Индекс на статията

Бележки:

  1. EZLN, La Palabra de los Armados de Verdad y Fuego, (Mexico City: Editorial Fuenteovejuna, 1994/ 1995), Vol. 1, pp.31-32. Трите тома от тези серии са колекция с интервютата, писмата и комюникетата на EZLN през 1994 г., безценен източник. Всички преводи от испански език на цитати са от автора.
  2. EZLN, La Palabra, Vol 1, p. 35.
  3. Нелегалният революционен местен комитет
  4. Съветът 500 години местна съпротива
  5. EZLN, La Palabra, Vol 1, p.122; подчертано в оригинала. Продължаващата важност на този пасаж беше подчертана, когато беше цитирана от Коменданте Рамона в нейната реч на среща в Мексико Сити на 16 февруари 1997 г., организирана като протест срещу неизпълнените от правителството Споразумения от Сан Андрес.
  6. Ejército Zapatista de Liberación Nacional: Сапатистка армия за национално освобождение.
  7. Subcomandante Insurgente Marcos, 17th November 1994: EZLN, La Palabra, Vol. III, p. 224. Субкоменданте Маркос е говорителят и военен ръководител на EZLN. Той обаче е подчинен на CCRI, народно избран орган. "Метиси" са хора от смесен местен и европейски произход – по-голямата част от мексиканското население.
  8. Сили за национално освобождение
  9. Цитирано в C. Tello Diaz, La Rebelion de las Canadas (Mexico City: Cal y Arena, 1995) pp. 97, 99.
  10. Отговорът на EZLN към правителствените твърдения се съдържа в комюнике от 9 февруари 1995 г.: "По отношение на връзките на EZLN с организацията, наречена "Сили за национално освобождение", EZLN е декларирала в интервюта, писма и комюникета, че членове на различни въоръжени организации в страната имат общ произход, че EZLN се е родила от това и постепенно е приета от общностите на коренното население до степента, в която те са взели политическото и военно лидерство в EZLN. Към името на "Сили за национално освобождение" правителството би трябвало да добави, като предшественици на EZLN, всички тези партизански организации от 70-те и 80-те, Артуро Гамиз, Лусио Кабанас, Генаро Васкес Рохас, Емилиано Сапато, Франсиско Вия, Висенте Гереро, Хосе Мария Морелос и Павон, Мигел Идалго и Костия, Бенито Хуарез и много други, които вече бяха изтрити от книгите по история, защото народ с памет е бунтовен народ." La Jornada, 13 февруари 1995 г.
  11. Subcomandante Insurgente Marcos, 'Carta a Adolfo Gilly', Viento del Sur, no.4 (summer 1995) pp. 21-25, at p. 25.
  12. Виж свидетелството, дадено от Тело, La Rebelion, p. 105, за срещата между някои от въстаническите лидери и общността "ехидо" в Сан Франсиско на 23 септември 1985 г.
  13. Виж свидетелството, дадено от Маркос в интервю за Радио UNAM, 18 март 1994 г.: EZLN, La Palabra, Vol. II, p. 69. "Белите гвардии" са платени паравоенни групи, които често са в тайни споразумения с властите и потискат протести и несъгласие с насилие.
  14. За дискусия относно трансформациите в EZLN, виж главата от Луис Лоренцано в този том.
  15. Декрет за Лакандонската общност. Виж Тело, La Rebelion, pp. 59ff.
  16. За дискусия на значимостта от "общност", виж главата от Кинг и Вилануева в този том.
  17. Интервю на Радио UNAM с Маркос, 18 март 1994 г.: EZLN, La Palabra, Vol. II, p.69-70.
  18. Маркос, писмо до деца от пансионно училище в Гуадалахара, 8 февруари 1994 г.: EZLN, La Palabra, Vol. I, p. 179.
  19. Интервю на Радио UNAM с Маркос, 18 март 1994 г.: EZLN, La Palabra, Vol. II, p. 62.
  20. Интервю на Маркос с Кристиан Калонсио Лусио, 11 ноември 1995 г., ms. p. 47. Интервюто не е публикувано в писмена форма, но е формирало основата за видео.
  21. Книгата на Ернст Блох "Naturrecht und Menschliche Würde" (Frankfurt: Suhrkamp, 1961) е забележимо изключение. Въпреки че теоретично е твърде уместна, то най-вероятно не е оказала никакво влияние върху сапатистите.
  22. В скорошни интервюта Маркос потвърждава, че в резултат на интеграцията на революционерите в общностите на коренните жители, те са започнали да използват концепцията за достойнство. "Повече от преразпределението на богатство или отчуждаването на начините на производство, революцията започва да бъде възможността човешките същества да имат пространство на достойнството. Достойнство се превръща в много силна дума. Тя не е наш принос, в нея няма принос от градския елемент, общностите допринасят за нея. По такъв начин, че революцията би трябвало да бъде увереност, че достойнството ще се реализира, ще се уважава." Yvon Le Bot, El Sueño Zapatista (The Zapatista Dream) (Mexico City: Plaza & Janes, 1997) p. 146.
  23. Виж за пример интервюто на Маркос с кореспонденти от Proceso, El Financiero и The New York Times, февруари 1994 г.: EZLN, La Palabra, Vol.I, p. 204, at p. 216.
  24. G. Camu Urzua и D. Totoro Taulis, EZLN: el ejército que salio de la selva (Mexico City: Editorial Planeta, 1994) p. 83.
  25. Каму и Торторо, EZLN.
  26. Върховният пример за инструменталистката теория за революцията разбира се е "Какво да се прави?" от Ленин.
  27. Вижте комюникето на CCRI от 10 юни 1994 г.: EZLN, La Palabra, Vol.II, 201.
  28. EZLN, La Palabra, Vol.I, p.5.
  29. Вижте свидетелството дадено от Тело, La Rebelion, p. 151; виж още Ле Бот, El Sueno, p. 191.
  30. Национален конгрес на коренните жители.
  31. По време на написването споразумението още не е изпълнено от правителството.
  32. За отказа на сапатистите да дефинират своето движение като движение на коренните жители, вижте Le Bot, El Sueño, p. 206, където Маркос казва в интервю: "Принципната грижа на Комитета (CCRI) и на делегатите беше движението да не се сведе само до въпрос за коренните жители. Точно обратното, ако зависеше от тях, поне тази част от комитета (тези, които идват от областите с най-силни традиции) нашите дискусии щяха да изоставят напълно всяка препратка към местните."
  33. 33)    Използването от сапатистите на национали символи, като например мексиканското знаме и националния химн смути някои хора, особенно европейските участници в скорошното Интерконтинентално събрание в Чиапас. За критика на набеждаването в "национализъм" към EZLN, виж например Sylvie Deneuve, Charles Reeve и Marc Geoffroy, Au-dela des passe-montagnes du Sud-Est mexicain (Paris: Ab irato, 1996); и Katerina, 'Mexico is not only Chiapas nor is the rebellion in Chiapas merely a Mexican affair', Common Sense, no. 22 (winter 1997).
  34. В този смисъл виж за пример Третата декларация от Лакандонската джунгла (1 януари 1995 г.): "Въпросът за местните няма да бъде решен освен ако няма РАДИКАЛНА трансформация на националния пакт. Единственият начин коренните жители да се интегрират справедливо и достойно в нацията е да се разпознаят особените характеристики на тяхната социална, кутлурна и политическа оранизация. Автономиите не са отделяне, а по-скоро интегриране на най-унизените и забравени малцинства в съвременно Мексико. По този начин EZLN го разбира от своето формиране насам и по този начин местните основи, които формират водачеството на нашата организация, действат. Днес го повтаряме: НАШАТА БОРБА Е НАЦИОНАЛНА": La Jornada, 2 януари 1995 г., p.5.
  35. La Jornada, 30 януари 1996 г., p. 12.
  36. Това разбира се не е единствената възможна интерпретация. Виж например S. Deneuve et al., Au-dela des passe-montagnes. Въпреки че изглежда некоректно да се интерпретира сапатисткото използване на националното освобождение в тесния, статистки смисъл, няма съмнение, че терминът "национално освобождение" отваря огромна и опасна област на двусмислие, просто защото идеята за "нация" и "държава" е била толкова преплетена, че е трудно да се отделят напълно. По-надолу е спорено, че безспорните противоречия и напрежения в дискусиите на сапатистите не са в резултат от еклектизъм, а са резултат от продължителното преследване на принципа за достойнство. Не е нужно те да са по-малко сериозни заради това. За повече от дискусията относно сапатисткия национализъм виж REDaktion (Hrsg), Chiapas und die Internationale der Hoffnung (Cologne: Neuer ISP-Verlag, 1997), pp. 178-184.
  37. Subcomandante Insurgente Marcos, "México: La Luna entre los espejos de la noche y el cristal del dia", La Jornada, 9/10/11 June 1995, p. 17 (11 юни).
  38. Това е най-ясно разработено в "Какво трябва да се направи?" на Ленин. Например: "Ние казахме, че не би могло да има все още Социално-демократично съзнание сред работниците. Съзнанието може само да бъде докарано при тях отвън. Историята на всички държави показва, че работническата класа, изключително със собствени усилия, може да развие съзнание единствено за работнически синдикати... Теорията на социализма обаче израсна от философските, исторически и икономически теории, които бяха разработени от образованите представители на заможните класи, интелектуалците": В.И.Ленин, "Какво трябва да се направи?" (New York: Bantam Books, 1966), p. 74.
  39. Идеята за достойнство е малко използвана от преобладаващата политическа теория. Там където е използвана, тя обикновено е свързвана с идеите за само-собственост (например Robert Nozick, Anarchy, State and Utopia (New York: Basic Books, 1981), p. 334) или само-притежание (например Michael Walzer, Spheres of Justice (Oxford: Blackwell, 1983) p. 279). Използването на термина в преобладаващата политическа теория и философия се различава значително от сапатистката концепция в две отношения: първо, нейната основна точка на отнасяне е към индивидуалното; и второ, тя се отнася към абстрактно, неопределено и идеализирано настояще, където се предполага, че хората вече имат "правото" на достойнство. В най-добрия случай това е просто бледо самозалъгващо мислене, което няма нищо общо със сапатистката концепция за достойнство като борба срещу отричането на достойнство и е много далеч от виждането на "нашите бащи с ярост в ръцете си".
  40. Виж например James C. Scott, Domination and the Arts of Resistance (New Haven: Yale University Press, 1990).
  41. Този аргумент е развит в глава V.
  42. Не е изненадващо, че ¡Ya Basta! на сапатистите е със силно ехо сред "sans papiers", движението на нелегалните емигранти във Франция.
  43. Сапатистите използват истина и достойнство като взаимнозаменяеми концепции в основата си. Сапатистите говорят за това, което наричат "думата на тези, които са въоръжени с истина и огън" ('la palabra de los armados de verdad y fuego'). Огънят е там, но истината идва първа, не само като морален атрибут, но и като оръжие: те са въоръжени с истината и това е по-важното оръжие от огневата сила на пушките им. Въпреки че са организирани като армия, те целят да спечелят чрез истина, не чрез огън. Тяхната истина не е само в това, че говорят истината за своята ситуация и за страната, а в това, че те са истинни към себе си, че те говорят истината за отречената истина.
  44. Комюнике от 17 март 1995 г.: La Jornada, 22 март 1995 г.
  45. Разделението между лично и политическо, частно и публично, е и в същото време тяхното взаимно конституиране. Идеята не е да се комбинират личното и политическото, публичното и частното, а да се премахнат (да се премахне разделението, което конституира и двете). Върху това виж Карл Маркс, По въпроса за евреите, Marx Engels Collected Works, Vol. 3 (Moscow: Progress Publishers, 1975). В това пространство фразата "личното е политическо" е подвеждаща.
  46. Вижте главата от Маргарет Милиан в това издание.
  47. Това е като форма на капиталистическо отношение, което държавата дефинира и класифицира. Дефиниращото действие от държавата е един момент от дефинирането, присъщ на отчуждението от труда, задържането на човешката изобретателност. За развитие на главния аргумент виж Джон Холоуей, 'Global Capital and the National State' in W. Bonefeld, J. Holloway (eds), Global Capital, National State and the Politics of Money (London: Macmillan, 1995), pp. 116-140.
  48. Комюнике от Mай 1996, La Jornada 10 юни 1996 г.
  49. Комюнике от Maй 1996, La Jornada 10 юни 1996 г.
  50. Към момента на писане (февруари 1997 г.), споразумението все още не е изпълнено от правителството.
  51. La Jornada 17 май 1995 г.
  52. La Jornada, 18 май 1995 г.
  53. La Jornada, 10 юни1995 г.
  54. La Jornada, 5 март 1995 г.
  55. "Цистерната задържа; фонтанът прелива": Уилям Блейк, "Пословици от Рая и Ада", William Blake (Harmondsworth: Penguin, 1958) p. 97.
  56. "Политическа сила, чийто членове не държат и нямат амбиции да държат народно избрани постове или държавни позиции на каквото и да е ниво. Политическа сила, която не желае да взема властта. Сила, която не е политическа партия." La Jornada, 2 януари 1996 г.
  57. Първата декларация на La Realidad, January 1996: La Jornada, 30 януари 1996 г.
  58. Те често споменават идеите за плебисцити и референдуми като необходима част от нова политическа система. Ясно е обаче, от опита на други държави, че плебисцити и референдуми са неадекватни като форми за артикулиране на народно вземане на решения и не са в никой смисъл сравними с комуналните дискусии, които са централни за собствената практика на сапатистите.
  59. "И ние настояваме имащите власт да може да бъдат отстранявани в момента, в който общността реши това и стигне до съгласие. Може да бъде чрез референдум или друг подобен механизъм. И ние искаме да предадем този опит на всяко ниво: когато президентът на републиката вече не е от полза, той би трябвало автоматично да се отстранява. Толкова просто." Пресконференция дадена от Субкоменданте Маркос, 6 февруари 1994 г.: EZLN, La Palabra, Vol.1, p. 244.
FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline