдат мотивирани. Съгласието  се счита постигнато, когато нито един от членовете на кръга няма мотивирано съществено възражение срещу предложението.

Съгласието е различно от консенсус. При консенсус  участникът трябва да бъде „за“ решението. При съгласие не трябва да бъде против. При консенсуса може да се блокира решение и без аргумент. При използване на съгласие винаги се изисква насрещен аргумент и контра предложение.

Да дадем съгласието си не означава, че се съгласяваме, че предложението е перфектно или че декларираме, че безусловно го харесваме. Съгласието означава само, че можем да живеем с това решение – т.е. то попада в обхвата на нашата толерантност. Предложението просто е достатъчно добро засега и това много различава този метод от консунсуса. При консенсуса, решението  трябва да е толкова добро, че да можем да живеем с него дълго време, тъй като консенсусни решения се взимат бавно и изморително. При съгласието решението се взима по-лесно, защото не се задължаваш да живееш с него дълго време. То може да бъде сменено дори на следващият ден. Достатъчно е предложението да е достатъчно безопасно, за да бъде прието.

2.  Организиране в кръгове

Йерархия от полуавтономни кръгове.Всеки кръг контролира и реализира собствените си цели. Целите на кръговете са подчинени на Целта на Общността. Кръговете са отговорни, както за собственото си развитие, така и за развитието на цялата група. Кръговете са експертни. Една обща цел е причина за съществуването на един кръг.

3.  Двукратно свързване

Всеки кръг е свързан с по-горен чрез минимум един представител, който е член и на горния кръг.

4.  Избори до съгласие.

Изборът на хора за определени дейности се извършва по взаимно съгласие след открита дискусия.

ВАЖНО:

  • Нищо не е тайно и всеки има достъп до всяка информация.
  • Всички правила са отворени за обсъждане
  • Всеки има право да участва във взимането на решение, което счита, че го засяга
  • Всяко решение може да бъде преразгледано по всяко време

СРЕЩА:

Дискутиране в кръг. Всеки има право да говори само от собствено име. Никой няма право да говори от името на друг (това е от ключово значение). Времето е ценно. Срещите започват и завършват в срок.

Преди срещата: всеки човек трябва да е запознат с темите и реда на обсъждане. Водещият изготвя дневният ред и подготвя пространството.

Взимане на решение:

  1. Представяне на предложението. Водещият може да зададе уточняващи въпроси.
  2. Всеки се изказва по предложението, за около 30 секунди, в кръг, но това не е моментът за даване на контрапредложение. Не се допуска член на кръга да не изкаже позицията си.
  3. След като всички се изкажат, ако има предложение за изменение, то се внася от възразилият. Всяко възражение трябва да бъде подкрепено от причина и да е аргументирано.
  4. Всички в кръг и в рамките на 30 секунди се изказват по възражението.

и т.н. и т.н. до постигане на съгласие.

Избиране на отговорник:

Всеки написва на един лист своето име и името на човека, които смята за подходящ, както и дописва защо счита точно този човек за подходящ.  Всички листове се изчитат и се дава възможност за повторно изписване (практиката показва, че хората често сменят първоначалното си посочване). Избира се човекът с получил най-много гласове. Да не се забравя, че изборът не е безсрочен и във всеки един момент може да бъде променен, ако избраният не се справя със задачата.

ВИЗИЯ, МИСИЯ, ЦЕЛ

Визия – описва желаното бъдеще. Съдържа ключови норми и ценности.

Мисия – описва как ще се реализира визията.

Цел – описва как ще се осъществи мисията.

Всеки член на общността получава информация какво решение е взето (дори и да не е присъствал), но не е нужно цялата среща да се записва и да се проследява как точно се е стигнало до това решение. Така или иначе, ако решението се окаже недобро, то може да бъде подменено във всеки един момент, чрез постигане на съгласие, като на никого няма да се вменява вина за предишното решение. Решението не е на някой. То дори не е на всички. По скоро всички са проводници на решение, което е трябвало да бъде взето тук и сега, касаещо конкретните нужди, точно в този момент, без да има претенции за валидност и вярност след години. Работейки на принципа на конкретният момент, се сваля напрежението и страха в дългосрочен план, защото всяко решение може да бъде сменено бързо и лесно във всеки момент.

По време на всички дискусии акцентът е върху намиране на решение, а не върху причините за предишни неуспехи.

В тази система няма лидери, концентрирали власт в ръцете си. Решенията и отговорностите са общи, а не персонални. Ако ръководител на екип (кръг) не се справя с поставената задача, той просто се сменя с друг. Акцентът е: как да излезем от ситуацията, а не: кой е виновен, че сме в тази ситуация. Т.е. търсене на решения, а не задълбочаване в миналото. По този начин се свежда до минимум притеснението на всеки член от общността, че може да бъде поруган или да не се справи „перфектно“. Практиката показва, че с този подход, членовете на групата се саморегулират и влагат много повече усилия, защото не търпят наказания. Това, че един член не се е справил с някаква задача, съвсем не означава, че няма да се справи с друга. Всъщност, за тази задача той не се е самопредложил, а е бил предложен и избран от останалите. Ако изборът е бил грешен, отговорността се носи от всички поравно, но тя не е акцент при дискусиите.

Експертните кръгове позволяват всяко внесено предложение да е информирано и за разлика от консенсуса, не се очаква от всеки да знае всичко. Всеки член на общността може да  участва в множество кръгове. Всеки сам решава в кои кръгове иска да участва.

Присъствието на събранията е доброволно. Всеки е предварително уведомен за дневният ред. Ако член на общността не присъства, той няма право на глас, но се уведомява за взетото решение. Ако не е присъствал няма право да прави възражение върху решението. По този начин събранията се саморегулират и отсъстват блокиращи фактори.

http://www.izvorche.org/spodeleni-misli/vizia-za-ekoselise-1

http://www.twinoaks.org/clubs/sociocracy/princ.html

http://sociocracyuk.ning.com/

Sociocracy