Zapatista Coffee Thumb

Движението на Сапатистите

Щатът Чиапас, в южно Мексико, е един от най-бедните райони в страната. От четирите милиона души около една трета са местни(индианци). Местните от Чиапас са наследници на Маите и Олмеките, цивилизации с хилядогодишна история в централна Америка, преживели и изстрадали пет века на геноцид в началото, а по-късно експлоатация и безпощаден расизъм. Краят на колонизацията в Мексико, в началото на XIX век, не ги засегнала - те останали изгнаници в Мексиканския щат, хора без права и каквато и да е инфраструктура, забравени и невидими.

Но те не изстрадали тази реалност спокойно - историята на този регион е изпълнена с бунтове. Наскоро, на първи януари 1994 г., след 10 години мълчалива подготовка, хиляди, въоръжени местни, организирани в Сапатистката Армия за Национално Освобождение(EZLN) окупират най-големите градски центрове в щата Чиапас, викайки „Стига вече!” и настоявайки за „демокрация, свобода и справедливост” не само за тях, но и за всички мексиканци.

Отговорът на мексиканската армия е незабавен. Притиснати от властите Сапатистите се оттеглят във вътрешността на страната, но силната подкрепа на национално и международно ниво принуждава държавата да подпише примирие с тях. От тогава до днес, оставяйки своите оръжия, Сапатистите използват едно друго оръжие, дори по-силно: тяхната реч, която вдъхновява движения по целия свят и някои хора твърдят, че те са началото на анти-капиталистическото, анти- глобалистко движение. В същото време, в регионите, които населяват започват да изграждат свой собствен свят: с автономни общини, автономни образователни, здравни и правни системи. Също така, те опитват да стабилизират тяхната собствена автономна продуктивност и икономически структури.

Икономическата значимост на кафето

zapatista coffeeМексико се счита за една от най-значимите страни в продукцията на кафе(намира се на 7-мо място в света). Климатичните и геоморфологичните условия в Чиапас, които спомагат за растежа на растението, превръщат този щат в най-големия производител в цяло Мексико. Местната продукция на кафе надхвърля 25% от националната и кафето в Чиапас се смята за едно от най-добрите в света.

Кафето е много ценно като продукт - с годишен икономически кръговрат повече от 70 милиарда долара, е на второ място, след петрола, сред най-важните суровинни материали. Около 25 милиона дребни производители живеят от култивирането на кафе, но ако разгледаме техните семейства и сродните работни позиции(бране, обработка, търговия), тогава говорим за стотици милиони хора, които зависят от това растение.

Но печалбата от кафето не се разпределя по равно между тези, които участват в неговия икономически кръговрат. От огромната печалба, която изкарва този продукт, само една много малка част отива за производителите - почти всички приходи отиват за различните посредници в търговията и обработката на кафето и по-точно за големите корпорации, които контролират пазара. И въпреки, че това неравенство се забелязва често в историята, положението през последните 20 години се влошава драматично.

Следвайки неолибералната политика от този период, през 1989 защитните разпоредби на Международното Споразумение за кафето са премахнати. В същото време, Световната Банка и Международният Валутен Фонд(IMF) дават „щедри” заеми за отглеждането на кафе в страни, които до тогава не са произвеждали такова(като Виетнам). В резултат на това се наблюдава свръхпредлагане на този продукт. Цените на международните фондови борси се сриват и от там нататък, въпреки временните скокове, остават на ниски нива и до днес. Средната цена на арабското кафе във фондовете за сурови материали в Ню Йорк , в периода 1976-1989, е 3,30 долара за кило. В периода 1990-2005 цената пада на 2,20 долара за кило. Ако сметнем и падането на стойността на долара заради инфлацията, ще разберем, че производителите са видели цената на продукта им да спада с повече от половината си стойност!

Но тази, така наречена, „кафена криза” не повлияла на компаниите за търговия и дистрибуция. През същия период, големите кафени корпорации имали значителни повишения на своите печалби - понижената цена на суровия материал не оказала никакво положително влияние върху консуматорите,а само върху акционерите. От друга страна, дребните производители трябвало да се изправят пред истинско бедствие, особено в Централна Америка. Докато приходите им вече не били достатъчни да покрият производителните разходи, стотици хиляди местни били принудени да изоставят земите си и да емигрират в големите градски центорве или в САЩ. Хиляди от тях „изчезнали” при опити да прекосят смъртоносната зона на границата между САЩ и Мексико. Освен това, спада в цената повлияла, като домино, върху целия икономически живот на семействата в региона, които получават голяма част от своите приходи чрез износа на продукта.

Местното население в Чиапас било ударено , дори още повече, от кризата. Те били блокирани от останалата икономическа активност в Мексико, докато култивирането на кафе(или заплатите от събирането му в плантациите) били единствените реални приходи. В този регион, през 1993 г. посредниците плащали само 8 песо(60 евро цента) за едно кило кафе, докато цената му при препродажба в Европа надхвърляла 10 евро! Много хора твърдят, че сривът в цената на кафето бил капката, която преляла чашата за местните в Чиапас. Тези, които не изоставили своите плантации и семейства за да емигрират в САЩ, се присъединили към Сапатистката армия и на 1 януари 1994 г. скрили лицата си и се разбунтували за да бъде чут техния глас.

Организацията на Сапатистките кооперативи

След бунта, исканията на въстаналите местни за признаване на тяхната култура и техните колективни, икономически и политически права, не са удовлетворени от Мексиканското правителство. Тогава тяхната борба преминава на ново ниво: реконструкцията на тяхната автономия срещу Мексиканската държава.

В това движение участват хиляди местни производители на кафе с опит от техните предишни участия в производствени кооперативи, които не са загрижени само за намиране на икономически изход за своите членове. Като резултат от техния опит и новите връзки, които ЕZLN създава от самото начало с международното движение за солидарност със Сапатистите, се появява перспектива: основаването на първия сапатистки кооператив за кафе. Целта на производителите е да се получи алтернативен начин на доставките и износа на кафето, който ще им позволи да избегнат пълната си зависимост от посредниците и непредсказуемия световен пазар. На техния призив за създаване на един „друг” пазар за кафе с повече достойни условия за производителите, бързо отговорили малки магазини за кафе в САЩ с кооперативни структури и прогресивна политическа ориентация, но също и солидарни колективи и хора без никакъв търговски опит.

Първият кооператив за кафе, изключително със Сапатистки членове, еMut Vitz”(Планината на птиците) в региона Сан Хуан де ла Либертад, в планините на Чиапас.”Mut Vitz” бил основан през 1997 г. от 200 производители на кафе,а през 1999 г. извършил първите продажби и износ на около 35 тона за Европа и САЩ. Кафето било продавано на цени, които били поставени от организациите за „Справедлива Търговия”(т.е. производителите и мрежите за солидарно разпространение). Това означава, че на производителите се заплащало със справедливи суми в сравнение със стандартния пазазр, повече от двойно в сравнение с това, което им давали посредниците до тогава.

Експериментът „Mut Vitz” доказал, че е успешен. За 3 години, износът на кафе нараснал с 5 пъти, докато членовете значително се увеличили, като все повече Сапатисти се присъединявали към кооператива. Но с колективно решение, кооперативът избрал да не приема нови членове докато всички производители не изпълнят транзитния период от 3 години, за биологичната сертификация на кафе. Така се появява нов кооператив в Пантелхо, в планините, който е основан през 2001 г. от тези Сапатисти, които не са директно приети в „Mut Vitz”. Казва се Yochin Tayel Kinal ”(Новата светлина на небето) и е създаден от 328 производители. През 2002 г. е изнесен първият му контейнер с кафе към „солидарния пазар”, докато през следващата година значително се увеличило количеството кафе, което е произведено и броят Сапатистки производители, които участват.

Третият Сапатистки кооператив за кафе, който действа в Чиапас и изнася кафе, през солидарната мрежа за снабдяване на Европа и САЩ еYochin Tayel Kinal ”(Започвайки да обработваме новата земя), който е основан в Алтамирано и попада в Добрия Правителствен Съвет в Морелия. Той е създаден през 2002 г. и осъществил първия си износ на кафе през 2003 г.. В този кооператив участват временно и 800 производители от района Роберто Бариос, които след придобиване на необходимия опит се организират автономно, през 2007 г., в нов, четвърти кооператив наречен “Ssit Lequil Lum ”(Плодовете на майката земя), който осъществил първия си износ през лятото на 2008 г..

Caffe ZapatistaОбщата асамблея на производителите е върховното тяло на кооперативите. Тя се провежда поне веднъж годишно и избира нов административен съвет на всеки 3 години. Общо, в тях участват около 2.500 производители, докато количеството кафе, което отива в солидарните мрежи е няколко хиляди тона, в зависимост от специфичните условия всяка година. Те са неразделна част от Сапатисткото движение и следователно си сътрудничат с политическите структури на движението, уважавайки техните решения, които целят постигането на по-широките интереси на автономните структури и общности.

Сапатистките кооперативи за кафе са, може би, най-очевидните примери за развитието на алтернативни и автономни икономически структори в Чиапас. Чрез тяхното функциониране производителите, вече, не зависят от надиганията и спадовете на глобалния и местния пазар. Чрез колективната организация и кооперирането със солидарни мрежи за разпространение, производителите, най-накрая, получават една цена, която да покрие разходите по производството и да им донесе достойни приходи, които се подобряват през годините. Също, те получават достъп до общи структури и техническа подкрепа. Но не само производителите извличат полза. Докато кооперативите развиват и подобряват своите функции, те могат да допринасят с някаква сума от своите приходи към автономните програми за образование, здравеопазване и другите социални структури. От друга страна, инициативите и организациите, които участват в солидарните мрежи за разпространение връщат някои от техните приходи на Сапатистките общности по същите причини. По този начин, кооперативите за кафе действат като движеща сила за Сапатисткото движение.

По техния път до тук, кооперативите са срещали и продължават да срещат забележителни трудности. Изграждането на ефективна организационна структура, която ще уважава хоризонталната и пряко-демократичната политическа ориентация на Сапатисткото движение, бе първоначално най-големият залог, който постепенно те спечелиха. Те съзнателно отказват всякаква помощ от мексиканската държава и само с помощта на независими и солидарни организации от Мексико успяват да се справят задоволително с техническите и бюрократични процеси. В същото време, те се опитват да развият някои инфраструктурни проекти като места за складиране и преработка на кафе. Най-голямата пречка, в момента, е агресивното отношение на мексиканските власти, с подчертано, изключително изтощителната глоба, от 2007 г., за „Mut Vitz” под претекста на данъчни нередности. На хоризонта, изглежда, се появяват нови трудности и нови изпитания. Само времето ще покаже как, при кооперация с Добрия Правителствен Съвет, те ще успеят да се изправят пред бъдещите трудности. До тогава, те ще „вървят докато питат” или, както някои от местните биха казали: „нека опитаме и ще видим”.

Разпространителната мрежа в Европа

Днес Сапатисткото кафе се разпространява, поне в 12 европейски страни(със сегашния опит България също да се присъедини) от различни инициативи. Всички тези местни инициативи са свързани помежду си чрез хоризонталната мрежа RedProZapa (Разпространителната мрежа за Сапатистки продукти), която провежда централни асамблеи два пъти годишно в Европейски град. Тяхната основна характеристика, която ги обединява е политическата солидарност със Сапатистката борба. Продажбата на кафето има за цел да подкрепи икономически производствените колективи в Чиапас.

Социален център „Аделанте” получава кафето от гръцкия кооператив „Sporos”(Зърно), който бива снабдяван от Café Libertad, кооператив в Хамбург. Печенето и пакетирането на кафето също се извършва в Атина, от кооператива „Sporos”.

До тук добре, но какво „казва” кафето?

Кафето, което Сапатистките кооперативи произвеждат принадлежи към сорта „Арабика”, като качеството му превъзхожда това на сорта „Робуста”, който обикновено опитваме в България. Количеството кофеин е на половина, докато има богат вкус и мек аромат. Култивирането му се извършва в райони с над 600 метра надморска височина и с висока влажност, обстоятелства, които се считат за изключително подпомагащи за качеството му.

Фиданките на кафето се култивират под естествената сянка на дървета, за да не нарушава екосистемата на региона. Освен това, се използват само биологични методи за култивирането му: Сапатистките общности изрично са забранили ползването на химически торове и пестициди в автономните райони. Трите кооператива (Mut Vitz, Yachil Xojobal Chulchan и Yochin Tayel Kinal) имат официални сертификати за биологична култивация. Но тъй като иституционалните сертификати струват много в пари и в бюрократична работа за кооперативите, четвъртия кооператив (Ssit Lequil Lum) реши да прилага автономна контролна система по качеството и „само-сертифициране” на кафето, в сътрудничество с Добрия Правителствен Съвет и солидарните организации, и учени от Мексико.

След тяхното събиране, кафените семена се подлагат на серия от етапи за естествена обработка: почистване и отделяне с вода, за да бъдат отделени развалените семена, изсушаване на слънце и след това обелване, за да завършат накрая в големи чували като ”зелено”, непечено кафе, готово да бъде изпратено на разпространителните групи за последващо печене. И от там, в нашите чаши!

Този материал не е ограничен по никакъв начин от авторско право. Следователно, неговото принтиране, копиране и използване е свободно и желателно за информационни и образователни цели, а не за комерсиални такива.

zapatista coffee image

 

 

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline