patreoti-bansko.jpg

Годината е 2017-та, а се усеща като 2007-а. Поредно посегателство срещу природата, поредна серия протести. Както всеки път, хората отново защитават природата от бизнес интересите на един ограничен олигархичен елит, срастнал се с държавната машина.

Много хора продължават да си мислят, че живеем в някакъв изроден, криворазбран български капитализъм и това е основната причина за проблемите ни. Ако имахме нормален, работещ капитализъм, нямаше да има нужда от подобни протести, защото нямаше да има подобни посегателства върху природата.

Изглежда обаче някъде пътьом сме изпуснали дефинициите и основните характеристики на света, в който живеем и упорито отказваме да приемем, че сме 2017 г., а не 1980 г. например.

Две от базовите черти на пазарната икономика, в която живеем тук и сега, са:

  1. заграбването на общото, т.е. приватизация
  2. превръщането на държавата в инструмент за реализиране интересите на бизнеса.

И двете са пряко следствие от основния мотив в капитализма – увеличаването на печалбата и постоянния растеж.

Първото е неизменна характеристика на капитализма, още от зората му. Пазарната икономика още от зараждането си се е опитвала и е успявала да заграби и приватизира общи земи и общи блага . Това продължава и днес, като (само за пример) изпълнителният директор на Нестле заявява, че хората нямат право на вода . Това е част от фундаменталистката логика на пазарната икономика – всичко следва да бъде превърнато в продукт, който да се търгува на пазар. Всичко трябва да бъде смляно с цел печалба, без значение от последствията, които са просто екстерналии и са за нечия друга сметка (разбирай, за сметка на обществото).

В една държава, която защитава интересите на гражданите, държавните институции са тези, които следва да се грижат за общото, за благосъстоянието на обществото като цяло, за чистия въздух и природа и т.н., и т.н. Но в условията на неолиберализъм една от целите на бизнеса е постигната чрез завземането на държавата отвътре от страна на бизнеса. Държавата вече е инструмент за реализиране интересите на елита. Държавата и бизнеса са се срастнали, както пише Наоми Клайн в „Шоковата доктрина“.

Тази цел е постигната включително и чрез поставянето на икономическата експертиза като основен фундамент, на чиято база се вземат управленски решения. Хора като Владимир Каролев, които уж са твърдо против държавата, заемат държавни постове и изразяват становища не в полза на обществото, чиито интереси са назначени да защитават, а в полза именно на икономическия елит, от когото и те са част. Или като министъра на околната среда и водите Нено Димов, който в борбата си да защити интересите на бизнеса, дори отрича климатичните промени. Подобни хора не са против държавата, те са против обществото, против хората, против нас. Държавата за тях е просто инструмент за постигане на целите.

Тези хора са там, за да приватизират общите ни блага, за да спомогнат на икономическия елит да капитализира от природните ни ресурси. Понякога чрез отдаване на природни богатства на концесия за смешни, няколкопроцентни такси, понякога чрез подаряване на природни паркове и защитени територии на мастити бизнесмени.

Никак не е учудващо, че това става с активната помощ на крайно десни партии. Т.нар. патриоти и националисти подаряват български, национални природни богатства на чужди, кипърски офшорки, докато същевременно отказват да ратифицират конвенции срещу домашното насилие. Не е ли странно? Но в действителност крайно десните партии винаги са съчетавали войнствен расизъм и национализъм, като параван, със защита на частни, олигархични интереси (в тази връзка не е учудващо, че нацистка Германия е била първенец по приватизация ).

Но проблемът не е в конкретни личности. Днес Цеко Минев иска да заграби Пирин, утре ще е някой друг олигарх. Проблемът е системен и реакцията срещу него, ако искаме не просто да го потушим временно, а да го разрешим окончателно, трябва също да е системна промяна.

Но системната промяна е спъвана и чрез друга фундаментална характеристика на капитализма – поставянето на хората в подчинение, най-вече материално. Когато твоят живот и този на семейството ти зависят от някого, той може да прави с теб каквото си поиска. Като например да те накара да протестираш срещу кауза, с която си дълбоко съгласен. Или да те накарат да подпишеш декларация, че си за застрояването на планината, като условие да те назначат на работа. Така се стига до абсурданата ситуация на дирижирани контрапротести, в които Цецка Цачева "протестира" заедно с "граждани" на Банско против... собственото си правителство.

Така днес случаят с Пирин е симптом. Симптом на обърканата ни координатна система. Сякаш все не можем да си вземем поука и да осъзнаем корена на проблема. Преповтаряме пробутания ни десен наратив за вечния комунизъм. Без да си наясно с първопричината, винаги ще се бориш срещу последствията. А най-големия успех на Дявола винаги е, че ни кара да вярваме, че не съществува...

regulacii barikada
Източник на карикатурата: Барикада

Автор: Петър Пиперков