Свободната воля и съблазнителната принуда (Хийтър Марш)

heather-marsh.jpg

Нещо като въведение - няколко думи от мен, Георги Бончев. За първи път се запознах с някои от идеите на канадската активистка Хийтър Марш (Heather Marsh) преди близо две години. Постепенно, четейки статия след статия, моето уважение към нея все повече нарастваше. Така съвсем логично се стигна до момента, в който реших да преведа един неин текст. Преди да се захвана с това, проверих дали някой друг вече не е превел на български избраната от мен статия. До колкото можа да ми каже корпоративната търсачка Гугъл, няма нищо преведено на български от Хийтър Марш - нито този, нито който и да било друг от текстовете ѝ. Именно затова реших, че не просто ще преведа една статия, ами заслужава да напиша настоящето кратко въведение за българските читатели.

Прочети още...

Футболът като общо благо (Явор Тарински)

football-yavor-tarinski.jpg

Футболът разцъфна в гетата.
Той не изискваше никакви пари и можеше
да бъде игран единствено с желание.
Едуардо Галеано

През 1995 г. в книгата си Футбол под слънце и под сянка Едуардо Галеано посочва комерсиализацията на най-популярния в света спорт и неговото откъсване от "долу". В нея той казва, че "когато спортът се превърна в индустрия, красотата, която извираше от удоволствието от играта, бе откъсната от самите й корени. Професионалният футбол заклеймява всичко, което намира за безполезно, а безполезно означава непечелившо." И наистина, по време на последното световно първенство в Бразилия за пореден път видяхме съвременния футбол такъв какъвто е: механизъм за непрестанно натрупване на капитал, агресивен срещу тези на "дъното", които не могат да си позволят да участват в този празник на съвременната консуматорска култура. Днес той е превърнат в спектакъл, в още един продукт на рафтовете на глобалния "супермаркет", в който можем да участваме единствено като пасивни консуматори.

Прочети още...

Пресеченост - всички потисничества са свързани (Николай Савов)

intersectionality-intro.jpg

Терминът „пресеченост“ („intersectionality“ – англ.) е въведен през 1989г. от Кимбърли Креншоу с цел да обясни защо преживяванията на жени – чернокожи и/или имигранти – са игнорирани едновременно от феминисти и анти-расисткото движение в Щатите. Креншоу критикува политиките на идентичност като игнориращи или сливащи вътрешногрупови различия (Crenshaw, 1993). В контекста на насилието срещу жени, подобна ситуация е проблемна, понеже то често е формирано от различни измерения на техните личности като раса или принадлежност към социална група.

Пресечеността (кратко визуално обяснение тук) постепенно навлиза в инструментариума на все повече феминистки движения, след като в началото е била по-скоро характерна за силно маргинализирани групи. Подобен пример е Комбахий Ривър Колектив (Combahee River Collective) – организация на чернокожи феминистки от средата на 70те.

Прочети още...

Кризата на ценностите (Корнелиус Касториадис)

cornelius-castoriadis

Нека започнем с един аспект, който традиционният марксизъм разглежда единствено като част от "суперструктурата" на обществото, като произлизащ и второстепенен феномен, но който ние считаме за много важен, т.е. кризата на социалните и човешките ценности.

Никое общество не може да съществува без набор от ценности, които са признати на практика и биват спазвани от квази-тоталността от неговите членове. Проблемът тук не е да знаем дали тези ценности са правилни или грешни – или дали крият реални механизми чрез които някои хора успяват да експлоатират други. За кохезията, за функционирането на всички общества, които познаваме – дори за тези, разделени на класи – такъв набор от ценности се е доказал като необходим. Те са това, което постоянно ориентира действията и мотивите на хората и ги обединява в едно социално цяло. Тази функция не може да бъде гарантирана само чрез насилие и принуда, нито дори само чрез наказателен закон, който казва "това не трябва да се прави, иначе отивате в затвора". Трябва да е налице нещо повече. В крайна сметка законът само посочва кое е забранено. Не може да осигури позитивни мотиви, позитивна ориентация, с която хората да могат да запълнят съдържанието на социалния живот.

Прочети още...

Защо антиавторитарен? (Лари Гидингс)

why-antiauthoritarian-small

От изначалната тиня на социо-политическото обозначаване, от много години, избрах за себе си термина "антиавторитарен". Тези, които предпочитат конкретиката спорят, че този термин не е достатъчно описателен и не заявява "конкретна" политическа еволюция. Бандити, бунтари, улични банди, "свободни оратори", джеферсонови конституционалисти, неубоздани и политически неграмотни непокорни тинейджъри, антикомунисти, лентяи, контра-културисти, либертарни социалисти, демократични социалисти, социал демократи, съветски комунисти, синдикалисти, анархо-синдикалисти, анархо-марксисти, анархо-комунисти, анархо-феминисти... и много други могат да бъдат определени, по един или друг начин, като "антиавторитарни". И за да не помислите, че забравих, анархистите, както с малко 'а', така и с главно 'А', също се считат за антиавторитарни. Често са ми задавали въпроса: "Защо не използваш някой по-приемлив 'етикет', с по-открояващи се 'леви' краски?".

Прочети още...

Феминизъм и радикална демокрация (Мери Диец)

mary-g-dietz

Основната ми позиция е следната: феминистите би трябвало да се обърнат към принципи, взаимоотношения и практики, които са откровено политически и, по-точно, прякодемократични. Това изисква, измежду много други неща, желание за следване на политики, нито либерални, нито матерналистични: като човешка дейност, която е несвеждаема до представително управление или „арогантна мъжка публична сфера”. В противен случай феминизмът рискува да пропусне ценна алтернативна концепция за политиката, която е исторически конкретна и до голяма степен част от женския живот. Тази концепция е най-правилно да се нарича демократична. Според нея политиката е колективно и пряко включване на гражданите в определянето на делата на тяхната общност. Общността може да бъде квартал, град или цял регион. Важното е, че всички въпроси, засягащи общността се възприемат като „работа на хората”. [1]

Прочети още...

Веганизъм: войната, която не бива да загубим (Стив Бест)

stevebest

Предполагам, че повечето от вас тук са вегани. Така че днес бих искал да ви говоря както за някои от силните страни, така и за слабите страни на нашето движение. Името на лекцията е такова, каквото е, тъй като смятам, че ние в момента се намираме в състояние на война на тази планета – война за спасението на животните, война за спасението на планетата, война за спасението на нас самите. Намираме се в сериозна криза и единствените две думи, които успешно описват състоянието, в което се намира планетата ни са „война” и „холокост”. Няма как да бъдем в по-сериозна ситуация, няма как да бъдем в по-важен момент от историята от този, в който се намираме в момента.

Прочети още...

Общите блага: алтернатива на пазара и държавата (Дейвид Болиър)

Докато неолибералната визия за икономика и управление започва да се разклаща (а на някои места дори да се сгромолясва) е напълно разбираемо, че хората търсят практически алтернативи. Днес е достатъчно ясно, че никога няма да се върнем към "старата нормалност" и въпреки това сме далеч от това какви различни системи за задоволяване на нуждите ни наистина ще проработят. В това кратко есе ще опитам да разгледам привлекателните възможности, предложени от общите блага - една много стара и едновременно много нова, наскоро преоткрита парадигма, описваща как можем да управляваме себе си и нашите ресурси.

Нека предварително кажа, че общите блага не са нито тотализираща идеология, нито ребрандиране на "обществения интерес". Това е общ шаблон за управление, който има дълбоки корени в човешката история като система на самопровизиране и взаимопомощ. Въпросът на нашето време е дали той може да бъде преправен и адаптиран, за да задоволи съвременните ни нужди. Според мен отговорът определено е ДА. Поддръжниците на тази идея са успели да накарат общите блага да заработят в някои от най-необичайните и трудни условия, които можем да си представим.

Прочети още...

Правата на животните и Новото просвещение (Стив Бест)

Правата на животните и Новото просвещение (Стив Бест)

Преди 5 милиона години нашите предци започват да кръстосват по земята; през следващите два милиона години, човешките линии на еволюция претърпяват огромни промени в преход към вид, който не само ходи на два крака, но също така има голям мозък, може да развие и да си служи с език и технология.

През последните няколко хиляди години човешките същества се променят незначително в биологичен аспект, но еволюират рязко в своите социални и технологични капацитети. За съжаление, нашата технологична еволюция значително се отдалечава от нашата морална еволюция. По думите на д-р Мартин Лутър Кинг, “Живеем във времена, когато ненасочени хора използват самонасочващи се ракети.”

Човешките същества вървят към морален прогрес, но бавно. В Западната култура са нужни повече от 2 хиляди години, за да се освободят от невежеството, предразсъдъците и предубедеността, създаващи митовете, че легитимираното неравенство, йерархия, малоценност се коренят някак си в човешката природа или естественото развитие на нещата.

Прочети още...

Какво е Автономия? (Група Автономия или Варваризъм)

Заявявайки нашата твърда и дълбока вяра в креативните възможности на хората, както и убедеността ни в човешките същества, които, ако решат, са способни на велики дела, ние съзнателно избягваме да описваме как би изглеждало едно автономно общество. Ние също така смятаме за унизително да казваме на другите човешки същества точно какво да правят, тъй като това не е целта на автономията, а фундаментална черта на евтин морализъм. Тези наблюдения са необходими, защото ни позволяват да адресираме проблемът от правилна перспектива: докато от една страна ние имаме нужда да подкрепяме проекта ни и неговите присъщи стремежи за обществото, към което се стреми, в същото време трябва да признаем креативната, а не определима същност на социо-политическото поле и да избягваме да даваме предварително специфични насоки и рецепти за това какво трябва да се прави.

Прочети още...

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop