През юни 2000 г. във Франция група студенти по икономика публикуваха в интернет петиция, протестирайки срещу:

  • липсата на реализъм в обучението по икономика;
  • "неконтролируемото използване" и третиране на математиката като "цел сама по себе си" в икономиката, което води до превръщането на икономиката в "аутистична наука", изгубена в "измислени светове";
  • репресивното доминиране на неокласическата теория и подходите, произхождащи от нея в университетските курсове по икономика;
  • догматичният стил на обучение по икономика, който не оставя място за критично и задълбочено мислене.

Петицията на френските студенти настояваше за:

  • включване на емпиричните и конкретните икономически реалности;
  • поставянето на науката пред сциентизмът;
  • плурализъм в подходите, адаптиран към комплексността на икономическите обекти и неопределеността, обкръжаваща повечето от големите въпроси в икономиката;
  • иницииране на реформи от страна на техните преподаватели за спасяване на икономиката от аутистичното и социално безотговорното ѝ състояние.

Петицията на студентите имаше голяма тежест, тъй като авторите и първите подписали бяха свързани с френската университетска система "Гранд екол", чиито огромен академичен престиж и селективност превъзхожда всички останали висши учебни заведения във Франция. Никой не смееше да каже, че тези студенти, върхът на сладоледа, се противопоставят на формалисткия подход в икономиката, тъй като той е твърде труден за тях. По този начин още от самото начало защитниците на статуквото бяха лишени от любимите им аргументи.

Междувременно някой преподаватели по икономика във Франция отговориха със своя собствена петиция, подкрепяйки исканията на студентите, добавяйки още към анализа им и оплаквайки култа към сциентизма, в каквото се е принизила икономиката. Петицията на преподавателите също така призоваваше за стартирането на публичен дебат за състоянието на икономиката и преподаването ѝ.

The_Crisis_in_Economics_coverДебатът започна на 21 юни, когато френският вестник Льо Монд публикува новина за студентското движение, скоро нарекло се "Autisme économie" (Аутистична икономика) и интервюира няколко известни икономиста, които изказаха симпатиите си за каузата на студентите. Примерът бе последван от други вестници и списания . Когато френските медии (включително радио и телевизия) разшириха дебата, страховете на студентите и преподаватели от изгонване ако заемат публична позиция намаляха, а подписалите петицията се увеличиха още повече. Това подхрани още повече медийния интерес. Жак Ланг, френският министър на образованието, заяви, че се е отнесъл с най-голяма сериозност към оплакванията и е назначил комисия, която да разследва казуса, назначавайки за председател уважавания Жан-Пол Фитуси (президент на "Френската обсерватория за икономическите цикли" - l'Observatoire Français des Conjonctures Économiques) и инструктирайки го да докладва в рамките на една година.

Движението във Франция навлезе в нова фаза, опитвайки се да се възползва от официалното признание и да разшири публичния дебат. Междувременно новините за скорошните събития започнаха да обикалят света.

Бюлетинът на движението за пост-аутистична икономика

Първият брой на бюлетинът на движението за пост-аутистична икономика бе издаден през септември 2000 г. Той произлезе от разговор предходния месец по време на Световната конференция на социалната икономика в Кеймбридж (Великобритания). Бенджамин Балак, по това дипломиращ се студент в Университета на Северна Каролина, ми разказа, че някои изтъкнати американски университети премахват (дори и като избираем предмет) историята на икономическата мисъл от програмите си с идеята, че тоталната липса на други идеи ще улесни индоктринирането на студентите в неокласическата икономика. Аз бях скептичен. Твърде преувеличено ми изглеждаше, че затварянето на хоризонта на икономическите изследвания ще стигне толкова далеч. Но една бърза справка с останалите присъстващи на конференцията не само потвърди казаното от Балак, но показа, че икономистите са изправени пред уволнения в следствие на това ново намаляване на полезрението.

Опитите хората на конференцията да бъдат заинтересовани от организирането на подходящ отговор обаче не доведоха до нищо. Общата гледна точка бе, че подобен проект, независимо колко е важен, няма шанс за успех. Със сигурност икономистите, които не се причисляваха към неокласическия модел или отхвърляха антинаучния му фундаментализъм бяха порядъчно голямо и растящо малцинство, но липсваха средства за мобилизирането им като общност. Дисидентите оцеляваха само като изолирани, загрижени и често преследвани индивиди или членове на множество конкуриращи се хетеродоксални групи, всяка ревностно пазеща мейллиста си от другите. И изглежда никой на конференцията не беше чувал за събитията във Франция от изминалото лято. Споменаването на тези събития пред няколко души изглежда ги остави чудещи се дали не говорят с фантазьор.

Ако не беше Геоф Харкурт, това може би щеше да е краят на участието ми. Но речта в му след вечеря този стар боец, все още борещ се и все още оживен, повдигна духа със смях, който раздвижи дори бървените мебели в тази средновековна трапезария. На следващия ден, все още под влияние на речта му, връщайки се вкъщи с влака към западна Англия размишлявах над възможностите за създаване на отпор. Успехът и надеждата на френските студенти трябваше да бъде разпространена до съвестните икономисти из целия свят.

Студентите имаха уебсайт (http://www.autisme-economie.org) с множество документи, статии от вестници и друга информация. Имайки това предвид, съставянето на статия, описваща дейността им се оказа както лесно, така и приятно. Но какво може да се направи с такава статия? Дори и трудът ми да бъде приет от някой качествен вестник, той пак би пропуснал основната целева аудитория. Да го изпратя като Word-файл под името “postautistic economics" по електронна поща ми се стори добра възможност. Анонимното изпращане, даващо му елемент на мистериозност, може би би породило достатъчно интерес за второ издание, което да включва преводи на петициите на френските студенти и преподаватели. Точно това смятах, че хората трябва да прочетат.

Измина седмица преди на създам анонимен e-mail на сървъра на Hotmail, да форматирам документа като нюзлетър и да пусна апел за записване и да препратя нюзлетъра до потенциално заинтерсовани колеги. Изпратих го на 99 души. 90 секунди по-късно онлайн списание имаше първия записал се, Франк Акерман. 40 секунди по-късно – своя втори записал се, Пол Ормерод и т.н., докато в края на първата седмица вече имаше 209. Получих и следното съобщение от Оливиер Вори, един от основателите на Autisme-économie: "Туко-що се прибирам в Париж. Кои сте вие? От коя страна сте? Каква е организацията ви? Какво искате"? Това, а и други съобщения показваха, че елементът на мистерия работи.

След първата седмица първоначалният устрем се успокои: 128 нови записали се през втората седмица, 57 през третата и 67 през четвъртата. Второто издание от 3 октомври на онлайн списанието не успя да възвърне първоначалната инерция, същото се случи и с третото в края на ноември. В допълнение към това създаването на цял брой ставаше проблематично и проектът изискваше твърде много време. Имаше също и гневни писма, някои от които бяха много гнусни и не най-добрия начин да започне денят ти, имаше и вируси насочени към "PAE News". И така след третото издание реших, че следващото ще е последно. Но когато партньорката ми, Кейт Фулбрук, чу това, тя ме накара да изчакам още няколко броя, за да видя как ще се развият нещата. "Неокласиците," обясняваше тя, "нямаше да си губят времето да ти пращат вируси и гневни писма, ако не смятаха онлайн списанието за сериозна заплаха."

Горе-долу по това време Джоузев Халеви галантно ми помогна със съвет, окуражение и хартиено копие. Същото направи и Джеймс Гълбрайт. А и френските студентни се оказаха чудесни партньори, особено Жил Раво. Тези връзки бяха истинска повратна точка, тъй като повишиха възможността за развитиено на нюзлетъра в по-голямо списание с бързо публикуване на получените статии. И въпреки че през февруари 2001 г. имахме само 59 нови записали се, това отбеляза прехвърлянето на границата от 1000 души. В средата на март излезе брой 5 със шест автора на статии, като в последващите месеци получаващите нюзлетъра се увеличиха главоломно. Към днешна дата (19 август 2002 г.) "Post-Autistic Eeconomics Review" има 5500 записали се.

Докладът на Фитуси

Междувременно движението във Франция се разрастна като брой и влияние. В началото неокласическият мейнстрийм бе избрал да игнорира исканията и анализа на френските студенти и преподаватели по икономика. Но през есента на 2000 г. стана ясно, че призивът за реформа във Франция няма да си отиде. През октомври Le Monde пусна в един брой три страници със статии на движението, включително и амбициозно интервю с Амарти Сен. По това време традиционалистите промениха тактиката си и започнаха контра-атака. Тя включваше дълга статия на Робърт Солоу в Le Monde, още една от Оливие Бланшар, председател на MIT и публикуването на контра-петиция – призив за запазване на статуквото.

Мейнстрийм инициативите обаче имаха обратен ефект. Статията на Солоу се прие като империалистка и снизходителна, а петицията, която бе дело основно на MIT, остави наблюдателите шокирани от циничната грешна интерпретация на исканията на студентите. И най-вече, за хора от всички страни бе учудващо колко немощни бяха аргументите за блокиране на реформите, предложени от студентите.

Междувременно, студентите от движението Autisme-économie, начело с Жил Раво, Оливие Вори, Йоана Маринеску и Емауел Беникур, организираха публични дебати по темите, които бяха повдигнали в петицията си. През зимата и пролетта тези силнопосетени събития се състояха в университети из цяла Франция, като дискусията в Нантер на 10 април привлече над 400 души.

Статии по темата продължиха да излизат във френската преса. През февруари 2001 г. "L’économie Politique" посвети цял брой на дебатите. В различни материали и интервюта във фреската официална преса различни известни френски икономисти като Бернар Полре, Оливие Фаверо, Ян Молие-Бутан, Жан Гадри и Андре Орлеан застанаха на страната на студентите. Над 200 френски преподаватели от академичните среди подписаха петицията в знак на подкрепа.

През ноември 2000 г. бе стартиран уебсайта http://www.paecon.net, чиято цел бе да даде международен отзвук на това, което бе станало известно като "Пост-аутистичното икономическо движение" и което към момента бе получило внимание от медиите в цял свят.В началото на декември Жил Раво и Йоана Маринеску участваха в кръгла маса на тема "Бъдещето на икономиката" в рамките на международна конференция в Лийдс, Великобритания. Събитието създаде важни връзки между движението във Франция и зараждащите се подобни инициативи на други места по света. Горе-долу по същото време Джеймс Гълбрайт летя до Париж за среща със студентите и преподавателите, участващи в новото движение. През януаро 2001 г. Гълбрайт отговори на Солоу в четвъртото издание на нюзлетъра за пост-аутистична икономика.

Френските студенти преструктурираха и пуснаха отново своя уебсайт (http://mouv.eco.free.fr) на френски и английски. В същото време множество подобни сайтове се появяваха в други страни. Измежду тях беше един, създаден във Великобритания от студенти от Оксфорд, който се появи след участие на Рево и Маринеску в Кембриджската работилница за реализъм и икономика.

През академичната година (2000-2001 г.) комисията на Фитуси бе обект на силно лобиране. Това включваше посещение през пролетта в Париж от страна на членове на Изпълнителния комитет на Международната икономическа асоциация. Всички сили и средства бяха впрегнати, тъй като всички страни смятаха, че успехът на френските реформатори по всяка вероятност ще има ефект далеч отвъд френски граници. Спечелените там отстъпки с течение на времето щяха да бъдат искани и в други страни, не само от студенти, но и от хиляди икономисти-академици, чиято преданост на неокласическия мейнстрийм е по-скоро с оглед оцеляване в тази среда, а не интелектуално подплатена.

През юни 2001 г. "Двадесет и седемте от Кембридж", двадесет и седем добре подготвени студенти в докторските програми на Университета в Кембридж, публикуваха своята петиция "Да отворим икономиката". Под "отваряне на икономиката" те имаха предвид осъзнаването на ограниченията на "съревноваващите се подходи за разбиране на икономическите феномени", "изучаването на техните граници на приложимост", използването на "най-добрите методи за съответния въпрос", а не "ограничаването на изследванията в икономиката до тези, базирани само на един подход". Скоро тяхната петиция имаше 500 подписа. През септември 2001 г. се появи сходна петиция, която бе произлязла от срещата на 75 студента, изследователя и професора от двадесет и две страни, които се бяха събрали в Канзас за едноседмична дискусия относно състоянието на икономиката.

Хората, които очакваха докладът на Фитуси да е прах в очите, бяха силно изненадани, когато той излезе през септември. Той предлагаше достатъчно реформи, че спечели подкрепата на движението за пост-аутистична икономика. Достатъчно и за да Жак Ланг, който заговори за фундаментални реформи, които обеща да изпълни.

Докалдът на Фитуси, L'Enseignement Supérieur des Sciences Économiques en Question (Rapport au ministre de l’ Éducation nationale. Paris: Fayard, 2001), призоваваше за две фундаментални промени в преподаването на икономика.

Първо, той призоваваше за интегрирането на дебати относно настоящите икономически теми както в структурата, така и в съдържанието на университетските програми по икономика. Това означаваше истински дебат, а не представяне единствено на неокласическото мнение или даването на бегли алтернативи. Такава отворена среда щеше да прекрати стандартната практика на скриване от студентите на идеологическото съдържание на неокласицизма. Само тази промяна щеше радикално да трансформира преподаването на икономика с необратими и непредсказуеми за самата наука ефекти.

Второ, докалдът на Фитуси изискваше интердисциплинарността да бъде поставена в сърцено на изучаването на икономика. От студентите по икономика шеще да се изисква да изучават и сродни дисциплини като социология, история, право, психология и други, така че да добият представа с техните контрастиращи позиции, методи и третиране на социо-икономическите феномени.

До момента (2003 г. – бел. прев.) са се появили над 100 статии във френската преса относно кризата в икономиката и опитите за реформирането на дисциплината. Дебатът на ПАИ добива медиен интерес и в други страни. Ето няколко откъса от международната преса, отразяваща движението:

Огънят на революцията стана толкова силен, че френският министър на икономиката, г-н Ланг, нареди създаването на комисия за изследване на случая. The Melbourne Age (Австралия)

Едно движение започна да призовава за пост-аутистична икономика… Ако има всекидневна молитва за глобалната икономика, то тя трябва да е "избави ни от абстракциите". The Independent (Великобритания)

Пост-аутистичното икономическо движение… се разпространи като див огън сред студентите във Франция и Испания, с нарастващ брой поддръжници и в други страни. Science and Society (САЩ)

Бойната линия е очертана и сайтът http://www.paecon.net е мястото на голяма част от действията. The Australian (Австралия)

ПАИ получава доста похвали от анти-глобалистките активисти и мислители. Пишещият в The Indepentent Андрю Симс от базираната във Великобритания фондация "Нова икономика" възхвалява ПАИ като част от опитите да накараме "мандарините на глобалната икономика да преживеят сблъсък с действителността" и да предпазим природата. Уебсайтът на движението и техния интернет журнал, Журналът за пост-аутистична икономика (публикуван веднъж на един или два месеца) са своеобразни витрини на специфичната критика на мейнстрийм икономиката, както и на нарастващото влияние на движението. Foreign Policy (САЩ)

Движението за "пост-аутистична икономика (ПАИ), академичен ответен удар срещу традиционната икономика, набира бързо привърженици сред недоволните практици на мрачната наука в развиващите се и развитите страни. Foreign Policy Magazine (САЩ)

Този протест [на ПАИ] е три посочен: икономиката, така както се преподава е тотално откъсната от света, …. икономическото преподаване… употребява прекомерно математиката… и икономическото преподаване е монолитно. То не представя разнообразието от минали и настоящи теории. Arena (Швеция)

Във Франция възникна движението за "пост-аутистична икономика" като протест срещу крайностите на формалния икономически дискурс… Движението бързо се разпростря към Испания и голямата част от континентална Европа, а също прави набези и към Великобритания. The Guardian (Великобритания)

Париж стана родното място на бунт срещу превъзходството на теорията над практиката, на икономическата абстракция над реалността, на статистиките над истинския живот. Наречено "пост-аутистично"… движението предизвика световен отзвук, като студенти от Кембридж също написаха петиция. New Statesman (Великобритания)

Движението за ПАИ идва в момент на реакция към глобализацията и властта на корпорациите… [и към] продължаващата загуба на студенти и все по-чупливата позиция [на икономистите] в бизнес-училищата. Arena Magazine, февруари 2002 г., (Австралия)

Второто издание имаше вече читатели в над 36 страни, а днес "Post-Autistic Economics Review" има 5000 читателя (на безплатен принцип) в сто страни. De Morgen (Брюксел)

През септември 2000 г. се появи първият интернет брой на бюлетина на ПАИ, който разпространяваше новини за действията на студентите, асистентите и професорите из цял свят. Следващите броеве, заедно със сайта на мрежата за ПАИ (http://www.paecon.net) създадоха силна платформа за дискусии. Süddeutsche Zeitung (Мюнхен)

Утре

Икономиката не е изпитвала такъв натиск за промяна от 30те години на двадесети век. Тогава оплакването бе невъзможността ѝ да обясни Великата депресия и да препоръча възстановяване от нея. Икономиката отговори с измислянето на макроикономиката. Днес обвинението е едновременно по-общи и по-сериозно: икономиката, която се преподава в университетите, нито обяснява настоящата реалност, нито създава рамка за критичен дебат по темите в демократичните общества.

Един от основателите на Autisme-économie, Емануел Беникур, описва аспирациите на движението по следния начин:

Надяваме се то да задейства трансформации в начина, по който се преподава икономика… Вярваме, че разбирането на икономическите феномени от истинския свят е изключително важно за бъдещото благо на човечеството, но сегашните ограничени, остарели и наивни подходи към икономиката и преподаването ѝ правят това разбиране невъзможно. Поради това за нас е изключително важно, както от етична, така и от икономическа гледна точка, в следващите години да се предприемат реформи като предложените от нас, не само във Франция, но в целия свят.

Движението за ПАИ е на път да събере студентите по икономика и доброжелателните икономисти заедно, за да разберат тези промени, особено чрез насърчаване на публични дискусии и искрени дебати. Публикуваната в началото на 2003 г. от издателство "Routledge" книга "The Crisis in Economics: The Post-Autistic Economics Movement: The first 600 days", колекция от материали от първите 12 броя на "Post-Autistic Economics Review" е насочена именно към постигане на тези цели.

Като заключение изглежда полезно да зададем въпроса защо това движение за реформи, започнато от френските студенти, успя (за разлика от други) да привлече въображението и ангажираността на толкова много икономисти от целия свят толкова бързо. Открояват се три причини.

Първо, движението е основано на този оптимизъм, който може да произлезе само от младите. Френските студенти имаха невинната смелост да искат не просто някакво подобрение на плачевното положение, а цялостно преразглеждане на икономиката и икономическото обучение, на кратко – искаха ново начало. Обичайният предпазлив речник на икономиката на несъгласието, който предполага, че неокласическата хегемония ще продължи, напълно отсъства от изявленията на студентите.

На второ място идва техният дух на плурализъм. Докато представителите на различни икономически ортодоксалности традиционно са приемали някакъв плурализъм в името на взаимна толерантност, плурализмът на движението за ПАИ (и това ще стане ясно, когато прочетете книгата "The Crisis in Economics") има епидемиологична основа. То гледа на различните школи в икономиката, включително и на неокласическата, като предлагащи различни гледни точки към икономическата действителност, всяка от които школи разглежда различен набор от икономически феномени. Движението отхвърля идеята, че някоя школа може да притежава крайните и окончателни решения, но приема всички като възможни средства за разбиране на проблемите от реалния икономически живот.

Трето, сред честните хора из цял свят нараства отвращението срещу глобалния финансов режим, чиито политики, дестилирани от неокласическата догма и наложени на бедните, ежегодно водят до невидими кланета, милиони обречени заради ортодоксалността на ненужна смърт и страдание чрез премахване на жизнено важни услуги във фалшивото име на "добрата икономика".

PDF-файл на цялата книга "The Crisis in Economics: The Post-Autistic Economics Movement: The first 600 days"

Превод: Петър Пиперков

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop