Мрежовият капитализъм: свят от кибер клетки (Мая Опенхайм)

Мрежовият капитализъм: свят от кибер клетки (Мая Опенхайм)

Въздействието, което социалните медии имат върху вскидневния ни живот - вече записваме къде ходим, какво правим и какво мислим, за да го публикуваме, та да го види цял свят - радикално промени начина, по който се отнасяме към себе си и помежду си. Разрастването и разпространението на социалните медии става все по-непроблематично и обичайно и несъзнателно привикнахме с масова ни миграция във виртуалното пространство. Затова е важно да се открие значение в това, което рутинно е приемано за незначително и да изследваме психо-социалните комплекси, които действат тук. Тъй като интернет обществата станаха ключов двигател на представата ни за себе си (self-image), социалните медии изостриха бързо нарастващата ни фиксация върху личния ни имидж и статус. Когато много хора биват обсебени от писане в Туитър, Инстаграм или коментиране във Фейсбук, празният нарцисизъм стана нещо обикновено. Това, което може би е започнало като невинно желание за лично признание, бързо изпадна в нездрава фиксация върху себе си и нашият живот.

Прочети още...

Трансатлантическото споразумение: тайфун, заплашващ Европа (Л. Уолък)

Трансатлантическото споразумение: тайфун, който заплашва Европа (Лори Уолък)

На снимката: "Свободната търговия, това е диктатурата на компаниите", Вандана Шива

Започналите през 2008 г. преговори за сключване на споразумение за свободна търговия между Канада и Европейския съюз приключиха на 18 октомври. Добро предзнаменование за американското правителство, което се надява да сключи партньорство от този тип със Стария континент. Предмет на тайни преговори, този проект, горещо подкрепян от мултинационалните компании, би им позволил да съдят всяка държава, която не се подчинява на нормите на либерализма.

МОЖЕМ ли да си представим мултинационални компании да дават под съд правителства, чиято политическа ориентация би могла да намали техните печалби? Приемливо ли е те да имат право да искат – и да получават! – щедра компенсация за пропуснати ползи в резултат на прекалено строго трудово законодателство или на твърде големи разходи за изпълнение на екологичните норми? Подобен сценарий, колкото и невероятно да звучи, не датира от вчера. Той фигурираше черно на бяло в проекта за Многостранно споразумение за инвестициите (МСИ), предмет на тайни преговори в периода 1995-1997 г. между двадесет и деветте държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИРС) [1]. Разкрит в последния момент, именно от Монд дипломатик, текстът на проекта предизвика безпрецедентна вълна от протести и принуди авторите му да го приберат в чекмеджето. Петнадесет години по-късно, ето че отново излиза на дневен ред в нови одежди.

Прочети още...

Писма от София: Стари танкове и модерна разруха (Кон Хелинън)

conn_hallinan

Военният музей в тази бързо разрастваща се столица представлява малка сграда с голям двор с оръжия, които сякаш са били докарани директно от бойното поле и паркирани тук в безпорядък. Гаубици, които са стреляли срещу турците през 1912 г. до руска артилерия от ерата на Студената война. Прашни и очукани от времето МИГ-ове се сблъскват със зловещо изглеждащата тактическа ядрена ракета Луна-М „Жаба“. Два едновремешни врагове, лъскавият немски танк Марк IV и по-смъртносният руски Т-34 са рамо до рамо.

Бедната България. Руснаците няма да се върнат, но немците отново са на път, само че този път въоръжени единствено със смяна на валутата и политики на орязване на бюджетите. Разрушенията, които те обаче ще предизвикат, са доста големи.

Прочети още...

За Окупацията след "осана" и "разпни го" (Петър Пиперков)

okupaciq

Ректоратът на Софийския университет е окупиран от малко повече от седмица, много други университети не само в София, но и в страната също бяха окупирани от студентите си. За това кратко време се изговори и изписа толкова, че вече може да се издаде двутомна антология за окупациите. И все от хора, които твърдят, че знаят какво се случва, без дори да са били там. Медии, журналисти и активисти с явни и прикрити политически и икономически пристрастия (и амбиции), партийни функционери и цели партии не спряха да слагат думи в устите на „Ранобудните студенти“ от всички университети. Да ги квалифицират по оста „ляво-дясно“, да се опитват да ги употребят за своите си амбиции.

Но кой чу какво казват студентите? Кой видя какво и – още по-важно – как правят те? Като студент не можеш да останеш безразличен към започналата окупация. Aз бях и продължавам да бъда на студентските асамблеи и в работните групи в Ректората на СУ и видях, че нещата са много по-различни от това, в което се опитват да ни убедят политически и олигархично обвързани журналисти, медии и активисти. Както тези от дясно, така и тези от ляво. И това затвърди вътрешното ми усещане, че се случва нещо истинско и демократично, заслужаващо подкрепа и участие.

Прочети още...

Отвъд мораториума за земята (Петър Пиперков)

peter

През 1855 г. вождът на индианското племе Дувамиш – Сиатъл – пише писмо до президента на САЩ – Франклин, в отговор на предложението му да закупи земята, обитавана от племето тогава:

"Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата. Как можете да ги купите от нас?... Знаем, че белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя, защото той е странник, който идва в нощта, за да открадне от земята каквото му е нужно. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!... Земята не принадлежи на човека, а той принадлежи на нея! Той не е създател на живота, а е само една брънка от него! Всичко, което прави срещу природата, го прави срещу себе си... Знаем и че всички неща са свързани, както кръвта, която свързва една фамилия!... Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ, задушени от мръсотията си... Тогава ще попитаме: 'Къде е гъстата гора? Няма я.... Къде е орелът? Няма го, изчезна!' И тук свършва животът и започва борбата за оцеляване!"

Да напишеш анализ на случващото се в българското обществено пространство след тези думи на вожда Сиатъл е трудно... И натъжаващо, защото в действителност цялата тема за пореден път бе рамкирана в логиката на капитализма и експлоатацията на природата от човека с характерния отенък на сблъсък на национални принадлежности и техните права в рамките на пазара и държавата.

Прочети още...

Полупряка и пряка демокрация (Светлин Тачев)

Svetlin Tachev

От няколко години, в българското политическо пространство, силно се спекулира с пряката демокрация. Различни политици, партии и НПО-та използват този термин за своите популистки програми и лозунги, с което налагат грешна представа за него.

В повечето случаи, основният пример, който се дава за пряка демокрация е Швейцария. Неправилно твърдение, което се натрапва в публичното пространство и създава грешна представа у хората. Несъмнено Швейцария остава държавата с най-добре изразена форма на демократично управление, но тя може да се определи, като полупряка демокрация с елементи на пряка. Това не значи, че няма общности, които са създали и развили истинска пряка демокрация. Затова, настоящото изследване цели да представи двете форми на демокрация. Изводите, които ще се достигнат, имат за задача да изяснят понятията и техните същностни характеристики.

Прочети още...

Кризата на представителността (Явор Тарински)

krizata na predstavitelnostta

Истинското лице на представителната демокрация все по-ясно ни се разкрива. Въпреки че защитниците на тази система постоянно се опитват да ни убедят, че общото мнение на обществото се изразява от водените политики на техните правителства на практика не виждаме това.

Примери за това може да намерим в настоящата сирийска криза. Въпреки че в България протести против евентуална интервенция в Сирия имаше в 11 града и преобладаващото обществено мнение е против, правителството предостави военни бази на САЩ при евентуални военни действия. Според социолози около 60% от населението на САЩ е против такава намеса. Във Франция две трети от населението са против военна операция в Сирия. Въпреки това техните правителства усилено подготвят и обсъждат евентуални военни действия. Дори и световните сили да откажат да атакуват Сирия, това няма да се случи заради исканията на техните народи, а заради властови, икономически или други задкулисни интереси. Все по-очевидно е, че правителствата действат независимо от настроенията и исканията на обществото.

Прочети още...

Не може да бъде спряна идея, чието време е дошло! (Йоанна М.)

assembly

Масовите протести през юни в страната могат само да ни изненадат приятно. Те не се ограничават само до реформистките искания и падането на правителството, както и тези от февруари не се ограничаваха само до високите сметки за ток. Тяхната основа е дълго таения хорски гняв, породен от дългите години безгласност. Тези протести поставят под въпрос сърцевината и функционирането на самата система.

От февруарските протести стана ясно, че всеки опит, за създаване на нова партия ще се провали, че няма политическа сила, която може да представлява хората и, че традиционните начини на правене на политика принадлежат на миналото. Това може да бъде обяснено с опита на българите до сега, който им е показал, че всеки, домогнал се до властта се е покварявал и я е използвал за лични облаги. По целия свят устоите на сегашната политическа и икономическа система биват разклащани от бунтуващи се хора и колкото и оставки да хвърлят политиците, колкото и да опитват да манипулират хората чрез корпоративни медии, все по-трудно им е да убеждават обществото, че се нуждае от тях.

Прочети още...

Ние не сме протест, а процес! (Петър Пиперков)

peter

Нека върнем лентата обратно и видим как започнаха протестите. Поводът бяха високите сметки за ток, отприщили дълго таения анти-системен гняв. Сравнително бързо премиерът Бойко Борисов заяви, че ще изпълни дори и основното искане – от първи март цената на електроенергията ще бъде понижена с 8% и „това ще бъде направено за сметка на увеличаване на закупуваната енергия от АЕЦ “Козлодуй”, която провежда само евтина електроенергия” (1). Протестите обаче не спряха. Може би защото хората вече усещат как високите сметки за тока, унищожаването на природата и превръщането й в бизнес, разгрбването на общи блага от страна на хищни транснационални корпорации и т.н., и т.н. са само симптоми на болестта, а не самата болест. Че каузата срещу монополите (макар и привидно дясна, но в действителност не задължително такава) е кауза срещу симптом. Монополизирането на пазара е нормалата и естествена еволюция на пазарната икономика поради правилата на играта – онзи канибалистичен ритуал на конкурентна борба за пазарен дял и печалба, за изтласкване и унищожаване на конкурентите. Ако трябва да бъдем реалисти, този симптом дори не може да бъде премахнат. Държавата и капиталът са се слели в единна корпоративно-олигархична структура поради съвпапедние на интересите – запазване и увеличаване на властта и богатството.

Прочети още...

Ние сме кризата на капитала (Джон Холоуей)

Джон Холоуей, автор на "Пропукай капитализма" и "Промени света без да взимаш властта", твърди, че нашият отговор на глобалната икономическа криза трябва да е създаването на пространства извън капитализма, а не искания да ни експлоатира по-добре.

Ние сме кризата на капитала и сме горди от това. Стига сме обвинявали капиталистите за тази криза! Самата представа е не само абсурдна, но опасна. Тя ни превръща в жертви.

Капиталът е отношение на господство. Кризата на капитала е криза на господството. Господарите не съумяват да подчиняват ефикасно. А после излизаме на улицата и им казваме, че вината е тяхна! Да не би да казваме, че трябва да ни доминират по-ефективно?

По-добре е да възприемем по-простото обяснение и кажем, че ако отношението на господство е в криза, то това е защото подчинените не се унижават достатъчно. Несъответността на нашето подчинение е причината за кризата.

Прочети още...

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline