Забравените мъченици на Оринджбърг (Моника Мурхед)

orangeburg-massacre-intro.jpg

Малко хора са чували за Оринджбъргското клане от 1968 г. За да се намери информация за това събитие, трябва да се потърси доста, в сравнение с други прояви, свързани с гражданските права от 60-те години. Например, има изписани много книги за марша от Селма до Монтгомъри, проведен през 1965 г., както и за бомбения атентат срещу църква в Бирмингам, Алабама, през 1963 г. Какво е било това клане и какво символизира днес?

Вдъхновени от седящите стачки

Преди всичко, важно е да се върнем осем години назад, до 1 февруари 1960 г...

Прочети още...

От Чиапас до Рожава: моретата ни разделят, автономията ни свърза (Петър Станчев)

zapatista-girl-thumb.jpg

Въпреки, че ги делят континенти, борбите на кюрдите и сапатистите споделят сходна цел: да се противопоставят на капитализма, да освободят жените и да изградят автономия.

Властта в хората може да бъде приложена на практика, единствено когато властта, упражнявана от социалните елити, премине в народа. ― Мъри Букчин, Post-Scarcity Anarchism

Само преди шест месеца, съвсем малко хора бяха чували за Кобани. Но когато Ислямска държава (ИД) започна безсмислената си атака над града през септември 2014 г., малката кюрдска крепост бързо стана важна точка в борбата срещу религиозния екстремизъм. В месеците, които последваха, Кобани се превърна в интернационален символ на съпротива, сравняван както с Барселона, така и със Сталинград заради тяхната роля като бастиони срещу фашизма.

Прочети още...

Да посетиш сапатистката общност Овентик (Том Мъри)

zapatista-snail-small.jpg

През миналия ноември взех участие в езиково училище в Овентик, Чиапас за една седмица [1]. Прекарах седмицата, живеейки и учейки с двама другари от САЩ – Лайла, татуистка и социалистка/феминистка от Мемфис, и Майкъл, активист за жилищните права от Балтимор – покрай широката сапатистка общност Овентик. Нашите "екскурзоводи" за седмицата бяха съседите ни – Наталио и Палома, както и Стефани (който учеше за учител) и Ефрейн (лингвист, философ и педагог). Те бяха хората, с които се срещахме и разговаряхме всеки ден. Това, което следва са някои разсъждения, записвани по пътя.

Прочети още...

Нелинейна война - новата система за политически контрол (Адам Къртис)

adam-curtis.jpg

Голяма част от новините тази година [1] бяха безнадеждни, депресиращи и преди всичко объркващи. Единствената реакция към това е „О, боже” [2]. Това, което този филм ще представи, е, че именно тази пораженческа реакция заема централна позиция в една нова система за политически контрол.

За да разберем как това се случва, трябва да се обърнем към Русия. Към мъж на име Владислав Сурков, герой на нашето време. Сурков е един от съветниците на президента Путин, помагайки му да поддържа власта си в продължение на 15 години. Но го е направил по много новаторски начин. Сурков идва от авангардния свят на изкуството. Тези, изучавали кариерата му, казват, че това, което Сурков е направил, е да имплементира идеи от концептуалното изкуство в сърцето на политиката. Целта му е да подкопае възприятията на хората за света, така че те никога да не са сигурни какво наистина се случва. Сурков превърна руската политика в объркваща, вечно променяща се театрална постановка. Той спонсорира всевъзможни групировки – от неонацистки скинхеди до либерални движения за човешките права. Дори подкрепя партии, опониращи на президента Путин.

Прочети още...

Просвещение срещу реакционен ислямизъм (Атл Хесмир)

atle-hesmyr.jpg

В един съдбовен исторически момент, в който човечеството е изправено пред ново надигане на реакционния ислямизъм под формата на Ислямска държава (ИС) и други подобни милитантни групи, изглежда подходящо да преосмислим традиционния западен интервенционистки подход.

Ако приемем за даденост, че крайната цел на западната намеса в региони, обсадени от реакционен излямизъм, е разпространяването на Просвещение и цивилизованост, мир и демокрация, можем също така да си зададем и въпроса дали традиционната военна интервенция спомага за осъществяването на тези цели. Има множество признаци, че надигането и разпространяването на реакционния ислямизъм могат да бъдат проследени до западните интервенции по време на Втората световна война, и че подновяването на интервенции от конвенционалния военен тип само ще задълбочи кризата и ще възпрепятства Просвещението във въпросните региони.

Прочети още...

За безумието на коледния консумеризъм (Джордж Монбио)

i-want-you-to-spend-a-lot.jpg

Патологичната консумация се е превърнала в нещо толкова нормално, че вече едва я забелязваме.

Няма нещо, от което да имат нужда, което вече да не притежават, нито дори да искат. Затова им купете фигурка на британската кралица със соларно захранване; чесачка за корем; посребрена чашка за сладолед; "забавна" надуваема проходилка за възрастни; пластмасова електрическа играчка на име "Псуващата костенурка Тери"; или – и намирам това за някак показателно – карта на света за изчегъртване с монета.

На първия ден след Коледа те изглеждат забавни, на втория – скучни, срамни на третия и т.н. На двадесетия вече са на боклука. За тридесет секунди съмнително забавление или хедонистичен стимул, който трае не повече от вдишване на никотин, потребяваме материали, които ще окажат влияние върху идните поколения.

Прочети още...

Цезура* (Ивайло Динев)

ivaylo-dinev.jpg

Протестиращият от последните години не признаваше легитимността на представителството. Протестиращият не предлагаше партийна алтернатива. Не скандираше какво иска. В словата си той по-скоро критикуваше и отричаше. С културата си предлагаше един друг свят, една друга система на живот. И това бе важното. С революционните институции и правила, Протестиращият се отличаваше от недоволните граждани, които със самото си поведение утвърждаваха сякаш напук на себе си статуквото.

Протестиращият из целия свят бе чул твърде много лъжи, твърде много празни обещания. Бе жертва на твърде много задкулисни игри, твърде много лицемерие. Твърде много фалшиво лидерство.

Прочети още...

25 години несвобода (Ивайло Динев)

ivaylo-dinev

По мостове на влюбени, по тротоарни афиши, по изпратени съобщения, по платени постове във фейсбук, по устите на треперливи журналистки, по новговора на елитите се повтаря най-голямата лъжа – 25 години свобода.

Тази свобода не е нашата свобода. Който ни казва, че сме свободни, ни поробява.

Тази свобода е свободата на институциите да ни игнорират, свободата на политиците да ни лъжат, свободата на мултимилионери да са винаги на загуба пред данъчните, свободата на корпорациите да инвестират тук, защото сме евтина работна ръка, свободата на тарикатите, узурпирали цели квартали, разпореждайки се като царе, свободата на медиите да измислят друга реалност.

Прочети още...

Защо светът игнорира кюрдските революционери в Сирия? (Дейвид Грейбър)

david-graeber-intro.jpg

На фона на сирийската военна зона, един демократичен експеримент бива стъпкван в земята от Ислямска държава. Това, че светът не знае, е скандал. Вдъхновен от визията на социалния еколог и анархист Мъри Букчин, този експеримент взаимства идеята за "либертарен мунисипализъм" и призовава кюрдите да създадат свободни, самоуправляващи се общности, базирани на принципите на пряката демокрация, които след това да се обединят през и въпреки националните граници.

Прочети още...

Възходът на СИРИЗА: какво предстои на движенията в Гърция

tsipras-syriza.jpg

Едно ляво правителство може да осигури глътка въздух за социалните движения, но може също така и да ускори тяхната демобилизация и асимилация от държавната власт.

Днес социалният антагонизъм се проявява във военни термини. Капиталистическата доминация разрешава своите противоречия не като предоставя определени права и свободи на потиснатите, както правеше в миналото, а като налага постоянно състояние на изключение, където всички средства за социално инжинерство са оправдани и на всеки протест се гледа като на наченка на враждебност. Достигането до нов баланс остава предизвикателство, на което отговор ще може да даде единствено влизането – или невлизането – на социалната контра-власт в центъра на политическия живот.

Прочети още...

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
More information Ok Decline