qvor.jpg

Революцията не е „показване” на хората как да живеят, а да бъдат накарани да живеят. Революционната организация трябва винаги да помни, че нейната цел не е да кара своите съмишленици да слушат убедителни речи на експертни лидери, а да ги поощрява сами да говорят за себе си, за да постигнат, или поне да се стремят към, равно ниво на участие.
Ги Дебор [1]

Днес сме свидетели на задълбочаваща се криза на представителността, която засяга не само политическите партии, но и традиционните леви организации. Затова съвременните радикални организации, стремящи се към социална еманципация трябва да приемат нови начини на мислене и действие, които да са по-адекватни на сегашната реалност.

Днес виждаме задълбочаваща се криза на представителността, отразена чрез увеличаване на негласуващите по време на избори дори в страни с традиционно висока избирателна активност, като Гърция. Политическите партии в Европа, които печелят избори, рядко събират достатъчно места, за да управляват сами и по този начин са принудени да се ангажират с нестабилни коалиции, за да формират правителства. Дори така наречените радикални партии, които претендират, че представляват масовите социални движения през последните години, не изглеждат да са в състояние да увеличат значително членската си маса или да започнат трайни социални мобилизации в голям мащаб.

Тази криза на представителността се отразява и на традиционните социални движения. Традиционните идеологически организации също не успяват да увеличат членската си маса, а точно обратното. Също така, предложенията, които те формулират рядко са повече от възпроизвеждане на стари модели на мислене и действие, като по този начин не са в състояние да си взаимодействат по подходящ начин със съвременната реалност.

Затова съвременните радикални организации, стремящи се към социална еманципация трябва да приемат нови начини на мислене и действие. Тук терминът "радикален" се използва, в смисъла на радикална промяна на доминиращите форми на политиката и замяната на един набор от въображаеми значения с друг, а не като отправна точка към стремежи за кръв или насилие като самоцел. Ние можем да разграничим най-малко три форми на организиране, които са адекватни на сегашната реалност: а) очертаване и засилване на социални контравласти; б) приемане на де-идеологизиран дискурс; в) преобръщане на трудния въпрос за управление на властта по не-йерархичен начин...

Очертаване и засилване на социалната контравласт

За разлика от това, новите масови движения са приели доста новаторски подход: те се опитват да заобиколят капиталистическите посредници и държавните бюрокрации, като отварят общодостъпни пространства за взаимодействие, които биха могли да дадат практически решения за ежедневните проблеми на хората, като директно присъединяване на производители и потребителите под формата на бартерни пазари и мрежи за солидарност. Това е довело до появата на много нови структури, основани на солидарност, участие и творчество. Друг пример за това са съвещателните събрания, които се появяват по площадите на големите градове из целия свят по време на масовите мобилизации 2011-2012 г. Въпреки, че инерцията в крайна сметка беше загубена, тези практики показаха гражданско творчество, което не може да бъде обхванато от нито една традиционна идеология, основавана главно на съпротива.

В една система, в която както тя, така и обществото, са бързо разпадащи се, акцентът на борбите, които социалните движения водят трябва да се изгражда и предлага на устойчиви алтернативни структури, които могат да променят ежедневието на хората на практика, а не само съпротива на политиката наложена от управляващите елити (но не напълно изоставяне на съпротивата като важна тактика).

Една модерна радикална организация, която не спира да се съпротивлява на несправедливите политики, трябва да подчертае нуждата от създаване и откриване на структури, които се появяват от средата на обществото и да подхранват техния пряко-демократичен характер, солидарност и творчество. Освен това, тя трябва да ги свързва с други граждански инициативи, предпазвайки ги от това да бъдат смачкани в една среда на суров социален канибализъм, като едновременно изгражда последователна контравласт. Със създаването на такива мрежи на комунално управлявани структури, нарастващт брой човешки потребности могат да бъдат задоволявани и техният радикален демократичен характер и солидарна логика да се гарантират с подкрепата на политическо движение. По този начин, може да се направи опит за радикална трансформация на работното време на участниците, размивайки границите между работа и свободно (хоби) време и интегрирането им в едно свободно обществено време.

Този подход няма да отчужди тези усилия от обществото, а напротив, тъй като те са се появили сред него, и ще оставят силни връзки между тях. Това е в абсолютен контраст със структурите, създадени и управлявани от идеологически обременените традиционни организации, които разглеждат обществото като непросветено, а себе си като „кандидат”-учители, като по този начин несъзнателно възпроизвеждат съществуващата дихотомията между „експерт” и „не-експерт”.

Приемане на де-идеологизиран дискурс

Благодарение на техния идеологически характер, традиционните радикални организации са склонни да приемат свои собствени дискурси, които са несъвместими и често дори доста враждебни към останалата част от обществото. Както показахме на друго място, това води до създаването на не-контекстуален начин на мислене и действие, което предотвратява, или поне го прави много трудно, радикални политически организации да взаимодействат с хората, което води до сектантство.

За да се избегне това, е необходим нов подход. Подход, който отива отвъд идеологията, отвъд догми и идентичности. Това би могло да бъде полезно в рамките на два начина: от една страна, това ще позволи на радикални организации да взаимодействат с по-широки слоеве на обществото. От друга страна, това ще даде възможност за по-добро разбиране на съвременния свят, тъй като традиционните идеологии са базирани на определяния опростенчески "субект-обект" (пролетариат-комунизъм или буржоазия-капитализъм), които не съответстват на сложността на нашето време.

Много активисти изразяват опасението, че без идеологически идентичности, техните политически групи ще изгубят своята кохезия, като по този начин остават незащитени от усилията на усвояването им от статуквото. Това може да се окаже вярно, ако идеологията се изважда от уравнението и нищо не заема мястото й. Но това не трябва да бъде пример: под де-идеологизация, аз не предлагам отстраняването на политическите принципи и идеали, а по-скоро премахването на идеологически наложените идентичности и догми, които издигат въображаеми стени между политическите движения и обществото. Това предполага създаването на радикална култура, основана на политически принципи, която е отворена за широк кръг от социални взаимодействия. Накрая, ако социалната еманципация е възможна изобщо, тя ще бъде такава само със съгласието на гражданското мнозинство. Връзката с по-широкото общество трябва да бъде сред основните приоритети на всяка група, стремяща се към радикално скъсване със съвременния ред на нещата. В този ред на мисли, радикалната организация не може да бъде нищо друго, освен пряко-демократична.

Въпросът за властта

Допълнителен елемент, който трябва да бъде взет под внимание от съвременните радикални организации, е ролята на властта. Традиционните радикални движения разглеждат този въпрос по най-малко два опростени начина: или властта трябва да бъде взета чрез завладяване на държавния апарат и създаване диктатура на пролетариата; или властта трябва да бъде премахната напълно, което често води до отхвърляне на всички форми на правила и норми. По този начин, хората, желаещи да се включат в радикална политическа дейност често се сблъскват с възможност за участие в тоталитарни или хаотични видове организация.

Днес ние виждаме нуждата от нов тип власт, която става все по-видна от различни прояви на народно творчество. Парадигмата на общите блага е един добър пример за това. Докато се отхвърля бюрократичната централизация на държавата и безмилостното варварство на капиталистическия пазар, общите блага настойчиво подчертават значението на норми, правила и наказателни кодекси, които изграждат хоризонтална власт, тъй като те не могат да бъдат пренебрегвани от едно лице или група хора. Този тип власт произтича „отдолу-нагоре”; това е различен вид власт, съзнателно определян от участващите лица, чрез демократични процеси, като например общи събрания, форуми и платформи. В известен смисъл, това е форма на самоограничаване.

Съвременните радикални организации трябва да се справят с този стремеж както на теоретично, така и на практическо ниво. От една страна, те трябва да се стремят към самостоятелно конституиране; зареждайки техните структури и действия с институционални характеристики. Например, органите за вземане на решения, като общи събрания, трябва да имат ролята на институции, чрез които групата изразява колективната си воля под формата на практическа власт, а не просто като хлабаво, полу-официално кординационно устройство между доброволци със свободно време. Едновременно с това, въпросът трябва да бъде изграден върху по-теоретично ниво, за да се генерират размисли за решаване на съвременните въпроси от съществено значение, които биха могли да помогнат на радикалните организации да преодолеят техния идеологически абстрактивизъм и да развиват по-конкретни и актуални предложения. Например, различни въпроси, като предотвратяване на горенето на замърсяващи изкопаеми горива, се нуждаят от нещо повече от доброволно съгласяване и пожелателно мислене. По този начин, трудно предизвикателство за съвременните радикални организации ще бъде как да образуват предложения за това как никой индивид или група лица, да не бъдат в състояние да нарушават споразуменията, постигнати от по-голямата част от обществото, без същевременно да се губи елемента на участие и индивидуална автономия, и така да се изпадне в тоталитаризъм.

Заключение

Със засилващите се през последните години масови социални мобилизации, децентрализацията на съвременната технология, с която все по-голям брой хора контактуват един с друг, и която позволява свободен и нецензуриран (за сега) израз на колективна и индивидуална креативност, културен обмен, причинен от масови миграции и други явления на съвремието, въпросът за ролята на радикалните организации е от първостепенно значение. Въпреки, че ние видяхме, че народната дейност се увеличава през последните години, тя не успя да произведе солидни и трайни форми на контравласт. Ето защо, масовите социални движения биха могли да спечелят много от опитните (на теория и на практика) радикали, ако последните са готови да се откажат от "безопасността" на идеологическата традиционност и смело да се потопят в обществените дела.

Ако искаме да извлечем максимума от следващата вълна на обществено недоволство, вероятно причинена от нова вълна мерки за строги икономии, още неизпълнени обещания от правителствата, общественото недоволство от съвременния изключително консуматорски начин на живот, или дори от безсилието на лявото да надмине своето традиционно мислене и да се справи адекватно с предизвикателствата на нашето съвремието, радикалните организации ще трябва да приемат практики, които ще направят тяхната реч и практики по-разбираеми и близки до обикновените хора. Дори повече, това потенциално би могло да отвори хоризонти за създаването на нови набори от значения, които биха могли да заменят съществуващата система, на която е все по-трудно да запазва обществото от пълно разпадане.

Първоначално публикувано на английски в New Compass

Бележки:
[1] Дебор, Guy: За една революционна преценка на изкуството (1961)

rob1

FacebookTwitter
Pin It

Издателска дейност

  • Проектът за автономия
  • Пряката демокрация на 21 век
  • Пропукай капитализма
  • Докато питаме, вървим

proektut-za-avtonomiq-frontcover Много хора у нас са чували за парижките бунтове през Май ’68, но малцина са запознатите с работата на Корнелиус Касториадис, определян от мнозина, включително и от Даниел Кон-Бендит, за идеен вдъхновител на бунтовните студенти от този период. Според Едгар

Read More

Пряката демокрация на 21 век Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи третата си книга - сборникът "Пряката демокрация на 21 век", съставител на който е Явор Тарински. Книгата отново е част от издателската ни серия в издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Първото й

Read More

Пропукай капитализма Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да представи втората си книга! Книгата е "Пропукай капитализма" на Джон Холоуей и е част от издателската ни серия в новото издателство "Анарес", на което сме съоснователи. Тя е реалност и благодарение на сътрудничеството

Read More

Докато питаме, вървим Проект "Живот след капитализма" има удоволствието да Ви представи своята първа книга-сборник - "Докато питаме, вървим". Този сборник обединява най-стойностните материали, публикувани на уебсайта на проекта "Живот след капитализма" през първата година от съществуването му (април 2009 г. - април 2010 г.)

Read More

 

BGtop