Консултите

[КЪМ ЧАСТ ПЪРВА]През юни 1994 „Втората декларация от Лакандонската джунгла“ (тези декларации са ключови политически изявления) се съгласи да пристъпи към разговори. Тя обяснява, че „EZLN, по демократичен начин без въоръжени прецеденти, се е консултирала с компонентните си части относно това дали да подпише мирното споразумение, предложено от федералното правителство. Местните начала на EZLN, виждайки че основните искания за демокрация, свобода и справедливост все още не бяха задоволени, решиха против  подписването на предложението на правителството.“ [20]

Как се осъществяват подобни консултации? Друго комюнике от същия период обяснява процесът на консултиране:

zapatistas_1„Консултациите се проведоха във всяка общност и еджидо, където има членове на EZLN. Изучаването, анализирането и обсъждането на мирното споразумение бе извършено при демократични събрания. Гласуването бе директно, свободно и демократично.След гласуването бяха изготвени официални доклади с резултатите от събранията. Те уточняват датата и мястото на събранието, броя хора, които са присъствали (мъже, жени и деца над 12 години), опции и основни точки, които са обсъдени, и броят на хората, които гласуваха“[7]

Консултата е подобна на референдум, но такъв, в който интензивните дискусии във всяка една общност са основното при процеса, както и гласуването. Целта на тези дискусии е да спомогнат за формирането на въпроси, върху които да се гласува. Това е важно, тъй като диктувайки формулировката на референдумите, правителството често може да наложи ограничения върху техния ефект. Сапатистката консулта продължава седмици и е чудесен източник на напрежение върху мексиканското правителство, което винаги настоява за отговори на мига или до броени дни.

В интервюто си от май 1994 г. Маркос бе обяснил как работи процесът на комунално ниво – „Хората се срещат в събрания и представителите излагат, например в случая с консултациите, исканията на EZLN и отговорът на правителството. Всичко е обяснено. Какво сме поискали и какво е отвърнало правителството? И те започват да дискутират, което е и хубаво, и лошо. След като общността се изкаже, че е приключила с обсъждането, разбираме, че вече може да гласуваме – това може да продължи с дни. Всъщност почти всички консултации продължават вече два-три дни и все още не са достигнали до момента за гласуване. Те достигат и казват „Добре, имаме съгласие, нека гласуваме за това дали сме готови да гласуваме, ако вече сме разбрали какво точно ще решаваме.“ Не става въпрос за вдигане на ръка или маркиране на една опция или друга. Плюсовете и минусите трябва да бъдат обсъдени и анализирани.“[15]

Интервю с майор на EZLN Ан Мария, публикувано през март 1994 г. отпраща към консултата, която се беше състояла преди атаките от 1 януари. „Първо гласувахме дали да започнем война или не. След решението атаката бе организирана с подкрепата на висшите командири“[16] По интересен начин във видео интервю от 1998 г. Маркос разкри,че тази консулта е била срещу желанията на военното командване, която не е считала EZLN подготвена за офанзивна война. По-късно в същото интервю Ан Мария говори как подобен процес е прокарал Женския революционен закон.

Те ни бяха дали правото да участваме в събранията и в учебните групи, но не съществуваше закон за жените. Затова протестирахме и ето как законът за жени се създаде. Всички ние го формулирахме и презентирахме в асамблея на всички градове. Мъже и жени гласуваха върху него. Нямаше никакви проблеми. Мненията на жени от всички градове бяха искани по време на процеса. Въстаниците ни помогнаха да го напишем.“ [16]

Автономните общини

Консултите са идеални за вземане на големи решения относно войната и мира. Въпреки всичко, обширното гласуване е твърде тромаво да разрешава по-малки въпроси. Някои от по-важните могат да бъдат разрешени от Нелегалния революционен комитет на местното население (CCRI), но през 1995 г. възникна друга регионална структура, която да се заеме с регионалната координация и пазене на архивите. Въстанието също означаваше, че сапатистките общности отказват всякакъв контакт с мексиканската държава – дори отказ от регистрация на раждаемост и смъртност.

Практическият проблем, появил се от нуждата за интеркомунална координация, ражда и тези регионални съвети. Те са известни като Автономни общини. Например, 100 общности формират Автономната община, кръстена на мексиканския анархист Рикардо Флорес Магон. Друга, Tierra y Libertad, (на границата с Гватемала) съдържа 120 общности на местните групи цоцил, целтал и тойолбал и включва официалните правителствени общини на Las Margaritas, Ocosingo, La Trinitari, La independencia и Frontera Comalap. [8]

EZLN команданте Самуел обяснява причината EZLN да реши да създаде тези свободни зони: „Това беше идея, която изкристализира през 1994 г. като начин за невзаимодействие с правителствените институции. Казахме „Достатъчно!“ на техния контрол над всеки аспект от нашата общност. Създавайки автономни общини, ние защитаваме собственото си пространство, където да осъществяваме социални и политически обичаи, както ги виждаме без правителството, което никога не ни отчита, да се намесва за собствени облаги.“ [9]

Неправителствената организация SIPAZ има да каже следното относно Автономните общини:

От западно-политическа гледна точка, автономните общини нямат никакъв смисъл. Те нямат ресурси, истинска сила или правна легитимност, и са умиращи, обградени от глад, болести, паравоенна заплаха и органи на държавната сигурност. За местните обаче общностите са красноречив символ на култура, която се противопоставя и предизвиква доминантната култура, изграждайки собствена реалност чрез различния начин на разбиране на политиката и организиране на икономиката, обществото и дори човешките взаимоотношения.“ [10]

SIPAZ са в грешка да твърдят, че автономните общини нямат смисъл от западна перспектива. Европа е виждала раждането на подобни структури по време на революционни въстания, като съветските през 1905 и 1917 в Русия, като работническите съвети в Германия от 1918-1923, като заводските съвети в Италия през 1920-21, като работническите комитети и окръжни федерации в Испания през 1936-37 и по-скорошните работнически комитети и кварталните комисии от 1974-76 в Португалия. Ирландия дори за кратко зърна как търговския съвет пое управлението на града и дори печаташе свои пари по време на главната стачка в Лимерик. Въпреки че тези структури са се различавали помежду си и от тази в Чиапас, всички те са представлявали механизъм за обикновените хора за директно управление на обществата си.

Работата на Автономната община е свързана по-скоро с всекидневни практически въпроси отколкото с издаването на официални съобщения [41] или командването на войската. Като такива те вероятно са по-малко вълнуващи от Нелегалния революционен комитет на местното население или военното командване на EZLN и затова биват отразявани от медиите само когато армията окупира градовете, където са разположени, за да опита да ги разруши. За обикновените сапатисти всекидневната природа на Автономната община има най-голямо влияние върху живота им.

Един наблюдател, Мариана Мора, обяснява, че „В сърцевината на новоизградени общински структури, общностите посочват своите власти, общински учители, локални здравни работници, местни правителства и изработват свои закони, основани на социално, икономическо, политическо и джендър равенство измежду жителите на разнообразни етнически общности.
В автономната община 17 de Noviembre, разположена в региона на Алтамирано, образователни работници от 75-те регионални общности се срещат редовно посредством уъркшопи и срещи, за да създадат нова образователна система в общината“
[9]

Образованието е важен пример за дълбочината на влиянието на Автономните общини, например в района Окосинго: “Хора от общностите казват, че биха се отказали от съвременното образование, защото е налагано отгоре. Ние мислим, че то не покрива основните четири теми, които считаме за най-важни : икономическият въпрос, политическият въпрос и културния и социален въпроси. Затова сега призоваваме всички учители да изготвят нов образователен проект, който е подкрепян от общностите и който се позовава на споменатите основни четири теми. В този момент всички училища са затворени, за което съгласие бе постигнато от основните общности. Общностите ( от нашия район) казват, че ще затворят всички училища и свикат всички професори, които работят в този район, така че те ще могат да изработят своето предложение, макар и да имаме собствено.“ [11]

Как функционират

Enlace Civil, друга мексиканска неправителствена организация, която следи опитите на правителството да смаже Автономните общини, обяснява как функционират:
„Автономните общини са изградени от местни общности и заемат площ, определена от сапатистите. Общностите от местна зона или ареал са онези, които чрез съветване с всичките си жители решават дали ще се присъединят към автономната община.

Автономните общини, паралелно на конституционните, не приемат никакво финансиране от държавата, нито събират данъци.

Общностите сами избират свои представители за Автономния общински съвет, който е властта в общината. Всеки представител се избира за определена административна длъжност в автономната община и може да бъде отстранен, ако не покрива изискванията на общностите.

В общи линии, съветът се състои от президент, вице-президент, секретар, министър на правосъдието и човек, който да отговаря за земеделските въпроси, здравен комитет и директор на отдела за гражданското състояние. Задължението на всеки един от членовете е ясно обособено в зависимост от позицията им; те функционират колегиално, получавайки съвети от предишни членове или от Съвета на старейшините.

Съветът се избира и подновява  на всяка една или две години, в зависимост от общината.

Дейностите и отговорностите на всяка една автономна община зависят от волята на нейните жители и от нивото им на сплотеност. Те не се разпореждат с публични ресурси и бюджетът им, ако въобще има такъв, е доста ограничен, заради кооперацията между жителите. Назначените на някаква длъжност в Съвета не получават заплата, макар разходите им да трябва да бъдат платени (отново чрез коопериране) от същите общности, които са ги избрали. В някои случаи членове на Съвета са подпомагани в земеделската си работа, така че могат да се грижат за длъжностите си (в Съвета) без да се налага да ходят на полето.

Автономните общини разрешават някои локални проблеми в съжителството, отношенията и размените между общностите и също така се обръща внимание и на леките престъпления. Прилагането на справедливост се основава на традиционен закон. На пример при случаи на обичайни престъпления, наказанието, наложено от Автономния съвет, е компенсация на повредите: вместо наказание със затвор или глоба, присъдата е работа за общността или за пострадалото семейство.

В автономната община Полхо, в Ченалхо, където има хиляди преместили се заради войната, Автономният съвет получава национална и международна хуманитарна помощ и я разпределя в лагерите посредством Снабдителния комитет“[10]

Този начин за вземане на решения дава възможност реално да се определи „здравето” на една революция, а не толкова да се „попиват” словата на лидерите ѝ или лозунгите, под които се ръководи тя. И разбира този начин представлява ясна алтернатива на държавата (и завземането на държавната власт), нещо, което левите ленинисти не могат да признаят.  Озадачаващо е как и мексиканското правителство, и местната католическа църква изглеждат добре информирани.

В документ, написан от Католическата епархия в Сан Кристобал де лас Касас, се казва: „Избирането на власти чрез местни норми и обичаи показва, че политическата партийна система вече не е единственият начин да се избират власти и правителствени представители. На местно ниво общинските президенти, назначени от PRI са оставени да ръководят само себе си без да могат да имат влияние над общностите. Това означава бавното разрушение на измамната демокрация, поддържана от политическата партийна система, и заместването и с общности и организации, които изграждат своя собствена история на първо време като автономни общини и вероятно и като автономни зони“[9]

Тези структури са като цяло игнорирани в коментарите относно сапатистите. Вместо това те са анализирани на основата на революционерски закони или искания, които са извели на преден план при мирното разискване. Подобен анализ по-скоро разкрива желанието на наблюдаващите да имат власт, отколкото истинското разбиране на това как трябва да изглежда една революция.

На местно ниво в Чиапас правителството най-много се плаши от проблема с автономичта и затова заплашва изцяло да премахне право им да се налагат решения върху хората:“В най-основната си форма автономията се състои от повторно улавяне и възобновяване на културата и самосъзнанието, които са били отнети през последните 504 години. Говорейки за територия, това ще рече хората, които населяват определен район, да управляват икономиката си, политиката, културата и ресурсите си.“[11]

Идеята на автономията е основният проводник на симпатии към революцията в Чиапас у много от международните поддръжници на сапатистите. Но доколкото EZLN го разбират, това не е идея без своите противоречия. Не отсъства и опасността тези структури да бъдат разглеждани като единствено приложими в Чиапас или като съвместно съществуващи с държавните правила.

Някои проблеми

Критиките, които мисля да направя, са от анархистка перспектива. Модерният социализъм първо се е зародил в Мексико с гръцкия анархист Плотино Родаканати през ранната 1861 г. През следващите 60 години мексиканският анархизъм преминава през много фази (паралелно с развитието в Европа), които включват първата земеделска стачка с положителна програма и формирането на мексиканските профсъюзи. До ден днешен анархисткият флаг (червено-черен по диагонала) е символ, използван за маркиране на стачка в прогрес в Мексико.

Почти внезапно мексиканските анархисти осъзнават връзката между обществото, за което са се борели и елементи от традиционните практики на местните хора. Те са насърчавали свързването с местните хора на тази основа. До 1867 г. анархистът  Чавес Лопес, който декларира „ Аз съм социалист, защото съм враг на всички правителства, и съм комунист, защото моите братя искат земята да е обща“, беше възпламенил първото селско бунтовническо движение. През април 1869 г. те са използвали манифест, с който призовавали  „ уважавания принцип на автономни селски правителства да замени суверенитета на националното правителство, разглеждан като подкупния сътрудник на частните собственици.” [42]

Тук няма място за подробна дискусия относно анархизма в Мексико, „Анархизъм и мексиканската работническа класа“ на Джон М. Харт е полезно въведение на английски език. Въведението по-горе служи просто да покаже, че историята на анархизма в Мексико е сравнително по-дълга и по-важна отколкото ключови фигури като Сапата и Рикардо Флорес Магнон предполагат.

Мексиканският анархизъм е разрушен като масова сила през 30-те и въпреки че малки колективи са съумели да запазят идеите си живи, от този момент нататък революционните политики, включително и тези на сапатистите, извирали предимно от Марксизма. Все пак, сапатистите представляват завръщане към част от идеите на мексиканските анархисти.

Съвместно съществуване?

От тази гледна точка най-атрактивният аспект при сапатистите е, че показват как ефективно могат да се взимат решения без да е необходимо да се избират хора, които да представляват вижданията ни. От историческа гледна точка, има конфликт между системите на пряката демокрация от една страна и правителството от друга. В Русия през 1918 г. и в Барселона през1937 г., както и навсякъде другаде, този конфликт доведе до това правителствата да използват сила, за да разрушат структурите на пряката демокрация. Така че от анархистка перспектива трябва да бъде направен избор – едното или другото, не може и двете.

Не мога да потвърдя, че сапатистите са съгласни. Всъщност относно точно подобни дебати Маркос бе отговорил през май 1995 г., когато написа (представяйки си собствения си политическия съдебен процес)

Комунистите  го обвиняват, че е анархист : виновен
Анархистите го обвиняват, че е ортодоксален: виновен

Аз съм несъгласен с много от това, което следва, защото мисля, че сапатистите са донякъде ортодоксални що се отнася до електорална политика, затова и ще цитирам изцяло материал, който те са произвели и в който обясняват позицията си.

Сапатистите подкрепят съвместното съществуване на тяхната система на пряка демокрация и индиректната електорална система на Мексико. Те също говорят за реформиране на електоралната система, като представят елемент на лидерство чрез подчинение. През 1995 г. Маркос заяви, че „В криза е системата, правителството, старите неща и анахроничните начини да правене на политика. Народът може да оцелее с нов пакт, с нова политическа класа и с нови начини за правене на политика“[18] Съществуването на отделна „политическа класа“ отделно от обикновените хора, загатва за продължителното съществуване на някаква форма на държавна система.

На 8 декември 2000 г. Нелегалния революционен комитет на местното население се произнесе относно Амадо Авендано, който може би спечели изборите през 1996 г. за губернатор на Чиапас и който бе широко приет за „гувернатор-бунтар.“ „Шест години откакто е заел позицията, Дон Амадо Авендано  се е проявявал добре сред онези, които го избраха и подкрепиха, въпреки изборните измами срещу себе си. Сапатистките местни общности, посредством EZLN публично са приели предишния губернатор на Чиапас днес. Той може да е доволен от това, което е свършил“[23] Отново загатването тук е, че ако Амадо Авендано беше допуснат да управлява, сапатистите щяха да работят с него. От президентските избори през 1994 г. става ясно, че повечето сапатисти са гласували за Кардинас, кандидатът на опозицията от PRD, въпреки че бяха спрели да го подкрепят публично...

Въпреки че сапатистите са скъсали с много от елементите от политическото си минало, едно нещо изглежда е останало и това е теорията за фазите на освобождение. Едно време това щеше да се разбира като необходимост от национално освобождение, за да се постигне социалистическа революция. Днес сапатистите все още говорят за потребността от две фази, първата от които е равносилна на национална революция.

Идеите им бяха произнесени подробно във Втората декларация от Лакандонската джунгла;

Ние не предлагаме нов свят, но нещо, което го предшества: преддверие, гледащо към ново Мексико. В този смисъл, тази революция няма да завърши с нова класа, част от класа или група, която да управлява. Ще завърши в свободно и демократично пространство за политическа борба. Това свободно и демократично пространството ще се роди върху зловонния труп на държавната партийна система и традицията на установените президентски редувания. Ще се роди нова политическа взаимосвързаност, базирана не на конфронтации измежду политически организации, а върху конфронтирането между техните политически предложения и различни социални класи. Политическото лидерство ще зависи от подкрепата на тези социални класи, не на привидното упражняване на власт. В тази нова политическа взаимосвързаност, различни политически предложения (социализъм, капитализъм, социална демокрация, либерализъм, християнска демокрация и т.н.) ще трябва да убедят мнозинството от народа, че предложението им е най-доброто за страната. Управляващите групи ще бъдат съблюдавани от хората по такъв начин, че ще трябва да дават редовен отчет за себе си и хората ще могат да преценят дали да останат на власт или не. Плебисцитът е регулирана форма на конфронтация между народ, политически партии и власт, и цени мястото с най-високия закон в страната“ [20]

 


Изборите от 2000 г.

Комюнике от EZLN относно президентските избори през юни 2000 г. обсъжда нашироко недостатъците в настоящата система и възможните реформи:

“В Мексико президентството е тежко бреме и пречка за демокрацията. Въпреки че последните 70 години не сме имали президент, непринадлежащ към официалната партия, евентуален президент от опозицията не означава „промяна към демокрация“, ако изпълнителната власт продължи да бъде концентрирана в един човек и законодателството и поддържането на законите са само декоративни елементи, които се сменят всеки 3 или 6 години. Оцеляването на президентската система в Мексико е факт. Каква демокрация е тази, в която фундаменталните решения на народа са в ръцете на един единствен човек в продължение на шест години?

Автономното законодателство, което е независимо от изпълнителните политически структури, е съществено за една демокрация. Въпреки това кампаниите за депутати и сенатори протекоха незабелязани. Нормалната екзалтираност около президентската надпревара успя да прикрие случващото се през последния мандат от 6 години, свършващ сега: законодателна власт, която се бори за своята независимост и автономност.

В допълнение на това, за да се противопостави на изпълнителната, законодателната власт трябва да стане независима от партийни лидери, които нерядко променят водачите на парламентарните крила в онези съгласия и регулации, които принадлежат изцяло на законодателната арена. Законодателството не е приоритет на политическите партии, а на онези, които са демократично избрани за тази цел.

На заден план след президентските кампании, кампаниите на законодателните кандидати не печелят нищо за себе си, нито пък носят облаги на онези, които се стремят към изпълнителна длъжност. Това са различни избори, защото имат различна функция. Законодателните надпревари заслужават внимание, което така и не са получили.

Надяваме се следващата законодателна власт, която беше толкова пренебрегвана на тези избори, да не изпълнява задълженията си, свързани с обещания към партиен лидер или избран представител, а с мексиканските жени и мъже, които гласували или не за кандидатите си, формират мексиканския народ и са единствените, с които трябва да се съобразяват законите.

Днес, в отговор на настоящия избирателен процес, сапатистите декларирахме, че подкрепяме автентичния балан на силите. Не само в изпълняването на задълженията, но и в борбата за места. Еднакво важно е да са ясни предложенията и позицията на тези кандидати, които искат да станат депутати и сенатори, както и тези на президентските кандидати. Краят на президентството е условие за демокрация в Мексико.

... Днес, в отговор на настоящия избирателен процес, сапатистите осъждат, че това не е избор на граждани, отговорни за политическите предложения и тези, които ги представляват, а по-скоро държавни избори, където опозицията не само конфронтира официалната партия, но целия механизъм на мексиканската държава. Нито едни избори не могат да бъдат наречени „демократични“ при тези условия.

За сапатистите, демокрацията е много повече от изборна надпревара или смяна на властта. Но също така е и избирателна битка, ако е ясна, равнопоставена, честна и не еднолична.

Затова казваме, че избирателната демокрация не е достатъчна за наличието на демокрация, но е важна част от нея. Затова не сме против изборите. Вярваме, че политическите партии имат роля. (нито сме срещу партиите, въпреки че имаме критики към някои неща в партийната система)

Вярваме, че изборите представляват място за достойна и почтена борба за милиони хора.

Изборите не са времето на сапатистите. Не само защото покриваме лицата си и заради въоръжената ни съпротива. Преди всичко е нашата отдаденост да намерим нови пътища за правене на политика, която би имала съвсем малко общо или нищо общо със сегашната.

Искаме да намерим такава политика, която да върви отдолу нагоре, в която „управлявай, подчинявайки се “ е повече от лозунг; такава, в която властта не е цел; такава, в която „референдум“ и „плебесцит“ са повече от просто думи, трудни за произнасяне; такава, в която длъжностно лице може да бъде премахнато от позицията си чрез избори.

Що се отнася до политическите партии, ние не чувстваме нужда да бъдем представлявани от нито една от тях. Ние сме нито PRD или PAN, още по-малко PRI.

Ние критикуваме партийната дистанцираност от обществото, това, че техните дейности са регулирани единствено от изборен календар, че политическия прагматизъм излиза отвъд мандата, циничните жонглирания на някои от членовете, презрението им към различното.

Демокрацията, независимо кой е на власт, е това мнозинството от хора да взимат решения относно проблеми, които ги засягат. В пълномощието на хората е да санкционират онези в правителството, в зависимост от капацитета им, честността и ефективността им.

Сапатистката концепция за демокрацията е нещо, което е изградено отдолу, с всички, дори онези, които мислят различно от нас. Демокрацията е упражнението на власт за хората през цялото време и навсякъде.

Днес, в отговор за настоящия изборен процес, сапатистите потвърждаваме борбата си за демокрация. Не само за изборната демокрация, но също и за... демокрация“ [24]

Историческият проблем с този подход в Мексико и навсякъде другаде е, че довежда до процес, в който либерални реформистки партии могат да използват революционерите да им помогнат да свалят по-авторитарните правителства, но след като това е постигнато веднъж, те могат внезапно да изолират и неутрализират революционерите. Това се е случило през 1914 г. по време на Мексиканската революция, когато Каранза използва анархосиндикалистите на Каса, за да свали режима на Нуерта. Конституционалистите позволяват на Каса да се организира сред градски работници и използва техните съмнения относно религиозната природа на армиите на Сапата и Виля, за да мобилизира „червените батальони“, които да се бият с тях през 1915 г.

Веднъж победени и след като започват стачки в Мексико, Каранза просто разпуска червените батальони през януари 1916 г. и до февруари започва процес на затваряне на офисите на съюзите и арестуване на водачите. Когато съюзите свикват втора обща стачка през късния юли, правителството реагира с военен закон, включващ смъртни наказания за стачкуване при важни обстоятелства. Лесно може да се твърде, че сходни процеси са съпътствали периодите на радикални промени навсякъде от Ирландската война за независимост до края на расовата сегрегация в Южна Африка. В извършването на промяната, радикалите са изолирани и по-късно потиснати.

Теория на фазите

Остава неясно каква точно е позицията на сапатистите тук. Част от объркването може да възникне от двете различни фази, които сапатистите смятат за необходими. Друга част от него е усещането, че начинът, по който се взимат решения в Чиапас, може би няма да е приложим в останалата част от страната. В интервю от 1995 г. Маркос разисква тези проблеми. Интересно е, че също така е предложена диференциация между политическото лидерство на EZLN и степента на важност на този въпрос.

„Ние планираме революция, която ще направи революцията възможна. Планираме пре-революция. Затова ни обвиняват, че сме въоръжени ревизионисти или реформисти, както Хорхе Кастанеда казва. Става въпрос да направим широко социално движение, насилствено или мирно, което радикално ще промени социалните взаимоотношения, така че финалният продукт ще е ново пространство за политическа взаимосвързаност.

...

Казвах, че общностите промотират демокрация. Концепцията изглежда неясна. Има много видове демокрация. Това им казвам (на индианците). Опитвам се да им обясня: Не може да се стори това (разрешаване чрез консенсус), защото имате комунален живот. Когато се съберат за събрание, всички се познават и идват, за да разрешат общ проблем. Казвам им, че по други места не е така. Хората живеят отделно и използват събранията за други неща, не за разрешаване на проблем. И те казват „не“, но това значи „да“, че това работи при нас. И наистина работи при тях и разрешават проблема. И предлагат този метод за народа като цяло и света. Светът трябва да се организира по същия начин. Това те наричат „да управляваш, докато се подчиняваш“ (“mandar obedeciendo”). И е много трудно да се върви въпреки това, защото по този начин те разрешават проблемите си. Когато някой сбърка нещо, те го освобождават и около това няма голям скандал. Когато главния авторитет на еджидото направи грешка, те го премахват и той става член на събранието.

Настоявали сме относно факта, че това, което EZLN предлага не е представителна демокрация, тази на политическите партии. И ни казват в статии, както и по вестниците, че сме в грешка, че в действителност местните общности са били поразени, защото това, което е значимо е индивидът, а общностите искат да се цени колективната воля. Да. Затова казваме: имаме нужда от друга, не-партизанска политическа сила. Когато предлагаме това, правим го както когато започнахме войната през 1994г. По това време аз им казвах (на общностите, които бяха решили да започнат офанзивата), че ще отидем по дяволите, че ще ни пречукат; че международното съотношение на силите е срещу нас, ще ни раздробят на парчета. И братята, казвайки: Хайде, хайде, нека отидем на война. Сега е „Хайде, хайде“ за този тип демокрация. Как да им кажеш, че не е на добро? Ако са го прилагали с години... какъв по-добър резултат от това, че са устояли на всичките унищожителни кампании! Те казват: Страната трябва да се организира по този начин.“
...братята казват: „Парламентът трябва да се подчинява на онези, които твърди, че представлява.“ Знам, че говоря за нещо ново, което е трудно за разбиране...

Интервюиращ: Това, което казвате е да се превземе властта...

Да се упражни.

Това, което не казвате, е как да се случи това.

Защото нямаме скапана идея как да го направим. Мога да си представя събрание в „канада” (canion), дори измежду етническа група.

Защо? Защото съм го виждал. Знам как се организират и как разрешават проблемите си в микс от представителност и събрание.

И искрено вярвате, че те могат да функционират за цял един народ?

Знам, че другояче не става. Това, което е сега, не работи.” [19]

От EZLN са били доста ясни относно това, че не желаят да стават политическа партия или да промотират създаването на такава. Когато Четвъртата декларация на Лакандонската джунгла обяви формирането на FZLN (Сапатистки национален освободителен фронт), той бе дефиниран като:

Политическа сила, чиито членове не упражняват, нито се стремят да имат избирателни позиции или правителствени офиси в никое от нивата си. Политическа сила, която не се стреми към завземане на властта. Сила, която не е политическа партия.
Политическа сила, която може да организира исканията и предложенията на гражданите и която е готова да даде насоки чрез подчинение. Политическа сила, която може да организира решение на колективните проблеми без намесата на политическите партии и правителството. Не ни е необходимо разрешение, за да сме свободни. Ролята на правителството  е изключително право на обществото и то е в правото си да упражни тази функция.

Политическа сила, която се бори срещу концентрацията на богатства в ръцете на малцина и срещу централизацията на сила. Политическа сила, чиито членове не притежават други привилегии освен удоволствието, че са изпълнили обещанията си.“[21]

Икономиката

Втори и свързан проблем с изложените идеи (в този случай неизложените) от Сапатистите е сферата на икономиката. От една страна, те отхвърлят нео-либерализма и призовават към окупиране на земята, както е споделено в интервю от януари 1994 г.:

Неотложната ни цел е нашите агрикултурни закони да започнат да бъдат прилагани в освободените зони, кампесиносите да се организират, взимайки земя, побираща се в малки селски собствености и да работят в колективи, пренебрегвайки всякакви задължения към правителството. Банрурал (Banco de Cre'dito Rural) и всичките взети активи, всичко, от което не разбираме нищо в селските райони, защото където се придвижваме тези закони ще започнат да функционират, т.е. старата конституция преди все още да са я променили.. Това е неотложният план, който трябва, за да се организира селският живот на тази страна според желанието на мнозинството наши другари. Ще има земя, защото има земя и ще бъде разпределена, защото те тъкмо казаха, че няма да отдават повече“ [14]

Както сме забелязали, окупирането на земя е реалност, но реториката зад това е много често основана на това, че окупиращите са законните собственици на земята, отколкото на „земята на тези, които я обработват“. „Ние, които сме подкрепяли EZLN от 1994 г. насам, сме възстановили тази земя, която преди е била наричана Сан Джахинто от собственикът, но сега ние сме истинските собственици.“[12]

Извън въпроса за окупирането на земя в Чиапас, EZLN не споменават икономическия. Докато са подкрепяли някои стачки в градовете, те не са изваждали на преден план никакви идеи относно това как връзките между работниците и фабриките могат да се развият в бъдещето. Тези работници, местни или не, не могат да твърдят, че са автентичните собственици на фабриките (въпреки че могат да посочат това, че работническата класа ги е построила).

Революционните закони, създадени от EZLN на 1 януари 1994 г. [30] не могат да бъдат наречени анти-капиталистически. Те ограничават, но все пак позволяват надниците, наемите и дори мултинационалното инвестиране. Например законът, според който „Чужди компании ще плащат на работниците си почасови надници в националната валута, еквивалентни на това, което би било заплатено в долари извън страната“.[29] дори и голяма крачка напред за много мексикански работници трудно може да се приравнява на отхвърлянето на капитализма.

Може би простата причина е, че сапатистите не искат да бъдат отряд в никакъв смисъл на думата и затова чакат  програмата за градските центрове и заводи да изникне от онези, които живеят и работят там. Или може би са притеснени, че на тази фаза от промяната да се говори за икономическа демокрация в градовете би довело до отчуждаване на някои от поддръжниците им.

Първата от тези две опции е по-приемлива, но също така има своите опасности. По време на Мексиканската революция точно подобна липса на яснота позволи на правителството на Каранза да мобилизира анархо-синдикалистите на Каса срещу провинциалните сапатисти.  Правителството на Фокс, което има предимството да може да твърди, че е приключило с еднопартийната държавност, несъмнено ще опита да използва тази правдоподобност, за да изолира сапатистите от работниците в градовете. Ако приемем, че огромните мобилизации на градските работници и учащите се в общи линии са спрели правителствената контра-офанзива през 1994 г. и офанзивата от февруари 1995 г., опасността от това Фокс да успее става ясна.

Градските работници

Малцината сапатистки комюникета, насочени към работници в тежко положение, подкрепят подобна интерпретация. Маркос, пишейки до стачкуващите работници от Рута 100 например казва: „ Какъвто и да е резултатът от вашето движение, днес вие символизирате какво е най-добро за мексиканските работещи хора, символизирате достойнството на работниците от града, символизирате надеждата на тази велика революционна сила, която е силата на работниците, пробудили се от дълга нощ, в която арогантността на парите, подкупността на лицемерните трудови представители и криминалните действия на правителството са потискали всички мексиканци.
Бъдете добре, работници на Рута 100. В нашата бедност, можем да дадем малко, но го отдаваме с адмирации и уважение“
[31]

Сапатистите организираха среща за учители, борещи се срещу ниските заплати и за демократичните сдружения през август 1999 г. Там Маркос декларира, че сапатистите „също са демократични учители и електроинжинери, и студенти, и работници в града и селото, и артисти, и интелектуалци, и религиозни мъже и жени, и съседи, и хомосексуални и лесбийки, и обикновени жени и мъже, и деца, и старци, бунтари, дисиденти, неудобни, мечтатели.

Заради това, най-важното нещо, което сапатистите искаме да ви помолим, е да ни видите като друга секция на демократичен съюз. Не да ни виждате като някой, нуждаещ се от помощ, мизерник, без милост, без милостиня, без щедрост.

Искаме да ни виждате като ваши другари, като хора, както и всички други, желаещи да се мобилизират и подкрепят учителските стачки. Не само защото исканията ви са справедливи и защото сте добри и честни хора, но също, и най-вече, защото те са и нашите искания.

Защото нищо няма да е завършено, нито да приключи, ако учителите продължат да бъдат потискани от про-мениджърските съюзи, ако лошите работни усилия (и ниските заплати) продължат, ако образованието продължи да произвежда потиснати и потисници, ако училището продължи да бъде – за милиони мексиканци – толкова невъзможно, колкото е достойното жилище, честната заплата, частичка земя, достатъчно храна, добро здраве, свобода на мисълта и изразяването, популярната демокрация, автентичната независимост и истинският мир.

Сега, възползвайки се от факта, че сте тук, искаме да ви помолим за нещо специално. Искаме да подкрепите студентското движение в UNAM и борбата на Мексиканските електрически съюзи. Едното е против приватизацията на образованието, другото е срещу приватизацията на електрическата индустрия.“[32]

Най-ясният призив за обединение с работниците се съдържа в изказването на Нелегалния революционен комитет на местното население от първи май 1995 г.: „Работниците, които съставят тази страна кървят от три рани. Силните ги раняват с нечестно заплащане, унижение и заплахи. Главите на централните правителствени съюзи ги раняват с изнудвания, побои и смърт.  Онези, които продават държавата, раняват работниците с присвояването, създавайки закони, диктувани от собствената им измама.

Нека гласовете ви се обединят с нашите... Приемете ръката, която най-малките ви братя и сестри ви предлагат. Три сили трябва да обединят пътищата си: работническата сила, силата на кампесиносите, популярната сила. С тези три сили няма да има какво да ни спре.

...

Макар и отдалеч, нашият глас ще достигне до вас, казвайки: „Поздрави, работници на морето и земята! Сапатистите споделят борбата ви! Благодарение на вас един ден ще има страна и бъдеще за всички! Без вас, нощта ще продължи да владее тези земи!“[33]

Тези изявления показват, че сапатистите разпознават общата борба с градските работници в Мексико (и потиснатите навсякъде). Фактът, че са натрупани сериозни ресурси под формата на дарения за радикалните студенти и учители, както и изграждането на американски и интерконтинентални взаимовръзки, показва, че те приемат подобни връзки много сериозно.

Доста дълга дискусия от автономистка марксистка перспектива относно тези теми бе публикувана в Midnight Notes под заглавие „Към новите общи ресурси: Стратегии на работническата класа и сапатистите”. Те „мислят, че сапатистите обмислят как да обединят 80% и повече при съществуващата и историческа класова подредба в Мексико и в сянката на тяхното разбиране на глобална държава, за да помогнат да се пребори държавата. В този смисъл, и ако е вярно, че капиталът не може сега (или поне няколко идни поколения) да е по-различен от неолиберален, тогава реалната сапатистка практика и стратегия са наистина анти-капиталистически“ [28]

Не е ирелевантно, че имайки предвид ленинистките корени, сапатисткото движение осмисля падането на източните режими през 1989 г. като падане на социализма. Те са се опитвали да останат чисти от традиционната социалистическа реторика. Но е странно как са виждали подобна система като социализъм, когато е било повече от ясно, че е била диктатура. Още повече имайки предвид как през 1918 г. когато Ленин не скрива, че неизменната цел на болшевишкото правителство е било създаването на държавния капитализъм.

Кое управление?

Думата „управление“ има две значения. Първото е, когато човек или организация са в позицията на авторитет над другите и могат да им казват какво да правят. Такова водачество се упражнява от избраните политици. Второто, което често е бъркано с първото, е когато човек или група нямат власт над останалите, но са разпознавани като „авторитет“ върху определена зона и имат желанието да опитат да постигнат това, което предлагат. Анархистите наричат това „ управление на идеи“. Реално, сапатистите вече управляват по този начин (независимо искат или не) не само в Мексико, но и другаде по света.

В този контекст навярно сапатистите имат нужда да преминат от просто подкрепяйки борбата на останалите към предлагайки начини, по които тази борба би могла да бъде организирана, и какви трябва да са целите. До някаква степен те са го постигнали, като например чрез Втората декларация на реалността. Но е донякъде напълно вярно, че ако те трябваше да започн да правят това в Мексико, техните предложения навярно щяха да създадат дебат, в който онези, вече съгласили се с техните методи в градовете, щяха да се организират.

Силата на сапатистите е силата на примера. Техните методи на организация са радикално различни от онова, което се е превърнало в норма в синдикатите, общностните организации и левите групи. Тяхното отхвърляне на завземането на власт е радикално различно от плана на голяма част от лявото; план, който гледа на революционните действия повече като продаване на лозунги и „гласуване без илюзии“ отколкото обикновени хора, които да вземат властта в ръцете си.

Давайки сапатистите за пример, ние трябва да изтъкнем необходимостта да стигнем по-далеч, отколкото те са успели. Солидарността ни с тях трябва да остане критична, конкретно към нещата, които тепърва трябва да изяснят или дори решат. Сапатистите представляват пример за различен начин да се вършат нещата, не цялостен модел, който да бъде следван сляпо.

Превод от английски: Теодора

 

БЕЛЕЖКИ:

Публикуван за първи път от Ирландско-мексиканската група за солидарност в "Chiapas Revealed" през 1997.

* Възможно е някои все още да не са били обявени публично.

[1] See http://www.struggle.ws/mexico/marcos_index.html for English translations of many of these
[2] For letters from observers, pictures and other information about Diez see http://www.struggle.ws/mexico/diez.html
[3] This section summarises extensive notes I took. For other articles making use of these see http://www.struggle.ws/andrew.html
[4] Behind the Balaclavas of South-East Mexico, Sylvie Deneuve, Charles Reeve, Paris, August 1995 , http://www.struggle.ws/mexico/comment/balaclava.html
[5] Making Zapatismo irreversible, Michael McCaughan, 20-8-96, http://www.struggle.ws/mexico/reports/land_se96.html
[6] First interview with EZLN CCRI-CG, La Jornada, 2/4/94 & 2/5/94, Blanche Petrich and Elio Henri’quez, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ccri_1st_interview.html
[7] How the consultations with the communities was done, CCRI, La Jornada, June 3, 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ccri_how_consult_june94.html
[8] Tierra y Libertad, One Year Later, Luis Fernando Menendez Medina (Human Rights defender and prisoner in Cerro Hueco), http://www.struggle.ws/mexico/ezln/1999/pris_1year_terr_jun.html
[9] The EZLN and Indigenous Autonomous Municipalities
by Mariana Mora - Apr 1998, http://www.struggle.ws/mexico/comment/auto_munc.html
[10] Enlace Civil, A.C., Autonomous Municipalities:The resistance of the indigenous communities in response to the war in Chiapas, Nov. 1988, html http://www.struggle.ws/mexico/comment/auto_munc_nov98.html
[11] IV. On autonomy an interview of Zapatistas from the Ocosingo region Published in "El Navegante" (Sailors in every port) translated by Beto Del Sereno
[12] San Manuel New Town, Francisco Go’mez Autonomous Municipality, August 3, 2000. http://flag.blackened.net/revolt/mexico/ezln/2000/com_sm_our_lands_aug.html
[13] The company fails to respect the assembly, Nicolas Ruiz, Chiapas; January 20, 2000, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/2000/assNR_corn_conflict_jan.html
[14] Excerpted transcriptions that were published in La Jornada. They were recorded in San Cristo’bal de las Casas just after the EZLN liberated the city on January 1, 1994, and the transcription was published in La Jornada http://www.struggle.ws/mexico/ezln/marcos_interview_jan94.html
[15] Interview with Subcomandante Marcos, May 11, 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/anmarin.html
[16] Don’t Abandon Us!, Interviews with EZLN women, Interview conducted by Matilde Prez and Laura Castellanos, published in La Jornada’s special supplement for International Women’s Day, March 7, 1994. http://www.struggle.ws/mexico/ezln/woint.html
[17] Commadante Javier demands federal army leave Simjovel, By: Jose Gil Olmos and Hermann Bellinghausen, La Jornada, Los Altos Chiapas,December 21, 1994
[18] Interview with Marcos - August 1995, La Jornada August 25, by Carmen Libra, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/inter_marcos_consult_aug95.html
[19] Interview with Marcos about neoliberalism, the national State and democracy. Autumn 1995, by Samuel Blixen and Carlos Fazio, Taken from Uruguay’s "Brecha" newspaper, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/inter_marcos_aut95.html
[20] Second Declaration from the Lacandona Jungle, June 10, 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ccri_2nd_dec_june94.html
[21] Fourth Declaration of the Lacandon Jungle, January 1, 1996, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/jung4.html
[22] 2nd Declaration of La Realidad, August 3rd 1996, xico/ezln/1996/ccri_encount_aug.html http://www.struggle.ws/mexico/ezln/1996/ccri_encount_aug.html
[23] Don Amado Avendano has acquitted himself well, Communique’ from the Clandestine Revolutionary Indigenous Committee, December 8, 2000.
[24] EZLN communique regarding elections, June 19, 2000. http://www.struggle.ws/mexico/ezln/2000/ccri_elections_june.html
[25] "What makes us different is our political proposal" Marcos, August 30, 1996, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/marc_to_cs_se96.html
[26] EZLN communique "to the soldiers and commanders of the Popular Revolutionary Army, August 29, 1996, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ezln_epr_se96.html
[27] The ancient Maya, 5th ed, Robert J. Sharer, p585
[28] Toward the New Commons: Working Class Strategies and the Zapatistas by Monty Neill, with George Caffentzis and Johnny Machete
[29] Labour Law & Industry and Commerce Law, Jan 1, 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/law_labour_industry.html
[30] The EZLN Revolutionary laws, Jan 1 1994, http://www.struggle.ws/mexico/revlaw.html
[31] Marcos: To the workers of Ruta 100 - Aug ’95, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/marcos_ruta100_aug95.html
[32] Marcos in ‘ Teachers are a mirror and window’ to Closing Session of the "Democratic Teachers and Zapatista Dream" Encuentro, August 1, 1999, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/1999/marcos_teachers_close_aug.html
[33] CCRI of the EZLN to the Workers of the Republic on May 1st 1994, http://www.struggle.ws/mexico/ezln/ccri_may1_94.html
[35] See The story of how we learnt to dream at Reality, http://www.struggle.ws/andrew/encounter1_report.html
[36] see for instance James Joll, The Second International, Ch. The struggle with the anarchists
[37] see Where do we come from? Where do we go to? (talk to S26 Prague counter summit), September 2000, http://www.struggle.ws/andrew/prague3.html
[38] For a discussion of Bolshevik policies in the 1918-21 period see Aileen O’Carroll, ‘Freedom and Revolution’, Red & Black Revolution no1, 1994.
[39] Interview conducted by the author in Diez de Abril, Chiapas, September 1997
[40] See Can you have an anarchist army?, WS59, Spring 2000, http://www.struggle.ws/ws/2000/makhno59.html
[41] Although some have issued communiques see About the Zapatista autonomous council’s, http://www.struggle.ws/mexico/councils.html
[42] John M Hart’s "Anarchism and the Mexican Working Class"
[43] La Jornada, May 5, 1995
[44] Mike Gonzalez, The Zapatistas: the challenges of revolution in a new millennium, International Socialism, Winter 2000