aceramica_fasinpat3108

Работниците от аржентинският завод за теракота ФАСИНПАТ спечелиха през август 2009 г. важна победа – фабриката им принадлежи вече съвсем законно. Районният съд реши да конфискува предприятието и предаде собствеността му в ръцете на работническия колектив. От 2001 година работниците от завода Занон се борят за законовото признаване на работническия контрол върху най-голямата фабрика за теракота в Латинска Америка. За да разберем какво доведе до това, долу е представен откъс от книгата „Реална Утопия – Общество на участието за 21 век“ (Real Utopia: Participatory Society for the 21st Century).

Предлагаме важна промяна в начина, по който фабриката работи. Създадохме нови социални взаимоотношения в предприятието. Изградихме тесни връзки с университети, профсъюзи и организации на безработни работници. Занон не е изолиран случай или лудост, а е нещо реално изпробвано от група работници. Много хора говорят за Занон като за лаборатория, експериментираща със работническите стремежи. След пет години това вече не е лаборатория – показваме икономическа алтернатива на капиталистическия модел.
Алехандро Кирога – работник в Занон.

Аржентинските управлявани от работниците фабрики са пример за работниците от цял свят, че служителите могат да водят бизнеса много по добре без шефове и собственици. Този нов феномен – работниците да завладяват работните си места започва през 2000 г. През последните години в цялата страна хиляди предприятия са затворени и милиони работници остават на улицата. Този случай е показателен, че има път към еманципирано общество без експлоатация, какъвто показва и споменатата по-горе книга.

fasinpat-1Като най-голямата окупирана фабрика в Аржентина, при това още от 2001 г., теракотената фабрика в Занон, намираща се в Патагонската провинция Наукуен дава препитание на 470 работника. Освен че заедно с останалите около 180 предприятия тя дава работа на 10 000 служителя, занонският случай предефинира и основите на производствените процеси – без работници шефовете не могат да въртят бизнес, а без босове работниците могат да работят даже по- добре. Тези прецеденти са принудени да съществуват вътре в капиталистическата система и показват възможността за нова работна култура.

През 2001 г. собствениците на Занон решават да го затворят и да уволнят работниците без да им заплатят просрочените с месеци заплати, нито пък обезщетения, като начало на това дава стачката през 2000 г. Собственикът Луиш Занон с дългове от над 75 млн. долара към публични и частни кредитори, масово започва да уволнява и най-накрая затваря фабриката през 2001. През октомври същата година работниците обявяват, че предприятието е под техен контрол. Те лагеруват извън завода четири месеца подред и частично блокират магистралата, водеща към областния център Неукуен. В това време съдът постановява, че работниците могат да продадат останалата на склад стока. След като тя свършва на 2 март 2002 г., работническият съвет решава да започне производство без собственика.

Легалност срещу Легитимност

По такъв начин заводът работи почти четири години без каквито и да е проблеми със закона. Вземайки под свои контрол изоставеното предприятие и започвайки и произвеждайки без легално право, работниците поставят под съмнение самата логика на частната собственост. Те започват да задават помежду си въпроса кое е легитимно – правото на работниците да защитават препитанието си или правото на собственика на частна собственост, придобита за сметката на обществени субсидии и потта на работниците. Използването на преки политически действия и разбиването на концепцията за частна собственост са ключът към получаването на законност на статута на окупираните предприятия под слогана „Окупирай, съпротивлявай се, произвеждай”. На въпроса защо членовете на общността трябва да защитават Занон, работникът с над 25 годишен стаж във фабриката Раул Келерман отговаря – „Защото фабриката принадлежи на хората и си защитаваме работата”.

Оттогава работниците постоянно искат от съда Занон да бъде национализирана под работнически контрол. Същевременно те паралелно се борят и за законно признание на колектива ФАСИНПАТ („Завод без собственик“). Работниците извършват безброй политически действия за притискане на съдилищата за легализирането на кооперациите от този тип.

Като част от самоуправлението, работниците са се организирали да защитават завода си. Самозащитата срещу атаки е опорен камък радикализацията и производството в Занон. Отговорът на правителството е силов и включва различни тактики за разпръскването им, включително пет пъти с полицейска сила. На 8 април 2003 г., по време на най-скорошния опит за разпръскване на стачката, над  5000 жителя на Неукуен излизат да защитават завода. През март 2005 група от четирима напада и отвлича съпругата на работник от Занон. Те я натикват в зелен Форд Фалкон, същият модел кола, ползван от агентите на аржентинските сили за сигурност за отвличане на политически противници по време на диктатурата, напомнящи за смразяващите нарушения на човешките права от страна на армията тогава. Те я изтезават, порязват лицето, ръцете и гърдите и. Работническият съвет заявява при всяка възможност, че ще използват легитимните си права да защитават себе си и предприятието на всяка цена.

През октомври същата година ФАСИНПАТ печели съдебния процес, принуждавайки районните съдилища да признаят правата на кооперацията да владее завода в продължение на една година. Когато октомври 2006 г. приближава заедно с крайната дата, работническото събрание решава да предприеме мерки. На 20 октомви 2006 г. работниците печелят продължителна съдебна битка за ФАСИНПАТ, придобивайки завода за още три години.

Аржентинската работническа класа отпразнува временната победа на работниците от Занон. Вече легален, ФАСИНПАТ може да се концентрира върху планиране на производствения процес, подобряване на работните условия и развиването на обществени проекти. Като част от честванията кооперацията кани работници от цялата страна да посетят Занон и да научат как може те също да работят без шефове. Работническото събрание решава, че вече може да учи другите на самоуправление от  натрупания петгодишен опит.

Работническото самоуправление

fasinpat_3_1Думата „самоуправление“ е най-близката по значение до испанската концепция „auto-gestión," означаваща, че общността сама взема решения, особено тези, отнасящи се до планирането и мениджмънта. Работниците от Занон вкарват в употреба система за организиране на работата по такъв начин, че всички да могат да участват във вземането на всички решения. Работническото самоуправление в Аржентина поставя основите, така че бъдещото поколение а може да обърне логиката на капитализма, произвеждайки за общностите, а на в името на печалбата и експлоатирането на работниците. Занон е част от движението на самоуправляващите се предприятия, които използват демократични алтернативи и принципа на работническото самоопределяне.

Аржентинските предприятия, в които работниците управляват са разнообразни, всяко със свой легален статут и начин за организиране на производството. В повечето случаи работниците завладяват фирми, изоставени или затворени от техните собственици по време на финансовата криза през 2001 г. Обикновено собствениците спират производството, спират изплащането на заплатите и обявяват фалит. Решението на работниците да управляват предприятията е продиктувано от нуждата, като затова не е нужда идеология. Ясният мотив за защита на препитанието води до завземането на фабриките и продължаване на производството без шефове и собственици.

Всичко това става на фона на растящата безработица, ненамесата на държавата и сривът на индустрията. Аржентинците минават през незапомнена икономическа криза от декември 2001 г насам. Безработицата е рекордна – над 20% безработни и 40% бе ногат да намерят адекватна работа. Аржентина – един от индустриалните гиганти на Латинска Америка се бори за изхранването на населението си през 2001- 2002 г, когато 53% от населението  под прага на бедността. През 2006 г. безработицата е 12.5%, като 5.2 млн души не могат да свържат двата края.

Създаване на нови социални отношения в условията на самоуправление

Още с началото на производството без собственици и шефове, взаимоотношенията вътре в Занон са сменени радикално – вече няма йерархия, отчуждение и експлоатация. Преди овладяването на фабриката, производството в Занон цели увеличаването на печалбата, намаляването колкото се може повече на надниците, спестявания чрез неглижиране на безопасността на работниците и подтискането им. Това прави възможни високи производствени нива, докато съвсем малко работници работят в цеховете.

Това коренно се променя чрез организирания профсъюз и овладяването на фабриката, където взаимоотношенията са очовечени и е създадена нова култура на приятелство. Матето (чай, традиционна напитка в тези региони) и комедорът (столовата) стават крайъгълния камък в създаването на новите взаимоотношения. Едно от първите решения на работническото събрание е да разреши пиенето на мате по време на работа. Матето е основна чест от аржентинската култура, топла напитка, изготвена и споделяна сред група хора. Работниците коментират, че пиенето на Мате не е забавило работата им, а даже напротив – питието свързва колегите, които на по чашка обсъждат проблемите на фабриката за решаване.

Преди работническото овладяване на фабриката има около 25-30 инцидента месечно и един смъртен случай годишно (14 общо). Оттогава инцидентите в завода са намалени до минимум, само със няколко малки инцидента. „Като имаш собственик все се безпокоиш и си под напрежение. Без шеф работиш по-добре, поемаш повече отговорност съзнателно.”, е коментарът на един работник. 

Организация и синдикати

Предишното управление изолира работниците един от друг, задължавайки служителите да носят различен цвят униформи според цеха им. Например носещите синьо не могат да общуват с бежовите. Служителите не могат да говорят помежду си свободно в столовата или да влизат във фабриката през входовете на „другите”. Разделението служи като метод за контрол, предотвратяващ създаването на организации, работещи срещу интересите на компанията.

Карлос Виламонте участва в профсъюз, организиран тайно в края на 90те години. „Беше сложно да се изгради отново вътрешното единство във фабриката, защото трябваше да го правим скришом. Компанията имаше много потискаща система. Не трябваше да те виждат в чужд сектор, да говориш с другите работници или даже да ходиш до тоалетната свободно. Често се случваше да общуваме чрез размяната на бележки под масата в стола или да се промъкваме по секторите и да уговаряме тайни явки. Намирахме начини да избегнем контрола на шефа и на мениджмънта”. Заводският футболен отбор се превръща в инструмент за общуване. Между тренировките, игрите и турнирите работниците успяват да оформят стратегията как да изградят представителство на работниците.

Съпротивата им не започва със превземането на фабриката през 2001 г. Работническото движение печели вътрешнофабричния вот в края на 1998 г., измествайки стария профсъюзен делегат, оплетен в мрежата на бюрокрацията и работодателите. През 2000 г. вече разрасналото се движение печели изборите със преднина от 3 към 1. Скоро след това съветът на Неукуенския профсъюз на керамичните работници гласува нова структура, която преоткрива принципите на демокрацията.

Много работници отбелязват, че усилията при тайното изграждане на профсъюза в края на 90те, им дава опит при изграждането на организацията, с която завземат фабриката под работнически контрол. Омар Вилабланка сочи важността на организирането на профсъюзи по време на среща на трудовите организации от окръг Буенос Айрес през 2006 г. „Занон е такъв днес, защото работниците възстановиха профсъюза. Ако не бяхме успели, Занон днес нямаше да бъде под работнически контрол. Занонските работници се учиха от дейността му и от опита на работниците в другите фабрики.

Смъртта на 22-годишния работник Даниел Ферас през 2000 г. води до важен профсъюзен конфликт. Компанията няма медицинска сестра или линейка подръка и Ферас умира поради липса на спешна медицинска помощ. Работниците спират работа за 8 дни и така заставят компанията да набави линейка. Скоро след превземането на фабриката, работниците отпечатват възпоменателни плочки на Ферас, приятел, загинал заради експлоататорските условия в предприятието. Те висят на няколко места в завода, напомняйки на служителите за това, от което успяват да избягат чрез собствени действия и организиране.

В есето „Освобождението на работниците и институции за самоуправление” (1) Том Вецел казва, че „Ако искаме да създадем общество, в което хората сами да контролират живота си, където работниците управляват работните си места, самоуправлението трябва да прерастне в такова в по-големите организации на трудещите се.”  Опитът, придобит при борбата за изграждането на профсъюз преди овладяването на фабриката, създава прецедент за колективно самоуправление на борба срещу капиталистическото общество и им дава да разберат, че могат сами да управляват труда си. В този случай, самоуправлението вътре в профсъюза води до самоуправлението на големия завод.

Неукуенският керамичен профсъюз продължава да бъде основен инструмент на ФАСИНПАТ, въпреки че е изграден от още три компании, продължаващи да имат собственик и да работят капиталистически. Съюзът гласува през 2008 г. нови решения, определени от занонския вестник Nuestra Lucha като революционни. Според тях представителите на съюза получават същите пари като обикновените работници, а решенията се взимат от общото събрание,

Демократични взаимоотношения

Карлос Сааведра, работник в Занон с повече от 10 години стаж в глазиращия цех, заявява че всички работници в предприятието са равни. „Решенията се взимат само от събранието, като единствена власт в предприятието. Това не е като при старата управленска система с мениджъри, профсъюзни лидери или делегати, които сами да решават какво да правят”. В Занон всички работници получават еднаква заплата, с изключение на малка разлика по стаж, но стаж, базиран на това колко време се е борил срещу стария шеф, дали е бил уволняван, участвал ли е в стачки и окупации.

Работниците от Занон си имат своя политика при наемането на нови хора. Днес предприятието има 473 работника, като повече от 230 са били назначени след като предприятието минава под работнически контрол. Тогава са наемани уволнени в миналото работници от фабриката. По-късно работни места се предоставят и на грасруутс активисти от организации на безработни (пикетерос).

Работниците от Занон са въвели система за координиране на производството и другите функции на завода. Всеки цех формира своя комисия. Всяко комисия излъчва координатор на ротационен принцип. Координаторът информира за проблемите, новините и конфликтите в цеха пред събранието на координаторите. После координаторът рапортува пред своето цехово представителство. Самите работници имат свои събрания веднъж седмично по смяна. Фабриката има също и общо събрание всеки месец, по време на което производството временно спира.

Всеки месец координаторът – счетоводител изнася доклад за състоянието на компанията. По време на събранието работниците решават как да използват печалбата. Веднъж те решават да го изплатят като бонус за работниците, след като преизпълняват квотата за месеца надхвърляйки очакванията. Друг път гласуват за наемането на нови 15 работника. Самото назначаване се решава според нуждите на семейството, отношението спрямо борбата и опита в самата работа. Има и предложение работниците да се въртят по различните сектори на мениджмънта, за да получат повече опит.

С приемането на демократични практики в предприятието, много работници откриват, че малките събираниия са по-ефективни за изразяването на специфични проблеми и на доброволчески предложения.

Междуполови взаимотношения

Жените в Занон създават „Женско представителство” (Comision de Mujeres de Zanon) през 2004 г. след национален конгрес на тема „Пол и Равенство” в крайбрежния град Мар дел Плата. Те започват да печатат брошура, разпространявана сред всичките 470 работника. В скорошно издание е поместено интервю с г-жа Ривера, в което тя разказва историята си на работеща жена. „Чудесно е, че жените в Занон се организираме и правим нещо за себе си”.

Целта на женската организация е създаването на собствено място за срещи на жените за обсъждане на предразсъдъците във сексистското общество. Много от жените във ФАСИНПАТ имат тройната роля на работнички, майки и активистки. Много работнички казват, че женското представителство служи за място, където се обсъждат трудностите, пред които се изпаря една жена на работното си място, дори и когато фабриката няма собственик.

Комисията също така предлага решения относно различните проблеми в завода, свързани с политиката или с производството. Един от проблемите, които още не са решени, е нуждата за забавачка на децата, не само за майките, но и за другите работници, много от които са също и бащи. Жените организират мероприятия, като раздаването на керамични календарчета в центъра на града, срещи със жени от социални движения и координиране на общи действия по време на честването на международния ден срещу насилието спрямо жените – 25 ноември, когато правят форум на тема „Домашно насилие“.

Да изучиш производството наново

fasinpat4След завземането на фабриката, там не остават нито мениджъри нито професионалисти. На работниците им се налага да научат от начало производствените процеси, но също така и традиционно административни задължения като продажбите, счетоводството и планирането. Работниците от Занон работят с адвокати, счетоводители и други доверени професионалисти, които обаче не вземат решения. Работническото събрание гласува по техническите въпроси. Специалистите дават знания на работниците в Занон, но все още се усеща липсата на умения в тези области.

През юни 2006 г, предприятието произвежда над 410 хил. кв. м теракота, рекорд за фабриката откакто е под работнически контрол. „Съблюдаването на качеството е отговорност за всички работници” – казва производственият координатор Франсиско Мурильо, работещ за Занон от 15 години „Заводът е конкурентоспособен във вътрешния пазар, който е в подем. Предприятието за теракота е сред най-големите и модерни в Латинска Америка. Докато предишният собственик Луиш Занон изнасяше 80% от продукцията, сега ФАСИНПАТ пласира евтини и висококачествени продукти на местния и националния пазар.

С времето на прекупвачите им става ясно, че занонските работници изработват евтини и висококачествени продукти на пазар, където по-голямата част от продукцията е за износ. Самите работници споделят, че са стъпили на пазара, отървали се от прекупвачи. В момента ФАСИНПАТ изпълнява всичките си сделки. За разлика от другите заводи, Занон си има свой шоурум, където местните купуват теракота на заводски цени.

Овластяване (Capacitación)

Самоуправлението включва равното разделяне на ръчния и на интелектуалния труд помежду участниците в кооперацията. Заводското събрание се опитва да въведе ротационна система за задачите, изискващи различен вид труд. Покрай ръководенето на работата и воденето на съдебни дела, дългосрочното планиране и обучаването на кадрите често минават на заден план. Все пак, с растящо производство, занонската кооперация бавно върви към въвеждането на програми за обучение. Взето е решение всеки работник да има достъп до обучение и образование.

Някои от работниците във ФАСИНПАТ участват в няколко образователни инициативи, включително и библиотека. Събранието ще гласува за направата на заводска библиотека за 470те работника. Книгите ще са технически, исторически и т.н. Библиотеката ще е и място за кръжоци за развитието на писателски и ораторски умения. Много работници настояват за общи обучения с Неукуенския държавен университет. В момента ФАСИНПАТ има добри отношения и с Техническия и Икономическия факултети на Държавния университет в Буенос Айрес.

Една от мечтите на Хорхе Бермудес, инженер в предприятието, е всеки работник да може да учи. „Най-прекрасно ще е всички другари да могат да се въртят в различните позиции във фабриката, да бъдат обучени и да съберат опит в техническата професия.” Той добавя, че работниците поемат ангажимента да подобрят фабриката не за собствена облага. „Един от плюсовете на работническия контрол и еднаквите заплати е, че работниците, които приемат професионални задължения сами взимат това решение, за да научат нещо ново, а не да се стремят към по-високи постове и заплати.”

Колективът на Занон се е изправял пред предизвикателства, за да увеличи политическото участие на всички работници във взимането на решения и улични действия. В някои случаи нови работници и дори по-възрастни са проявявали интерес да участват в политическите дейности извън работно време. Обучението е особено значимо, защото благодарение на него новите служители опознават работното си място, историята на работническото самоуправление и колко е важно сами да контролират собственото си бъдеще. Обучението ще увеличи сплотеността и отговорността.

Образователните инициативи биха помогнали за успокояването на страха и нежеланието за участие при взимането на решения в предприятието. Споделянето на знания и развиването на умения биха помогнали да се избегне зависимостта от определени хора, така че всеки служител да стане ефикасен носител на социална промяна.

Комуникиране

Заводът е взел мерки за подсигуряването на работническия контрол над всеки аспект на предприятието, особено връзките с външния свят. Работническото събрание гласува създаването на пресгрупа, съставена от малка група работници, които да вършат комуникационна дейност, от информиране на локалните и национални медии за политически действия за защита на работническия контрол над фабриката за керамика Занон, до участието в обществени прояви и за информиране на работниците за новините в предприятието. Прескомисията е прераснала от малка група пресаташета до умел политически клон на предприятието, излъчващ радиопрограми, издаващ вестници и видеоклипове.

„Нуестра Луча“, вестникът на Занон, фокусиран върху класовата борба, започва да излиза през 2002 г. Вестникът е с осемхиляден тираж месечно и е важен момент в координирането на работническата борба на национално ниво. Той престава да излиза през 2006 г, поради намаляване на тиража и дезорганизация. Въпреки това, пресгрупата на ФАСИНПАТ предприема редица нови проекти с насока към работници и общество.

ФАСИНПАТ излъчва две седмични едночасови радиопрограми с новини от завода, локални новини и рокмузика по местни радиостанции, които имат редовни слушатели. Полагат се усилия за телевизионна програма, в която работниците да снимат и редактират своите истории, без да има нужда за това да се разчита на външна помощ за създаването на документални филми. Филмовата компания „Групо Алавио“ помага на предприятието да изгради свое монтажно студио. Няколко работника създават рекламни клипове за местните ТВ канали за рок-концертите, които завода често организира. Работниците от предприятието снимат концерта на Рата Бланка, изнесен в заводското складово хале с повече от 15 000 посетителя. Работническото събрание решава да издаде 500 ДВД- та с концерта за разпространяване сред работници и местни жители.

И най- важното – прескомисията подпомага общуването в самата фабрика. Новините се разпростират сред колектива, информират ги за промените в юридическия статут на предприятието, за положението в цеховете, печалбите и новини от координиращите представители. Въпреки това комуникацията може да се подобрява още. По време на събранията някои работници спорят дали трябва да се отделят средства за разширяването на пресгрупата. Усвояването на нови умения като правенето на филми и писането са важна част от развитието на ФАСИНПАТ. Често груповото гледане на клипове, както и тяхното изготвяне са инструмент за създаването на нови трудови взаимоотношения.

Производство за общността

fasinpat_5Освен производството на теракота, фабриката се е посветила и на даряването на керамика на общината, строежа на домове за работниците, плащане на ученически екскурзии и правенето на учебни помагала. По време на интервю с Омар Вилябланка, той е прекъснат от позвъняването на учител за посещение на ученици във фабриката. „Ние сме отворени към обществото. Даваме на децата да разберат какво е фабричното производство и как се създава друг тип общество. В прес-офиса на завода са налепени ръчно изрисувани от ученици благодарствени плакати. За тях посещението в Занон е интересно преживяване.” Вилябланка споменава, че учениците често задават много въпроси. „Първият въпрос, който задават е „А къде е шефа?” Така също популяризираме идеята, защото често децата разказват по-късно за посещението във фабриката на своите родители по време на вечеря.

През 2006 г. работниците от Занон построяват дом на семейство, загубило своя по време на пожар. Работниците с жар настояват за решение на проблемите на работническото семейство в нужда. Самият квартал пък има само църква. Няма асфалтирани улици, газопровод или болница. Събранието на работниците решава да построят дома наново, заключвайки че работниците сами трябва да решават проблемите си, без намесата на държавата и партиите, защото самото правителство не иска да премахне социалните неравенства.

Занон организира рок концерти и театрални постановки, отворени за обществото. Мероприятията са ефективни за увеличаването на подкрепата към завзетото предприятие. Те привличат и вниманието на медиите, които също така споменават за принципите на колективните заводи. През септември 2006 г. повече от 15000 фена и симпатизанти на каузата посещават концерт с участието на хеви-метъл ветераните Рата Бланка в складовото хале на Занон. 470те работника организират цялото събитие – построяват сцената, разлепят плакати и продават евтини билети.

Една от причините за успеха на Занон е запознаването на обществото с работническата борба. Според Виля Бланка нещо много по-голямо от фабриката е изложено на риск. „Първо са заплашени нашите работни места, второ обществено полезната работа, която вършим нямаше да е възможна. Също така ще загубим опита си, придобит през петте години, който е ценен за работниците по света и у нас.

При входа на фабриката, група студенти по изкуство сътворяват мозайка от счупени плочки, на която е изобразена историята на борбата в Занон. Тя започва с мъже и жени, събрали се около голям котел къкрещ над огъня. По време на обсадата на фабриката съседи, ученици и други работници демонстрират солидарност, давайки пари и храна. Затворниците от затвора близо до фабриката даряват дажбите си на работниците. Социални организации като „Майките от Пласа де Майо“ проявяват солидарност, като част от жените (някои от които на повече от 70 години) обявяват, че ще защитават фабриката с цената на живота си.

Занон формира широка мрежа за солидарност сред местните обществени групи, борещите се за свобода работници и окупираните на национално и международно равнище предприятия. За разлика от този тип заводи в Буенос Айрес и други големи градове, точно малкия размер на Неукуен дава предимство на Занон да изгради такава мрежа. Също така социалните движения в областта нарастват в последно време, особено след финансовата криза, ударила Аржентина през 2001 г. Протести на ученици, учители, държавни служители, безработни и други срещат враждебност от Народното неукуенско движение (ННД), управляващата дясна партия в областта. Занон е също така и трън в очите на правителството. Областният управител Хорхе Собич се опитва да затвори завода на няколко пъти, но общественият отпор проваля плановете му.

Връзки с други окупирани фабрики

Кооперативът на Занон, с официално име ФАСИНПАТ, действа като самостоятелен автономен субект, но е също така и част от Керамичния съюз в Неукуен. Занон е единствената окупирана фабрика, която настоява за национално установяването на керамичния завод под контрола на работниците. ФАСИНПАТ не са част от най-голямата група на окупирани предприятия, НДОП (Национално движение на окупираните предприятия). Над 40 фирми, ръководени от работници, сред които хотел БАУЕН, печатница Чилаверт, спа хотел Писманта, фабрика за пакетиране на месо Ла Фореста, дърводелница Мадерера Кордоба и фабриката за трактори Zanello – принадлежат към  НДОП. Перонисткото НДОП, водено от Едуардо Маруа е особено ефективно при създаването на законна тактика за окупираните фабрики. Занон редовно съгласува дейността си с възстановените предприятия към НДОП.

Хотел Бауен, Чилаверт и Занон са работили заедно в една коалиция за национален експроприационен закон. Правителството е предложило краткосрочни решения, временно предоставяне правото на собственост на работници, които са възстановили работните си места. Това правно разрешение обикновено се дава за период от две до пет години. Точен експроприационен закон за фабрики, чието производство е под контрола на работниците, ще се погрижи за правната сигурност на работните места и ще даде възможност на работници да посветят енергията си за подобряване на производството и за обществени проекти.

На местно ниво хотел Бауен се превърна в отличен пример за изграждане на коалиция и развитието на широка мрежа за взаимна подкрепа. В средата на правните борби и успешното управление на известен хотел, членовете на кооперацията не забравят откъде са тръгнали. Хотел Бауен, управляван от служителите си в продължение на 19 години, се превърна в политически център на работническите организации, включително Занон. Подът е покрит с красиви висококачествени порцеланови плочки, сделка между контролираната от работници фабрика за керамика Занон и Бауен. Работници от Занон и други социални активисти, отсядат редовно в хотела, когато посещават Буенос Айрес.

Международна солидарност

Много работници имат възможността да пътуват в чужбина и да споделят опит. Работници от Италия, Германия и Испания, изпробващи работническите кооперации, се срещат с работниците от Занон за обмяна на информация и стратегии. Профсъюзи и социални организации от Европа предлагат средства да поддържат ФАСИНПАТ работещ. През март 2006 г. испанският анархо-синдикалисткият профсъюз „Главна работническа конфедерация” (CGT), дарява автобус за транспортиране на работниците.

Представители от окупирани от работниците предприятие от Аржентина, Уругвай, Венецуела и Бразилия организират първия Латиноамерикански конгрес на завзетите предприятия на 28- 29 октомври 2005 г. в Каракас за координиране на стратегиите срещу правителствените атаки и на хищническия пазар. Президентът на Венецуела Уго Чавес посещава събитието, където 1000 самоуправляващи се работника осъществяват на практика лозунга „Окупирай, защитавай, произвеждай“. Конгресът е инициатива за изграждането на икономическа и взаимопомощна мрежа сред 300 предприятия в Латинска Америка, управлявани от работниците си.

Споразуменията между окупираните фабрики оказват най-голямо влияние. Дори в случаите във Венецуела, латиноамериканските окупирани фабрики е трябвало да проумеят, че работниците не могат да разчитат на държавата да развива бизнеса напред. Окупираните фабрики и предприятия доказват, че се организират за разработването на стратегии за защита на латиноамериканските работници, които работят в мизерни условия и фабрики пред затваряне.

Предизвикателства за автономията и самоуправлението

Работници от Занон поддържат независимото си виждане като същевременно трябва да разчитат на държавата за узаконяване и трябва произвеждат в капиталистическия модел на обществото. Опитът е толкова важен, защото на работниците им се налага да вкарат в употреба модели на самоуправление и автономия преди да използват терминологията. Те експериментират с тези идеи от необходимост, но миналите им опити в организирането на съюзи и дружества за работническата класа спомагат за изграждането на пътя към самоуправление. В Занон има силно изразена принадлежност към работническата класа или иначе казано хората се идентифицират освободителните борби на работниците. Те признават социалния конфликт с капиталистите, като виждат в него перспектива за освобождение на работническата класа. „Занон представлява триумф на работниците и възможността за организиране на обществото по друг начин: без шефове и без натиска да обслужваш някого, който взема всички пари и оставя останалите да мизерстват.” споделя един работник.

Работниците в Занон прилагат на практика преки действия за освобождение на работниците, което е далеч от изискването за малки придобивки на работниците. Те предлагат нещо революционно, да се отърват от шефовете и да позволят на работниците да се управляват демократично. За държавата това е недопустимо.

Занон успешно преодоля предизвикателствата на държавата, като например правните битки и яростните атаки. Докато всичко това се случваше, колективът на ФАСИНПАТ се превърна в основен фактор за активизиране на провинция Неукуен. Местната власт се изправи пред добре организирани групи от различни поддръжници, на които Занон е подпомагал и съдействал. Работническото самоуправление в Неукуен помогна и за популяризирането на нова сила сред местните движения.

fasinpat_6Освен юридическите заплахи, превзетите предприятия на Аржентина трябваше да изградят стратегия за преодоляването на пазарните предизвикателства без капиталова подкрепа от държавата. Поради липса на инфраструктура и остарели технологии, много от кооперативите, управлявани от работници имат малък шанс да се преборят с конкуренцията на капиталистическия пазар. Занон имаше предимство в тази област, благодарение на размера си и модерните технологии в завода. Работниците в Занон и в миналото са били висококвалифицирани, което улеснява служителите да разрешават технически проблеми, като поддържане и осигуряване на висококачествена продукция.

Най-добрият начин за оцеляване на превзетите предприятия е да се създаде алтернативен пазар за продуктите, произведени в рамките на предприятието. Разменната търговия на тези продукти сред мрежата от възвърнати работни места и местни организации би гарантирала, че процент от продукцията е изгоден за обществото и работниците. Създаването на обширни разменни пазари би било решение на проблема с елиминирането на капиталистическия пазар и би облагодетелствало общността.

Почти цялата керамика произведена в Занон е предназначена за капиталистическия пазар. Ръководството обсъди също необходимостта от производство на други продукти в полза на обществото, въпреки че теракота се използва при построяването на домове, училища и болници. Засега, колективът на ФАСИНПАТ се е съсредоточил върху използването на печалбите от пазара за финансиране на обществени проекти.

Други автономни решения включват генерирането на средства, независимо от държавата средства, за подпомагане старта на нови окупирани предприятия. Има спешна нужда от отваряне на нови такива фабрики. А тяхното движение може да създаде специален общ фонд, който да дава тласък на тези предприятия. Това, че имат подобна подкрепа ще бъде сериозна мотивация за работниците да поемат работните си места.

Нова субективност и трудова култура

Наред със защитата на работните места, възстановените предприятия създават също така и нова култура и субективност. Работническото самоуправление създава чувство на гордост, самоуважение, контрол върху собствената съдба. То е помогнало на много работници по света да осъзнаят, че са способни създадат средства за освобождение и борба срещу експлоататорските условия. Работниците в Занон често казват, че поемането на ръководството е променило мнението им за света и за самите тях като част от работническата класа. Те знаят, че не се нуждаят от шеф, който да управлява фабриката или тях.

Всеки път, когато работниците поемат управлението, фабриката или работното място стават центрове на освобождение. Нова работническа култура се изгражда на много от тези места. Изграждането на културни центове и провеждането на концерти са важни стратегии за възстановяване на достойнството и свободата на работническата класа. Пред тълпа от 10 000 души Раул Годой, делегат от екипа на Занон, поздравява зрителите и празнува липсата на шефове или полиция във фабриката. Чрез самоуправление на културни събития, работниците в Занон изпращат съобщение, че работническата класа е способна да създаде свои собствени култура и изкуство.

Окупирането на фабрики се използва от повече от век като средство за освобождаване на работническата класа. В много исторически битки с окупирането на фабрика се е целяло да се привлече вниманието към исканията, а не към самото превземане. Работническата класа на Аржентина е била опустошена от 30-годишна крайна неолиберална политика. За изпълнението на настоящия икономически ред е трябвало да изчезнат 30 000 трудови активисти и студенти по времето на военната диктатура в периода 1976-1983 г. В момент, когато аржентинската работническа класа тъкмо се е възстановила от ударите срещу трудовите закони и приватизацията, Занон предлага модел, който е коренно различен от капиталистическия. Занон вкарва в действие производствен модел, основан на равнопоставеност, пряка демокрация и солидарност. ФАСИНПАТ създава нова работническа класа, от съществена важност за работническите класи по света.

Държавата е пряко застрашена от опита на Занон. Процесът на промяна на работническата класа е трудно обратим, затова държавата и капитализмът настояват да се попречи на работниците да създадат своя собствена култура на достойнство и свобода. ФАСИНПАТ даде пример на работниците по целия свят, един поглед върху това как обществото може да се организира след капитализма. Какво пречи на този пример да се повтори? Това е най-голямото предизвикателство за работниците от Занон, разпространението на независимостта извън завода.

Въпреки политическите и пазарните предизвикателства, превзетите аржентински предприятия представляват развитието  на една от най-модерните стратегии за защита на работническата класа и съпротива срещу капитализма и неолиберализма. Бизнесът, ръководен от работници се е борил за закони, които да защитават работата на служителите и за легализиране на други подобни предприятия. Много от окупираните фабрики са изградили широка международна мрежа за солидарност сред 300 такива предприятия из цяла Латинска Америка – Аржентина, Венецуела, Бразилия и Уругвай.

Движението на окупираните фабрики в Аржентина създаде работни места, изгради широка мрежа за взаимна подкрепа сред предприятията, управлявани от работници и създаде обществени проекти. Опитът на ФАСИНПАТ в работническото самоуправление и организация пряко оспори капиталистическите структури като постави под съмнение частната собственост, обърна внимание на знанията на работниците и организира производството с цел, различна от печалба. Роса Ривера, работник в Занон от 15 години, обяснява, че Занон не е само борба на 470те работника вътре във фабриката, а борба на обществото и социалната революция. „Ако заводите бъдат затворени и изоставени, работниците имат правото да ги завземат, пригодят за работа и да ги защитават с живота си.”

Бележки:
(1) Tom Wetzel "Workers' liberation and institutions of self-management" ZNet, 27 февруари 2006 г.

Превод: Виктор и Елис

Сайт на ФАСИНПАТ

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline